Решение № 14880 от 30.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14880 гр. София, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20221110158248 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК – първа фаза по допускане на делбата.

Предявен e иск за делба с правно основание чл. 34 от ЗС и чл.69 от ЗН.

Ищцата В. К. М., ЕГН **********, твърди, че с ответниците Б. П. Т., ЕГН ********** и П. Г. Л., ЕГН **********, са съсобственици на следните недвижими имоти:

1. 820/1[***] идеални части от поземлен имот с идентификатор [***] съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-18-48 от 12.10.2011 г., с адрес на имота гр. София, [***], целия с площ от 1[***] кв.м., с трайно предназначение на имота: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи: имоти [***]; [***]; [***]; [***]; [***]; [***] и [***] и построените в него:

2.Едноетажна жилищна сграда, с идентификатор [***] съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-18-48 от 12.10.2011 г. с адрес на имота гр. София, [***], със застроена площ от 53 кв.м.;

3.Складова сграда с идентификатор [***] съгласно КККР, одобрени със Заповед РД18-48 от 12.10.2011 г. с адрес на имота гр. София, [***], с площ от 47 кв.м.;

4.Селскостопанска сграда с идентификатор [***] съгласно КККР, одобрени със 1

Заповед РД-18-48 от 12.10.2011 г., с адрес на имота гр. София, [***], с площ от 27 кв.м.;

5.Селскостопанска сграда с идентификатор [***] съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-18-48 от 12.10.2011 г. с адрес на имота гр. София, [***], с площ от 15 кв.м.

Излага твърдения, че по време на брака си Т. Л. Я. и Б. П. Л.а са признати за собственици, по наследство за първия от тях, по отношение на дворното място, представляващо планоснимачен № 5, от квартал 16 по плана на [***], гр. София, с площ от 1210 кв.м., за който имот бил отреден парцел XI, при съседи: улица, Х. Й. Д., Ц. К. И. и наследници на М. В., и по давностно владение за двамата от тях, в режим на СИО, по отношение на построените в дворното място жилищни и второстепенни сгради, съгласно приложен Нотариален акт № 40, том 11 от 19.08.1974 г. Твърди се също, че с Нотариален акт № 137, том № 10 от 21.02.1975 г., съпрузите Т. Я. и Б. Л.а, са дарили притежаваната от тях в СИО жилищна сграда, находяща се в предната част на гореописаното дворно място, заедно с 400/1220 идеални части от дворното място, на внук си Г.П. Т.в. Твърди се също, че Т. Л. Я. е починал на 26.11.1990 г., а Б. П. Л.а е починала на 18.05.1997 г., като наследници на наследодателя Т. Я. са преживялата му съпруга Б. Л. и синът му П. Т.в Л., а наследник на Б.

Л.а се явявала единствено ищцата В. М., като внучка на Б. Л.а и по право на заместване от починалата преди наследодателката си нейна дъщеря С.М.Р., починала на 20.04.1955 г. След смъртта на П. Т.в Л., на 29.07.2014 г., последния бил наследен от дъщеря си Б. П. Т. (първи ответник) и внук си П. Г. Л. (втори ответник), последния като наследник по право на заместване от починалия си преди наследодателя баща Г.П. Л. (починал на 03.08.2005 г.).

Твърди се, че ищцата е единствен наследник на Б. Л.а, с оглед което била станала собственик на притежаваните при откриване на наследството (на 18.06.1997 г.) от Б. Л.а, нейни ¾ ид.ч. от описаните в ИМ имоти, а останалата ¼ ид.ч., наследена от П. Т.в Л., след смъртта на Т. Л., се поделяла поравно между наследниците на П. Л. – Б. П. Т. и П. Г. Л., при равни права от по 1/8 ид.ч. за всеки от тях. Ищцата твърди още, че тъй като наследодателите на страните (Т. и Б.) не са се разпоредили приживе с цялото дворно място и с жилищната сграда във вътрешната част на мястото, както и с построените в него три стопански сгради, то те са предмет на наследяване и са съсобствени на страните по исковата молба, при посочени от ищеца квоти- ¾ ид.ч. за ищцата и по 1/8 ид.ч. за всеки от ответниците. Твърди, че са правени неуспешни опити за извънсъдебна делба. Моли за допускане на делбата върху процесните имоти, при посочените квоти.

