Решение № 260219 от 14.09.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ …. гр.София, 14.09.2026г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24 състав, в публичното заседание втори октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА при секретаря Камелия Славкова, разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10 710 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е с иск с правно основание чл. 440, ал.1 от ГПК.

Ищецът - „Глобал Нексъс нетуърк“инк. твърди, че на

02.08.2016г. е закупил от Й.Н.Д. и е придобил собствеността върху апартамент №17, находящ се в гр. София, ул. „******, в жилищната сграда — блок на кооперация „******“, на шести жилищен етаж, на първо ниво на подпокривното пространство, състоящ се от: дневна - столова, кухненски бокс, две спални, дрешник и сервизни помещения, със застроена площ от 89, 53 кв. м., при съседи: улица, двор, калкан, апартамент №18, заедно с прилежащото му мазе №17 с площ от 4, 80 кв. м., при съседи: мазе №16 и от три страни коридор, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място с площ от 455, 75 кв. м., по нотариален акт, а по скица 495, 75 кв. м., съставляващо УПИ№ IV - 7, от квартал 137 по плана на гр. София, местност „Зона Б 3 - 4“ при съседи: братя Т., Г.П., Т.И.и ул. „Отец Паисий“, който имот съгласно одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София със заповед №РД - 18 - 32/01.04.2016г. на изпълнителния директор на АГКК е самостоятелен обект в сграда с идентификатор:*** с административен адрес на имота: гр. София, район Възраждане, ул. „******, ет*******, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на обекта – самостоятелен обект: жилище, апартамент, с брой на обекта 1, с площ по схема и по документ за собственост: 89, 53 кв. м., с прилежащи части: мазе №17 с площ от 4, 80 кв. м. и съответните идеални части от общите части на сградата, при съседи самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, ***, под обекта

***, над обекта: ***, ***.

Дружеството ищец твърди, че сделката е обективирана в нотариален акт № 11, том I, per. № 7049, дело № 96/2016г. на Нотариус Е.П., с per. № 379 на НК и на 12.08.2016г. е влезнал във владение. Изпълнителното дело №20188380405180 е образувано срещу това лице за присъдената сума по н.о.х.д. №695/2016г. по описа на СГС, като съдебният акт е влязъл в сила на 10.01.2018г., а изпълнителния лист е издаден през м.04.2018г. На 11.04.2019г. взискателят К.И.Я.е сключил договор за цесия с втория ответник - „В.Ф.“ ЕООД, като е прехвърлил на него своето вземане към първия ответник - Й.Н.Д.. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се признае за установено по отношение на ответниците, че процесният имот не е собственост на длъжника по изпълнително дело№ 20188380405180 - Й.Н.Д.. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът

- „В.Ф.“ ЕООД поддържа, че предявеният иск е недопустим, тъй като изпълнителното дело е стартирало по молба с вх. №5879 от 24.08.2015г. на ЗК „Л.И.“ АД, като въз основа на нея е образувано изпълнително дело №20157830400582. По искане от 21.07.2018г. на взискателя ЗК „Л.И.“ АД изпълнителното дело е прехвърлено на друг частен съдебен изпълнител и съответно при него е образувано посоченото от ищеца изп. д. №20188380405180. Посочва, че върху процесния имот е вписана възбрана от първия частен съдебен изпълнител на 16.09.2015г., тоест преди придобиване на имота от ищеца. Посоченото от тази страна лице като взискател К.И.Я.е присъединен кредитор на основание чл. 456 от ГПК по вече прехвърленото изпълнително дело и съгласно чл. 457 от ГПК се ползва от извършените до момента изпълнителни действия. Не оспорва фактът, че е придобил чрез сключен договор за цесия вземането на този кредитор, поради което е конституиран като взискател в изпълнителното производство. Поддържа, че към настоящия момент взискател по изпълнителното дело освен него е и ЗК „Л.И.“ АД. Предвид изложеното и чл. 452 от ГПК поддържа, че извършеното прехвърляне на имота на ищеца е непротивопоставимо на него, тъй като е след вписване на възбраната, поради което и липсва правен интерес от предявяване на иска. Допълнително основание за поддържане, че искът е недопустим е и фактът, че има издадено постановление за възлагане на имота и съответно обявеният купувач в него е придобил собствеността върху него. Моли да се прекрати производството по делото, като му се присъдят направените по делото разноски. Преди последното съдебно заседание е представен списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК – л. 140 от делото.

