Решение № 938 от 01.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 938 гр. Пловдив, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330112193 по описа за 2023 година

Производството е образувано въз основа на искова молба от С. П. П., ЕГН **********, гр.

П., ул. „***“ **, ет. *, ап. ** против „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК 207343548, гр. София, ж.к.

„Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ, „Силвър Център“, ет. 2, офис 73 Г, с който е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1-во ЗЗД и чл. 22 от Закон за потребителския кредит, вр. с чл. 11, т.9 и т. 10 ЗПК за прогласяване на нищожността на договор за кредит „****“ от **** г.

Ищецът сочи, че на **** г. сключил с Вива кредит ООД договор за кредит „****“, като съгласно чл. 2.1. от договора кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя сумата в размер от 3000 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява еднократно или многократно на части, а Кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на договора.

Посочва, че съгласно чл. 3, ал.1 от Договора кредитополучателят може по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния размер на кредитния лимит, като за всяко усвояване отправя искане до Кредитодателя в профила си чрез натискане на бутон „Искам още пари“, посочване на желана сума, банкова сметка и номер на лична карта и натискане на бутон „Изпрати“.

Твърди се, че съгласно чл. 3, ал.2 от договора през целия срок на валидност на договора, кредитополучателят се задължава да заплаща текущото си задължение до 30 /тридесет/ дни от усвояване на главница при еднократно усвояване с подписване на договора.

1

Посочва се, че ищцата е усвоила веднъж кредитния си лимит в размера на 3000 лв. на **** г.

Посочва се, че съгласно чл. 3, ал. 3 от договора текущото задължение на кредитополучателя към края на всеки тридесетдневен период се определя като сбор от следните суми – начислена и непогасена договорна лихва върху усвоени и непогасени главници, такса ангажимент за фиксиран лихвен процент и неустойки за неизпълнение. Твърди се, че съгласно чл. 3, ал. 5 от договора текущото задължение на кредитополучателя е величина, която е различна от Общото задължение на кредитополучателя, посочено в чл. 3, ал. 4 и включващо компонентите по чл. 3, ал. 3. Срокът на кредита се сочи, че е 1 година, фиксираният годишен лихвен процент е 15 %, върху усвоения размер на кредита се дължи дневен лихвен процент в размер на 0,042 %, а съгласно т. 2.2. и т.2.3. се дължи и такса ангажимент – 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница. Отразени са и останалите условия по договора, като се сочи, че ГПР е 49,32 % , като в т. 5 са дадени взетите предвид допускания.

Цитира се и текста на чл.15, ал.1 от договора като се сочи, че съгласно така цитираната разпоредба в 5 дневен срок кредитополучателят се задължава да представи декларация съгласие за директен дебит по банковата сметка за целия срок на договора, като при непредставяне се дължи неустойка – 2% от усвоената, но непогасена главница.

В чл. 15, ал. 4 от договора се сочи, че е въведено изискване за представяне на посочените удостоверения за липса на задължения по чл. 87 ДОПК и удостоверение за настоящ адрес, като при непредставянето се дължи неустойка в размер на 0,5 % от общия размер на усвоената/усвоените и непогасена/непогасени главница/главници за всяко от непредоставените удостоверения.

Освен горните такси и неустойки, ищецът твърди, че съгласно чл. 20, ал. 4 от договора при забава на плащане на текущото задължение, кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на задължения в размер, съгласно Тарифа, която представлява Приложение към договор.

Твърди се, че в договора не е посочено кои точно разходи се включват в ГПР.

Към датата на депозиране на исковата молба се сочи, че ищцата е заплатила сумата в общ размер от 2429,50 лв.

Твърди се, че договорът за кредит е недействителен поради невключване в ГПР на такса за фиксиран лихвен процент и такса за ограничаване на вредните последици при просрочие, което води до нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази връзка се сочи, че отразеният ГПР не е действителният такъв. Оспорват се разпоредбите, предвиждащи заплащане на тези такси като недействителни и на собствено основание поради нарушаване на разпоредбата на чл.10а от ЗПК.

Цитира се съдебна практика в подкрепа на изложеното.

Твърди се недействителност на договора за кредит и на основание чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК поради непосочване на реалния годишен лихвен процент, което също се дължи на 2 разминаване между посочения в договорите ГПР, дължимата сума за плащане и действително дължимата величина в края на заемния период.

На основание подробно изложените съображения се моли предявеният иск да се уважи.

Претендират се разноски.

Ответникът не оспорва сключването на договора за кредит, както и че по силата на този договор е предоставена в заем сумата от 3000 лв. на ищеца.