С исковата молба са приложени като писмени доказателства, посочените в обстоятелствената част на ИМ нотариални актове, легитимиращи наследодателите като собственици на процесните недвижими имоти, удостоверения за наследници на същите, както и документи относно актуалния кадастрален статут и оценка на подлежащите на делба недвижими имоти.

Ответниците Б. П. Т., ЕГН ********** и П. Г. Л., ЕГН **********, редовно уведомени на 23.05.2023 г. и 06.07.2023 г., подават общ отговор на исковата молба, с който оспорват исковата молба като недопустима. Поддържат, че ищцата не притежава активна процесуална легитимация за воденето на настоящия иск, като твърдят, че не се явява 2 наследник на Т. Л. Я., доколкото нейната баба, чийто пряк наследник се явявала, не е била в граждански брак с Т. Я.. Отделно от горното, в случай, че съдът приеме за установено, че ищцата е наследник на Т. Л. Я., ответниците се позовават на придобивна давност изтекла в тяхна полза в периода от откриване на наследството на Т. Я. /от 1990 г./ до настоящия момент, в който същите са владели всички заявени с ИМ за делба недвижими имоти, като от 1997 г. (след смъртта на нейната баба и наследодател Б. Л.а) са демонстрирали на ищеца, както владението си, така и намерението си за своене на имотите.

Съдът като обсъди доводите на страните и след като прецени, по реда на чл. 235 от ГПК, поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В първата фаза по съдебна делба, образувана по иск, предявен от някой от съсобствениците, чрез който упражнява потестативното си субективно право да иска прекратяване на съсобствеността е необходимо да бъде установено дали такова състояние на съсобственост действително съществува, между кои лица и какви са техните права от съсобствената вещ. В тази фаза непосредствената цел е именно установяване съществуването на съсобственост, както и разрешаването на всички спорове между съсобствениците, свързани с наличието на съсобствеността върху конкретната вещ или съвкупност от вещи, които са предмет на делбата, доколкото това е допустимо в делбеното производство – чл.341-345 от ГПК. Като несъгласието и възражението на някой от съсобствениците не е процесуална пречка за разглеждане на делото, нито води до недопустимост на производството, тъй като естеството на правото да се иска прекратяване на съсобствеността чрез иск за съдебна делба, предполага промяна по инициатива на един или няколко съсобственика, която настъпва в правната сфера на всички съсобственици независимо дали са съгласни или не, дори и да има противни уговорки между съсобствениците или разпореждания на наследодателя, тъй като същите са недействителни /чл.34, ал.1 ЗС и чл.69, ал.1 от ЗН/.

От събраните по делото писмени доказателства – нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит чрез обстоятелствена проверка № 40, том ХI, дело № 2195/1974 г. от 19.08.1974 г., нотариален акт № 137/21.02.1975 г. по н.д. № 1810/1975 г., Акт за женитба № 30/07.12.1937 г.; скици на поземлени имоти с идентификатори: [***]; [***]; № [***].; № [***]; [***] и удостоверения за наследници на Т. Л. Я., Б. П. Л.а; С.М.М., Г.П. Л. и П. Т.в Л., се установява следното:

На 07.12.1937 г. Т. Л. Я. и Б. П. С. са сключили граждански брак, втори по ред и за двамата, като след брака, съпругата е приела фамилното име Л.а. През 1974 г., с нотариален акт № 40 от 19.08.1974 г. нотариуса при СРС – Х. О., е признал за собственик по наследство на дворно място с площ от 1210 кв.м., за който имот е отреден урегулиран парцел № XI-5 от квартал 16 по плана на [***] и с неуредени регулачни сметки за придаваеми и отчуждаеми места, а по давностно владение е признал съпрузите Т. Л. и Б.

Л.а, за собственици в режим на СИО на всички построени в описаното по-горе дворно място, жилищни и стопански сгради.

3

С нотариален акт № 137/21.02.1975 г., съпрузите се разпоредили в полза на внук си Г.П.

Т.в /син на П. Т.в Л./ като му дарили, съответно Т. Л. Я. 400 ид.ч./1210 кв.м. от собственото си дворно място, представляващо парцел ХI – 5 от кв.16 по плана [***], целия със застроено и незастроено пространство от 1220 кв.м. при неуредени сметки по регулация за 114 кв.ч., при съседи: улица „[***]; Х. Й. Д.; Ц. К. И. и наследници на М. В., а заедно със съпругата си Б. Л.а дарили и построената в него, в предната част на дворното място откъм ул. „[***] – едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., състояща се от две стаи, вестибюл, кухня, антре, притежавана от тях в режим на СИО.

