Решение № 642 от 26.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 642 гр. София, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

М. Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. С. в присъствието на прокурора К. Д. Д. и С. Анг. С. като разгледа докладваното от М. Д. Кавракова Аршева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100605903 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 147 от 19.03.2024 г. по НОХД № 13318/ 2022 г. СРС, НО, 13-ти състав е признал подсъдимият А. И. А., с ЕГН: **********, роден в гр.София, българин, български гражданин, постоянен адрес в гр. София, ж.к.

********, живущ във Франция за виновен в това, на 27.06.2018 год., в град София, в превозно средство – автобус, обслужващ линия № 79, намиращ се на спирка в близост до Софийска математическа гимназия «Паисий Хилендарски», като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи – мобилен телефон марка «Samsung», модел «SM-G360T1» с IMEI № 35433507604230 на стойност 96,00 лева с поставен защитен калъф на стойност 5,00 лева и сумата от 100 (сто) лева, съхранявана в защитния калъф на телефона, (или всички вещи на обща стойност 201,00 лева) от владението на Л. П. Х., с намерение противозаконно да ги присвои, като за това е употребена сила – нанесъл удари с ръце по ребрата и ръката на Л. П. Х. и взел вещите от джоба на якето на Х. – престъпление по чл. 198, ал.1, предл. 1-во вр. чл. 63, 1 ал.1, т.3 НК, поради което и на основание чл. 198, ал.1, предл. 1-во вр. чл.

63, ал.1, т.3 НК, вр. чл.54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изпълнение на основание чл. 69, ал.1, вр. чл. 66, ал. 1 НК е отложил за срок от две години. Съдът на основание чл.

25, ал.1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е определил едно общо най-тежко наказание измежду наложените по настоящото дело и по НОХД № 553/2021 г. по описа на СГС, а именно – "лишаване от свобода" за срок от една година и шест месеца, като е отложил на основание чл. 66, ал. 1, вр. чл. 25, ал.4 от НК изпълнението на така наложеното наказание "лишаване от свобода" за срок от три години, като при евентуално изтърпяване на наказанието на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК e посочил, че следва да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан по някое от делата, включени в съвкупността. Подсъдимият е бил и осъден да заплати на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 339, 16 лева разноски в досъдебното производство, както и в полза и по сметка на СРС сумата от 50 лв. – разноски в съдебното производство.

Възиивната проверка е инициирана чрез депозирана жалба от упълномощения защитник на подсъдимия адв.С. Г.. В нея се сочи, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и евентуално несправедлива и се прави искане за постановяване на нова присъда, с която подзащитният му да бъде признат за невинен. В допълнение към въззивната жалба адв.Г. посочва, че показанията на пострадалия са лишени от конкретика. Мястото на извършването на деянието не е доказано, тъй като пострадалия сочи веднъж автобус, впоследствие тролей, а според показанията на братовчед му е трамвай. Неконкретизацията в темпорално отношение на обвинението прави същото негодно за ангажиране на наказателната отговорност на подс.А..

Очевидци на деянието няма, включително и измежду шофьорите на автобуси.

Показанията на св.З. представляват преразказ на думи на друго лице, което не е било разпитано по делото. Извършеното разпознаване по делото е компроментирано, тъй като подс.А. А. и пострадалия вече са се познавали.

Възразява се на решението на първата инстанция да не кредитира показанията на свидетелките Н. и А.а, които установяват вражда между подсъдимия и пострадалия и предполагат мотив за подаване на жалба с неверни твърдения.

Действията по заличаване на част от свидетелите от първоинстанционния състав включително и на св.Ж. И. представляват процесуално нарушение.

2

Твърди, че е депозирал жалба на 29.05.23 г. срещу мярката за неотклонение „гаранция в пари“ на подсъдимото лице, като същата не се намира в кориците на делото. Преди даване ход на съдебните прения съдът е отказал да администрира въпросната жалба към СГС като сочи, че това е съществено нарушение на процесуалните правила, което по своето съдържание опорочавало постановената впоследствие осъдителна присъда. Отправят се доказателствени искания пред въззивния състав за допускане и разпит на свидетелите К. К. С., Д. К. В., М.И.Н., С.В.Б., Б.В.З., М.Г.Г. и И.Д.А..

