Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2070 от 08.09.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 885/2026
Вид
Решение № 2070
Подписан
08.09.2026
В сила
22.10.2026
Състав
Димитър Пенчев Стоянов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2070 гр. Бургас, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20262120100885 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод постъпила искова молба от Т. М.

П. с ЕГН **********, с адрес гр. Б. *******, против П. В. Д. с ЕГН **********, с адрес гр. К. **********.

Ищцата сочи, че с ответника живеели съвместно на семейни начала до 2022 г. в гр. Бургас. От съвместното им съжителство имали едно дете – М. П.

Д. с ЕГН **********.

Твърди, че в началото на съвместното им съжителство отношенията им били нормални. Появила се обаче нетърпимост в отношенията им поради постоянните скандали, а и двамата не искали това да се отразява на детето им, като през 2022 г. ответникът ги напуснал. Сочи, че винаги била отговорен родител и майка и не искала дъщеря им да живее в среда на постоянни скандали и разправии. За нея винаги било важно дъщеря й да израства в спокойна среда предвид възрастта си.

Сочи, че детето М. П. Д. била ученичка в трети клас. Предвид възрастта й, счита, че се нуждае от майчина грижа, ласка и обич, които ищцата й предоставя от раждането й до настоящия момент. Моника била спокойна след като вече не живеела в среда на скандали, посещавала редовно училище, където имала приятелска среда. Между тях съществувала силна емоционална връзка. Счита, че бил в изключителен интерес на детето да продължи да се отглежда в спокойна среда. Имала доходи, както и пълната подкрепа от страна на близките й относно отглеждането на детето.

Моли за предоставяне на родителските права върху детето на страните М. П. Д. с ЕГН **********, определяне на местоживеенето й при ищцата, определяне на режим на лични отношения на детето с баща му, за осъждане 1 на ответника да заплаща издръжка в размер на 200 евро месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба до настъпване на обстоятелства, погасяващи това задължение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателно изплащане на вземането, както и издръжка за минало време, дължима за период от 25.02.2025 г. до 25.02.2026 г. в размер на общо 2160 евро, или по 180 евро месечно. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по делото не депозира отговор на исковата молба.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и закона съдът, намира за установено следното:

По делото се установява, че от съвместното съжителство на ищцата Т. М.

П. с ЕГН ********** и П. В. Д. с ЕГН **********, е родено детето М. П. Д. с ЕГН **********, видно и от приложените по делото писмени доказателства.

По делото е приета справка от ТД на НАП, гр. Бургас, от която се установява, че Т. М. П. има сключен трудов договор, като осигурителният доход на същата варира от 785, 35 евро до 926, 71 евро за 2026 г. От справката се установява, че по отношение на П. В. Д. са налице получени доходи, регистрирани в ТД на НАП, като получаваните от него доходите с в размер от 127, 49 евро до 310, 10 евро за 2026 г., като няма данни за други източници на доходи на посоченото лице.

По делото е представена служебна бележка, издадена от Основно училище „Елин Пелин“, видно от която детето М. П. Д. с ЕГН ********** е редовен ученик в трети клас през учебната 2025/2026 г. .

По делото е представен социален доклад от 14.08.2026 г. От същият се установява, че към момента детето се отглежда от неговата майка. Тя ползвала подкрепа и помощ от страна на своята майка и баба на детето. За малолетното дете е избран личен лекар. За детето имала осигурена самостоятелна стая в жилището, където е отглеждано съвместно от своята майка и баба. Майката е трудово заета. Детето е завършило успешно трети клас към момента, като се твърди,че е отлична ученичка. Събрана била информация, че детето е силно емоционално привързано към своята майка и баба по майчина линия. Имало връзки и с баща си, но е свикнала повече с майка си, а с баща си общувала по – рядко. Налице са данни, че същият живее към момента в гр. София. Самото дете заявява, че общува рядко със своя баща, че той не я търси и отдавна не е идвал, за да я взима.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:

Според нормата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се решава от районния съд, който се произнася относно местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 от СК. Следователно, при тези искове съдът определя не само при кого от родителите да живеят децата им, но и кой от тях да упражнява родителските права по отношение на тях, режимът на лични отношения и издръжката им (чл. 127, ал. 2 от СК). Това 2 е така, защото живеенето с родителя е съществен елемент от съдържанието на родителските права и задължения, като текущото им упражняване се извършва от родителя, при когото детето живее. Поради това положението е идентично с това, като при развод, който извод следва и от самата норма на чл.

127, ал. 2, изр. 1 от СК, която препраща към тази на чл. 59 от СК.

