Определение № 452 от 05.02.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 452 гр. Варна, 05.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500044 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413 ал.2 вр. с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ No 49, бл.53Е, вх. В, представлявано заедно от Светослав Николаев Николов и Наталия Миткова Лозанова –управители, срещу Разпореждане № 47638 /09.12.2023г. на ВРС по ч.гр.д. № 12614 /2023г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от “Профи Кредит България“ ЕООД срещу длъжника Д. Д. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: *******, за сумата от 71,86 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 16.10.2018г. до 15.08.2019г., както и за сумата от 15,62 лв., представляваща обезщетение за забава върху договорното възнаграждение за периода от 16.10.2018г. до 15.08.2019г., като и двете вземания са във връзка със сключения между страните Договор за потребителски кредит No ******* от 21.08.2018г.

Жалбоподателят счита разпореждането в обжалваната част за неправилно и незаконосъобразно като излага аргументи както следва:

Заповедният съд не разполагал с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпел права. Цитира съдебна практика в тази насока. ВРС бил превишил своите 1 правомощия и бил нарушил съдопроизводствените правила. Заповедният съд неправилно не бил отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включвала определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която щяла да бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора били ясни и разбираеми. По отношение на лихвите за забава сочи, че клаузата не била неравноправна. Кредиторът имал право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Както приема правната теория и съдебната практика, не бил налице анатоцизъм, тъй като договорното възнаграждение представлявало цената за ползване на отпуснатата парична сума, докато лихвата за забава представлявала обезщетение за допуснатото от длъжника неизпълнение.

Поради това кредиторът на основание чл. 33 от ЗПК и общите условия бил начислил и претендира обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху просроченото плащане за периода, посочен в заявлението. Поддържа и изложеното в уточнителната молба пред заповедния съд, а именно, че претендираните лихви за забава върху главницата и върху договорното възнаграждение, които са предмет на настоящата жалба се формират, както следва: Начислено било 1.Обезщетение за забава ОЛП + 10% върху цялата вноска /включваща задължение за главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за закупени услуги/ и 2. Договорна лихва по кредита върху усвоената и непогасена на падеж главница, съгласно чл. 4.2 от ОУ.

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

По допустимостта:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

По основателността:

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

По подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 2 от ГПК от “Профи Кредит България“ ЕООД, е образувано развилото се производство по ч.гр.д. № 12614 /2023г. по описа на същия съд. Със заявлението и уточнителната молба се претендират: сумата 600,00 лв., представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № *******/21.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда - 28.09.2023 г. до окончателното изплащане; сумата от 130,04 лв., представляващо дължимо възнаграждение за отпуснатия кредит за периода 15.10.2018 г. - 15.08.2019 г., сумата от 660,55 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; сумата от 209,75 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.08.2019 г. 28.09.2023 г., сумата от 45,59 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху договорното възнаграждение за периода 15.08.2019 г. 28.09.2023 г., сумата от 230,91 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху възнаграждението за закупени допълнителни услуги за периода 15.08.2019 г. - 28.09.2023 г., сумата 30,00 лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране на вземанията; сумата от 71,86 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода 16.10.2018 г. - 15.08.2019 г., сумата от 15,62 лв., обезщетение за забава върху договорното възнаграждение за периода 16.10.2018 г. - 15.08.2019 г., сумата от 79,10 лв., обезщетение за забава върху възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги за периода 16.10.2018 г. - 15.08.2019г. Претендират се заплащане на сторените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.

Изрично с уточнителна молба от 20.10.2023г. молителят уточнява, че лихвата за забава е формирана като е начислено обезщетение за забава ОЛП+10% върху цялата вноска (включваща задължение за главница, договорно възнаграждение и възнаграждението за закупени услуги), както и 2. Договорна лихва по кредита върху усвоената и непогасена на падеж главница, съгласно чл. 4.2 от ОУ.

ВРС е издал Разпореждане № 47638 /09.12.2023г., с което е РАЗПОРЕДЕНО ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК в полза на заявителя “Профи Кредит България“ ЕООД срещу длъжника Д. Д. Б., за заплащане на следните суми: сумата 600,00 лв., представляваща дължима главница по Договор за 3 потребителски кредит № *******/21.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 28.09.2023 г. до окончателното изплащане; сумата от 130,04 лв., представляващо дължимо възнаграждение за отпуснатия кредит за периода 15.10.2018 г. - 15.08.2019 г., сумата от 209,75 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.08.2019 г. 28.09.2023 г., сумата от 45,59 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху договорното възнаграждение за периода 15.08.2019 г. 28.09.2023 г., както и сумата от 43,48 лв. представляваща сторените в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК, съобразно уважената част от заявлението, и е ОТХВЪРЛЕНО заявлението за издаване на заповед за изпълнение за следните суми: сумата от 660,55 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата от 230,91 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху възнаграждението за закупени допълнителни услуги за периода 15.08.2019 г. - 28.09.2023 г. , сумата 30,00 лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране на вземанията; сумата от 71,86 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода 16.10.2018 г. - 15.08.2019 г., сумата от 15,62 лв., обезщетение за забава върху договорното възнаграждение за периода 16.10.2018 г. - 15.08.2019 г., сумата от 79,10 лв., обезщетение за забава върху възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги за периода 16.10.2018 г. - 15.08.2019 г., на основание чл.

411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК.

Мотивите на ВРС за частично отхвърляне на заявлението по отношение на обжалваната част са, че претендираното обезщетение за забава има характер на мораторан лихва и противоречи с разпоредбата на чл. 33 от ЗПК.

В правомощията на заповедния съд, съобразно разпоредбата на чл. 411 ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, е да провери дали искането по заявлението е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случай, че се констатират противоречия със закона или с добрите нрави, или неравноправна клауза, то съдът следва да отхвърли заявлението. В процесния случай заявлението е по реда на чл. 410 от ГПК за вземане, произтичащо от Договор за потребителски 4 паричен кредит с физическо лице – потребител, то приложими в случая са и разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

При договор за потребителски кредит вредите за кредитора са свързани със забавата при възстановяване на предоставените от него средства в заем, заплащането на възнаграждение за тяхното ползване и разходите по събиране.

Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Съгласно алинея втора на същата разпоредба когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая както в уточнителната молба, така и в частната жалба се сочи, че се претендира сума, която е изчислена без да е съобразена с посоченото ограничение. Жалбоподателят изрично поддържа, че вземанията за обезщетение за забава са формирани от лихвен процент, съставляващ сбор от ОЛП плюс 10 % плюс процента и на договорната лихва.

Индивидуализирани по този начин, то претенцията за обезщетението има характер на мораторна неустойка и надхвърля и размера на законната лихва.

С претендирането на вземанията за обезщетение за забава, формирано при по-висок лихвен процент се постига заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК и се въвеждат плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника, но размерът им надвишава нормативно установения предел, а именно законната лихва.

Налага се извод за неоснователност на частната жалба, поради което и разпореждането на първоинстанционния съд в обжалваната част следва да се потвърди.

Въз основа на изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 47638 /09.12.2023г. на ВРС по ч.гр.д. № 12614 /2023г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от “Профи Кредит България“ ЕООД срещу длъжника Д. Д. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: *******, за сумата от 71,86 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 16.10.2018г. до 15.08.2019г., както и за сумата от 15,62 лв., представляваща обезщетение за 5 забава върху договорното възнаграждение за периода от 16.10.2018г. до 15.08.2019г., като и двете вземания са във връзка със сключения между страните Договор за потребителски кредит No ******* от 21.08.2018г.

В останалата част разпореждането не е обжалвано.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6