Протокол № 221 от 25.10.2022, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 221 гр. Бургас, 24.10.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

С. М. Цолова

Галина Т. Канакиева при участието на секретаря Елена П. Георгиева и прокурора Е. Янч. Ч.

Сложи за разглеждане докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222000600190 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

Жалбоподателят подсъдим Д. Р. Е. - Х. се явява лично и с упълномощения защитник адв. С. Н. от АК – Варна.

За Апелативна прокуратура – Бургас се явява прокурор Ч..

В залата присъства лицето С. Б., заклет преводач от български на английски език и обратно.

Съдът с оглед обстоятелството, че жалбоподателят подсъдим не е български гражданин и не владее български език в степен достатъчна за пълноценно упражняване на правото му на защита, намира, че е задължително на същия да бъде осигурен превод на езика, който разбира - английски език, от заклет преводач, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА С. С. Б. за преводач от български на английски език и обратно.

1

Снема самоличност на същата, както следва:

С. С. Б. - ЕГН **********, ***

Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 2 от НПК. Обещава да извърши точен и верен превод.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма процесуални пречки за това.

АДВ. Н.: Уважаеми съдии, моля да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ Д. Р. Е. - Х.: Нямам възражения да се даде ход на делото, но бих искал да добавя, че страдам от захарен диабет и кръвно налягане. Искам да имате предвид това ако ми стане зле, но това не е пречка да започне разглеждане на делото, но може да ми стане лошо, това искам да кажа.

Съдът като взе предвид становищата на страните, личното явяване в съдебната зала на всички призовани лица, намира, че няма пречка за разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отвод на състава на съда и на секретаря.

АДВ. Н.: Уважаеми съдии, във връзка с преценка формирането на състава, имам само един въпрос преди да преценим какво да изразим. От сайта на ВСС разбрах, че има промяна в състава на съда, на 21.10.2022 г., като ръчно са определени съдиите С. Ц. и П. С.. Тъй като, като основание е посочено чл. 34, ал. 1 от Правилника и Заповед от 29.09.2022 г., запознах се с правилника, но не можах да се запозная със заповедта, ако може да ми я предоставите.

Съдът ПРЕДОСТАВЯ на адв. Н. за запознаване Заповед № АД-06188 от 29.09.2022 г. на Адм. ръководител-Председател на БАС, с приложен план-график на съдебните състави за месец октомври 2022 г.

2

АДВ. Н.: След като се запознах с текста на заповедта, запознах и моя клиент с основанието за смяна на състава, заявявам, че нямаме възражения за отвод на съдебния състав.

Съдът ДАВА ХОД на съдебното следствие.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства, моля да се приключи съдебното следствие.

АДВ. Н.: Нямаме никакви доказателствени искания, моля да бъде приключено съдебното следствие.

Съдът като изслуша становищата на страните и като не намери служебна необходимост от събиране на нови доказателства за изясняване на фактическата обстановка по делото

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.

ПРИКЛЮЧВА събирането им и съдебното следствие.

ДАВА ХОД на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, уважаеми адв. Н., считам, че молбата, с която е сезирана настоящата инстанция, е неоснователна и като такава моля да не бъде уважена. Съображенията ми за това, са следните:

По делото безспорно е установено, че Д. Е. е данъчно задължено лице по българското законодателство. Същият е британски гражданин, но е със статут на продължително пребиваващ на територията на Република България през инкриминирания период. Пред 2016 г. му е издадено удостоверение за това като гражданин на Европейския съюз, което е било валидно до месец септември 2021 г. Същият е с регистриран постоянен адрес на територията на Република България в гр. С., ул. *** № ***. Този адрес е посочил пред банкови институции и навсякъде, където това е било необходимо. Подсъдимият Е. - Х. като физическо лице в Република България, е бил титуляр на две банкови сметки, както е безспорно установено по делото - от 17.07.2017 г. открита в Първа инвестиционна банка и на 01.07.2019 г., открита в Булбанк, като пред Първа инвестиционна банка е декларирал за 3 произход на средствата наред с изброените и дарения от семейство, приятели, спонсори на църквата. След освобождаването му на 12.07.2017 г. от затвора във Великобритания, където е търпял наказание „лишаване от свобода“, се е завърнал в гр. С. същия месец и година и е заживял на горепосочения адрес.