В законоустановения едномесечен срок ответникът Й.Н.Д. не е депозирал отговор на исковата молба.

С определение № 261 421 от 28.02.2022г., постановено по настоящото дело е конституиран като ответник ЗК „Л.И.“ АД.

Ответникът

- ЗК „Л.И.“ АД в депозирания от него отговор се поддържа, че първоначално е образувано изп. д. №20157830400582, въз основа на издаден изпълнителен лист на 23.10.2013г. По това изпълнително дело на 16.09.2015г. е вписана възбрана върху процесния имот. Ищецът твърди, че владението върху имота е придобил на 02.08.2016г., тоест след вписване на възбраната. Предвид така посоченото се поддържа, че предявеният иск е недопустим. Моли да се постанови съдебно решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като му се присъдят направените по делото разноски, за което е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК – л. 155 от делото. В определения от съда срок процесуалният представител на тази страна е депозирала писмени бележки по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.09.2006г. е сключен договор за покупко – продажба на процесния недвижим имот във формата на нотариален акт, с продавач – М.А.В..и Б.Н.В.и купувач – Й.Н.Д. /първия ответник/ - л. 62 от делото/.

На

24.08.2015г. е подадена молба от ЗК „Л.И.“ АД до ЧСИ, въз основа на която е образувано изпълнително дело №20157830400582 с предмет – събиране на вземанията, които са вписани в изпълнителен лист издаден по гр. д.

№46 400/2012г. по описа на СРС, 43 състав и длъжник – Й.Н.Д. /л. 61 от делото/.

На

16.09.2015г. по изп. дело № 20157830400582 по описа на ЧСИ И.Ч.с рег. № 783 е вписана възбрана на процесния недвижим имот – том 5, акт №20, вх. рег.

№54 718 по описа на Службата по вписвания – гр. София /л. 64 от делото/.

От представения /по делото на СРС – л. 6/ нотариален акт за продажба на недвижим имот № 111, том I, рег. № 7049, дело №96 от 02.08.2016г. на нотариус Е.П. с рег. № 379 на НК, вписан в Служба по вписванията с вх. №47 241 от 02.08.2016г., акт №57, том СХ, дело №34 356, се установява, че на 02.08.2016г. е сключен договор за продажба на процесния недвижим имот между Й.Н.Д. /в качеството му на продавач/ и „Глобал нексус нетуорк“ / в качеството му на купувач/ за сумата от 90 000 лв., която сума купувачът ще заплати на продавача по лична сметка, в срок до десет дни от сключването на този договор, като владението на имота се предава от продавача на купувача в деня на заплащането на цената.

С молба от 31.07.2018г. ЗК „Л.И.“ е направил искане на основание чл. 427, ал.5 ГПК образуваното изп. дело № 20157830400582 по описа на ЧСИ И.Ч.с рег. № 783 да бъде изпратено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 /л. 43 от посоченото по-горе ч. гр. д./. Въз основа на това искане е издадено постановление и делото е изпратено на ЧСИ М.Б., където е образувано под №20188380405180 /л. 64 от делото/

С молба от 24.04.2019г. „В.Ф.“ ЕООД е направил искане за присъединяването му като взискател по изп. дело № 5180/2018г. по описа на ЧСИ М.Б., позовавайки се на договор за цесия от 11.04.2019г., с който първоначалния взискател К.И.Я.е прехвърлил на дружеството вземането по горепосоченото изпълнително дело. С постановление от 24.04.2019г. това дружество е присъединено като взискател в изпълнителното производство – л. 69 от делото.

С постановление за възлагане на недвижим имот от 25.10.2019г., по изп. дело № 20188380405180 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838, процесния недвижим имот е възложен на П.Г.К..

Върху този акт е отбелязано, че същият е влязъл в сила на 08.11.2019г. /л. 71 – 72 от делото/. На 30.07.2020г. П.К.е въведена във владение на недвижимия имот /л. 103 – 104 от делото/.

На л.