След като Т. Л. дарил на внук си Г.П. Т.в (Л.) 400 кв.м. от цялото дворно място, за него останала частта от 810(820) кв.м., ведно с построените в тази част на дворното място и притежавани в режим на СИО със съпругата му Б. П. Л.а, жилищна и стопански сгради, описани в ИМ като сгради с идентификатори [***]; [***]3; [***] и [***]., които те владели до смъртта си.

През 1990 г., на 26.11., починал Т. Л. Я. и оставил за свои наследници преживяла съпруга в лицето на Б. Л.а и син П. Т.в Л.. Към момента на смъртта на Т. Л., наследството му включвало 810 (или 820 в различните документи) ид.ч./1220 кв.м. (понастоящем дворното място цялото е с площ от 1[***] кв.м. по ККР) и ½ ид.ч. от построените в дворното място сгради, с идентификатори, както следва: [***].2; [***].3; [***].4 и [***].6. Същите, съгласно чл.9, ал.1 от ЗН били наследени по равно от наследниците му по закон – съпругата и сина, при равни части от по ½ ид.ч. Така, Б. Л.а, станала собственик по наследство от починалия си съпруг на ½ ид.ч. от дворното място (цялото от 810 (820) ид.ч./1220 кв.м.) и на ¾ ид.ч. от сградите, построени в него, описани по-горе с идентификатори: [***].2; [***].3; [***].4 и [***].6.

През 1997 г., на 18.06., починала и съпругата Б. П. Л.а, която оставила за свой единствен наследник внучката си В. К. М. – Й. (настоящ ищец), която заместила в наследяването, по право на заместване, съгл. чл.10, ал.1 от ЗН, починалата си преди наследодателката, своя майка - С.М.Р., поч. на 20.04.1955 г. Следователно, при откриване на наследството на Б. П. Л.а, цялото притежавано от нея имущество, описано по-горе като ½ ид.ч. от дворното място (цялото с площ от 810 (820) ид.ч./1220 кв.м.) и на ¾ ид.ч. от сградите, построени в него, описани по-горе с идентификатори: [***].2; [***].3; [***].4 и [***].6. било наследено от нейната внучка и настоящ ищец В. М..

През 2014 г., на 29.07. починал и П. Т.в Л., който оставил за свои законни наследници дъщеря си Б. П. Т. (първи ответник в производството) и внук си П. Г. Л. (настоящ втори ответник и син на Г.П. Т.в ). П. Л. наследил по право на заместване, починалия си преди общия наследодател, баща – Г.П. Л. ( починал на 03.08.2005 г.). Така, притежаваните от П.

Т.в Л. ½ ид.ч. от дворното място (съставляващо общо 810 ид.ч. (820)/1220 кв.м.) и ¼ ид.ч. от построените в него сгради, описани с идентификатори: [***].2; [***].3; [***].4 и [***].6. били наследени по равно от наследниците му Б. П. Т. и П. Г. Л. или всеки от тях наследил по ¼ ид.ч. от дворното място и по 1/8 ид.ч. от сградите, построени в него.

След уреждане на сметките по регулация, за което няма данни по делото в кой период 4 се е случило, но няма спор, че такива са извършени, съгласно актуалния кадастрален статут на процесното дворно място, видно от приетата по делото Скица на поземлен имот с идентификатор [***]319., същия е с площ вече от 1[***] кв.м., респ. частта от дворното място, принадлежала на наследодателя Т. Л. Янев, която е наследена от неговите наследници по закон и настоящи страни в производството съставлява 810 (820) ид.ч./1[***] кв.м.

При тази установеност следва да се разгледа и въведеното от ответниците възражение за придобиване по давност на процесните недвижими имоти, в периода след откриване на наследството на 26.11.1990 г. и до завеждане на исковата молба:

Ответниците твърдят, че владеят и ползват непрекъснато и не смущавано процесните имоти, като техни собствени, като упражняват фактическо владение върху тях още от 1990 г., т.е. от смъртта на техния наследодател Т. Л. Я., а считано от откриването на наследството и на Б. Л.а /от 18.06.1997 г./ са променили и намерението си за своене на имотите, което били манифестирали на ищцата В. М. –Й., още на погребението на нейната баба.