Решение № 97 от 20.05.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Варна, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. С. Въззивно гражданско дело № 20243000500360 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на С. П. К., чрез процесуален представител адв.А., против решение № 452/25.04.2024г. на ОС – Варна, постановено по гр. д. № 2549/2022г., с което на основание чл.362, ал.2 ГПК е обезсилено постановеното по същото дело решение по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключен между въззивника, от една страна и Д. С. А. и М. С. Ц., от друга, предварителен договор за покупко-продажба от 28.01.2021г.

Изложените в жалбата оплаквания са за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че същото е постановено при допуснати процесуални нарушения – несъбрани доказателства, които са от съществено значение за правилното решаване на спора. Излагат се доводи, че преводът на дължимата сума е извършен в срок, а по-късното заверяване на сметката на продавача е по причина на банката, за което тъй не носи вина. Отправеното до настоящата инстанция искане е за неговата отмяна.

В с.з., чрез процесуален представител, въззивната жалба се поддържа.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни – въззиваемите Д. А. и М. Ц., които оспорват въззивната жалба като 1 неоснователна. Същите са починали в хода на настоящото производство, съответно на 18.09.2024г. и на 24.11.2024г., поради което на основание чл.227 ГПК с определение 12.03.2025г. съдът е конституирал като страна в процеса правоприемника им М. С. Ц.. В проведеното о.с.з. същият изразява становище за правилност на обжалваното решение и моли същото да бъде потвърдено.

За да се произнесе по така подадената въззивна жалба и по съществото на спора, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав съобрази следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Същото е постановено по реда на чл.362, ал.2 ГПК след сезиране с молба от 29.11.2023г., с която Д. С. А. и М. С. Ц. са поискали обезсилване на постановеното по гр.д. № 2549/2022г. по описа на ОС – Варна решение по чл.19, ал.3 ЗЗД с твърдения, че купувачът не им е заплатил в срок дължимия от него остатък от продажната цена.

Искането е оспорено от въззивника с възражения, че дължимата от него сума е платена в срок.

Видно от материалите по делото е, че с решение № 1196/24.10.2023г. по гр.д. № 2549/2022г. на Окръжен съд – Варна е бил обявен за окончателен, сключеният на 28.01.2021г. предварителен договор за покупко-продажба, с който Д. С. А. и М. С. Ц. продават на С. П. К. 100 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор № ***, както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, за цена в размер на сумата от 40 000 евро, при условие, че купувачът С. К. заплати на продавачите Д. А. и М. Ц. остатъка от продажната цена в размер на 30 000 евро в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение, на осн. чл. 362, ал.

1 ГПК вр. чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Липсва спор и относно обстоятелството, че с оглед извършено прихващане с насрещно задължение на продавачите /присъдени със същото решение съдебни разноски/ дължимият остатък от продажната цена, която е следвало да получат е в размер на 28 230 евро /в този смисъл е и направеното уточнение на молбата по чл.362, ал.2 ГПК/.

Решението по чл.19, ал.3 ЗЗД е влязло в сила на 10.11.2023г., с оглед на което двуседмичният срок по чл.362, ал.1 ГПК е изтекъл на 24.11.2023г. В тази връзка не е спорно, а това е установено и с представено платежно нареждане от 23.11.2023г., че на посочената дата, която е преди изтичане на срока, лицето Е.Д.М. е наредило по сметка на продавача М. С. Ц. с IBAN: **** сумата от 28 230 евро, при посочено основание „остатък от продажна цена от името на С.

П. К., гр.д. № 2549/2022г.“.

Спорният въпрос е дали това е достатъчно да се приеме, че е налице изпълнение или меродавна е датата на постъпване на сумата по банковата сметка към която е наредена.

2

Отговорът на този въпрос е даден в разпоредбата на чл.75, ал.3 ЗЗД и константната съдебна практика по нейното приложение. Съгласно същата, когато плащане се извършва чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора.

Посочената разпоредба е относима за определяне именно на момента, към който се счита изпълнено задължението за заплащане на дадена сума на кредитора, с оглед обективно необходимото време за изпълнение на банковата операция, а не към преценка за доказаност на плащането. Нареждането да бъде извършено плащане само по себе си не доказва, че операцията е извършена, тъй като сумата може да не е налична по сметката. Платежно нареждане не установява превода и заверяването на сметката на кредитора. В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 245 от 15.05.2017г. на ВКС по т. д. № 1938/2015г., II т. о., ТК, Решение № 12 от 25.02.2010г. по т. д. № 181/2009г. на ВКС, II т. о., Решение № 239 от 21.06.2013г. по т. д. № 188/2011г. на ВКС, II т. о., Решение № 125 от 12.07.2013г. по т. д. № 910/2010г. на ВКС, II т. о. и др./ От депозираното пред първостепенния съд заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че нареденият на 23.11.2023г. превод е излъчен от банката на наредителя към сметката на бенифициера на 27.11.2023г., като обяснението за това е отбелязаният от клиента в платежното „обикновен вальор“, т.е. 3-дневен вальор /според вещото лице, ако беше отбелязан „днешен вальор“ или „вальор следващ ден“, то нареждането би било обработено в същия ден или най-късно на следващия/. Наредената сума е постъпила в банката на продавача на 27.11.2023г., която от своя страна е заверила сметката му на 30.11.2023г.

При така посоченото от вещото лице относно причината за датата на обработване на процесното платежно нареждане от страна на банката на наредителя ирелеванто се явява обстоятелството за точния час на излъчване на платежното нареждане от страна на Е.Д.М., а изложените във въззивната жалба доводи за липса на виновно неизпълнение, поради това, че не следва да отговаря за действията на банката, пред която е представено платежното, са неоснователни.

Следователно задължението за плащането на дължимия остатък от продажната цена по обявения за окончателен предварителен договор е изпълнено на дата 30.11.2023г., когато сумата е постъпила по сметка на продавача, след преклузивния срок по чл.263, ал.2 ГПК и което обстоятелство обуславя основателността на искането за обезсилване на решението по чл.19, ал.3 ЗЗД.

Предвид съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА решение № 452/25.04.2024г. на ОС – Варна, постановено по гр. д. № 2549/2022г.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4