Решение № 489 от 11.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. София, 11.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20251110143701 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ЗЗДН.

Образувано е по молба с вх. № 276755/18.08.2025 г. с правно основание чл. 8, т. 2 от ЗЗДН, подадена от А. Д. Я., ЕГН **********, действаща в качеството си на майка и законен представител на детето А. Д. Я., ЕГН ********** /конституиран в производството на основание чл. 9,ал. 2 от ЗЗДН/ срещу Д. К. Я., ЕГН **********, баща на пострадалото детето, с искане за налагане на мерки за защита по отношение на детето на страните по реда на ЗЗДН за извършени от него акт на домашно насилие в периода от 18:30 часа на 08.08.2025 г. до 10.08.1015г. в 18:30 часа, изразяващи се в нанасяне на удар с ръка, с което са причинени кръвонасядания и охлузвания на клепача на дясното око, охлузване на носа отдясно, кръвонасядания на дясното бедро и коляно, охлузвания на ляв лакът и предмишница и на ляво коляно и охлузване на дясното коляно.

В молбата се твърди, че родителските права по отношение на общото дете на страните са предоставени на майката, като на бащата е определен режим на лични отношение. Сочи се, че в периода от 18:30 часа на 08.08.2025 г. до 10.08.1015г. в 18:30 часа детето е било при бащата си. След като бащата е върнал детето на 10.08.1015г. в 18:30 часа молитЕ.та е констатирала, че детето е било цялото в сини поради което го е завела на лекар, които е констатирал кръвонасядяния и е казал на молитЕ.та да заведе детето в клиника по съдебна медицина, което тя е сторила още на другия ден – 11.08.25г. Издадено е било и съдебномедицинско удостоверение от УМБАЛСМ Пирогов ЕАД. В депозираната пояснителна молба от молитЕ.та се сочи, че бащата е нанесъл побой на детето, като действията му са се изразили в нанасяне на удар с ръка в резултат на който детето е паднало и се е ударило в тръди предмети. Сочи се, че това е станало в дома на бащата или в дома на родителите на бащата. Алтернативно се твърди, че акта на насилие е извършен чрез бездействия, тъй като бащата не е положил дължимата грижа и надзор за опазване на 1 здравето на детето.

Ответникът в съдебно заседание оспорва молбата. Твърди, че не е извършвал акт на домашно наслие, че изложеното в молбата и по конкретно, че е удрял детето не е истина.

Сочи, че действително детето в периода от 08.08.25г. до 10.08.25г. е било при него, като са имали уговорка с майката да вземе детето за петте дни през лятото, които му се полагат, по режим. Заявява, че докато детето е било при него е скачало на леглото и са си играели, когато е ударило лявата си вежда на ръба на леглото, но не е било заплакало, дори са продължили да се играят. Сочи, че това се е случило на 09.08.2025г., а на следващия ден мястото на удара е посиняло. Твърди, че на друго мястото детето не се е удряло. Ответника твърди, че след този инциден ислед като е върнал детето на майката го е взел отново на 11.08.2025г. в 18:00 часа и то е било при него до 16.08.2025г. Сочи, че предходния път през юли 2025г. когато е взимал детето, то е имал рани по крачетата, но не е повдигал въпроса, тъй като знае, че е дете и понякога пада и се удря.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

По допустимостта на производството:

Молбата за защита е подадена от лице на което е в родство по права линия с пострадалото лице и на което са поверени грижите за пострадалото лице, поради което съгласно чл.8, т.2 и т.3 от ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице.

МолитЕ.та твърди, че в периода от 18:30 часа на 08.08.2025 г. до 10.08.1015г. в 18:30 часа ответника е извършил спрямо детето на страните акт на домашно насилие, молбата до съда е подадена на 18.08.2025 г., поради което е спазен преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН и молбата е допустима.

По основателността на молбата:

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и противоправност на деянието на извършителя.

