Определение № 1606 от 18.11.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1606 гр. П., 18.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244400500784 по описа за 2024 година Производството пред П.ския окръжен съд е образувано по повод частната жалба, подадена от С. Д. С. и от П. Д. С., двамата от гр. Л., подадена чрез пълномощника им адвокат Р. Н. Р. от АК-П., против определение № 568/20.09.2024г. по гр.д. № 347/2024г. по описа на Районен съд-П., с което е било прекратено производството по делото поради недопустимост на иска. В частната жалба се сочат доводи за незаконосъобразност на определението, като жалбоподателите считат, че неправилно районен съд Л. е приел, че липсва правен интерес от иск по чл. 439 ГПК, тъй като изпълнителното производство е прекратено от ЧСИ поради настъпила перемпция. Изтъкнато е, че настъпилата перемпция не погасява правото на взискателя да поиска извършване на изпълнителни действия и да бъде образувано ново изпълнително дело. Позовават се на решение № 50041/10.05.2023г. по т.д. № 20/2022г. на 1-во отделение, ТК на ВКС, като считат, че постановлението на съдебния изпълнител е за прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, която хипотеза като правни последици е различна от прекратяването по чл 433, ал 1, т.7 ГПК и предполага наличие на правен интерес за ищец да получи решение по същество на заведения от него отрицателен установителен иск, тъй като взискателят може да започне нов изпълнителен процес за същото вземане. Цитира и ТР № 2/2023г. постановено по тълкувателно дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което кредиторът по изпълнително дело, 1 допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново.

Поради това жалбоподателите считат, че правният им интерес от завеждане на делото не е отпаднал, тъй като въпреки прекратяването на изпълнителното дело изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува и то може да бъде реализирано във всеки един момент. Това предопределя и необходимостта длъжникът да се защити чрез предявяване на отрицателен установителен иск, като се позове на давност, която съгл. разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, не се прилага служебно, поради което съдът, а не съдия изпълнителя е този, който може да я установи с решението. В подкрепа на това се твърди и това, че взискателят и след изтичане на давностния срок за събиране на вземането, е поискал извършване на принудителни действия срещу имуществото на длъжниците, чрез налагане на запор върху банкови сметки. В заключение жалбоподателите молят да бъде отменено Определение № 568/20.09.2024г. по гр. д. № 347/2024г. по описа на PC-Л., като на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адвокат Р. Р. от АК-П. да й бъде присъдено минимално адвокатско възнаграждение за изготвяне на частна жалба и процесуално представителство пред ОС- П..

Препис от въззивната жалба е връчен на „***“ ЕООД на 14.10.2024г. и в указания срок – на 17.10.2024г. е депозиран отговор, чрез пълномощника гл.юрисконсулт М. М., в който е взето становище, че частната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения и е отправена молба да бъде потвърдено обжалваното определение като правилно.

Въззивния съд като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, взе предвид доводите на ответната страна, както и доказателствата по гр.д.№ 347/2024г. на РС-Л., съобрази изискванията на закона, намира за установено следното: Гражаданско дело № 347/2024г. по описа на *** районен съд е образувано на 10.05.2024г. по молба на С. Д. С. и П. Д. С., с която са предявени срещу „***“ ЕООД, гр.С., субективно съединени искове с правно основание чл.439, ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ГПК за 2 признаване за установено, че всеки от ищците, като наследници на Д. С. Л. и на М. И. Л.а, не дължи на ответника ½ от сумата в общ размер на 43 124,91 лева, включваща: 16890 лв. - главница, лихва за забава върху главницата в размер на 1073,86 лв., законна лихва върху главницата за периода 26.10.2011г.

- 08.03.2024г. в размер на 21 754,42 лв., сумата 412,30 лв. - деловодни разноски и сумата 653 лв. - юрисконсултско възнаграждение - предмет на принудително изпълнение по изп. дело №*** по описа на ЧСИ П.Д., рег.№***, район на действие ОС - П..