Не се оспорва, че срокът на договора е изтекъл.

Оспорва се предявения иск по основание и размер, като се сочи, че същият е действителен, като е съобразен със законовите разпоредби.

Излага подробни съображения в тази насока, като сочи, че не е налице нарушение на чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК, доколкото размерът на лихвата е фиксиран. Относно ГПР посочва, че същият е в допустимия размер, като счита, че в него не следва да се включват таксите, които се начисляват при неизпълнение на конкретни задължения.

Излага подробни съображения за съответствие на разпоредбите на договора със законовите изисквания и моли искът да се отхвърли.

Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и от приетия като писмено доказателство договор за кредит "****", сключен на *** г. между "Вива кредит" ООД и ищеца се установява ,че по силата на договора на ищеца е предоставена в заем сумата от 3000 лв. под формата на кредитен лимит.

Съгласно чл.4.1 от договора срока на кредита е 1 година, ГЛП – 15 % и ГПР 49,32 %.

Уговорено е в заплащане на такса ангажимент в размер на 0,07 % на ден върху усвоената е непогасена главница, като същата се начислява ежедневно и се дължи до края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главница/главници.

Съгласно чл.15, ал.1 от договора в 5 дневен срок кредитополучателят се задължава да представи декларация съгласие за директен дебит по банковата сметка за целия срок на договора, като при непредставяне се дължи неустойка – 2% от усвоената, но непогасена главница.

В чл. 15, ал. 4 от договора се сочи, че е въведено изискване за представяне на посочените удостоверения за липса на задължения по чл. 87 ДОПК и удостоверение за настоящ адрес, като при непредставянето се дължи неустойка в размер на 0,5 % от общия размер на усвоената/усвоените и непогасена/непогасени главница/главници за всяко от непредоставените удостоверения.

Освен горните такси и неустойки съгласно чл. 20, ал. 4 от договора при забава на плащане на текущото задължение, кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на задължения в размер, съгласно Тарифа, която представлява Приложение към 3 договор.

Приети са като писмени доказателства и разписки за платени суми по договора за кредит.

От приетото по делото заключение на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че сумата от 3000 лева е предоставена и усвоена от ищеца еднократно на дата **** г., като по договора за кредит са начислени следните задължения, а именно: главница -3000 лв., директен дебит неустойка 709,93 лв., такса за фиксиран лихвен процент – 448,71 лева, такса ангажимент - 753,83 лв., неустойка за липса на удостоверения – 177,48 лв., удостоверение за липса на задължения – 177,48 лв., такса забава – 134,50 лв. и законна лихва – 47,29 лв.

Вещото лице установява, че таксата освен включените в ГПР разходи са начислени и такса ангажимент - 753,83 лв., неустойка за липса на удостоверения – 177,48 лв., удостоверение за липса на задължения – 177,48 лв. или общо допълнителни разходи в размер на 1108,79 лв.Относно размер на ГПР, отразен в договора вещото лице установява, че са включени фиксирания лихвен процент и таксата за фиксиран лихвен процент. Процентът, с който се оскъпява кредита с начислените задължения за разходи за крайния срок на договора освен включените в ГПР общо 1108,79 лв. е 36,96 % годишно. Установява се, че от датата на отпускане на кредита до датата на проверката – **** г. ищцата е заплатила сума в общ размер от 2229,60 лв., с която съгласно отразеното в счетоводството на ответника са погасени 592 лв.- директен дебит, 364,71 лв.- лихва, 630 лв. – такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, 148 лв.- неустойка за липса на удостоверения, 148 лв. – такса за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие – 190 лв. и законна лихва 156,89 лв.

Между ищеца и „ ВИВА КРЕДИТ“ АД са възникнали правоотношения, произтичащи от сключен договор за потребителски кредит, за който приложими са разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, доколкото ищецът – физическо лице се явява потребител на финансова услуга.

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Вива Кредит" АД като заемодател и ищеца като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1400 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от 4 общия размер на предоставения кредит.

Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че в ГПР не са включени всички разходи по кредита. Още повече, че освен възнаградителна лихва се дължи и такса за фиксиран лихвен процент, която дори не е отразена по размер в приетия по делото договор за кредит, но е включена при формиране на ГПР. Тази такса всъщност представлява скрита възнаградителна лихва по своя характер, от което следва, че отразения лихвен процент също не е реален. С включването и на описаните от вещото лице допълнителни разходи, ГПР надвишава законоустановения максимум.

Разпечатката съдържа 45 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a384d1c6-47df-435e-b1ac-8c24e0c24dbe