Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 37 от 24.04.2023, Районен съд - Белоградчик

Съд
Районен съд - Белоградчик
Дело
Административно наказателно дело 52/2023
Вид
Решение № 37
Подписан
24.04.2023
В сила
17.05.2023
Състав
Анна Иванова Кайтазка

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Белоградчик, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20231310200052 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58б и сл. от ЗАНН .

Образувано е по материали по преписка № БТПО-83/2023 г. на РДГ – Берковица, водена въз основа на АУАН съставен срещу М. Л. К., с ЕГН ********** и с адрес в с. В., обл. В., ул. "П." №..., за извършени нарушения на чл. 213 ал. 1 т.1 и т. 2 от ЗГ .

Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание, но в придружителното писмо до съда, с което го е сезирал за произнасяне и в представени писмени бележки след това - изразява становище – че има извършена простъпка по ЗГ – нарушения на чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ, които са в условията на „повторност“, а извършителят има още 4 бр. образувани админ. нак. производства за нарушения по ЗГ, поради което следва на М. К. да се наложат наказания „безвъзмезден труд в полза на обществото“ и „глоба“.

Нарушителят М. К. – редовно призован, се явява лично в с. з. и 1 признава вината си, не отрича изложената в АУАН фактическа обстановка. Не взема изрично отношение относно налагането на наказание.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 19.12.2022 г., служители на СЗДП-Враца извършвали проверки в горските територии в района на общ. Д., обл. В. и конкретно в землището на с. И. / съседно с това на с. В./, като установили двама извършители на нерегламентирана сеч, които осъществявали такава независимо един от друг.

В горски имот, в посоченото землище, видели М. К., който след като бил добил с моторен трион дърва от имота, ги товарел на конска каруца. /Другото лице, заварено в същия имот, не е участник в настоящето производство/. Тъй като К. не представил нито позволително за сеч, нито превозен билет , а и дървата не били маркирани с КГМ – били повикани за съдействие служители на ТП-ДГС-Белоградчик, в чийто район било това землище към ГФ. Докато пристигнат такива, проверяващите от СЗДП Враца указали на М. К. / и другото заварено в имота лице/ да се придвижат с каруците и дървата до асфалтов път, между селата В. и И., придружени от тях самите / проверяващите /. Там именно свид. Г. В. Г. - горски стражар при ТП ДГС Белоградчик и негов колега – Л. П., ги заварили и извършили също проверка на каруцата на К., натоварена с дърва от него. Установили и идентичността на лицето, което било водач на ППС – нарушителят М. Л. К. от с. Воднянци, с ЕГН **********. Констатирали още, и че в конска каруцата има натоварени дърва за огрев – цер, немаркирани с КГМ и без превозен билет. Измерил същите - в количество 1,0 пр. куб. м., като те били нарязани на по 0,30 м. дължина. За установеното, Г. Г. съставил констативен протокол /не представен по делото, респ. с админ. нак. преписка/ и задържал дървата и конската каруца. За установеното веднага на място бил съставен и АУАН № 83 от Г., в присъствието на нарушителя и Л. П. – като свидетел на съставяне на акта. Актосъставителят Г. с думи изписал неправомерното поведение на нарушителя като - „транспортиране на дърва за огрев, цер 1,0 пр. куб. м., нарязани на 0,30 м. дължина, с конска каруца, от землището на с. И. в посока с. В.“, а като цифрова квалификация посочил чл.213 т.1 и т.2 от ЗГ. М. К. подписал документа, като не е отразил възражения в него. / На К., Г. съставил и друг АУАН – за нерегламентирана сеч на дървесината – без позволително, но той не е предмет на обсъждане по делото/. От направена справка за 2 извършени нарушения по Закона за горите в РДГ-Берковица, се установило, че спрямо

М. К. има влязло в сила от 15.02.2022 г. Наказателно постановление № 940/22.12.2021 г. на Директора на РДГ-Берковица, за нарушение по чл. 213 ал. 1 т. 2 от ЗГ, извършено при „повторност“ спрямо друго предходно на него НП, като на осн. чл.266 ал.1 от ЗГ вр. чл.272 ЗГ с НП № 940/21 г. – бил санкциониран с „глоба“ в размер на 150,00 лв. При справката в регистъра на Дирекцията, се намерили и други нарушения на ЗГ, извършени от М.в. При така констатираните обстоятелства, Директорът на РДГ-Берковица е сезирал съда за произнасяне по реда на чл.58 Б от ЗАНН, като му изпратил админ. нак. преписка по съставения на 19.12.22 г. АУАН.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени и гласни доказателства, вкл. самопризнанията на нарушителя.

