Определение № 2382 от 29.09.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2382 гр. София, 28.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело № 20221000500577 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от адв. А. Т., пълномощник на третото лице – помагач И. Т. Ч., с правно основание чл. 248 от ГПК. В молбата си твърди, че постановеното от САС решение в частта за разноските, с което не са му присъдени разноски за въззивното производство по представен от него списък, е неправилно. В молбата се твърди, че във въззивното производство той е имал качеството на главна страна – въззивник, като производството е образувано и по подадена от него въззивна жалба, която с крайния акт на съда е била уважена. Счита, че в това си качество и след като е инициирал въззивното производство придобива всички процесуални права на главна страна и му се дължат разноски. Цитирано е определение на ВКС, с което е постановено, че на трето лице се дължат разноски, когато срещу него е бил предявен обратен иск. Счита, че разпоредбата на чл. 78 ал.10 от ГПК следва да се тълкува максимално разширително в настоящата хипотеза, като твърди, че третото лице –помагач е станало главна страна –въззивен жалбоподател.

Моли да бъде изменено решението на основание чл. 248 от ГПК и му се присъдт разноски.

На насрещната страна е изпратен препис от молбата за становище. В определения срок такова е представено, в което се иска отхвърлянето на молбата, като неоснователна, като се твърди, че третото лице няма качеството 1 на главна страна, а цитираната съдебна практика не е относима.

Молбата е допустима, подадена от легитимирано лице и в срок, и разгледана по съществото си е неоснователна.

С решението си въззивният съд е отказал да присъди разноски на третото лице-помагач И. Т. Ч. пред въззивната инстанция, по представен списък, които са претендирани в срок.

Не са налице условия за изменение на решението в тази му част.

Фактът, че третото лице –помагач е подало въззивна жалба не променя качеството му, и не го приравнява на главна страна в производството.

Нормата на чл. 78 ал.10 от ГПК отразява процесуалното качество на третото лице на страна, която в производството защитава пряко чужди права, а свои такива – само косвено. Това качество се запазва пред всички съдебни инстанции, независимо, че третото лице разполага с правото да подаде въззивна жалба (чл.221 ал.1 от ГПК) да инициира въззивно производството.

Нормата на чл. 78 ал.10 от ГПК не може да бъде тълкувана разширително, тъй като същата еднозначна и относима към всички фази на съдебното производство. В посочения смисъл е и Определение № 429 от 2.06.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 1218/2014 г., I т. о., ТК.

В конкретния случай срещу третото лице не е предявен редовно обратен иск, което би го направило главна страна по този иск, поради което цитираната в молбата съдебна практика е неприложима.

С оглед изложеното следва да бъде оставена без уважение молбата с правно основание чл. 248 от ГПК.

Ръководен от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. А. Т., пълномощник на третото лице –помагач И. Т. Ч., с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 681/23.05.2023г. по в.гр.№ 577/22 по описа на САС за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

2

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3