Решение № 785 от 08.07.2020, Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ …… 08.07.2020 година град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав

На девети юни 2020 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: АНТОНИЯ

ТОНЕВА

Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ

Прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело № 3047 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди в исковата си молба, че на 31.10.2017г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 31.10.2017 г. между „Сити кеш“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на което вземанията на „Сити кеш“ ООД срещу М.Д.В., произтичащи от Договор за паричен заем № 103481 от дата 29.12.2016 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Общите условия по договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

С изрично пълномощно законният представител на „Сити кеш” ООД е упълномощил „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 31.10.2017г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника от „Сити кеш” ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е изпратено писмо съдържащо Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-СТК/103481 от 10.11.2017г. за извършената продажба на вземането, изпратено чрез Български пощи до адреса на длъжника, посочен в договора за паричен заем. Писмото се е върнало в цялост с отбелязване върху обратната разписка, че пратката не е потърсена. Ищцовото дружество изпрати второ Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-СТК/103481 от 14.05.2019 г. за извършената продажба на вземането, изпратено чрез куриерска фирма до същия адрес на длъжника. Видно от обратната разписка към товарителница № 68364851, писмото отново е върнато в цялост. Ищецът представя към искова молба копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Сити кеш” ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с изх.№ УПЦ-С-СТК/103481 от 14.05.2019г., което да се връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея, като се позовава на постановените от ВКС Решение №3/16.04.14г. по т. д. №1711/2013г. на I т. о. и Решение №123/24.06.2009г. по т. д. №12/09г. на II т. о.

В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, ищецът моли да се приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.

Сочи, че уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение.

Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока се позовава на Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г.,ТК.

Заявява също, че на

29.12.2016 г. между „Сити кеш“ ООД, като Заемодател и М.Д.В. като Заемател е сключен договор за паричен заем с № 103481, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения договор за паричен заем, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 3 000 лева (три хиляди лева), представляваща главница и чиста стойност на заема отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем“. С подписването на договора за кредит страните са декларирали, че същия е сключен на основание отправено искане за заем от страна на Заемателя, чиито параметри и условия са описани в предоставения от Заемодателя на Заемателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за заем, с които Заметалят се е запознал подробно и с които се е съгласил изрично и безусловно. С полагането на подписа си на Договора за паричен заем, Заемателят, е удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на Заемодателя. Така предоставянето на посочената в поле „размер на отпуснатия заем“ сума съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора.

Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя. Годишния процент на разходите по заема е фиксиран за срока на Договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същият не може да бъде променян едностранно от страна на Заемодателя. Страните са постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 122,21 лв. Така, страните са договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 3122,21 лв., която е платима на 13 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 240,17 лв. при първа погасителна вноска 5.01.2017 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 30.03.2017 г.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 30.03.2017 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Заемателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила автоматично предсрочна изискуемост.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от договора за кредит и разпоредбите на приложимите Общи условия, страните са постигнали съгласие, че всички задължения по договора /главница, дължимата към момента договорна лихва, обещетения за забава и дължими неустойка/ стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на: 4 погасителни вноски, считано от падежа на четвъртата погасителна вноска при ежеседмично плащане, 3 погасителни вноски, считано от падежа на третата погасителна вноска при двуседмично плащане и 2 погасителни вноски, считано от падежа на втората вноска при ежемесечно плащане на вноските по договора за заем, като подписвайки договора за кредит Заемателят е декларирал, че безусловно се съгласява с тази разпоредба, без да е необходимо Заемодателят да го уведомява допълнително и изрично в случай на автоматично настъпване на предсрочната изискуемост. В конкретния случай, поради допусната от страна на Заемателя забава за плащане в срок на 4 броя седмични погасителни вноски е настъпила автоматично предсрочна изискуемост, считано от 9.02.2017 г.

, която дата представлява падежа на шеста погасителна вноска. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.4 от договора, при настъпване на предсрочната изискуемост, Заемодателят има право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост, без да уведомява Заемателя за това, която е в размер на 20% от дължимата до пълното погасяване на договора сума, представляваща непогасени главница, договорна лихва и неустойка за неизпълнение на договорно задължение.

Така, на 9.02.2017 г. Заемодателят начислил неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 633,84 лв., представляваща 20 % от сумата от 3169,20 лв., формирана от сбора на остатъците на главница, договорна лихва и неустойка, дължими до края на срока на договора.

Съгласно клаузите на сключения договор за заем, страните са се споразумели да обезпечат изпълнението на договора с поне две от посочените в договора обезпечения, а именно:

- издаването на запис на заповед от страна на Заемателя;

- поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната/, не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя, не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя, нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход;

- залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност /оценена от лицензирани оценители/ надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включващо договорената главница и лихва;

- първа по ред ипотека;

- предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорната главница и лихва.

С подписването на договора за заем, Заемателят е декларирал, че се счита за уведомен, че в случай, че в 3-дневен срок от подписването на договора не предостави на Заемателя договореното обезпечение или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, същия дължи на Заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Така, поради неизпълнение на задължението за предоставяне от страна на Заемателя на поне две от уговорените от страните обезпечения, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 636,09 лева, която е разсрочена на 13 равни вноски, всяка в размер на 48,93 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателя е в размер на 289,10 лева. На длъжника било начислено обезщетение за забава в размер на 317,08 лв. за периода от 10.02.2017 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда.

Заемателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена до момента, е в размер на 589,10 лв., с която са погасени, както следва: главница: 447,1 лв., договорна лихва: 33,24 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение: 108,76 лв.

Ищецът заявява, че депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника М.Д.В., да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, сума в общ размер на 4120,12 лева, от които главница 2552,90 лева, договорна лихва 88,97 лева, неустойка за неизпълнение на договорно задължение 527,33 лева, неустойка за предсрочна изискуемост 633,84 лева, ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер на 317,08 лева. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. №2094/2018г. по описа на PC Стара Загора издал заповед за изпълнение. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което за ищецът е налице правен интерес от предявяване на иска.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника М.Д.В., че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: 2552,90 лв., представляващи главница за периода от 19.01.2017г. до 30.03.2017г., по отношение на които на основание чл. 7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 9.02.2017 г.; 88,97 лв. за периода от 19.01.2017 г. до 30.03.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска) - представляващи договорна лихва по отношение на които на основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 9.02.2017 г.; 527,33 лв., представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 19.01.2017 г. до 30.03.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска), по отношение на които на основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 9.02.2017 г.; 633,84 лв., представляващи неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на дата 9.02.2017 г. (дата на предсрочна изискуемост); 317,08 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 10.02.2017 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва върху главницата от датата на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените по настоящото дело и в заповедното производство разноски.