В заседание по реда на чл. 327 от НПК въззивният съдебен състав е преценил, че за правилното решаване на делото следва да бъде допуснат разпит на свидетелите К. К. С. и Д. К. В.. В съдебно заседание от 18.11.24 г. съдът е допуснал разпит на св.Ж. С. И.. В хода на проведеното въззивно съдебно следствие на 22.02.25г. въззивния състав е разпитал св.Д. В. и е допуснал повторен разпит на св.Л. П. Х.. В съдебно заседание от 30.06.25г. съдът е разпитал св. Ж. И. и е преразпитал св.Л. Х.. В същото съдебно заседание е отменил определението си за допускане до разпит на св.К. К. С. и е оставил без уважение искането на защитата за допускане и разпит от втората инстанция на свидетелите М.И.Н., С.В.Б., Б.В.З., М.Г.Г. и И.Д.А.. Ход на делото е бил даден пред въззивната инстанция в отсъствие на подсъдимото лице по реда на чл.269, ал.3, т.4, б.в от НПК доколкото е констатирано, че подсъдимия се намира извън пределите на страната, редовно е бил призован чрез защитника му и не е посочил уважителна причина за неявяването му, като съдът е преценил че въпреки отсъствието му при така повдигнатото му обвинение за тежко умишлено престъпление разглеждането на делото без неговото присъствие няма да попречи за разкриване на обективната истина по делото. Съдът се е възползвал от предоставената възможност на &1, ал.5 от ДР на НПК и за съдебните заседания на 07.05.25г. и 30.06.25г. подс.А. А. е бил включван за участие в делото чрез видеоконферентна връзка чрез техническо средство предаващо образ и звук със съдебната зала на СГС чрез посочен от защитника му в нарочна молба по делото мобилен номер на телефон.

В становището си по съществото на делото държавния обвинител е посочил, че намира присъдата за правилна и законосъобразна, като моли тя да бъде потвърдена.

Адв.Г. е потвърдил становището си, че липсват доказателства за 3 извършване на грабеж на процесната дата и място. На същата дата подзащитният му се е намирал на 6 км. от местоизвършването на деянието и това е видно от писмо в ДП от Началник сектор „Пробация“ при ОС“ИН“.

Поради тази причина обвинението страда от непреодолим недостатък, доколкото подсъдимия има алиби. Преповторени са от адв. Г. изложените от него съображения за липсата на очевидци на деянието, както и за наличието на процесуални нарушения в хода на първоинстанционното производство.

Защитникът е акцентирал и върху факта, че пострадалия не желае за подс.А. да има последствия от случая.

Подс.А. А. в правото на лична защита поддържа казаното от процесуалния си представител като в предоставеното му право на последна дума е заявил, че няма такава.

Софийски градски съд съобрази изложените от страните доводи и сам извърши предписаното в чл.314 от НПК и в този смисъл провери изцяло правилността на присъдата.

Въззивният съд при извършване на задължителната самостоятелна проверка на доказателствата по делото счита, че могат да бъдат направени следните фактически изводи съгласно чл.316 от НПК:

Подс.А. И. А., ЕГН: **********, е роден в гр. София, с постоянен адрес гр. София, ж.к. „********, живущ във Франция, български гражданин, осъждан.

Сестрата на подсъдимия – св.К.а А.а и св.Л. Х. имали кратка връзка през 2014г.-2015г., която родителите на подсъдимия и подс.А. А. не одобрявали.

Подсъдимият развил неприязън към св. Л. Х. и търсел начини да влезе в конфликт с него. За учебната 2017г./ 2018г. св.Л. Х. учел в ПГМЕ „Н.Й.Вапцаров“ в гр.София. За учебната година 2017г./2018г. подс.А. А. бил записан като ученик в 47 СУ „Христо Г. Данов“ в гр.София. На 06.12.2017г. подс.А. А. влязъл заедно с М.М. в сградата на училището на ПГМЕ „Н.Й.Вапцаров“ в гр.София с метална палка, като крещял „Къде, къде е Любо“, удрял с палката по стените на коридорите на първия етаж в сградата, по металните решетки на класните стаи и изритал входната врата на училището, всявайки страх в учениците като за тези деяния бил обвинен в престъпление по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, за което се признал за виновен по влязло в сила на 10.05.2018 г.

