Решение № 260069 от 08.07.2022, Районен съд - Монтана

№ 260069 / 8.7.2022 г.

Р Е Ш Е Н И. Е

ГР.М., 08.07.2022г.

В ИМЕТО Н.

НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр. М.……………………….гражданска колегия в публично заседание н. 08 юни.....………………….…………………… през две хиляди двадесет и. втора година…….……….………………………в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Ел.ФИЛИПОВА при секретаря С.Георгиева………………………………и. в присъствието н. прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 1076 по описа за 2020г…………..……………………..и. за да се произнесе взе предвид следното:

Правното основание н. разглежданите искове е чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.179, ал.1 ЗМВР, чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и. чл.86 ЗЗД.

Ищецът Т.С.Т. твърди, че в периода от 01.06.2017г. до 01.06.2020г. е работил н. длъжността „старши пожарникар” в Р. Д. „. б. и. з. н. н. –. г. М. при ГДПБЗН към МВР. Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени протоколи и. графици, при режим н. труд н. нощна смяна от 22 ч. до 06 ч. и. с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване н. работното време, съгласно разпоредбата н. чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.

Заявява, че н. основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност н. работното време н. държавните служители в системата н. МВР е осем часа дневно и. четиридесет часа седмично. Редът за организацията и. разпределянето н. работното време за процесния период се определял от Наредба № 8121з-776 от 29.07. 2016 г. н. Министъра н. вътрешните работи. В Наредбата липсва изрична регламентация за преизчисляване н. нощния труд в дневен. Липсата н. такава норма не следвало да се възприема като законова забрана за преизчисляване н. положените от служители н. МВР часове нощен труд в дневен. Налице е празнота в уредбата н. реда за организацията и. разпределението н. работното време и. неговото отчитане и. според него при наличие н. такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и. организацията н. работната заплата /НСОРЗ/ - при сумирано изчисляване н. работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен н. отношението между нормалната продължителност н. дневното и. нощното работно време, установено за подневно отчитане н. работното време за съответното работно място. Същият алгоритъм за изчисление е бил залегнал в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 година, но в размер н. 0.143. След отмяната й, последвалите Наредби не предвиждат ред за преизчисление.

Твърди, че за процесния период е положил около 261 часа извънреден, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза н. сумата от 1827.00 лева.

Моли съда да постанови решение, с което ответникът бъде осъден да му заплати н. основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР сумата в размер н. 1827.00 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване н. нощен към дневен такъв за периода 01.06.2017г.-01.06.2020год., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата н. подаване н. исковата молба до окончателното изплащане н. вземането. За забавеното плащане н. тази сума за периода 31.07.2017 до датата н. подаване н. исковата молба претендира и. обезщетение за забавено плащане в размер н. 380.00 лева.

Претендира и. сторените в производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Главна Д. „. б. и. з. н. н. взема становище за неоснователност н. предявените искове. Н. ищеца не се дължи заплащане н. труд извън редовното работно време, формиран от положен нощен труд, приравнен към дневен за процесния период. Ищецът е държавен служител по смисъла н. чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР и. като такъв служебното му правоотношение и. статутът са регламентирани в ЗМВР и. подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.

Именно поради тази причина, статутът н. ищеца е различен от този н. служителите по трудово правоотношение, вкл. по отношение н. нормативната уредба, регулираща установеното работно време, нормалната продължителност н. нощния труд и. неговото заплащане. Уредбата н. нощния труд н. държавните служители в МВР се съдържа в чл.187, ал.1 вр. с ал.3 и. в чл.179 ЗМВР, чл.3, чл.31 и. §1, т.8 от Допълнителните разпоредби н. Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., действала в исковия период, издадена н. основание чл.179, ал.2 ЗМВР. Ето защо твърденията н. ищеца за празнота в нормативната уредба и. необходимост от субсидиарно прилагане н. НСОРЗ са неоснователни. Дори да се приеме, че следва да се приложи по аналогия общото трудово законодателство –. КТ и. чл.9, ал.2 НСОРЗ, то в тези случаи следва да се има предвид, че посоченото преизчисляване има отношение към увеличеното заплащане н. нощния труд, а не към натрупването н. часове, което при надвишаване н. законоустановената норма да води до извънреден труд.

Поддържа, че за да има извънреден труд и. за да е налице право н. допълнително възнаграждение за такъв, е необходимо служителят да е полагал дневен/нощен труд, независимо от частта н. денонощието, в което го е полагал над установеното работно време. Служителите, работещи н. смени, какъвто е и. ищецът, полагат труд по утвърдени графици, в случая н. смени с продължителност 12 часа с един и. същи начален и. краен час и. отработеното време се отчита в часове, сумирано за тримесечен период. При отработени часове през нощта, н. ищеца се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд и. н. ищеца е изплатено допълнително възнаграждение за положен нощен труд. Отделно от това за служителите са предвидени допълнителни социални придобивки, които компенсират спецификата н. осъществяваната от тях дейност. Претенцията н. ищеца за заплащане н. извънреден труд, формиран след преобразуването н. положения от него нощен труд като работещ н. 12 часови смени, по правилата н. чл.9 НСОРЗ, се основава н. нормативен акт, който не може да намери приложение в служебното му правоотношение. Моли съда да отхвърли предявените искове изцяло и. претендира присъждане н. разноските по делото.

