Решение № 170 от 16.04.2024, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 194/2024
- Вид
- Решение № 170
- Подписан
- 16.04.2024
- Състав
- СТЕФАН АСЕНОВ ДАНЧЕВ, ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА, СВЕТЛА ЙОРДАНОВА ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 268 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 409 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.135, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 170 гр. Плевен, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:
ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20244400500194 по описа за 2024 година
С решение № 1794/ 15.12.2023г. постановено по гр.д.№ 774/ 2023г. Плевенски районен съд
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. С. П., ЕГН**********, гр.************** против С. В. П., ЕГН**********, с.********** и И. И. Г., ЕГН**********, гр.*********** иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, да бъде обявен за относително недействителна по отношение на ищцата договор за покупко- продажба между първия и втория ответник с Нотариален акт № 104, том: IV, вх.рег.№ 1612 от 21.02.2018год. на CB-Плевен съответно Нотариален акт № 26, том I, дело № 23/21.02.2018год. на Нотариус И. И. рег.
№ *** на НК следния имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от 1200.00кв.м./хиляда и двеста / кв.м., находящо се в с.**********, общ.Плевен, с административен адрес: ул.**********, съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ отреден за УПИ № Х-87 /десет римско , осемдесет и седем арабско/ с площ от 1200.00кв.м./хиляда и двеста/кв.м. в квартал 16/шестнадесет/ съгласно дворищната регулация на селото утвърдена със Заповед № 1756/1979год. заедно с построените в имота: ЖИЛИЩНА СГРАДА, ЛЯТНА КУХНЯ, СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА, ДВА НАВЕСИ С ОГРАДНИ СТЕНИ, при съседи на имота: от две страни улици, УПИ № XI-85 на Т. А. Т., УПИ №XIV85 на Г. А..И., УПИ № 1Х-87а на Х. Г. И. за сумата от 9000.00лв./девет хиляди лева/., с който С. В. П. с ЕГН ********** е прехвърлил на И. И. Г. с ЕГН ********** описания по-горе имот, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, Н. С. П.,ЕГН**********, 1 гр.************** ДА ПЛАТИ на С. В. П., ЕГН********** сумата от 1200,00 лв. Направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, Н. С. П.,ЕГН**********, гр.************** ДА ПЛАТИ на И. И. Г., ЕГН********** сумата от 1000,00 лв. направени по делото разноски.
Препис от това решение е бил връчен на Н. С. П.,чрез пълномощника и адв.М. А. на 04.01.2024г. с оглед на което срокът за неговото въззивно обжалване изтича на 18.01.2024г.
На 17.01.2024г. е била депозирана въззивна жалба от Н. С. П.,чрез пълномощника и адв.М. А. срещу решението на ПлРС. Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК , има необходимото съдържание по чл. 260 от ГПК ,внесена е и дължимата държавна такса за въззивно обжалване. Поради това като редовна и допустима ,въззивната жалба e била приета за разглеждане от ПлОС и делото е насрочено в о.с.з.
Срещу въззивната жалба са били подадени писмени отговори от И. Г. И.
,чрез пълномощника и адв. П. Б. , както и от С. В. П. ,чрез пълномощника му адв. Р. Д. . В тези писмени отговори се поддържа становището ,че въззивната жалба е неоснователна . Възразява се и срещу направеното с въззивната жалба доказателствено искане за приемане като доказателства по делото на представените от жалбоподателката снимки ,като се счита ,че те не са нито относими ,нито имат значение за делото , а освен това и не са нововъзникнали доказателства , които да не е могло да бъдат представени от страната още пред първата инстанция. Иначе не се оспорва принципно възможността да бъдат ангажирани снимки като доказателство по делото.
Плевенски окръжен съд е приел ,че представените с въззивната жалба три броя снимки имат отношение към предмета на делото ,тъй като се сочат от жалбоподателката във връзка с приетото в мотивите на ПлРС за липсата на близки доверителни отношения между С. В. П. и И. Г. И., както и че не са виждани заедно като семейство , която констатация жалбоподателката очевидно се домогва да опровергае и да докаже знание за увреждането на кредитора и у купувача на имота.Все по този спорен въпрос Плевенски окръжен съд прие като писмено доказателство по делото и представеното пред въззивната инстанция удостовеР.е от ОД на МВР -Плевен за пътуванията на С. П. извън страната за периода от 2014- 2024г.
