Решение № 776 от 13.09.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 933/2024
- Вид
- Решение № 776
- Подписан
- 13.09.2024
- В сила
- 13.09.2024
- Състав
- Недялка Пенева Пенева, Мила Гочева Димова, ДИМАНА ГЕОРГИЕВА КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.322, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.329, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.56 · Семеен кодекс
- чл.57, ал.2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 776 гр. Бургас, 13.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Недялка П. П.а
Членове:
ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
Мила Г. Димова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. П.а Въззивно гражданско дело № 20242100500933 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на Ч. Г. К. – ищец в първоинстанционното производство, чрез адв.Тасков, срещу Решение №794/23.04.24г., постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№5723/23г., с което съдът е допуснал развод и е прекратил като дълбоко и непоправимо разстроен гражданския брак , сключен с акт за граждански брак №*****, серия ГБ-83, съставен в гр. Карнобат, между въззивницата и ответника А. Г. К., като е обявил, че вина за разстройството на брака носят и двамата съпрузи, както и в частта, с което съдът е отхвърлил искането на въззивницата за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в ***.
При анализ на понятието „вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака“, въззивницата намира, че съдът е направил незаконосъобразен извод, че вина за това носят двамата съпрузи. При обсъждане на представените доказателства, излага съображения че същите сочат, че вината е на ответника, който е упражнявал системно и дългогодишно домашно насилие. Според въззивницата доказателства за нейно противобрачно поведение не са представени – в тази връзка оспорва извода на съда, че вината й се състои в това, че е позволила на сина на страните да влияе на брачната връзка. Излага съображения.
Въззивницата атакува решението на БРС, с което е отхвърлена претенцията й за предоставяне ползването на семейното жилище, като в тази връзка оспорва изводите на съда, че тя няма жилищна нужда, т.к. притежава наследствен имот. С посочване на съдебна практика обосновава хипотезите, в които ползването на семейното жилище може да се предостави и на двамата съпрузи и обосновава извод, че в случая това е невъзможно. Излага съображения, че страните притежават имот в ***, в който 1 ответникът би могъл да живее. Като аргумент в полза на претенцията си излага съображения, че следва да се вземе предвид здравословното й състояние, поради което семейното жилище следва да бъде предоставено на нея.
Въззиваемият - ответник А. Г., чрез адв. Пенев представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор. В него излага съображения за потвърждаване на решението. По отношение ползване на семейното жилище излага съображения, че то е придобито с негови лични средства, като той няма друго жилище, в което да живее.
Предлага ищцата да живее в своя наследствен имот. По отношение на вината за брачното разстройство излага съображения, че в тази връзка са само показанията на св.К. – син на страните, който е упражнил над него домашно насилие, с когото са във вложени отношения и с показанията се цели да се дискредитира ответника, да остане без жилище.
Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивните жалби са подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лица, за които съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същите са допустими.
Бургаският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С постановеното решение в необжалваната и влязла с сила част, Бургаският районен съд е допуснал развод и е прекратил брака, между ищцата Ч. Г. К. и ответника А. Г. К., сключен с акт за граждански брак №*****, серия ГБ-83, съставен в гр.
Карнобат, поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи. Във въззивната инстанция страните не спорят, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен. Спорът касае обстоятелството кой от съпрузите носи вината за това. Ищцата твърди, че това е ответникът и претендира бракът да бъде прекратен по негова вина. Ответникът заявява, че вината е взаимна.
За установяване на спорните обстоятелства относно вината за брачното разстройство, в първоинстанционното производство са допуснат до разпит свидетеля С. А. К. – син на страните. Според свидетеля, през време на 40 – годишното брачно съжителство между родителите му, баща му е „посягал“ постоянно на съпругата и сина си и последно – на 21.05.23г. Според свидетеля, при едно нападение над майка му той я е защитил, заради което спрямо него баща му завел иск за домашно насилие.Според свидетеля през цялото време от съвместен живот на съпрузите, майка му, а и той са плащали абсолютно всички сметки – ток, вода, храна и др., а баща му е купувал храната, която той харесва и обича. Баща му не давал средства и за неговото обучение. Свидетелят заявява, че е увещавал майка си да се отделят от баща му.
Няколко пъти тя го направила, но баща му я пресирал с обещания, че никога повече няма да й посегне и че никога повече няма да я тормози и тя пак му прощавала.
Свидетелят заявява, че направил магазинче, в което майка му да работи.
Когато тя се прибирала вкъщи се страхувала да си вдигне телефона, защото баща му й звънял с въпроси: „любовникът ли ти звъни, тъпкачът ти ли?“ и започвали скандали и викове. Според свидетеля, майка му не искала да се прибира преди баща му да си легне - тя спяла в хола, а той - в спалнята. Когато се прибирала рано, той й говорел брутални неща. През 2001г. и 2002г. свидетелят бил пребит от баща си – единият път в опит да защити майка си. Последно на 21.05.2023г. баща и син се сбили и на другия ден ответникът ги изгонил от жилището със заплахи „ще ви отрежа и на двамата главите – на теб и на сина ти“.
Според свидетеля, майка му отишла да живее при бившата му приятелка, от която има дете. Това дете – С., е собственик на апартамента, в който баща му се нанесъл и живее там сега. Според свидетеля, той плаща наема на апартамента, в който живее майка му. След това наел друг апартамент, в който живеят с майка му. Тя има наследствен имот в ***. Къщата в *** е на двамата, придобита по време на брака.