От значение при решаване на посочения въпрос с а не отделните обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай и съдът е длъжен да извърши преценката си за това на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права единствено на базата на задълбочена съпоставка на всички съотносими в конкретния случай обстоятелства. Тази относимост е зададена в изведени по тълкувателен път критерии, които не са изчерпателни и търпят развитие в обема на съотносимите и съпоставими към тях факти, но установено в практиката остава разбирането за степенуването им по решаваща значимост: възпитателските качества на всеки от родителите, моралния облик, начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето не само като заявление, но и като реално предприети действия за това; пола и възрастта на детето с оглед неговите нужди, изследване към кого от двамата родители в поголяма степен то е привързано и защо, разполага ли родителят с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита; включително, макар и допълнително, следва съобразяване със социалната среда, в която предстои да живее детето, не само като финансови и материални възможности, но и начина на живот /Така Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на ВС/.

В производството по иск с правно основание чл.127, ал.1 СК, намират приложение общите правила за доказване на правнорелевантните факти и обстоятелства и доказателствената тежест от тяхното доказване в процеса.

При оспорването на факт или обстоятелство от страна по спора, то страната, която черпи права от този факт или от това обстоятелство, носи доказателствената тежест от неговото доказване в процеса, с допустимите за това доказателствени средства.

Съдът при всички положения, дължи полагане на всички необходими усилия за гарантиране в пълна степен на „най – добрия интерес на детето“.

Легално определение на това понятие се съдържа в пар.1 т.5 от ДР на ЗЗдет, а именно: „Най-добър интерес на детето“ е преценка относно: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Въз основа на ангажираните доказателства, съдът приема, че преките и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето по време на фактическото съжителство между страните по делото, а и след фактическата раздяла са били полагани изключително от майката. В тази връзка следва да се 3 акцентира на обстоятелството, че към момента от доказателствата по делото се установява категорично, че детето се чувства добре при своята майка, осигурена му е възможно добра и пълноценна среда, за да се развива в съответствие с възрастта и интересите си. Неговите социално – битови и жилищни условия са осигурени в съответствие с нуждите му. Майката успява да отговори на неговите нужди, същото има осигурени здравни грижи и наблюдение, както и към момента се осигуряват неговите образователни нужда с оглед пълноценното му израстване като личност.

При определяне въпроса за упражняване на родителските права и местоживеене следва именно да се отчетат полаганите от всеки един от родителите, грижи за детето, както и родителския капацитет на всеки един от родителите. В тази връзка у ищцата не се откриват дефицити. Като цяло от представените и приети по делото доказателства може да бъде направен изводът, че родителските права следва да бъдат предоставени на майката.

Всичко гореизложено, налага изводът, че именно най – добрият интерес на детето налага упражняването на родителските права да бъде предоставено на неговата майка Т. М. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Б. *******.

По отношение на въпроса за местоживеенето:

Местоживеенето на детето следва да бъде определено на адреса, на който същото живее към момента и който е този, на който живее неговата майка, находящ се в гр. Б. *******.

По отношение личните контакти:

Чрез режима на личните отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят найширока възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, на роднините и приятелския кръг на майката и бащата.

Към настоящия момент, съдът следва да съобрази наред с горното и поведението на бащата, състоянието на детето, както и отношенията между тях. Следва да се посочи, че детето има добро отношение със своя баща.

Видно от приложените по делото материали, бащата не изразява своята активна позиция по този въпрос, но майката изрично изразява желание /предвид изразеното от нея становище в исковата молба/ и воля да не ограничава бащата да се вижда с детето си, като предлага един, сравнително подходящ /с оглед възрастта му/ режим на лични отношения между детето и бащата. Предвид липсата на констатирани проблеми по отношение на поведението на бащата спрямо детето, както и с оглед стимулиране на контакта между родител и дете, съдът намира, че молбата на ищцата по отношение на предлагания режим на лични отношения следва да бъде уважена, доколкото същият е адекватен и целесъобразен, като отразява в най – висока степен интересите на детето.

4

Съдът намира обаче, че по отношение на предложения режим на лични отношения през празниците, същият следва да бъде разширен, доколкото предложеният от майката не е достатъчно конкретен, както и да се добави период на виждане на детето през коледните, новогодишните и великденските празници.

Така съобразявайки гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че подходящ е следния режим на лични отношения:

Всяка четна седмица от месеца за времето от 10.00 часа в събота до 12.

00 часа в неделя, като бащата взема детето от дома на майката и връща детето в дома на майката.

В почивните дни на обявените официални празници в Р България:

Всяка нечетна година по време на официално обявените почивни дни в страната по време на Коледните празници детето ще бъде в дома на бащата, с преспиване, а през почивните дни за Нова Година ще бъде в дома на майка си, с преспиване.