Определение № 1693 от 20.11.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1693 гр. София, 20.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Георгиев като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело № 20251800100968 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от Д. С. Х. срещу Община Костинброд, с която са предявени искове за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.

Настоящият съдебен състав намира, че исковете не са родово подсъдни на окръжен съд като първа инстанция, доколкото цената на всеки от тях е под граничната стойност от 25000 лв., регламентирана с разпоредбата на чл. 104, ал. 4 от ГПК.

Съгласно трайната съдебна практика (Определение № 1068 от 03.12.2008 г. по гр. д. № 4166/2007 г., ГК, І г. о. на ВКС, Решение № 191 от 09.05.2016 г. по т. д. № 3300/2014 г., т. к., І т. о. на ВКС, Решение № 214 от 08.03.2018 г. по т. д. № 1069/2017 г., т. к., І т. о. на ВКС, Определение № 541 от 09.10.2018 г. по ч. т. д. № 2181/2018 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Определение № 21 от 17.01.2020 г. по ч. т. д. № 2604/2019 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС и мн. др.), исканията за присъждане на обезщетения за различни видове вреди – имуществени и неимуществени – представляват отделни искови претенции.

Приетото деление на вредите на неимуществени и имуществени определя самостоятелния характер на исковете за обезщетяването им. По тези искове подлежат на доказване различни факти и обстоятелства, с оглед различното съдържание на вредите, чието обезщетяване се претендира, в зависимост от това, дали са засегнати материални блага на пострадалия или неговото телесно или психическо здраве. Обстоятелството, че правното основание на двете групи обезщетения може да е едно и също (в случая – евикция), не води до извод, че е предявен един общ иск.

Поради това фактът, че в случая искът за неимуществени вреди е с цена 2000 лв., а групата искове за имуществени вреди – общо с цена 23444,53 лв., е достатъчен да обуслови извод, че те са родово подсъдни на районен съд.

Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е свързан с обстоятелството, че в случая са предявени и отделни искове за обезщетяване на имуществени вреди с правна квалификация съответно чл. 191, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД (за заплащане на разноските по делото за съдебно отстранение на купувача), чл. 190, ал. 2 от ЗЗД (за намаляване на продажната цена) и чл. 189, ал. 1, изр. 3 от ЗЗДС (за заплащане на обезщетение за други претърпени вреди 1 от съдебното отстранение, изразяващи се в увеличената стойност на имота поради промени в пазарните условия), всеки от които е с цена под 25000 лв., които съдебната практика също третира като самостоятелни (арг. от Определение № 3040 от 12.06.2025 г. по к. гр. д. № 484/2025 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС).

Същевременно, при обективно съединяване на искове (както в настоящия случай) за преценка на родовата подсъдност е релевантна цената на отделните искове, а не сборът от цените на всички искове.

Съгласно чл. 119, ал. 1 от ГПК, въпросът за родовата подсъдност на делото може да се повдига служебно от съда.

В съответствие с това служебно правомощие, както и с оглед изложените по- горе съображения и разпоредбите на чл. 103 от ГПК и чл. 105 от ГПК, Софийският окръжен съд намира, че производството следва да бъде прекратено, а делото – да се изпрати по подсъдност на Костинбродския районен съд.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 968/2025г. по описа на Софийския окръжен съд.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Костинбродския районен съд.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на ищцата.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________ 2

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1693 гр. София, 20.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Георгиев като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело № 20251800100968 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от Д. С. Х. срещу Община Костинброд, с която са предявени искове за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.

Настоящият съдебен състав намира, че исковете не са родово подсъдни на окръжен съд като първа инстанция, доколкото цената на всеки от тях е под граничната стойност от 25000 лв., регламентирана с разпоредбата на чл. 104, ал. 4 от ГПК.

Съгласно трайната съдебна практика (Определение № 1068 от 03.12.2008 г. по гр. д. № 4166/2007 г., ГК, І г. о. на ВКС, Решение № 191 от 09.05.2016 г. по т. д. № 3300/2014 г., т. к., І т. о. на ВКС, Решение № 214 от 08.03.2018 г. по т. д. № 1069/2017 г., т. к., І т. о. на ВКС, Определение № 541 от 09.10.2018 г. по ч. т. д. № 2181/2018 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Определение № 21 от 17.01.2020 г. по ч. т. д. № 2604/2019 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС и мн. др.), исканията за присъждане на обезщетения за различни видове вреди – имуществени и неимуществени – представляват отделни искови претенции.

Приетото деление на вредите на неимуществени и имуществени определя самостоятелния характер на исковете за обезщетяването им. По тези искове подлежат на доказване различни факти и обстоятелства, с оглед различното съдържание на вредите, чието обезщетяване се претендира, в зависимост от това, дали са засегнати материални блага на пострадалия или неговото телесно или психическо здраве. Обстоятелството, че правното основание на двете групи обезщетения може да е едно и също (в случая – евикция), не води до извод, че е предявен един общ иск.

Поради това фактът, че в случая искът за неимуществени вреди е с цена 2000 лв., а групата искове за имуществени вреди – общо с цена 23444,53 лв., е достатъчен да обуслови извод, че те са родово подсъдни на районен съд.

Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е свързан с обстоятелството, че в случая са предявени и отделни искове за обезщетяване на имуществени вреди с правна квалификация съответно чл. 191, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД (за заплащане на разноските по делото за съдебно отстранение на купувача), чл. 190, ал. 2 от ЗЗД (за намаляване на продажната цена) и чл. 189, ал. 1, изр. 3 от ЗЗДС (за заплащане на обезщетение за други претърпени вреди 1 от съдебното отстранение, изразяващи се в увеличената стойност на имота поради промени в пазарните условия), всеки от които е с цена под 25000 лв., които съдебната практика също третира като самостоятелни (арг. от Определение № 3040 от 12.06.2025 г. по к. гр. д. № 484/2025 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС).

Същевременно, при обективно съединяване на искове (както в настоящия случай) за преценка на родовата подсъдност е релевантна цената на отделните искове, а не сборът от цените на всички искове.

Съгласно чл. 119, ал. 1 от ГПК, въпросът за родовата подсъдност на делото може да се повдига служебно от съда.

В съответствие с това служебно правомощие, както и с оглед изложените по- горе съображения и разпоредбите на чл. 103 от ГПК и чл. 105 от ГПК, Софийският окръжен съд намира, че производството следва да бъде прекратено, а делото – да се изпрати по подсъдност на Костинбродския районен съд.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 968/2025г. по описа на Софийския окръжен съд.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Костинбродския районен съд.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на ищцата.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________ 2