Решение № 1211 от 01.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1211 гр. Бургас, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20222100501510 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е пред БОС по повод въззивна жалба на ОД на МВР гр.Бургас,представлявана от директора Калоян Калоянов,подадена чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Гергана Владимирова,с адрес гр.Бургас,ул.“Христо Ботев“№46 срещу Решение № 260054 от 31.03.2022г. постановено по гр.д.№ 3950/2020г.по описа на БРС,с което въззивната ОД на МВР гр.Бургас е осъдена да заплати на въззиваемия А. В. Т. с ЕГН-********** , със съдебен адрес : гр.Бургас,ул.Раковски“№2- адв. Станко Кралев, сумата от 2196.83 лева,представляваща допълнително трудово възнаграждение за 288.57 часа положен от въззиваемия и неплатен нощен труд през периода 16.07.2017г.16.07.2020г.преизчислен като извънреден труд,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 17.07.2020г.до окончателното и изплащане и 450 лева разноски по делото.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на решението на БРС. Въззивникът счита,че необоснован и в противоречие с материалния закон се явява крайният извод на съда,че е налице разлика между действително положения нощен труд от въззиваемия и този,отчетен и изплатен от ОДМВР-Бургас.Несъобразено със специалната нормативна уредба е и заключението на съда,че тази разлика представлява извънреден труд,който следва да се заплати съобразно часовата ставка,предвидена за заплащане на извънреден труд.За да обоснове този извод,районният съд е приел,че е налице празнота в специалната нормативна уредба,касаеща служителите на МВР,която следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/ с аргумент,че в противен случай служителите на МВР ще бъдат поставени в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения,регулирани от КТ.Съдът не е отчел,че страните са обвързани от служебно правоотношение,регламентирано в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение,а в ЗМВР липсва препращаща норма,която да даде основание за субсидиарното приложение на КТ и НСОРЗ.ЗМВР е специален нормативен акт,регламентиращ статута на 1 държавните служители по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР и обосновава различен метод на правно регулиране на работното време,трудовото възнаграждение и др.С оглед на това,размерът на допълнителното трудово възнаграждение също следва да се определи по специалните правила,разписани в ЗМВР и издадени въз основа на него наредби и заповеди на министъра на МВР.Прави се оплакване,че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението за неприложимост на НСОРЗ и на друго самостоятелно основание-че не са налице две от четирите кумулативно изискуеми предпоставки ,предвидени в чл.9 ал.1 на тази наредбапродължителността на нощното време да е по-малка от продължителността на дневното,както и трудовото възнаграждение да е заработено по трудови норми. Мотивите на съда за приложение на коефициент 1.143 не са съобразени с целта на коефициента- да се определи така възнаграждението на работника,че за положен от него нощен труд до 7 часа,той да получи възнаграждение за 8 часа труд,като в тези случаи работникът не работи извънредно по смисъла на чл.143 ал.1 КТ.Извънреден труд би бил налице само ако работниците действително работят извън установеното за тях работно време.Получените часове в повече при преизчисляване на нощния труд в дневен създават неточно разбиране за извънреден труд и претенцията за преизчисление с коефициент 1.143 е незаконосъобразна.

Изложени са и оплаквания,че съдът не е обсъдил съображенията на въззивната страна,изложени в депозираното писмено становище относно неоснователността на исковата претенция и с оглед произнасянето на СЕС с Решение от 24.02.2022г.по дело № С262/2020г.по отправено преюдициално запитване от РС-Луковит по гр.д.№606/2019г.до СЕС за тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на ЕС и Съвета от 04.11.2003г.и съответствието им с националното законодателство.Моли за отмяна на решението на БРС и отхвърляне на иска от въззивната инстанция.

Решението е оспорено и в частта за разноските,като се сочи,че в последното съдебно заседание процесуалният представител на въззивника е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца,което районният съд не е уважил е присъдил разноски в полза на ищеца включващи целия размер на адвокатското възнаграждение.Прави искане за изменение на решението в частта за разноските,при преразглеждане на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца и редуцирането му до 100 лева.

В отговора на въззивната жалба въззиваемият Т., чрез пълномощника си адв.