4 споразумение по НОХД №7449/2018 г. на СРС като бил осъден на наказание „пробация“ включваща пробационни мерки по чл.42 а, ал.2, т.1 и т.2 вр. ал.3, т.1 от НК за срок от седем месеца. На датата 27.06.2018г. подс. А. А. не отишъл на училище в 47 СУ „Христо Г. Данов“ в гр.София, където бил ученик като в 09.30 ч. се подписал на отчетния картон “Задължителна регистрация по настоящ адрес„ в офис на пробационната служба находящ се в гр.София, бул.“******** пред инспектор В.Р..

На 27.06.2018 г. около 10.00ч св.Л. Х. отивал на училище, когато срещнал подсъдимия и група неустановени лица от мъжки пол на ъгъла на Софийска математическа гимназия «Паисий Хилендарски» . При срещата им подс А. А. казал на св. Л. Х. „Пак се срещаме, какво ще правим сега“. Едно от придружаващите лица А. и самият А. се опитали да го ударят, но свидетеля се предпазил и те не успели. Веднага след това св.Л. Х. побягнал в посока спирка на градския транспорт, намираща се в близост до Софийска математическа гимназия «Паисий Хилендарски». На спирката бил спрял автобус, обслужващ линия № 79 и св.Л. Х. се качил в него. В автобуса седяла и св.Ж. И., която била чистачка в ПГМЕ „Н.Й.Вапцаров“ и познавала св.Л. Х. по име, като ученик от училището. Подсъдимият и лицата, които го следвали също успели да се качат в автобуса, като двама от тях се качили от предната врата, а един от тях се качил от задната като гонел св. Л. Х., който в това време бил стигнал почти до шофьора. Цялата група от момчета се скупчила около св.Л. Х. като викала и свидетелката Ж. И. видяла, че св.Л. Х. е удрян и ритан, но тъй като седяла назад в автобуса не видяла кой точно го удря или рита. Св.

Л. Х. усетил удари по ръката и в ребрата. В следващият момент чистачката започнала да вика да се извика полиция, при което подс.А. А. преди да слезе от автобуса бръкнал в джоба на якето на св.Л. Х. и взел намиращите се там мобилен телефон “Samsung“ модел «SM-G360T1» с IMEI № 35433507604230 на стойност 96 лева, с поставен защитен калъф на стойност 5 лева и сумата от 100 лева в защитния калъф на телефона(всичко вещи на обща стойност от 201 лева). Телефона бил с поставена СИМ карта ползвана от св.Л. Х. с №0893 748 471. Св.Л. Х. видял мобилния си апарат в ръката на подсъдимия. Заедно с подсъдимия от автобуса слезли и придружаващите го две лица, след което автобусът тръгнал като св.Л. Х. и св.Ж. И. останали в него до следващата спирка на Сточна гара, като св.И. попитала Х. защо са го били, а той отговорил “Те сега ще видят“ като споделил с нея и че са му взели мобилния 5 телефон. Св. Л. Х. се прибрал в дома си. Св. П. Х. /братовчед на св.Л. Х./ същият ден при отиване в училището, в което и той учел-ПГМЕ „Н.Й.Вапцаров“ се обадил на св.Л. Х. от собствения си мобилен номер ********, като от другата страна му отговорило непознато за него лице, чийто глас му заприличал на гласа на подс.А. А., което лице св.П. Х. също познавал.

Лицето, с което св.П. Х. разговаряло употребило нецензурни изрази и заплахи. Св.П. Х. затворил телефона и докато пред училището говорел със св.М.Д. се обърнал и видял по улицата пет човека, единият от които разпознал като подс.А. А., които се приближили към него и св.Д., при което започнали да ги заплашват и го ударили. Св.П. Х. и св.М.Д. избягали, като св.П. Х. избягал в училището, след което се обадил на майка си, на която разказал че е бил ударен, както и за обаждането си на мобилния телефон на св.Л. Х..