Според свидетеля, баща му няма достъп до семейното жилище след решението на съда, постановено по реда на ЗЗДН - бравата е сменена. Майка му не живее в това жилище, защото се притеснява от тормоз. Според свидетеля, тя няма къде да живее и 2 затова иска да живее в апартамента в ***. Тя е с един бъбрек от около 30 години и страда от онкологично заболяване.
По делото са представени и: Решение №1677/27.07.2023 г. и Съдебна заповед № 47/27.07.2023 г., постановени по гр. д. № 3145 по описа на Районен съд – Бургас за 2023 г., за предприемане на мерки за закрила по реда на ЗЗДН в полза на съпругата срещу съпруга; съдебномедицински удостоверения №506/1992г. и №76/2004 г., отнасящи се до здравословното състояние на съпругата; съдебномедицинско удостоверение №60/2023 г., относно здравословното състояние на ответника; служебна бележка от 02.02.2024 г. от „МБАЛ Парк Хоспитал“ ЕООД;
Не се спори, че през време на брака си, страните са живели в жилище, находящо се на адрес: ***, придобито през време на брака им с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 154, том III, рег. № 4261, дело № 495 от 19.06.2003 г. на нотариус А. Димов, рег. № 285 на НК.
Не се спори и видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 195, том I, рег. № 867, дело № 148 от 15.03.2018 г., на нотариус М. Стоева, рег.
№ 581 на НК през време на брака на страните, ответникът е закупил дворно място, заедно с построените в него недвижимости, сред които и жилищна сграда, находящи се в ***.
Не се спори, че Нотариален акт за учредяване на право на ползване и покупкопродажба на недвижим имот № 129, том I, рег. № 947, дело № 112 от 01.02.2023 г. на нотариус Н. Маркова, рег. № 409 от НК, в полза на ответника е учредено право на ползване, а правото на собственост е придобито от неговата внучка С. С. К., върху недвижим имот – жилище, апартамент в ***.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства становищата на страните и като съобрази Закона, намира, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Относно вината за брачното разстройство.
С предявяване на исковата молба, ищцата е поискала прекратяване на брака поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на мъжа. Последният и заявил становище по вината, че същата е взаимна. За установяване на вината по делото е разпитан сина на страните. Поначало децата на страните са тези, които имат непосредствени впечатления от живота на съпрузите. В настоящия случай св. К. сочи факти и обстоятелства относно целия период на брачния живот на своите родители, които се подкрепят и от представените съдебномедецински удостоверения. От тях се установява, че през време на целия им съвместен живот, ответникът е упражнявал физическа и вербална агресия над съпругата си. Упражняването на физическо и психическо насилие на единия съпруг спрямо другия съставлява виновно поведение, водещо до дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
С отговора на исковата молба не са въведени конкретни твърдения за противобрачно поведение на ответницата, не са ангажирани и доказателства, от които да се приеме, че и тя има вина за брачното разстройство. Въззивната инстанция не споделя изводите на БРС, че съпругата носи вина, т.к. е позволила синът на страните да влияе върху съпружеските взаимоотношения. Въззивната инстанция намира, че поведението на свидетеля К. спрямо ответника е било по-скоро реакция за защита на неговата майка.
Поради това Бургаският окръжен съд намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и вина за това носи съпругът. Ето защо решението на първоинстанционния съд, с което е прието, че вината е на двамата съпрузи следва да бъде отменено, а вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде обявено, че вината е на ответника А. Г. К..
Относно ползването на семейното жилище.
3
Нормите на чл.56 СК посочват начините на ползване на семейното жилище след развода, в зависимост от това чия собственост е то и дали от брака има ненавършили пълнолетие деца. Ако същото не може да се ползва поотделно, съдът предоставя ползването на съпруга, който е поискал това, ако последният има жилищна нужда. В настоящия случай семейното жилище е собственост на двамата съпрузи, т.к. е придобито през време на брака. Заявените възраженията на ответника, че жилището е придобито с негови лични средства, поради което е негова лична собственост, не могат да се разглеждат в рамките на производство по иск за развод и съпътстващите го небрачни искове.
Следва да се подчертае, че искане за предоставяне ползването на жилището е направила само ищцата. С отговора на исковата молба ответникът е заявил противопоставяне на искането и макар да е заявил „лично аз нямам друго жилище в което да живея“, не е направил насрещно искане на него да бъде предоставено ползването. Едва с писмената защита, е заявено алтернативно искане, ако ползването бъде предоставено на ищцата, да бъде определен „наем“ от 250 лева, който тя да заплаща. Но това искане, с правно основание чл.57, ал.2 СК е направено извън срока по чл.131 ГПК, вр. чл.322, ал.2 ГПК, поради което е преклудирано. Ето защо следва да се прецени дали са налице предпоставките да бъде уважено искането на ищцата на нея да се предостави ползването на семейното жилище – чл.56 СК.
На първо място, страните нямат ненавършили пълнолетие деца. На второ място, жилището не може да се ползва съвместно, предвид площта и вида на помещенията в него и предвид влошените отношения между страните. Ако ползването му не бъде предоставено на някого от бившите съпрузи, същото ще може да се ползва и от двамата, което ще създаде предпоставки за конфликти.
На трето място следва да се приеме, че жената има жилищна нужда. Същата притежава на лично основание, при това в съсобственост, само дворно място и къща в ***. Недвижимият имот в *** също е придобит през време на брака между страните и по отношение на него никоя от тях не е заявила искане да й бъде предоставен. С оглед здравословното й състояние, е налице необходимост от по-бърз достъп до медицинска помощ, каквато може да й бъде оказана само ако живее в гр.Бургас или друг град, в който има лечебни заведения.
Разпечатката съдържа 40 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a3836cea-72af-4a94-ae5c-29a9199caf44