Решение № 3995 от 06.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3995 гр. Пловдив, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20205330117214 по описа за 2020 година

Производството по делото е по реда на чл.422 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу Г. В. К., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1940 евро - главница, дължима по договор за банков кредит № ****************************, 1498.05 евро – просрочена договорна лихва за периода 15.03.2011 г. до 15.02.2018 г., дължима на основание раздел II, т.4 от договора, 2 620.02 евро – наказателна лихва за периода 15.03.2011 г. до 12.03.2020 г., дължима на основание Раздел II, т.10 от договора, 58.66 евро – договорна лихва за периода 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., дължима на основание раздел II, т.4 от договора и 30.22 евро – наказателна лихва за периода 14.05.2020 г. до 01.06.2020 г., дължима на основание Раздел II, т.10 от договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 02.06.2020 г. до окончателното плащане, за които вземания са издадени Заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д № ****/2020 г. по описа на ПРС. Претендират се разноски за заповедното и исковото производство.

В исковата молба и допълнителна молба от 22.01.2021 г. се излагат твърдения, че между банката и ответника е сключен договор за банков кредит № **************************** за сумата в размер на 1940 евро, която сума е усвоена от ответника на 04.02.2011 г. Срокът за издължаване на кредита бил до 15.02.2018 г., от която дата кредитът става изцяло изискуем. По договора била уговорена възнаградителна лихва в размер на 1498.05 евро, която сума също не е заплатена. На ответника са начислени и наказателни лихви, поради просрочие на плащанията. За вземанията си ищецът се е снабдил със заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д № ****/2020 г. по описа на ПРС, срещу която ответникът възразил в срок, което поражда интереса от предявяване на исковете.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват исковете. На първо място оспорва да е получавала от ищеца сума в размер на 1940 1 евро по договор за кредит. Оспорва договора за кредит да има задължителното съдържание, предвидено в ЗПК. Твърди, че представените с исковата молба ОУ не са подписани от ответницата, а и са приети 03.02.2020 г. от банката, много след датата на процесния договор.

Излага доводи, че общите условия са с шрифт под установения в закона минимум. Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за главница преди 02.06.2015 г. и за вземанията за лихва преди 02.06.2017 г. Оспорва дължимостта на лихвата в размер на 58.66 евро, доколкото същата се претендира за период след изтичане на срока на договора.

Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация: чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.430, ал.1 ТЗ.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличие сключен договор за кредит, размер на вземането си за главница, падеж, размер на вземането си, уговорена в договора възнаградителна лихва размер на вземането си, както и уговорено в договора обезщетение за забава размер. По възражението за настъпила погасителна давност на ответника следва да докаже обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на давността. Ответникът носи насрещно доказване, а при установяване на горното от ищеца, че е платил задълженията си по договора за заем в срок.

Видно от Договор за банков кредит № ****************************, подписан от ответника, което не се оспорва от същия, страните са постигнали съгласие ищецът да предостави на ответника сума в размер на 1940 евро, която ответникът да върне в срок от 7 години до 15.02.2018 г. на месечни погасителни вноски. Уговорена е и договорна възнаградителна лихва във фиксиран размер от общ размер на 1526.89 евро.

От приетата по делото основна Съдебно-счетоводна експертиза /л.124/, не оспорена от страните, която съдът кредитира в тази част като обективно и компетентно изготвена, се установява, че заемната сума в размер на 1940 евро е преведена на ответника на дата 04.02.2011 г. по посочената от него в договора банкова сметка, която сума е усвоена от ответника на същата дата.

С оглед изложеното съдът приема, че между страните е сключен договор за кредит.

Изследвайки съдържанието на процесния договор за кредит, съдът намира, че същият е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания, право да се откаже от договора. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя.

Към договора има отделни Общи условия, които не са подписани от потребителя, като към датата на сключване на процесния договор за кредит, чл.11, ал.2 от ЗПК, която предвижда, че Общите условия следва да са подписани на всяка страница от потребителя не е била приета. Същата е приета през 2014 г., след сключване на договора и е неприложима към него, доколкото няма предвидено за нея обратно действие.

2

Същото се отнася и относно разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК, в частта, в която е предвидено, че договорът следва да е изготвен на шрифт не по-малко от 12. Това допълнение е прието с измененията на закона през 2014 г. и не е присъствало към момента на сключване на договора, поради което и не е изследвано с какъв шрифт са изготвени Общите условия същите са написани четливо, по ясен и разбираем начин, както е предвиждала разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК, в редакцията към датата на сключване на договора.

С оглед изложеното съдът приема, че договорът не страда от сочените от ответника пороци, както и от други такИ., които да обосноват неговата недействителност.

