Решение № 3494 от 11.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3494 гр. Пловдив, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330113229 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от В. П. И., ЕГН: **********, против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, с която са предявени обективно съединени искове в условията на евентуалност с правно основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че сключения помежду им Договор за паричен заем „Кредирект“ с № *** г. е недействителен; евентуален иск, че клаузата на чл. 3, т. 10 от договора за заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 209,97 лева е недействителна, поради противоречие с добрите нрави; осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца 230 лева – недължимо заплатена при начална липса на основание сума по недействителен Договор за паричен заем „Кредирект“ с №*** г.; осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 209,97 лева заплатена при начална липса на основание по недействителна клауза по чл. 3, т. 10 от Договор за паричен заем „Кредирект“ с №*** г. за такса за експресно разглеждане, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че сключил с ответника „Кредирект“ с №*** г., по силата на който му била предоставена в заем сумата от 600 лева при ГЛП 40,05 1

% и ГПР 49,11 %, при срок на кредита от една вноска. В чл. 3, т. 10 било предвидено, че ищецът следва да заплати сумата от 209,97 лева по такса за експресно разглеждане на документите. Ищецът твърди, че е заплатил по кредита сумата от 830 лева, договорът бил недействителен поради противоречие със ЗПК, като не били посочени условията за прилагане на ГЛП, не било посочено дали е фиксиран за целия период на кредита, като липсвала методика за формиране на ГПР. В условията на евентуалност сочи, че клаузата на чл. 3, т. 10 от договора е недействителна, доколкото е уговорена в противоречие с добрите нрави.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с която оспорва исковата молба. Излага подробни съображения, че сключения договор отговаря на изискванията на ЗПК. Не оспорва, че таксата за експресно разглеждане не е включена в размера на ГПР по кредита, но твърди, че не следва да бъде включван. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Страните не спорят относно факта на сключване на процесния Д оговор за паричен заем „Кредирект“ с № *** г. и неговите параметри.

Съгласно чл. 3.10 от Договора, ищцата следвало да заплати такса за експресно разглеждане на документите по кредита в размер на 209, 97 лева.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по приоритетно разглеждане на заявлението по отпускане на кредит са такива, свързани със сключването на договор, респ. със своевременното усвояване на кредита. За събирането на такси за разглежданите действия обаче законодателят е предвидил забрана. По отношение на таксата за експресно разглеждане на документи съдът намира за необходимо да подчертае, че ответното дружество предоставя кредитно финансиране по занятие, като тази му дейност е неразривно свързана с разглеждането на документите (заявката), подадена от всеки потенциален клиент, както и със своевременното му обслужване по кредита.

Съобразно императивната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изложеното и след като ищецът е подал заявление за предоставяне на паричен ресурс, което се явява 2 задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то ответникът не следва да изисква заплащане на такса за разглеждането на документите (без оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за кредитиране ), нито за обслужване по кредита. Още повече, че изискваната от ответника такса по чл. 1, ал. 3 от Договора представлява пряк разход по кредита и същата следва да бъде включена при формирането на годишния процент на разходите ( чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК ), което не е сторено от ответника, като при включването на вземането за такса за експресно разглеждане на документи ГПР по договора неминуемо ще превиши лимита, императивно заложен в чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В този смисъл процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е посочен годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Така посочените техни размери обаче не съответстват на действителните, съобразно поетите от потребителя задължения. Това е така, доколкото уговорената неустойка от договора за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, неправилно не е калкулирано в годишния процент на разходите, предвиден в договора, поради което целият договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, а потребителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита /чл. 23 ЗПК/.

Изложеното води до извод за основателност на предявения главен установителен иск за недействителност на договора за кредит, поради което съдът не дължи произнасяне по евентуалния установителен иск за недействителност на клауза от същия.

Досежно предявените също в условията на евентуалност осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца 230 лева – недължимо заплатена при начална липса на основание сума по недействителен Договор за паричен заем „Кредирект“ с №*** г., както и осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 209,97 лева - заплатена при начална липса на основание по недействителна клауза по чл. 3, т. 10 от Договор за паричен заем „Кредирект“ с №*** г. за такса за експресно разглеждане, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, съдът намира същите за неоснователни.

Видно от депозираното по делото заключение на вещото лице Т. Р. по допуснатата от съда ССчЕ, неоспорено от страните, общо заплатената от ищцата сума по процесния договор е в размер на 600 лева. Видно от приетия като писмено доказателство по делото договор за паричен заем, главницата по него възлиза на 600 лева. Т.е. липсва заплащане на парични суми над главницата, а кредиторът винаги има право на чистата стойност по кредита, съгласно чл. 23 ЗПК. Ето защо, предявените в условията на евентуалност осъдителни искове се явяват недоказани по основание и подлежат на отхвърляне.

При този изход на спора, право на разноски има ищецът, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, но доколкото с Определение № ***/***г., постановено по 3 делото, ищцата е била освободена от държавна такса и разноски по делото, такива не следва да се присъждат.

Ще следва да бъде осъден ответникът да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 100 лева – ДТ за разглеждане на делото и 200 лева – депозит за ССчЕ.

Представен е договор за правна защита и съдействие с адв. М. М., в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл.

38, ал.1, т. 2 ЗАдв., поради което на същия се следва възнаграждение за оказаната правна помощ. Съдът, като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, множеството на брой идентични съдебни казуси, неявяването на пълномощника в нито едно съдебно заседание по делото, както и уважаването само на един от исковете, съдът намира, че на адв. М. следва да бъде определно възнаграждение в размер на 300 лева с ДДС.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. П. И., ЕГН:

********** и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, че сключения помежду им Договор за паричен заем „Кредирект“ с № *** г. Е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, поради противоречие със закона.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В. П. И., ЕГН:

********** против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869 осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 230 лева – недължимо заплатена при начална липса на основание сума по недействителен Договор за паричен заем „Кредирект“ с №*** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен евентуалния осъдителен иск на В. П.

И., ЕГН: ********** против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 209,97 лева - заплатена при начална липса на основание сума по недействителна клауза на чл. 3, т. 10 от сключения между страните Договор за паричен заем „Кредирект“ с № *** г. за такса за експресно разглеждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от общо 300 лева /триста лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869 да заплати на адв. М.

В. М. от АК – П., с адрес: *** на основание чл. 38, ал. 2 ЗАДВ сумата от 300 лева с ДДС /триста лева с ДДС/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищеца В. П. И., 4

ЕГН: ********** в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5