При тази установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Вмененото на М. К. противоправно поведение се изразява в осъществяване на две отделни нарушения - по чл. чл.213 ал.1 т.1 и по 213 ал. 1 т. 2 от ЗГ , или в нарушаване забраните за транспорт на дървесина, както немаркирана с КГМ, така и непридружена с превозен билет. От обективна страна, според съда безспорно се установи и доказа, че в горски имот в землище на с. И., общ. Д., М. К. е бил натоварил в каруцата си дървесина – 1,0 пр. куб. м. дърва за огрев, от вида „цер“, нарязани на по 0,30 м. дължина, на 19.12.2022 г. Същите нито са имали поставена марка – КГМ / нито друга няма данни да са имали/ и К. не притежавал за тях с превозен билет.

От събраните по делото писмени доказателства,от обясненията на самия нарушител и показанията на свид. Г. Г. от една страна, според съда не се доказа извършването на така твърдените от актосъставителя нарушения.

За да бъде осъществен състав на противоправно поведение, изразено в „транспорт“ / с другите съставомерни факти – без марка и превозен билет/, то това изпълнително деяние – транспорта, движението, като действие, следва да е започнало най - малкото, или приключило при самото констатиране на поведението. В случая, актосъставителят / освен самия К. – който е заинтересован, и само неговите думи може и да не се истинни/ съобщи на съда, че колегите му от СЗДП Враца са заварили в гората К. да товари 3 дървата в каруцата си, и по тяхно разпореждане – той е придвижил ППС на асфалтовия път между с. Извор и с. Воднянци. Или към момента на констатиране от служителите на СЗДП Враца – товаренето на дървата, все още транспорт не е бил започнал. Св. Г. пък указва за такъв осъществен транспорт, но чак когато той е пристигнал на асфалтовия път между две села, където не К. сам, а по указания на другите проверяващи, е бил дошъл с каруцата си. Липсата на осъществявано движение на ППС – каруцата с дърва, изключва деяние, изразено „в транспорт“ на дървесина. Най-вероятно К. е имал умисълът да извърши по-късно такъв наистина, тъй като се е подготвил за този транспорт – осигурявайки ППС и полагайки дървата в него, но в случая евентуално подготвяне за извършване на нарушението не е наказуемо.

Не е налице и започнал „опит“ в осъществяване на нарушението, тъй като няма започнало изпълнително деяние /за „приготовлението“ и „опита“ като наказуеми етапи от противоправна дейност се прилагат по аналогия правилата на чл.17 и чл.18 от НК – на осн. чл.11 от ЗАНН/. Т. е.

„приготовление“-то не е наказуемо по ЗГ, тъй като съгл. чл.17 от НК, то е наказуемо само в изрично предвидените от закона случаи, а в ЗГ такава разпоредба няма. А „опит“, както посочи съдът в конкретния случай, не е наличен, тъй като не е започнало „изпълнителното деяние“. Това са мотивите на съда по същество на казуса.

Но не само поради тях, съдът намира, че не следва да уважава становището на АНО и да налага каквото и да било наказание на М. К., поради опорочената процедура на ангажиране на отговорността му допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН, които съществено накърняват и правата на нарушителя. Същевременно съдът в настоящето производство, по реда на чл.58 Б от ЗАНН, няма процесуалната възможност да върне акта на актосъставителя за отстраняване на тези нарушения. Съгл. чл.58 В от ЗАНН, съдът, произнасяйки се с решение по делото може единствено да: наложи наказание и ПАМ, да изпрати материалите по делото на прокурор – ако счита, че са налице данни за извършено престъпление от общ характер или да оправдае нарушителя, ако не са налице условията за налагане на наказание.