По делото безспорно е установено, че Е. - Х. не е бил в трудови правоотношения, а е упражнявал дейност като пастор в религиозна институция, а именно „Х. ц. Е.“ със седалищен център С. Това, което е установено, че е правил на територията на гр. С. в процесния период, е заснемане и публикуване на видеоклипове в канал на платформата YouTube, които са показвали жителите на квартал „Н.“, които са предимно ромско население. При излъчването на тези записи, са били изписвани данни за имейл, банкова сметка и акаунт в PayPal, чрез които същият е събирал дарения.

Правилно и първоинстанционният съд е констатирал, че това е била целта на тези излъчвания. В периода от 01.08.2017 г. до 30.09.2017 г., подсъдимият е получил множество преводи от чужбина, от различни лица, които са изпращани онлайн, като при тези преводи не се е изисквало задължително да се посочва основанието за това. Повече от лицата са превеждали чрез PayPal. След получаването на конкретните суми, подсъдимият Е. - Х. ги е прехвърлял по своя сметка в Първа инвестиционна банка. Движението на финансовите потоци, са видни от наличните извлечения по банковата сметка на лицето, както и заключенията на назначените съдебносчетоводни допълнителни експертизи. След изменение на обвинението и заключението на вещите лица, правилно първоинстанционният съдът е приел, че общият размер на посочените преводи по банковата сметка на подсъдимия в Първа инвестиционна банка представляващи дарения, е 114 382.43 лв., като е обосновано защо се считат те за дарения.

С тези изводи на съда категорично се съгласявам и не считам за необходимо да преповтарям. Безспорно установено от обективна и субективна страна, както е приел и първоинстанционният съд, подсъдимият не е подал в Община - Сливен съответните данъчни декларации, изискуеми по чл. 49, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси и Наредба за определяне размера на същите, приета от Общински съвет – Сливен, приета с Решение № 48/2016 г., като в нито един от случаите на получени дарения от чужбина във валута като физическо лице, в посочената левова равностойност, в периода от 02.10.2017 г. до 30.11.2019 г., подсъдимият е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по чл. 44, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, в размер на 3774 лв.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че това деяние е извършено при условията на продължавано престъпление и е приложил разпоредбата на ал. 4, която е привилегирована, тъй като определените задължения и лихвите, са били заплатени от подсъдимия, като му е 4 определено наказание в размер на 1000 лв. глоба.

Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, с оглед на които е приел тези обстоятелства за установени. Липсват доказателства, които да опровергаят правилността на фактическите констатации и обосноваността на неговите изводи. Липсват законови предпоставки за оправдаване на подсъдимия, поради което считам, че обжалваната присъда не страда от порока необоснованост.

Съдът е приел свидетелските показания като логични, последователни, относими към предмета на доказване. Мотивирано е посочил кои експертизи и защо са кредитирани. Коментирано е защо приема заключението на вещото лице М., кои суми е приел той за дарения, които също изцяло споделям. Видно от материалите по досъдебното производство, както и на материалите от съдебното такова, не са налице такива пороци регламентирани в НПК, които съставляват съществено процесуално нарушение. Относно осъдителната част, предвид липсата на протест от първоинстанционната прокуратура, ми е отнета възможността да коментирам, така че моля да я потвърдите така, както е произнесена.

АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, в произнасянето на окръжния съд има един съществен пропуск за това, че се смесва очевидно доказаното и потвърдено от Д. Х., че част от дейността му в кв. „Н.“, в С., е била подпомагана с дарения на различни лица. Това той го потвърждава и не го отрича. Проблемът е с това, че ние считаме, че тази част, която е извършвана с дарения, е в размер на таблицата, която е под № 3 в допълнителното заключение, където сочи, че тази сума е в размер на 51481 лв. Окръжният съд смесва това, че наистина част от дейността му е извършвана с дарения, с това, че останалите суми не са извършвани с дарения, а с негови средства, на майка, баща и т.н., които сме доказали по делото, като неправилно съдът приема заключението от таблица 2. Всъщност, това е смисълът на нашето оспорване, тъй като експертизата е съставена на няколко варианта, така че с оглед пледоариите и всички събрани доказателства, в края на краищата съдът да прецени коя е събраната сума от дарения. По никакъв начин не може да се съгласим с мотивите на съда, че вещото лице категорично е приело, че сумите в таблица 2 представляват дарения. Напротив, той не приема категорично, просто той отговаря на така поставените му въпроси, които са в третия вариант - да посочи само тези, в които е посочено изрично „дарения“. Във втория вариант - да посочи и други, които той тълкува, по някакъв начин превежда сам от английски език и ги приема като дарения и първият вариант, е друг вариант, който е изцяло отхвърлен от самата прокуратура, за това няма какво да го разглеждаме. Но нямаме експертиза, която категорично да доказва това дарения ли са или не са дарения. Това изхожда от смисъла, че окръжният съд се е съгласил с нас, че въпросът - дали сумите са дарения или не, е правен въпрос, по който съдът ще 5 се произнесе, а не вещо лице, което е икономист, да се произнася по този правен въпрос. Аз пред окръжния съд обърнах внимание умишлено само на около десетина от преводите, за да убедя съда, че само въз основа на посоченото като основание дори, не може да бъде прието, че това са дарения и се обосновах. Сега ако позволите, тъй като нашата борба е де факто за всеки един превод, днес ще ми се наложи да обоснова един по един, защо считаме, че преводите, които са посочени и приети от съда като дарения в таблица 2, не всички са дарения. Това не съм го обосновал пред окръжния съд, тъй като считах, че само като дам няколко примера, е достатъчно. Сега се налага, защото за да преодолеете и ако приемете да потвърдите решението, Вие трябва да преодолеете всеки един от преводите, като се обосновете защо ги приемате за дарение, след като ние считаме, че не са дарение и поради това, в защитната си пледоария аз ще се спра на всеки един превод, освен тези, които са в таблица 3, които се съдържат и в таблица 2. Тях ще ги пропусна, тъй като ние за тях спор нямаме. Проблемът идва от това, че ако докажа пред Вас, че обвинението на прокуратурата за размера за недължими данъци над 3000 лв. не е доказан по несъмнен начин, реално за извършените нарушения Д. Х. трябва да бъде оправдан, тъй като той не може да бъде наказателно отговорен. Това е смисълът на нашата пледоария и защита. Т.е., действително има недекларирани и неплатени данъци, но ние твърдим, че са в размер под 3000 лв., а именно тези, които са посочени в таблица 3. Това е една част от пледоарията.

За това много набързо ще се спра първо на това, че като цяло прокуратурата не можа да докаже, че е налице дарение, тъй като още със самото обвинение дори и след неговото изменение, прокуратурата не сочи конкретно всеки един дарител. Ако няма посочен дарител, няма как да има дарение съгласно българското законодателство. Няма посочен такъв, поради което на окръжният съд се налага самият той в мотивите да изброи всяко едно конкретно дарение и да го обоснове защо счита, че е дарение, като посочва там и имената на дарителите. Този въпрос ние го поставяме от самото начало, че той е съществен както се оказа и съдът прие, и прокуратурата нашите доводи, защо голяма част от парите са оказаха, че са на Д. Х., другата част се оказаха на майка му, третата част се оказаха на баща му, т.е. от кого идват парите е от съществено значение. Не може прокуратурата да не посочи конкретния дарител. Този порок съдът според нас неправилно се опитва да го поправи и коригира, като в мотивите изброява едно по едно даренията и именно това е първото ми основание, че прокуратурата не доказа, че има извършени дарения.