Решение № 38 от 20.01.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. П., 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря М.М.Д. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720105733 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от К. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, чрез адв. К. П., срещу *** ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.П., ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК, и искане да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 2397.13 лева, представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 21.11.2011 г. до 19.02.2014 г., сумата в размер на 472.24 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 09.02.2012г. до 16.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 18.03.2015 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 57.39 лева направени по делото разноски, за които суми е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, въз основа на който е било образувано и.д. № *** г. по описа на ЧСИ С.Б..

Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.

В законоустановения срок ответникът ***ООД е подал отговор, с който е изразил становище, че искът е процесуално допустим, но неоснователен. В депозирания отговор поддържа, че процесното изпълнително дело е прекратено по право, по силата на закона, поради непредприемане на изпълнителни действия повече от две години, като не са предприемани нови действия по принудително събиране.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. П., който поддържа предявените 1 искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана по делото писмена молба чрез ю.к. Стефанова оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли като неоснователен, и им се присъдят сторените по делото разноски. Представят списък на разноските.

П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество. Съдът определи тази правна квалификация на предявените искове, доколкото в исковата молба са изложени факти за погасяване на обективираното в процесния изпълнителен лист вземане, въз основа на който при ЧСИ – С.Б. е образувано изп.д. № *** г., за което няма спор между страните.

По основателността:

От приложеното електронно копие от изп.д. № *** г. на ЧСИ – С.Б. се установява, че на 13.05.2015 г. е бил изпълнителен лист по ч. гр. д. № 0*** г. на ПРС, на основание заповед № 1353 от 20.03.2015 г. в полза на ответника срещу ищеца, с който К.М.К. е осъден да заплати на „***“ ООД сумата от 2397.13 лева – представляваща главница за питейно вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 21.11.2011 г. до 19.02.2014 г., сумата от 472.24 лева представляваща лихва за периода от 09.02.2012 г. до 16.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 18.03.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 57.39 лева – държавна такса.

По молба на „***“ ООД от 13.07.2015 г. и въз основа процесния изпълнителен лист е образувано изп. д. № *** г. при ЧСИ С.Б.. В молбата на ответното дружество са посочени и конкретни изпълнителни действия, чрез които да се извърши принудителното изпълнение.

По изпълнителното дело не е била връчена покана за доброволно изпълнение на ищеца, в качеството му длъжник. Извършени са множество справки, насочени към проучване имущественото състояние на ищеца, като със запорно съобщение от 03.08.2015 г. до ЕТ „***“ гр. П. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Няма данни по изпълнителното дело запорното съобщение достигнало ли е до своя адрес, и кога, като няма данни от запора да са събрани суми.

Няма данни и изпълнително дело е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

При така установеното от фактическа от правна страна съдът приема следното:

Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да 2 оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.

Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила.

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми на ответника поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, с която е признато вземането, а именно погасяването на вземанията, поради изтекла погасителна давност. По аргумент от разпоредбата на чл.416 от ГПК с изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, респ. води до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка, поради което и не следва да се обсъждат. Подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Настоящият състав намира, че в случая е приложима общата пет годишна давност по следните съображения:

Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

В случая има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1, предл.3 от ГПК. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение, поради което и заповедта има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл.423 от ГПК и чл.424 от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.

Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното 3 производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл.439 от ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Вземането за периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл.422 от ГПК след подадено по реда на чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност, и в случай, че се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, ако срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, то това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, ГК, IV г.о., също постановено по реда на чл.290 от ГПК.

Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 13.05.2015 г., когато е издаден и изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ Б. е образувано изпълнително дело № *** г., която дата е и по – късната дата, доколкото липсва отразяване в изпълнителния лист относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. От този момент съдът намира, че започва да тече срока на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в нея, и в издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист.

От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 13.05.2015 г. до образуване на изпълнителното дело - 13.07.2015 г. е изминал период от два месеца, поради което и съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като в молбата са посочени способи за принудително изпълнение, давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД, и от тази дата – 13.07.2015 г. е започнала да тече нова пет годишна давност.

С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.

№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.)), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение се прекъсва. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).

4

Предвид горното, последното действие по принудително събиране на дълга, годно да прекъсне давността, предприето по изпълнителното дело е наложения запор върху получаваното от ищеца трудово възнаграждение ЕТ „***“ гр. П. от 13.07.2015 г. След тази дата няма предприети други действия по изпълнителното дело, годни да прекъснат давността.

От материалите по делото се установява, че след наложения запор, в продължение на две години, считано от 13.07.2015 г. от взискателя не е поискано извършването на изпълнителни действия, поради което и по силата на даденото разрешение в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС, изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 03.08.2017 г., поради перемпция. В съответствие с т.10 от посоченото Тълкувателно решение, без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.