Като разгледа въззивната жалба при условията на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното решение на ПлРС съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК и съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания, Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното решение на ПлРС е валидно и допустимо , а по съществото на спора е правилно и законосъобразно ,не страда от сочените във въззивната жалба пороци ,поради което следва да бъде потвърдено.
На първо място ,следва да се отбележи ,че макар самата ищца в исковата си молба да счита ,че в случая намира приложение нормата на чл. 135,ал.2 от ЗЗД , установяваща презумпция за знание за увреждането на кредитора у 2 третото лице с което длъжникът е договарял при сключването на възмездната сделка,то правилно РС-Плевен е квалифицирал предявеният иск по чл. 135, ал.1 от ЗЗД с оглед на изложената в исковата молба фактическа обстановка от която се вижда ,че вторият ответник И. И. Г. към момента на сключване на атакуваната сделка -21.02.2018г. няма качеството на съпруга на първия ответник С. П. ,доколкото бракът помежду им е бил прекратен с решение по гр.д.№ 0333 от 20.05.1985г. на Районен съд-Русе ,поради което правилно ПлРС е приел в определението си по чл. 140 от ГПК при разпределение на доказателствената тежест между страните ,че ищцата освен качеството си на кредитор ,следва да докаже също така и знание за увреждането както у длъжника ,така и у купувача на имота –И. Г..
Именно това знание у третото лице с което е било договаряно остава спорно и пред въззивната инстанция ,докато другите предпоставки – качеството на ищцата на кредитор по отношение на С. П. по вземане за текуща месечна издръжка ,както и увреждането на този кредитор поради разпореждане с недвижим имот от длъжника ,както и знанието на длъжника за увреждането ,могат да бъдат приети за доказани.
От събраните пред първата инстанция писмени доказателства става ясно,че С. П. по бр.д.№ 399/ 1997г. е поел задължение към бившата си съпруга Н. С.
П. да и заплаща месечна издръжка в размер на петкратния размер на минималната работна заплата ,определена за Република България ,като същата ще се заплаща до края на живота и . Установява се също така ,че с решение от 28.06.2018г. по гр.д.№ 2764/ 2018г. , Плевенски районен съд е прекратил определената с решението от 18.11.1997г. по гр.д.№399/ 1997г. на ПлРС издръжка в размер на петкратния размер на минималната работна заплата за РБ,както и че това решение е било потвърдено с решение от 16.10.2018г. по в. гр.д.№ 571/ 2018г. на ПлОС.Установява се също така ,че в резултат на водено дело на осн. чл. 409 от ГПК /решение от 14.03.2018г. по гр.д.№ 399/ 1997г.на ПлРС и в.гр.д.№ 519/ 2018г. на Плевенски окръжен съд / Н. П. се е снабдила с дубликат от изпълнителния лист за присъдената и издръжка за периода 01.01.2013г. до 05.01.2018г. /когато е подадена молбата за издаване на дубликат / ,както и от 05.01.2018г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката.Въз основа на този дубликат от изпълнителния лист е било образувано изп.дело против С. П. първоначално при ДСИ при РС-Плевен , а впоследствие е било прехвърлено при друг съдебен изпълнител ,вече като изп.дело № 341/2019г. на ЧСИ Ц. Д. с район на действие ОС-Враца.От издаденото удостовеР.е изх.№ 3040/13.03.2023г. от ЧСИ Ц. Д. се вижда ,че към тази дата неплатеният остатък от дълга на С. П. към взискателя Н. С. П. е в размер на 129317,65 лв. и делото към тази дата е висящо.
От тези обстоятелства се налага извода ,че към датата на сключване на атакувания договор -21.02.2018г. С. П. е имал качеството на длъжник към кредитора си Н. П. по вземането и за присъдената и издръжка за което е бил издаден дубликата на изпълнителния лист ,както и че С. П. очевидно е знаел ,че уврежда своя кредитор разпореждайки се със своя недвижим имот в с.
********** ,като се има предвид, че делото за издаване на дубликат от 3 изпълнителния лист е било заведено от Н. П. на 05.01.2018г. и че по това дело С. П. е бил страна – ответник и че още следващия месец той е предприел действия по разпореждане със свое имущество ,които намаляват общо разполагаемото за кредитора му имущество от което той би могъл да удовлетвори вземането си ,което е в значителен размер.
