Решение № 1500 от 19.12.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1500 гр. Варна, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р. Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Р. Методиева Административно наказателно дело № 20243110200895 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „В.С.“ ООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.

Варна, подадена чрез представляващия К.М., против НП № 032300844/20.09.2023год. на директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушаване нормата на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл. 61, ал.1 от КТ.

В жалбата си въззивникът навежда доводи както за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, така и за нарушение на материалния закон. Сочи, че били нарушени нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН при съставяне на АУАН и НП, а именно липсвало точно описание на нарушението и обстоятелствата при които то било извършено, не било ясно и точно коя норма била нарушена, тъй като били посочени няколко разпоредби.

Твърди, че при посочване на повече на две нарушени разпоредби можело да се направи извод, че били извършени две нарушения, а в случая било наложено само едно наказание. Сочи че в НП липсвали мотиви досежно размера на наложеното наказание. Оспорва констатациите изложени в АУАН и НП като твърди, че лицето В. И. К. не е извършвало трудова дейност за която е следвало да има сключен трудов договор. Моли НП да бъде отменено, а в условията на евентуалност да бъде изменено като бъде намален размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона.

В съдебното производство въззивното дружество се представлява от 1 надлежно упълномощен процесуален представител, който във фазата по същество моли НП да бъде отменено излагайки доводи както за допуснати нарушения на процесуалните правила така и за недоказаност на административнонаказателното обвинение. Отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.

За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 25.08.2023год., около 10:30ч., свидетелите Е. Н. и З. П., и двамата инспектори в дирекция „ИТ“ Варна извършили проверка на строителен обект - „жилищен комплекс – „Инфинити Хоумс“, находящ се в УПИ ІІ-2, кв. 24, по плана на р-н „Вл.Варненчик“, м-ст „Кьор Бунар“, ПИ ***, с.о.

„Ментеше“. На място проверяващите заварили трима работници, които зидали на един от етажите на строежа. Един от работниците бил св. В. К.. На тримата работници били раздадени за попълване декларации по чл. 402 от КТ досежно трудовите си правоотношения. Св. К. сам попълнил своята декларация в която посочил, че работи за въззивното дружество от същата дата 25.08.2023год. като зидар, с работно време от 08:00ч. до 15:00ч., че има сключен ТД и договорено трудово възнаграждение в размер на 780лв., че почива събота и неделя и два пъти по 15м. в рамките на работния ден. Посочил също така, че не е получил копие от заверено уведомление и екземпляр от сключения ТД.

Чрез един от работниците проверяващите успели да се свържат с управителя на въззивното дружество, който пристигнал на място. На същия била връчена призовка по чл. 45 от АПК, в която била определена дата за явяване и представяне на документи нужни за извършване на проверката.

В последствие в хода на документалната проверка управителят на въззивното дружество дал писмени обяснения, че лицата които са били на строителния обект на 25.08.2023год. не са работници на „В.С.“ ООД.

При тези факти било прието, че въззивното дружество като работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство и на 30.08.2023год. св.

Н. съставил срещу него АУАН № 03-2300844 за това, че като работодател на 25.08.2023год. е допуснало до работа лицето В. И. К. да престира труд в негова полза, с определено работно време от 08:00ч до 15:00ч. с уговорено трудово възнаграждение в размер на 780лв. и определено работно място – строителен обект – „жилищен комплекс – „Инфинити Хоумс“ находящ се в УПИ ІІ-2, кв.24, по плана на р-н „Вл.Варненчик“, м. „Кьор Бунар“, ПИ ***, СО „Ментеше“ гр.Варна, изпълнявайки трудовите функции на „зидар“, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 62, ал.1 вр. чл. 1, ал.2 и чл. 61, ал.1 от КТ.

2

Актът бил предявен и връчен на представляващия въззивното дружество който го подписал вписвайки, че не е съгласен.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не били подадени и на 20.09.2023год., въз основа на него, директора на дирекция „ИТ“ Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е, че въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал.1 вр. чл. 1, ал.2 и чл. 61, ал.1 от КТ и на основание чл. 414, ал.3 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 3000лв.

Като свидетели в хода на съдебното производство са разпитани актосъставителят Е. Н. и свидетеля по акта З. П., които в показанията си възпроизвеждат възприятията си от извършената проверка с нужната конкретика. Сочат, че на обекта на проверката са установили три лица които извършвали зидария на един от етажите, едно от които бил св. В. К., че им раздали декларации, че своята декларация В. К. собственоръчно посочил, че работодател му е въззивното дружество, посочил работно време работно място, трудово възнаграждение. Заявяват, че за св. К. не бил представен трудов договор.

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания е дали още В.

К. и К. С.. В показанията си св. К. сочи, че бил заведен на строителния обект от негов приятел К. който го оставил там, че той се качил на обекта да го види и когато дошли проверяващите (две млади момчета) бил сам на стоежа, нямало никой друг. Сочи, че когато момчетата го питали какво прави там той им казал че си търси работа. При предявяване на декларацията по чл. 402 от КТ приложена към АНП потвърждава, че той я е попълнил сам без някой да му казва нещо, че е бил назначен на 780лв., че бил облечен по-работно.

В показанията си пред съда св. С. сочи, че той е завел К. на строителния обект, но си заминал тъй като работел на друг обект.

