Решение № 178 от 28.01.2021, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№178 гр. Пловдив, 28.01.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на четиринадесети декември, през две хиляди и двадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана

Методиева при секретаря Ваня Петкова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2595 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба на Л.К.В., ЕГН **********,***, чрез адв. Н.,***, офис 312, против Решение № Ц1040-02-104/18.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № Д-02-000-00-01403476/23.07.2020 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ-Бургас, с което на основание чл.40, ал.4 от КСО е разпоредено спиране на образуваното производство за изплащане на парично обезщетение по болничен лист № Е20201457444 на Л.К.В., считано от 23.07.2020г.

Жалбоподателят в жалбата си до съда, както и в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Н., а също и в приложената писмена защита, моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Твърди се, че същото е неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Изложени са подробни съображения относно кумулативните изисквания на чл.40 ал.1 от КСО за възникване на правото на парично обезщетение при временна неработоспособност поради общо заболяване с твърдение, че в случая всички са налице. На следващо място, според жалбоподателя в разпореждането не е посочено на основание на коя от трите точки по чл.40 ал.4 от КСО е спряно производството по отпускането или изплащането на обезщетението, съответно коя хипотеза от посочените се приема за осъществена. Твърди се, че непосочването на правното основание за издаване на административния акт представлява нарушение на изискванията за форма по чл.59, т.4 от АПК. Изтъкнато е, че истинността на трудовият договор на жалбоподателя не е оспорена, както и че изпращането на сигнал до Районна прокуратура - Бургас за извършване на проверка не води до извод, че в дружеството не се упражнява трудова дейност. В жалбата е посочено, че към датата на издаване на разпореждането и решението на Директора на ТП на НОИ са налице само съмнения относно определени обстоятелства относно наличието на основание за възникване на осигурително правоотношение. Относно липсата на внесени осигурителни вноски, жалбоподателят посочва, че материалните предпоставки за възникване на правото на парично обезщетение при временна неработоспособност поради общо заболяване са установени в чл.40, ал.1 от КСО. Направено е позоваване на пар.1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и е посочено, че жалбоподателят не се явява самоосигуряващо се лице, поради което необходимо и достатъчно условие за възникване и упражняване правото на обезщетение е осигурителните вноски да са внесени или дължими от страна на осигурителя. Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на

Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Бургас, в писмено становище подадено от процесуалния представител главен юрисконсулт Д., изразява становище за неоснователност на жалбата, като сочи, че необходимостта от изясняване полагането на труд при осигурителя на жалбоподателя и коректността на подадените от него данни в Регистъра на осигурените лица, не дава възможност за категоричен извод за наличието на право на обезщетение и неговият размер.

Поради това и изложените мотиви за необходимостта от извършване проверка в достатъчна степен обосновавали разпореждането по чл.40, ал.4 от КСО. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото.

Окръжна прокуратура - Пловдив, надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила представител в съдебно заседание и не е взела становище по жалбата.

Жалбата е подадена от лице имащо правен ин­терес от оспорване, за което оспореният акт е неблагоприятен. Същата е депозирана в законоустановения срок с оглед датата на връчване на оспореното решение, видна от приложеното на лист 41 по делото копие от известие за доставяне, както и направената служебна справка от съда „информация за пратки“ на интернет страницата на куриера „Еконт“ (лист 28). Жалбата е срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване, предвид това се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.

От фактическа страна от събраните по делото доказателства се установява следното:

От осигурителя „Балканкар Електробуси“

ЕООД в ТП на НОИ- Бургас било представено удостоверение - приложение № 9 към чл.8, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/ по болничен лист Е20201457444 за периода от 15.07.2020 г. до 13.08.2020 г., издаден на Л.В. за изплащане на парично обезщетение. С разпореждане № Д-02-000-00-01403476 от 23.07.2020 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ-Бургас на основание чл.40, ал.4 от КСО било спряно образуваното производство по изплащането на парично обезщетение по болничния лист, считано от датата на разпореждането 23.07.2020 г. Като мотиви за това било посочено, че от анализа на данните в информационната система на НОИ относно осигурителния статус на В., се установявали факти и обстоятелства, представляващи индиция за липса на правно основание за получаване на парично обезщетение. Посочено било още, че се извършва проверка от контролните органи на НОИ, относно упражняването на трудова дейност от лицето и коректността на подадените данни от осигурителя „Балканкар Електробуси“ ЕООД във връзка с правото и размера на паричното обезщетение по представения болничен лист. Заключено е, че с оглед установените доказателства за липсата на възникнало основание за изплащане на парично обезщетение, производството е спряно до изясняване на горепосочените факти и обстоятелства. Жалбоподателят В. обжалвал въпросното разпореждане пред Директора на ТП на НОИ - Бургас, който се произнесъл с оспореното по настоящото дело Решение № Ц1040-02-104/18.09.2020 г., в което изложил подробни мотиви, като посочил, че във връзка с анализирани данни за неизрядни осигурители, които периодично подават данни по чл.5, ал.4 от КСО с високи осигурителни доходи на лица с регистрирани трудови договори, но впоследствие данните се използват за определяне и отпускане на осигурителни плащания, била издадена Заповед № ЗР-5-02-00738075/17.02.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ТП на НОИ – Бургас за извършване на проверка в осигурителя „Балканкар Електробуси“ ЕООД с ЕИК *********. Били посочени конкретни данни относно управлението на дружеството, местонахождението на неговия управител извън страната, както и опитите за контакт с пълномощници на дружеството в България, голяма част от които неуспешни поради неоткриване на такива, или неотзоваването им на покани. Представени били данни относно броя на наетите по трудови договори лица от дружеството в периода 2015 г. - 2020 г., като били отразени месечни осигурителни доходи на работещите за периода 2018 г. – 2019 г. в диапазон от 1500 лева до 3000 лева.