Като се има предвид правилно разпределената доказателствена тежест и като се преценят събраните по делото доказателства-гласни и писмени ,в т.ч. и приетите от въззивната инстанция писмени доказателства , Плевенски окръжен съд намира ,че Районен съд-Плевен е извършил правилна преценка на тези доказателства като е заключил , че в своята съвкупност и взаимна връзка събраните доказателства не могат да обосноват като единствено възможен извода ,че И. Г. към датата на сключване на договора за покупко- продажба между първия и втория ответник, отразен в Нотариален акт № 26, том I, дело № 23/21.02.2018год. на Нотариус И. И., е знаела за увреждането на Н. С. П. в качеството и на кредитор на С. В. П..
Жалбоподателката счита ,че е неправилен извода на РС-Плевен ,че макар да е било установено ,че двамата ответници обитават един и същи имот в с.********** ,то не било установено същите да са в близки доверителни отношения –не са виждани заедно като семейство.
Действително ,обитаването от двамата ответници на един и същи недвижим имот –този в с.******* , който е предмет и на атакуваната сделка, се установява от свидетелските показания на В. Д. Ц.,който сочи ,че познава ответниците по делото като жители на с.********** ,както и че двамата живеят в един и същи недвижим имот,където ги е виждал да влизат и излизат ,както и че заедно двамата ги е виждал ,рядко , а по –скоро ги е виждал поотделно по улицата . Следва да се има предвид ,обаче ,че свидетелят сочи ,че познава ответниците и неговите впечатления са от „може би три –четири години „ ,което съобразено с датата на депозиране на тези свидетелски показания в о.с.з. на 16.11.2023г. означава ,че неговите впечатления са от найрано от 2019 – 2020 г. Релевантният за изхода на делото момент към който следва да се установи знанието у И. Г. за увреждане на кредитора Н. П. е датата на сключване на атакуваната сделка – 21.02.2018г. Свидетелят ,обаче , не е твърдял двамата ответници да са живели заедно в процесния недвижим имот в с.******* още от началото на 2018г., а както посочихме по –горе неговите впечатления са от 2019 -2020г. В т.вр. следва да се посочи , че не са събрани други доказателства за установяването на такива трайни близки отношения между двамата ответници ,които да сочат ,че преди и към датата на сключване на договора за покупка на процесния имот те са си споделяли информация относно имущественото си положение ,в т.ч. и относно задължения за издръжка към бивши съпрузи или други имуществени проблеми ,нито да са ги решавали съвместно . Вярно е ,че пред въззивната инстанция И. Г. призна ,че е ходила в имота още от 2007-2008г. ,че е посещавала и дори е живяла в имота периодично още преди да го закупи,но основно е живяла в гр.Русе ,както и че посещенията и в имота са били главно по молба на дъщеря и .Не се установява от никакви доказателства ,обаче ,при тези посещения да са били обсъждани задълженията на С. П. към втората му 4 бивша съпруга ,дали тя е търсила своите вземания срещу него и дали той е изпълнявал или не тези задължения.
Що се отнася до представените пред въззивната инстанция снимки от профила на И. Г. във „ Фейсбук „ ,то в с.з. пред Плевенски окръжен съд тя поясни ,че и в т.сл. се касае за инцидентни събирания с бившия и съпруг С. П. за съвместни екскурзии в чужбина, където се били заедно с децата си и по тяхно настояване. В т.вр. следва да се имат предвид и датите на които въпросните снимки са били публикувани във Фейсбук – 16.03.2017. ;
15.10.2017г. и 27.02.2019г. Първите две снимки – от 16.03.2017. и от 15.10.2017г. предхождат по време сключения договор , а третата снимка от 27.02.2019г. следва по време сключването на договора.В т.см. първите две снимки са и преди завеждането от страна на Н. П. на молбата за издаване на дубликат от изпълнителния лист по гр.д.№ 399/ 1997г. на ПлРС за присъдената и издръжка , дължима от С. П. , което е станало на 05.01.2018г.
Разпечатката съдържа 30 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a3856a1a-c919-47b2-9bab-13113b4c5b7d