По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията на страните, без възражения, че молитЕ.та А. Д. Я., ЕГН ********** и ответника Д. К. Я., ЕГН **********, са родители на детето А. Д. Я., ЕГН **********, както и че на дата 05.03.2024 г. ответницата е взела детето от училище по обяд и го върнала в дома на бащата към 20:00 часа. Роднинската връзка между страните се установява и от представеното по делото удостоверение за раждане (л. 4 от делото)

Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която са описан твърдения акт на насилие в периода от 18:30 часа на 08.08.2025 г. до 10.08.1015г. в 18:30 часа, така както е описан и в сезиращата молба, като не се сочи, къде е извършен акта на насилие и какви са фактическите действия на ответника довели до констатираните при връщането на детето телесни повреди, тъй като молитЕ.та не е присъствала и не може да ги посочи.

Представени са и приети по делото като писмени доказателства: Съдебномедицинско удостоверение с № 508 от 11.08.2025г. видно от което детето А. Я. е била прегледана от лекар от клиниката по съдебна медицина и деонтология пре УМБАЛ „Александровска“ ЕАД. В СМУ е отразено, че по сведение на бабата, след връщане на детето от бащата майката е забелязала кръвонасядания по горния клепач на дясното око. При прегледа на детето от съдебния лекар са констатирани кръвонасядания и охлузвания по клепачите на 2 дясното око,охлузване на носа от дясно, кръвонасядания на дясното бедро и коляно, охлузване на ляв лакът, предмишница и на ляво коляно, зарастващо охлузване на дясното коляно. Представен е и лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 181632 от 10.08.2025г. в 21:21 часа от УМБАЛСМ „Пирогов“с отразена диагноза по МКБКонтузия на клепача и околочната област. Анамнезата е снета от бабата и майката, които са заявили, че след връщане на детето от бащата са забелязали синина в областта на горния клепач на окото.

По делото са постъпили два броя справки за съдимост по отношение на молитЕ.та и ответника /л. 56 и 57 от делото/, както и справка от Центъра за психично здраве „Проф. Н.

Шипковенски“ (л. 59 от делото), видно от кото страните не се водят на отчет. По делото е постъпило писмо от 2-ро РУ СДВР, ведно с копие от полицейска преписка с вх. № 22600016178/15.08.2025г. видно от която молитЕ.та е подала завлеление, с което е завила, че бащата е упражнил насилие спрямо детето, както и са изложени твърдения, че бащата не е върнал детето на 15.08.2025г. както е по режим. От своя страна пък ответника е дал сведения по преписката, че не е упражнил насилие над детето, а че при игра е паднало и си е ударило веждата на ръба на леглото, както и че по режим има право на пет дни с детето и следва да я върне на 16.08.25г., а не както твърди майката на 15.08.25г.

По делото е постъпило становище от Център „Отворена врата“ при които се осъществяват срещите между бащата и детето в присъствието на психолог. (л. 107 и л. 108 от делото).

Видно от което при детето и бащата се наблюдава топла емоционална връзка. Детето е спокойно в присъствието на баща си и разговарят на различни теми . Бащата подбира игрите спрямо възрастта на детето и умее да задържи вниманието му. Посочено е, че бащата е донесл подарък – къща която заедно са сглобили, детето много се е смяло и забавлявало, като при края на срещата не е искало да си тръгва. Изразено е становище и е направена препоръка към родителите към индивидуални психологически консултации предвид взаимоотношенията им за избягване въвличане на детето в конфликта между двамата радители.

По делото е постъпил социален доклад от ДСП – Сердика с вх. № 314695 от 29.09.2025г., в които е отразено, че молитЕ.та А. Я. и ответника Д. Я. имат сключен граждански брак по време на които се е родило детето им А. Я.. Страните са се разделили през месец април 2025 г., като след това редовно е осъществяла контакт между бащата и детето. По сведенеие на майката е посочено, че след режима на лични контакти, когато то е било взето от бащата с преспиване е било върнато от него на 10.08.25 г. със синин. Детето е било споделило първоначално, че е паднало, а след това е казало, че баща му го е ударил и то е паднало на леглото. Пред социалния работник детето А. Я. на 3 години и 3 месеца, също е разказало за инцидента, че баща му го е ударил и то е паднало на леглото. В доклада е отразено и че детето живее с майка си, която полага основни грижи за него.