За да прекрати производството по делото с обжалваното определение, *** РС е приел, че липсва абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск – не е налице правен интерес у ищците. Приел е, че изп. дело №*** по описа на ЧСИ П.Д., заведено от „***“ЕАД,/заместено от „***“ ЕАД/, срещу длъжниците М. И. Л.а и Д. С. Л.-наследодатели на ищците, е било прекратено, на основание чл.433 ГПК още през 2017г. Въпреки прекратяването, на 27.05.2021г. е депозирана молба от ответника „***“ ЕООД за конституирането му като взискател по изп. дело, на основание сключен договор за цесия между „***“ ЕАД и „***“ ЕООД, по силата на който процесното вземане е цедирано в полза на ответника. С молбата е посочена банкова сметка за превеждане на постъпилите суми и е поискан запор на банкова сметка на длъжника/длъжниците, без да са уточнени, а на 20.02.2024г. е входирана и молба с уточнение на актуалния размер на дълга. При така установеното от РС, с обжалваното определение съдът е приел, че след прекратяването на изпълнителното дело и при липсата на разпореждане на съдебния изпълнител по чл.434, ал.1 ГПК за образуване на ново изпълнително производство, по молбата на ответника, ищците нямат правен интерес от предявения установителен иск.В мотивите е посочено, че след като спрямо ищците, в качеството им на наследници на починалите длъжници, не са предприемани действия по принудително изпълнение, то тяхната правната сфера не е засегната. Изложено е виждането, че правният интерес от предявяване на установителен иск следва да се основава на конкретни факти и не може да е абстрактен. В процесния случай, съдът не е установил наличие на правен спор между страните или засягане на правната сфера на ищците, които да обосновават наличие на правен интерес.

3

Въззивния съд намира този извод за необоснован. Фактическата обстановка не е спорна и правилно е установена от РС-действително изп.дело №*** по описа на ЧСИ П.Д., рег.№***, район на действие ОС – П. е било прекратено поради перемция и към момента на предявяване на исковите претенции от наследниците на починалите длъжници С. С. и П. С. спрямо тях не са предприемали принудителни изпълнителни действия, въз основа на изпълнителния лист, издаден срещу родителите им на 27.10.2011г., по ч.гр.д.

№766/2011г. по описа на *** районен съд. Това обстоятелство, само по себе си не ги лишава от правен интерес да защитят имуществените си права по съдебен ред, отричайки правата на взискателя, легитимиран с изпълнителен лист.

Правният спор накърнява не само спорното право, което едната страна претендира, но и правната сфера на другата страна, която затова отрича претендираното право, защото то засяга определени нейни права.

Всяка от двете страни разполага с право на иск, за да може да защити това свое право, което според нея се накърнява от правния спор. От това логично следва, че всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може, като упражни пръв правото си на иск, да стане ищец по делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник. При установителните искове /включително и отрицателните/, в най-голяма степен се откроява разликата между спорното право и правото, което може да се окаже засегнато от правния спор. Когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право. При това несъмнено трябва да има правен интерес от такова установяване, т.е. с уважаването на иска да се постига защита на засегнатото право на ищеца.Наличието на правен интерес следва да се търси в спецификата на всеки отделен случай. Издаденият срещу наследодателите на ищците изпълнителен лист може да бъде използван от ответника, който да предприеме принудително изпълнение, даже след изтичане на погасителната давност. Това състояние на правна несигурност пречи на ищците да осъществят правата си върху наследството в пълен обем. Аргумент за допустимостта на отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК, който наследниците на длъжниците са предявили, е правопредпазващото действие на силата на пресъдено нещо, с което се отрича вземане на взискателя спрямо наследодателите им. Упражняването на правата им върху наследството са 4 ограничени от наличието на едно присъдено вземане/пасив за наследството/.

Ако с решението, установяващо несъществуването на това оспорено от тях право на ответника, се осъществи защитната функция на процеса по отношение на правата им като наследници върху придобитото по наследство имущество, то такъв иск несъмнено ще е допустим.

В подкрепа на гореизложеното е и практика на ВКС- определение №50686 от 22.12.2022г. по т.д. №20/2022г. на ВКС, I т.о., според което „при заведен отрицателен установителен иск, независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането към момента на предявяването му, правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора /бивш взискател/ изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени права.“ Съгласно решение № ***0282/19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г. на ВКС, III г.о. длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и при прекратено изпълнително производство /на осн. чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК/. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете.

Перемпцията по чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ– той дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист. Единствената последица от настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново /като номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона.

Поради изложеното, въззивният съд счита, че обжалваното 5 определение следва да бъде отменено, а делото върнато на РС – Л. за разглеждане и произнасяне по предявените искове.С оглед изхода на делото, следва да се присъдят разноски за възнаграждение на адв. Р. Р. за осъществено безплатно процесуално представителство на жалбоподателите, съгласно представените договори за правна защита и съдействие/на л.8 и л.9/, като бъде осъден ответникът по жалбата да и заплати сумата 500лв., на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Воден от горното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 568 на РАЙОНЕН СЪД Л. от

20.09.2024г., с което производството по гр.д. № 347/2024г. по описа на съда е прекратено поради недопустимост, на основание чл.130 от ГПК.

ВРЪЩА делото на Районен съд-Л. за последващи процесуални действия.

ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 ЗА, „***“ ЕООД-гр. С., с ЕИК: