Определение № 393 от 12.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 393 гр. Пазарджик, 12.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500332 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от адв. Д. Г. , в качеството на процесуален представител на ищцата Б. С. К. против Определение № 146/16.03.2026 г. постановено по гр.д.№ 959/2025 г. по описа на Пещерски РС , с което е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 60/ 11.02.2026 г. по същото дело в частта за разноските. Поддържа, че съдът неправилно не е приложил актуалната съдебна практика на ВКС / О.№ 3704/16.07.2025 г. по гр.д. № 2436/2025 г. / за отчитане на пазарната цена на адвокатските услуги. Освен това се развиват доводи, че в случая определянето на по-ниски адвокатски възнаграждения от съда, създава практика , която ще затрудни защитата на потребителите при наличие на неравноправни клаузи в договорите им. В същото време това би довело до още по-голям дисбаланс и финансови проблеми на най- бедната част от обществото им , тъй като ответното дружество и към днешна дата продължава да предлага на потребителите заеми със скрито оскъпяване. Моли за отмяна на обжалваното определение и изменение на решението в частта за разноските, като се присъди възнаграждение в претендирания размер от 910,41 евро с ДДС съгласно представения по делото списък по чл.

80 ГПК.

Постъпила е и частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„България“ №49, бл.53Е, вх.

„В“, чрез юриск.М. П. против Определение № 147 / 16.03.2026 г., постановено по гр.д.

№959/2025 по описа на РС- Пещера, с коeто е оставено без уважение искането на дружеството за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение присъдено в полза на адвоката на ищцата по реда на чл. 38 ЗА .Също се излагат подробни доводи, според които районният съд при постановяване на обжалвания съдебен акт не бил съобразил практиката на ВКС и на СЕС , според която адвокатското възнаграждение следва да бъде справедливо и да съответства на действително положения труд. Излагат се подробни доводи и се сочи практика на ВКС , в която съдът застъпва становище, че стойността на адвокатския труд е различна при представителство на материално затруднено лице по чл. 38 ЗА и при допусната правна помощ по ЗПП и че в двете хипотези следва да се определи значително по-нисък размер на възнагражденията от тези по Наредбата по ЗА , макар че се касае за един и същ вид работа. Акцентира се върху актуалната съдебна практика, както на СЕС , така и на ВКС , според която при определяне на възнаграждението по чл. 38 ал.2 ЗА , съдът не е обвързан с минималните размери определени в Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатски труд. Моли се за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго такова , с което на адвоката на ищцата бъде определено възнаграждение в размер на 100,00 евро.

1

Ответните страни по двете подадени части жалби са подали писмени отговори, в което поддържат своите доводи и и възражения подробно развити и в депозираните молби по чл. 248 ГПК с искания за оставяне на тези частни жалби без уважение.

Съдът като прегледа обжалваните определения постановени по реда на чл. 248 ГПК , както и обсъди възраженията и доводите на страните , изложени в подадените частни жалби и отговорите по тях , констатира следното :

Производството е образувано по искова молба подадена от адв. Б. С. К. чрез адв.Д. Г. против “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ „ЕООД с искане да се прогласи за нищожен договор за потребителски кредит Стандарт № 40014913363 и на основание чл. 55 ал.1 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер от 1163,38 лв. платени при начална липса на основание. С Решение № 60 / 11.02.2026 г. постановено по делото, исковите претенции са били уважени. Съобразно правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е присъдил адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищцата на основание чл. 38 ал.2 ЗАдв за безплатно осъществено процесуално представителство в размер от 490,84 евро с ДДС .

С обжалваните определения съдът е приел, че в посочената практика на СЕС се застъпва последователно становището относно това , че при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се вземе предвид фактическата и правна сложност на делото и предприетите от страната процесуални действия, които представляват високо квалифициран труд. Както при постановяване на решението, така и в обжалваните определения съдът е взел предвид, че в конкретния случай делото е завършило в две съдебни заседания, изготвена и приета е експертиза, като както ищцата, така и процесуалният й представител не са присъствали в съдебната зала. Акцентил е , че с оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид принципите на разумност , пропорционалност и справедливост / прогласени с решения по дела С -57/ 2015 , С-427 / 2016 и С- 438 / 2022 г. на СЕС / по конкретното дело възнаграждението на адвоката определено по реда на чл. 38 ал.2 във връзка с чл. 38 ал.1 т.2 ЗА следва да бъде в размер на 490,84 евро с ДДС.

В хипотезата, в която адвокатското възнаграждение се присъжда за безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38 ал.2 ЗАДв , именно съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на делото, на извършената работа на адвоката, като съобрази пазара и качеството на адвокатския труд. Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл. 36 ал.1 ЗАдв.

Това възнаграждение следва да е справедливо и обосновано.

Известно е ,че с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Действащата разпоредба на чл.36 ал.1 от ЗА създава ограничение ,препращайки към минимален размер , определен в Наредба на ВАдС /същата е и препратката на чл.38 ал.2 от ЗА/. Към този текст на закона препраща и разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК. По този начин са въведени правила, обвързващи съда, макар да са приети от частен субект, който не е и участник в съдебното производство, с което се нарушава правото на справедлив процес, тъй като на съда се отнема правото да съобрази спецификите на конкретното дело и да 2 присъди разумен размер за направените разноски.

За да извърши преценка в конкретния случай без да приема ,че е обвързан от установените в Наредба № 1 минимални размери , съдът съобрази съдебната практика , обективирана в определения на ВКС ,както и тази постановена от СЕС и задължителна за българския съд на основание чл. 633 ГПК , която изцяло възприема.

Изхождайки от посочените по-горе критерии въззивния съд изцяло споделя доводите изложени от първоинстанционния съд в двата обжалвани съдебни акта , като намира, че така определения размер на присъденото адвокатско възнаграждение напълно съответства на осъществената процесуална защита, при отчитане фактическата и правна сложност на спора. Районният съд правилно е приел, че фактическата и правна сложност на делото не е по-висока от на други такива дела. Предявени са два иска - за нищожност на договор и за връщане на сума при начална липса на основание. Фактическата и правна сложност на настоящото дело, не се отличава от характерната за този тип дела, като изложените от адвоката правни доводи са еднотипни с тези по множество други дела от този вид, по които правни въпроси е налице и практика на ВКС и СЕС. По делото са събрани писмени доказателства и е изслушано експертно заключение, като предприетите от адв. Г. действия се ограничават до подаване на еднотипни писмени становища и молби. Делото е приключило в едно о.с.з./ първото насрочено е било отсрочено/. В тази връзка съдът приема за изцяло неоснователни изложените от адв. Г. доводи, че определянето на по-ниски адвокатски възнаграждения по реда на чл. 38 ал.2 ЗА ще наруши правото да достъп до защита на потребителите. В българското законодателство са създадени , както и във вече съществуващата трайна и непротиворечива съдебна практика са утвърдени ефективни способи и механизми за защита на правата на потребителите, като определянето на поголеми размери на адвокатските възнаграждения при защита на материално затруднени лица, не може да се прилага като санкция при допуснати нарушения на това законодателство от страна на кредитните дружества.

Упражнявайки правомощията си и прилагайки тези правила, съдът намира преценката на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна. Всички обстоятелства като критерии са съобразени от съда постановил обжалваните определения по чл. 248 ГПК, което дава основание на въззивния съд да приеме, че определеното възнаграждение на процесуалния представител на ищцата по реда на чл. 38 ал.2 ЗАД в постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Липсват основания за изменение на съдебното решение в частта за разноските, поради което частните жалби на страните против съдебните актове, с които районният съд е оставил молбите с такова съдържание – без уважение – са неоснователни.

Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд :

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 146/ 16.03.2026 г. и Определение № 147 / 16.03.2026 г. постановени по гр.д. № 959/ 2025 г. по описа на Пещерски РС, с които са оставени без уважение молбите на страните за изменение на Решение № 60/ 11.02.2026 г. постановено по същото дело в частта за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3