По делото са събрани свидетелски показания на разпитаните свидетелите З. С. В. (майка на молитЕ.та) и С. Ц.Я. (майка на ответника). Съдът прецени показанията на свидетелките по реда на чл. 172 от ГПК, с оглед близката им родствена връзка със страните.

От показанията на свидетЕ.та В. се установява, че бащата е взел детето А. на 08.08.2025година и го е върнал на 10.08.2025г. с посинал клепач на дясното око, както и с охлузване на дясната страна на носа. СвидетЕ.та сочи, че детето е имало олузвания на дясната страна на бедрото и лакътя, както и на предмишницата. Твърди, че когато е попитало детето какво е станало, то първо е казала, че тате го шамари, а след това, че е паднало пред блока. Предвид това тя и дъщеря са завели детето на преглед първо в

Пирогов след това свидетЕ.та е завела детето в съдебна медицина. СвидетЕ.та твърди, че преди детето да е било взето от бащата не е имало наранявания. Сочи,че не е пресъствала на връщането на детето на 10-ти август, но е присъствала на предаването на детето след случая, когато той е казал, че детето е паднало от леглото. СведетЕ.та твърди, че не е виждала бащата да удря детето. Твърди, че детето е имало една коричка от лявата страна на коляното, 3 която е в следствие на падане на детето пред блока на което тя е присъствала.

От показанията на св. Я. се установява, че молитЕ.та и ответника са разделени към момента като имат дете на име А. на три години, като има постановени от съда привремени мерки във връзка с които бащата е могъл да взима детето. Сочи, че последно бащата е взимал детето лятото на 2025година, като е взел детето втората седмица на август в петък и е трябвало да го върне в неделя. СвидетЕ.та сочи, че бащата е довел детето А. в събота и в неделя в техния дом за да го видят. Твърди, че детето е скачало по леглото вечерта при баща си когато е паднало и си е наранило окото, като разяснавя, че са говорили по вайбър и детето е казало, че е скачало на леглото и си е ударило окото на баща го е цункал и то е минало. СвидетЕ.та сочи, че е видяла детето и то е било с синьо око. След това е трябвало сина да върне детето на майката и да го вземе на следващия ден. Свидетлката сочи, че когато бащата е взел детето от майката и двете му колена са били с рани. Съдът намира, че показанията на свидетлките следва да бъдат кредитирани, тъй като те не са противоречиви досежно бостоятелството, че бащата е взел детето на 08.08.2025г. и го е върнал на 10.08.2025г. около 18:00 часа съгласно определения от съда по привременни мерки режим на лични контакти. От показанията на свидетелките се установява, че по време на престоя на детето при бащата същото е било наранило окото си и крепача на окото е бил посинял. При показанията си свидетЕ.та В. сочи, че детето след връщането от бащата на 10.08.2025г. е казало, че бащата го шамари, както и че е паднало пред блока. Казаното от детето на свидетЕ.та нито оборва ните потвърждава обстоятелствата изложени в исковата молба, тъй като не изключва възможността нараняванията и кръвонасяданията на окото да са се случили по начина описан от ответника и детето да е паднало и де се е ударило на ръба на леглото. От показанията на свидетелките се установява също, че след като бащата е върнал детето на 10ти август го е взел отново. От показанията на свидетелките се установява, че детето още преди да бъде взето на 8-ми от бащата е имало коричка на коляното, като тук има известно разминаване в показанията на свидетелите, тъй като св. В. тръди, че това е било едното коляно, а св. Янакаиева твърди, че са били и двете колена, но съда намира, че противоречието е несъществено и с олед изминалия период от време е оправдано.