В настоящия казус, съдът намира, че следва да постъпи по третия указан от закона начин – да оправдае нарушителя, поради, както посочи вече по-горе, опорочената процедура по ангажиране на отговорността му – пороци 4 в самия АУАН, играещ ролята на обвинителен акт, тъй като именно с този документ се повдига обвинение срещу едно ФЛ, което обвинение следва да се докаже с допустимите от закона средства, по посочените от закона начини и срещу което обвинение то / ФЛ/, следва са се защитава.

Първият порок на АУАН и най-съществен се изразява в липсата на пълнота на обвинението, словом. На проявата на К. е придадена правилна правна квалификация, така както актосъставителят е установил фактите от обективната действителност – транспорт / ако е доказан принципно, а не какъвто в случая/ на добити дърва от ГФ без КГМ и непридружени от превозен билет – чл. 213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ. В акта обаче, св. Г. Г. не е посочил с думи всички съставомерни признаци, които обуславят нарушенията – няма посочени обстоятелства нито на липсата на КГМ, нито на превозния билет. Актът е съставен по този начин: за „транспортиране на дърва за огрев, цер 1,0 пр. куб. м., с конска каруца от землището на с. И. в посока с. В.“,. Така описано, поведението на К. не е не законосъобразно. Никъде в словесното изразяване на поведението му, няма отправен укор за транспорт без изискуеми марка и превозен билет. А така словесното описание не отговаря и на цифровата квалификация.

На следващо място, съдът намери, че АУАН е съставен в присъствието на един само свидетел – Л. Пенков, който, както е отбелязал актосъставителят е такъв само на „съставяне на акта“. А в тази случаи, чл.40 ал.3 от ЗАНН изисква присъствието за оформяне на акта, на двама свидетели.

Съдът не може да приеме, че Пенков е свидетел и на установяване на нарушението, тъй като нито свид. Г. указа на това, нито по делото е представен констативен протокол, който Г. заяви да е писал, нито се е позовал на такъв в акта, за да се изясни дали Л. Пенков е присъствал на цялата проверка и може да е бил и свидетел на установяване на нарушенията.

За прецизност, съдът отбелязва, че съобразно повдигнатите с АУАН, предмет на делото, обвинения на К. сега, то при доказаност на деянията /правилно проведено производство до момента/, само едното от тях би се явило „повторно“ спрямо друго, идентично проявление, санкционирано с визираното в админ. нак. преписка НП № 940/22.12.2021 г. на РДГ-Берковица.

Това е така, тъй като с това НП, К. е бил наказан само за нарушаване на чл.213 ал.1 т. 2 ЗГ, а не и по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ, или сега търсената му 5 отговорност по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ – към 19.12.22 г. не може да е за „повторно“ деяние и не може принципно, изначално, по настоящия ред - на чл.58 б от ЗАНН, да се санкционира с БТПО, на осн. чл.266 ал.4 от ЗГ.

Съдът констатира, че в хода на отпочнатото админ. нак. производство от актосъставителя, са иззети две веществени доказателства от нарушителя М. К. – конска каруца и дървата, предмет на твърдените нарушения на К.. С оглед извода на съда по същество на случая – да не накаже К., като го оправдае, то съдът следва да се произнесе и по съдбата на така иззетите вещи и скрепени като веществени доказателства към АУАН. Предвид оправдаването на лицето, от което е иззето средството за извършване на нарушенията по отправените му обвинения, то съдът намира, че конската каруца / с 4 бр. гумени колелета, съхранявана в ТП ДГС-Белоградчик /, следва са се върне на лицето, от което е иззета – М. К.. Досежно дървата, предмет на твърдените нарушения, обаче въпреки оправдаването на К., тяхното притежаване – „придобиване, съхраняване“ по см. чл.213 ал.1 и чл.266 ал.1 от ЗГ– без поставена КГМ, е незаконосъобразно според съда, забранено от закона / ЗГ/, поради което и следва да се отнемат в полза на държавата на осн. чл.53 ал.2 б. „а“ от НК вр. чл.84 от НК / приложим по аналогия в настоящето производство/.