Съдът, с оглед служебните му правомощия да преценява валидността на договора за кредит и клаузите от него, в случаите, когато е налице противоречие със закона или добрите нрави намира, че уговорената в договора възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, до който извод достигна след преценка на конкретните данни по производството срока на договора – дълъг период от време 7 години, размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва, която е в размер на 18% спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, липсата на предоставено обезпечение, както и автономията на волята. Поради изложеното съдът приема, че размерът на лихвата е съответен на насрещната престация на кредитора и на риска, който поема същият.

От основната ССчЕ се установява, че неплатената по договора възнаградителна лихва е в размер на търсения от ищеца – 1498.05 евро.

Ответникът не доказа заплащането на главницата и договорната лихва, което е в негова тежест, поради което съдът приема, че в тази част исковете са доказани по основание и размер.

По отношение на клаузата за наказателна лихва, предвидена в Раздел II, т.10 от договора, на която основава останалите си претенции ищецът, съдът приема, че тази клауза противоречи на чл.33, ал.2 ЗПК. В договора е уговорен размер на неустойката за забава в размер на 28 %. Съгласно посочената нормативна разпоредба при забава на потребителя за плащане на вноските по кредита може да се търси само обезщетение за забава в размер на законната лихва, тоест над размера на законната лихва неустойката е нищожна.

С оглед изводът на съда, че претенциите за главница и възнаградителна лихва и за част от претенцията за наказателна лихва, са доказани по основание и размер, следва да се разгледа направеното от ответника, своевременно, в срока за отговор на исковата молба, възражение за изтекла погасителна давност.

По договорите за банков кредит е приложима разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата 5-годишна погасителна давност, доколкото макар и дължимо на месечни вноски, вземането за главница не е периодично плащане, а се касае за едно единно задължение, което е разсрочено във времето, а за лихвата 3-годишен срок. В този смисъл Решение №***/12.07.2011г. по гр.д. №***/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение №***05.04.2012г. по гр.д. №***/2011г. на ВКС, ГК, III г.о, Решение №***/08.02.2016 по дело №****/2014 на ВКС, ТК, II т.о.

По въпроса от кога тече погасителната давност за вземанията по договор за кредит, дали от настъпване на падежа на всяка вноска или от крайния срок, посочен в договора е налице противоречИ. съдебна практика и е образувано Тълкувателно дело.

Съдът приема, че давността по договора за кредит започва да тече от изискуемостта на всяка една от вноските, а не от настъпване на крайния падеж по договора. Това е така, доколкото именно този извод съответства на логиката на закона, заложена в чл.114 ЗЗД, съгласно която разпоредба началният момент на течението на давностния срок винаги е свързан с изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като това е моментът, от който той може да търси изпълнение. Когато вземането на банката по кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на съответната част от главницата настъпва в различни моменти по силата на постигнатото от страните съгласие, което има силата на закон между 3 тях. За съответната част от главницата изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането й, от който момент за тази част кредиторът може да търси изпълнение, вкл. и по съдебен т.е. принудителен ред, поради което бездействието му се санкционира с течение на давностния срок по отношение на тази част от вземането по кредита. В този смисъл е Решение № от 17.06.2020 г. по т.д. № 237/2019 г., I I ТО на ВКС, което становище настоящият състав споделя.

С оглед изложеното съдът приема, че началният момент от който започва да тече погасителната давност за вземането за главница по процесния договор за кредит е настъпване падежа на всяка вноска.

С оглед изложеното съдът приема, че вземанията за главница са погасени по давност за вноските с настъпил падеж от 15.03.2011 г. до 15.05.2015 г., включително. Не обхванати от погасителната давност са вноските за главницата с настъпил падеж от 15.06.2015 г. до 15.02.2018 г., а именно тези пет години назад от подаване на заявлението по чл.417 ГПК.

Ищецът не доказа, че давността е прекъсната по-рано от подаване на исковата молба /считано от подаване на заявлението по чл.417 ГПК./

Изчислени от съда, съгласно сбора на вноските за този период по погасителния план, размерът на главницата, необхваната от погасителната давност е в размер на 1078.95 евро, което се установява и от основната ССчЕ, до която сума искът за главница ще се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 1940 евро искът ще се отхвърли, поради погасяване на вземането по давност.

Съдът приема, че са погасени по давност вземанията за възнаградителна лихва по вноските с настъпил падеж от 15.03.2011 г. до 15.05.2017 г., като са необхванати от погасителната давност вземанията по вноските за периода 15.06.2017 г. до 15.02.20218 г., които изчислени служебно от съда възлизат в размер на 21.59 евро /сбор от вноските за посочения период по погасителния план л.9-10/.