Кралев въззивната жалба е оспорена като неоснователна,като се прави искане решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Изложени са правни доводи относно липсата на нормативна уредба за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143,която не следва да се тълкува като забрана за преизчисляване на положения нощен труд в дневен за служителите на МВР,каквато забрана би била противоконституционна,а като празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време,режима на дежурство,времето за отдих и почивките на държавните служители на МВР.При наличието на такава непълнота,въззиваемият сочи,че следва да намери субсидиарно приложение общата НСОРЗ,както е приел и районният съд.По отношение на размера се сочи,че са събрани доказателства за положен нощен труд от ищеца,който преизчислен към дневен такъв с коефициент 1.143 води до получената стойност на извънреден труд от 185.47 часа,както е приел БРС въз основа на доказателствата,събрани по делото. Направен е анализ на нормативната уредба и съдебната практика по приложението и,като се изтъква,че понастоящем е образувано Тълкувателно дело №1/2020г.на ОСГК на ВКС по въпроса:

2

“ При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР приложими ли са разпоредбите на КТ и на НСОРЗ /в частност разпоредбата на чл.9 ал.2 от същата Наредба/или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?“,по който има формирана противоречива съдебна практика на съдилищата. Позовава се на съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК ,в която е даден отговор на същия въпрос в смисъла,възприет и от БРС.

Счита,че формираните от районния съд изводи не противоречат и на решението на СЕС от 24.02.2022г.по дело № С-262/2020г.Моли решението на БРС да бъде потвърдено.

Претендира разноски,прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

С определение №1082 от 09.05.2022г.по в.гр.д.№660/2022г.по описа на БОС въззивното производство е прекратено,а делото-върнато на БРС за произнасяне по това искането на въззивната ОД на МВР-Бургас досежно разноските по реда на чл.248 ГПК.

С Определение № 260392 от 05.08.2022г.по гр.д.№3950/2022г.по описа на БРС,районният съд е оставил без уважение молбата на ОД на МВР –Бургас за изменение по реда на чл.248 ал.1 ГПК на постановеното решение в частта за разноските.Определението е редовно връчено на страните и жалби против него не са постъпили.

В съдебно заседание въззивникът,редовно уведомен,не изпраща представител.Няма нови доказателствени искания,претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемият Т. редовно уведомен,не се явява и не се представлява. С писмена молба от пълномощника му се поддържа отговорът на въззивната жалба,няма нови доказателствени искания,претендира разноски.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.

От фактическа и правна страна по съществото на спора,БОС намери за установено следното:

Не е спорно по делото ,че през процесния период ищецът Т. е полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР, както и че е полагал нощен труд. Не е спорно също,че ищецът е работил на смени,включително и през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа,по утвърдени предварително графици и при сумарно изчисляване на работното време.

По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебноикономическа експертиза, съгласно която за периода от 16.07.2017г. до 16.07.2020г. ищецът е положил общо 252 смени по 12 часа и са били отчетени 2018 часа положен нощен труд,който преизчислен в дневен с коефициент 1,143 възлиза на 2 306.57 часа дневен труд.Разликата в двете стойности в размер на 288.57 часа представлява труд, който не е отчетен в протоколите за положен труд и не е изплатен на ищеца. В заключението на вещото лице се сочи,че от превръщането на нощния труд в дневен е установено увеличение на положения труд и общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 3

288.57 часа възлиза на сума в размер на 2 196.83 лева. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.

С оглед така възприетата фактическа обстановка,въззивният съд намира,че БРС е установил правилно относимите към спора факти и е достигнал до изводи,които се споделят от настоящата инстанция.

От правна страна на спора съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР,като БРС е дал правилна правна квалификация на исковата претенция.

Решението на БРС е правилно, въззивният състав споделя мотивите му и препраща към тях основание чл. 272 ГПК.

В отговор на оплакванията във въззивната жалба БОС намира за необходимо да внесе следните допълнения по правната страна на спора:

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд,съгласно разпоредбата на 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица,съобразно чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР).

Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР,редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Правилно е приел БРС,че през процесния период са действали различни подзаконови актове Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121-з-36 от 07.01.2020г.,които предвиждат, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. За процесния период е приложима и Наредба № 8121-з908/02.08.2018г.за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на 4 държавните служители в МВР за научна степен,за полагане на труд през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа,за полагане на труд на официални празници,за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности. БРС е направил задълбочен анализ на правната уредба,като е достигнал до обоснован и правилен извод,че липсва специално правило, което да определя методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.При установената непълнота в специалната правна уредба,районният съд е приел,че същата следва да бъде запълнена с приложение на съответните норми от общата НСОРЗ,в частност чл.9 ал.2.