150 - 152 е представена справка по данни за имот за вписвания, отбелязвания и заличавания в Службата по вписвания по електронна партида № 383902 от 23.09.2015г.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на производството

С определение №366/06.02.2020г. постановено по ч. гр. д. №187/2020г. по описа на САС е отменено определение №25 608 от 04.11.2019г. постановено по гр. д. №10 710/2019г. по описа на СГС, Г. О., 24 състав и вместо него е оставено без уважение искането на ищеца за допускане на обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнението по изп. д. №20188250400289. В мотивите на описания съдебен акт въззивният съд е приел, че липсват достатъчно доказателства относно допустимостта и вероятната основателност на предявения иск, тъй като съгласно чл. 452, ал. 1 от ГПК когато изпълнението е насочено срещу имот, недействителността има действие камо за извършените след вписването на възбраната разпореждания. От логическото тълкуване на посочената разпоредба следва изводът, че разпоредителните действия на длъжника са непротивопоставими на лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната. Тези лица могат да се позоват на непротивопоставимостта и въз основа на това да осъществят принудително изпълнение върху възбранения имот без да е необходимо да се води съдебно производство.

С определение №6223 от 22.04.2020г. съдът е оставил уважение повторната молба за допускане на обезпечение на предявения иск и е прекратил производството като недопустимо. Мотивите на съда са: първо не са конституирани всички страни в процеса – не е предявен иск срещу един от визскателите, на второ място – липсва правен интерес за предявяване на иска, тъй като преди ищецът да придобие правото на собственост върху процесния имот, по отношение на него е вписана възбрана по посоченото по-горе изпълнително дело и доколкото ищецът е частен правоприемник на длъжника, то неговите права от сделката за покупка на имота са непротивопоставими на взискателя и присъединилия се кредитор в изпълнителното производство.

С определение №1141/23.04.2021г. постановено по ч. гр. д. №151/2021г. е отменено описаното по-горе съдебно определение с мотиви, че непротивопоставимостта на правата на ищеца спрямо правата на кредитора е въпрос на основателност на иска.

Предвид така посоченото и в изпълнение на задължителните указания на въззивния съд, настоящия съдебен състав следва да приеме, че предявеният иск е допустим и да го разгледа по същество.

Относно предявения иск

С разпоредбата на чл. 440 ГПК е предвидена възможност всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, да може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника.

Съгласно направения по делото доклад на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи настъпването на следните факти:

- образуване на изпълнително дело с взискател - втория и третия ответник и длъжник - първия ответник, - насочване на изпълнението към имота, описан в исковата молба и

- придобиване на имота от ищеца,

А в доказателствена тежест на ответниците /втория и третия/ е да установят, че е вписана възбрана върху имота на 16.09.2015г.

От събраните и описани по-горе доказателства по делото се установява, че на 24.08.2015г. е образувано изп. дело №20157830400582 с взискател – третия ответник и длъжник – първия ответник. По това изпълнително дело по искане на съдебния изпълнител на 16.09.2015г. е вписана възбрана върху процесния имот.

Съгласно чл. 452, ал. 2 от ГПК извършените от длъжника действия на разпореждане с възбранената вещ, след вписване на възбраната, са недействителни спрямо взискателя и присъединилия се кредитор. С оглед на така посочената прана норма следва да се приеме, че доколкото ищецът е придобил от длъжника по изпълнителното дело процесния имот /02.08.2016г./ след вписване на възбраната по изпълнителното дело по отношение на същия имот /16.09.2015г./, то това действие е недействително по отношение на втория и третия ответник – взискатели по изпълнителното дело. Предвид този извод следва да се приеме, че ищецът не е придобил право на собственост върху процесния имот, което да е притовипоставимо на взискателите по изпълнителното дело – втория и третия ответник, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Този извод не се променя от обстоятелството, че втория ответник е присъединен взискател от 24.04.2019г., тъй като съгласно чл. 427, ал. 5, изр. 2 от ГПК всички извършени изпълнителни действия запазват силата си при преместване на изпълнителното дело от един частен съдебен изпълнител при друг, както и присъединеният взискател се ползва от всички изпълнителни действия, които са извършени до присъединяването му – чл. 457, ал. 2 от ГПК.