Посочено било, че в ТП на НОИ – Бургас постъпило сигнал в писмо от 24.02.2020 г. от ТД на НАП - Бургас, в което било посочено, че във връзка с установени липсващи осигурителни вноски за лицата, работещи по трудово правоотношение и самоосигуряващи се лица в „Балканкар електробуси“ ЕООД, срещу дружеството било образувано изпълнително дело *********/2018 по описа на ТД на НАП Бургас на 23.02.2018 г., по което е наложен запор на банковите сметки на дружеството на територията на страната, а сметката на задълженото лице в ЦКБ АД били без авоар. Описано било, че документите по изпълнителното дело не можело да бъдат връчени на дружеството поради неуспешни опити за откриване на управителя му украински гражданин, че била извършена проверка на паричните потоци и начините на разплащане на задълженото лице, като било установено, че дружеството няма декларирани приходи от продажба за 2018 г., дружеството декларира, че не извършва плащания през чужда банкова сметка ***, че било извършено пълно проучване на имущественото състояние на задълженото лице, изпратени били запитвания до ОД „Земеделие“, Община Бургас, Община Пловдив, Община Несебър, сектор „ПП“ към ОД на МВР, Министерство на земеделието, храните и горите, извършени били справки в регистрите на ЦРОЗ, ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“, Морска администрация, ИКАР, регистър „Заеми“ и било установено, че задълженото лице не притежава активи, които да послужат за удовлетворяване на публичното вземане. Посочено било още в оспореното решение и че към 12.03.2020 г. било изпратено писмо до ТП на НОИ - Пловдив за осъществяване проверка на дружеството с оглед установяване действителното полагане на труд от наетия персонал, уточняване на реда на възникване трудовите правоотношения с лицето, подписвало документите в дружеството, в резултат на която проверка бил съставен констативен протокол от 01.09.2020г., според който било установено, че управителят на дружеството е извън пределите на България от 2018 г., че е осъществена връзка с лице, което заявило, че при него са счетоводните документи на дружеството, както и че от пълномощници били представени през април и юли 2020 г. в ТП на НОИ - Пловдив документи, съставляващи ведомости за заплати, присъствени форми, че част от лицата, за които се установило, че имат сключени трудови договори с дружеството не се явили в ТП на НОИ - Пловдив, други две лица се явили и дали конкретна информация, а с жалбоподателя бил проведен разговор по телефона. От документите било установено, че в дружеството са начислени възнаграждения с високи осигурителни доходи на лицата, работещи по трудови правоотношения, но липсват подписи по ведомостите за заплати, както и че голяма част от назначените лица са с роднински връзки помежду си. В крайна сметка било посочено в констативния протокол, че са възникнали съмнения относно представените документи за дружеството, защото нямало пълномощно за представилото ги лице, а положените подписи по документите били от името на управителя, който не бил в България.В тази връзка били изразени съмнения от контролните органи за упражняване на трудова дейност в дружеството и действително полагане на труд от наетия персонал. Било изпратено и писмо до Районна прокуратура - Бургас за предприемане на действия по компетентност спрямо осигурителя.

Във връзка с изложената хронология, издателят на оспореното решение посочил, че в случая е налице хипотезата на чл.40, ал.4, т.2 от КСО като условие за спиране на производството, при която са налице доказателства, които не могат по категоричен начин да обосноват извод за правото на обезщетение, респективно неговия размер, напротив тяхната преценка от органа би довела до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. Изрично било посочено в решението, че изискването за наличие на осигурителен стаж по смисъла на чл.40, ал.1 от КСО и правилата за определяне на размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност, предполагат предоставяне на данни, които безпротиворечиво да обосноват правото на обезщетение и неговият размер, а в случая, в който следва да бъде изяснено полагането на трудова дейност от лицето при осигурителя „Балканкар Електробуси“ ЕООД и коректността на подадените от него данни в регистъра на осигурените лица, категоричен извод за наличието на право на обезщетение и неговият размер с оглед събраните по преписката доказателства не може да бъде направен. Отделно като основание за потвърждаване на оспореното пред него разпореждане за спиране Директорът на ТП на НОИ - Бургас посочил в обжалваното решение, че спирането охранява интересите на жалбоподателя, защото, ако се установи, че обезщетение му е отпуснато неправомерно или в неправилно определен размер, можело да се стигне до неговото връщане с лихви, тъй като очевидно било, че са налице достатъчно данни, които можели да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване на изплащането на обезщетението, или намаляване на размера му.