Като писмени доказателства към АНП са приложени освен АУАН, Протокол за извършена проверка

№

ПР2332261/30.08.2023год.; идентификационна карта; писмени обяснения от Камен Свиленов Михайлов – управител на „В.С.“ ООД; писмени обяснения от Ангел Стоянов Йорданов;

Договор за изпълнение на СМР от 22.07.2022год. сключен между „ГИК ИНЕЖЕНЕРИНГ БГ“ ЕООД и „ КиМ ТРАНСПОРТ ГРУП“ ЕООД; обяснения от „ГИК ИНЕЖЕНЕРИНГ БГ“ ЕООД; Разрешение за строеж № 42/24.03.2022год.; Договор за строителство; призовка по чл. 45 от АПК; идентификационна карта; Заповед № 3-0864/17.10.2022год. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ както и Заповед № ЧР-143/19.02.2024год. на главния секретар на ИА „ГИТ“.

Допълнително в хода на съдебното следствие като писмени доказателства са приобщени Заповед № ЧР 672/08.09.2023г. на Главния секретар на „Главна инспекция по труда“; годишна данъчна декларация по чл.

92 от ЗКПО за 2023 г. на „В.С.“ ООД вх. № 0300И1517450/23.05.2024г., 3 договор за оказване на правна помощ и съдействие от 10.07.2024 г. между „В.С.“ ООД и „Еднолично адвокатско дружество И. Т.“ АК – Варна, разписка за платено възнаграждение в размер на 600 лева от 10.07.2024г.; декларация по чл. 402 от КТ, изходяща от К. Ж. С. и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 03388233112243/23.08.2023г. за лицето К. Ж. С..

Показанията на свидетелите Н., П. и С. съдът кредитира изцяло, тъй като са последователни, логични и взаимнодопълващи се, кореспондират помежду си и с останалите писмени и гласни доказателства.

Съдът кредитира и показанията на К. изключая частта в която сочи, че е бил сам на обекта, когато са дошли проверяващите и им казал, че си търси работа тъй като показанията му в тази им част се опровергават по категоричен начин от показанията на свидетелите Н.и и П., както и от съдържанието на изготвената собственоръчно от св. К. декларация по чл. 402 от КТ.

Приложените поделото писмени доказателства се кредитират от съда, тъй като липсват доказателства, които да ги оборват.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на свидетелите Н., П., С. и отчасти на показанията на К., дадени в с.з., АУАН, протокол за проверка и от приети по делото и кредитирани от съда писмени доказателства.

Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане. Разгледана по същество съдът счете жалбата за основателна, макар и не по мотивите изложени в нея.

НП е издадено от лице, което не разполага с адм.наказателна компетентност да издава НП за нарушения по КТ.

Съгласно нормата на чл. 416, ал. 5 от КТ наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите.

В материалите по административнонаказателната преписка (АНП) се съдържа Заповед № 30864/17.10.2022год. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" /ръководител на органа по чл. 399 от КТ/, видно от която с нея на директорите на дирекции "Инспекция по труда" са предоставени правомощия по издаване на наказателни постановления по актове, съставени от инспектори и от лица от съответната Дирекция "ИТ" (т.6 4 от Заповедта).

Видно от съдържанието ревизираното НП негов издател е П. М. М., изпълняваща длъжността Директор на Дирекция "Инспекция по труда" Варна, съгласно Заповед № ЧР-672/08.09.2023год.. Посочената заповед също се съдържа в материалите по делото и видно от същата с нея Г. М. - Главен секретар на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", на основание чл. 84 от Закона за държавния служител, е възложила по време на отсъствието на И. Асенов И. – Директор на Д "ИТ" със седалище Варна за периода от 11.09.2023г. до 09.10.2023год., всички служебни задължения на длъжността директор на Д "ИТ" със седалище Варна да се изпълняват от П. М. М. – ст. инспектор в отдел АИПО, Д „ИТ“ със седалище Варна.

Съгласно чл. 84, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДС) при отсъствие на държавен служител изпълнението на служебните задължения се осъществява от непосредствения ръководител или от друг държавен служител от състава на съответната администрация. Според чл. 84, ал. 2 от ЗДС заповедта за заместване се издава от органа по назначаването въз основа на искане от непосредствения ръководител. Анализът на цитираните разпоредби сочи, че компетентност да издаде заповед за заместване при отсъствие на държавен служител, какъвто няма спор, че е директорът на дирекция "Инспекция по труда" Варна, е органът по неговото назначаване. Орган по назначаване на държавните служители в Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", в т. ч. и на директора на дирекция "Инспекция по труда" Варна, е изпълнителният директор на Агенцията – аргумент от чл. 5, ал. 2, т.

13 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Следователно при отсъствие на държавен служител от структурата на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" компетентен да издаде заповед за неговото заместване по чл. 84, ал. 2 от ЗДС е Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Нещо повече, по отношение на служителите, заемащи длъжност "директор на дирекция "Инспекция по труда", в Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" е налице изрична правна норма (чл. 20, ал. 3), регламентираща, че при отсъствие на директора на дирекция "Инспекция по труда" неговите функции се изпълняват от определено от изпълнителния директор длъжностно лице за всеки отделен случай.