Решение № 1466 от 01.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1466 гр. София, 01.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА Н. ДИНЕ. ИЛИЕ. при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕ. ИЛИЕ. Гражданско дело № 20221110131375 по описа за 2022 година

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН). Образувано е по молба на И. П. И., действаща лично и като законен представител на Е. И. и Б. И. срещу М. В. И.. И. и М. са съпрузи, като към момента на подаване на молбата са във фактическа раздяла. Посочва, че от брака им са родени децата Е. И. и Б. И.. На 24.05.2022г. ответникът отишъл до дома на И. И. да вземе децата. Детето Б. искало да тръгне с баща си, но Е. отказала. Ответникът нахлул в дома, като крещял на молителката И., че ще я наръга с нож и ще ги убие тримата. Блъснал я с ръка в гърдите. Посочва, че ответникът е осъждан за притежание на наркотици. Ето защо иска издаване на заповед за защита.

Претендира разноски.

Ответникът оспорва молбата и всички изложени в нея твърдения за извършено домашно насилие. Твърди, че страните са в процес на развод и имат спор относно упражняването на родителските права. Иска от съда да отхвърли молбата.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК), прави следните правни изводи:

По отношение на молбата за защита

Разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН определя кръга на лицата, срещу които имат право на защита пострадалите от домашно насилие. По делото е безспорно, че страните са съпрузи и ответникът попада в кръга лица, които имат право да търсят защита-чл.3, т.2 ЗЗДН.

1

По делото е представена Декларация по чл.9 ЗЗДН.

Изготвен е социален доклад, от който е видно, че децата живеят при своята майка в Г.. В останалата част не обсъжда доклада, тъй като пресъздава твърдения на майката, а не лични впечатления. Не са провеждани срещи с децата.

По делото е допуснато събиране на гласни доказателства средства чрез разпит на свидетели.

От показанията на св. П.К. се установява, че на 24.05.2022г. е говорила по интернет с молителката И. по време на работна онлайн среща. В останалата част не кредитира показанията на свидетелката, тъй като не е била очевидец на разказаното от нея.

От показанията на св. Я. В. се установява, че на 24.05.2022г. свидетелят се е видял с ответника и детето Б.. Е. не е била с тях. Свидетелят знае от М., че на 24.05.2022г. е имало проблем с И., тъй като не е взел Е..

От събраните по делото доказателства се установява, че И. И. и М. И. са в силно влошени отношения по прекратяване на техния брака и уреждане въпросите относно родителските права върху децата им. Имало и предходни случаи на скандали между страните.

Настоящият състав приема, че на процесната дата М. И. е отишъл да вземе децата от дома на И.. Детето Е. не е искало да тръгне със своя баща, поради което е възникнал спор между родителите. Не се установява ответникът да е извършил описаните в молбата деяния.

Съдът е указал доказателствената тежест на молителя, както и за кои факти не сочи доказателства. Разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, разглежда декларацията като част от доказателствената съвкупност, при това съпоставена с други доказателства, губи своята доказателствена сила. Всички представени доказателства по делото оборват декларираното в декларацията по чл. 9 ЗЗДН. Производството е състезателно и в конкретния случай, ответникът обори презумпцията чрез събирането на писмени и гласни доказателства.

Законът за домашно насилие има за цел да защитава жертвите на домашно насилие, а не да служи като способ за уреждане на спорове относно родителските права. Противното означава, че се злоупотребява с право.

С оглед изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна и да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на молителката против ответника.

Относно разноските за делото.

Право на разноски има ответната страна, която не е направила искане за присъждането им.

При този изход на делото молителката И. И., следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и пет) лЕ. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).

2

Така мотивиран, Софийският районен съд, 149-ти състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. П. И., ЕГН: **********, действаща лично и като законен представител на Е. И., ЕГН:********** и Б. И., ЕГН:********** срещу М. В.

И., ЕГН:... за издаване на заповед за съдебна защита и

ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, И. П. И. да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и пет) лЕ..

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок, считано от връчването му на страните (чл.17, ал. 1 ЗЗДН).

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3