В хода н. съдебното дирене са събрани писмени доказателства и. е изслушано заключение по назначена съдебно –. икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като професионално изготвено. По искане н. ищеца съдът е допуснал изменение в размера н. предявените искове, като претенцията по главния иск е за сумата от 1858.19 лева, а по акцесорния –. за 236.17 лева. В хода н. устните състезания страните поддържат исканията и. възраженията си чрез процесуалните си представители.

Производството е спирано н. основание чл.229, ал.1, т.7 във връзка с чл.631 ГПК до постановяване н. решение по дело С- 262/2020 г. н. Съда н. Европейския съюз.

От доказателствата се установи фактическа обстановка, която не е спорна между страните:

По делото не се спори от страните, че ищецът през процесния период е работил по служебно правоотношение при ответника и. е бил със статут н. държавен служител по смисъла н. чл. 142, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗМВР –. „старши пожарникар” в Р. Д.

„. б. и. з. н. н. –. г. М. при ГДПБЗН към МВР. Полагал е труд н. 12 –. часови смени по график, включително и. за времето от 22. 00 часа до 06. 00 часа, т. е. и. през нощта, при сумарно изчисляване н. работното време. Според заключението н. вещото лице и. представените графици за целия процесен период ищецът е положил общо 1720 часа нощен труд. Положеният от ищеца нощен труд, преизчислен в дневен такъв с коефициент 1. 143, възлиза н. 1968 часа. Разликата между положения нощен труд в часове и. приравнения с посочения коефициент за процесния период е общо в размер н. 248 часа.

Спорът между страните е по правото.

Между страните няма спор, че отношенията между тях се регулират от специалния ЗМВР, чийто разпоредби регламентират възмездността н. предоставената работна сила, продължителността н. работното време н. държавните служители в МВР, режима н. работа, както и. правото н. допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, установено в разпоредбата н. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.

Съгласно разпоредбата н. чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение н. държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и. допълнителни възнаграждения. Сред предвидените допълнителни възнаграждения е и. допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд –. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Дефиницията за извънреден труд се съдържа в разпоредбата н. чл. 143, ал. 1 от КТ, според която "извънреден" е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и. без противопоставянето н. работодателя от работника, извън установеното от него работно време. Съгласно разпоредбата н. чл. 187, ал. 1 от ЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.), работното време н. държавните служители е 8 часа дневно и. 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР, работното време за работещите н. 8-, 12- или 24-часови смени, сред които е и. ищецът, се изчислява сумирано н. тримесечен период, а съгласно изречение четвърто от същата разпоредба, при работа н. смени е възможно полагането н. труд и. през нощта между 22.00 и. 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно разпоредбата н. чл.

187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, за служителите, работещи н. смени, работата извън редовното работно време за отработени до 70 часа н. тримесечен период, се компенсира със заплащане н. възнаграждение за извънреден труд, който, съгласно ал. 6, се заплаща с 50 н. сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съгласно разпоредбата н. чл. 187, ал. 9 от ЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.), редът за организацията и. разпределянето н. работното време, за неговото отчитане, за компенсирането н. работата н. държавните служители извън редовното работно време, режимът н. дежурство, времето за отдих и. почивките за държавните служители се определят с наредба н. министъра н. вътрешните работи.

През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в която липсва изрично правило за преизчисляване при сумирано отчитане н. работното време н. положените часове труд между 22.00 ч. и. 6.00 часа.

По разбиране н. съда липсата н. такова правило не означава, че такова преизчисляване не следва да се извършва. Мотивите н. съда за това са следните:

Съгласно разпоредбата н. чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 ч. и. 06.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса н. труда. Съгласно разпоредбата н. чл. 140, ал. 1 от КТ, нормалната продължителност н. седмичното работно време през нощта, при петдневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност н. работното време през нощта при петдневна работна седмица е до 7 часа. Тези норми н. КТ са част от въведената със същия специална закрила н. нощния труд, поради което следва да намерят приложение и. по отношение н. държавните служители от МВР –. по силата н. разпоредбата н. чл. 188, ал. 2 от ЗМВР.

Разпоредбата н. чл.187, ал. 3, изр. 4 от ЗМВР, в редакцията до изменението през 2020 година, за полагането н. нощен труд следва да се тълкува в смисъл, че разрешава полагането н. труд между 22.00 ч. и. 06.00 ч. за работещите н. смени служители н.

МВР с оглед характера н. дейността им, но в контекста н. правилото н. чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, установяващо 8-часов работен ден за служителите н. МВР и. по отношение н. тези от тях, които работят н. смени. От съдържанието н. разпоредбата не следва да се прави извод, че предвижда еднаква нормална продължителност н. работното време за служителите н. МВР през деня и. през нощта, т. е. че приравнява по отношение н. тях нощния н. дневния труд. Такова разбиране би поставило полицейските служители и. пожарникарите в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и. работещите по трудово правоотношение и. би довело до противоречие с изрично прогласеното в чл. 188, ал. 2 от ЗМВР приложение н. уредената в КТ специална закрила н. нощния труд спрямо служителите н. МВР.

Съдът намира, че при липсата н. специално правило, въвеждащо метод за превръщането н. отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване н. работното време по отношение н. държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, като в тази насока ищецът правилно се позовава н. Наредбата за структурата и. организацията н. работната заплата, предвиждаща преизчисляване н. положения нощен труд.