Решение № 20142 от 27.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20142 гр. София, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110100764 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по искова молба, предявена от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, срещу С. Н. И., ЕГН **********, с която ищецът е предявил срещу ответника установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за признаване за установено, че С. Н. И. дължи в полза на „Кредисимо“ ЕАД сумата от 1 217,57 евро, представляваща главница по Договор за кредит № ********, сключен на 14.03.2023 г. между „Кредисимо“ ЕАД и С. Н. И..

Със заявление ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено на 17.04.2025 г., срещу С. Н. И. за процесните суми. На 07.05.2025 г. по ч. гр. д. № 22797/2025 г. по описа на СРС, 66 състав е издадена Заповед за изпълнение № 13369 по чл. 410 ГПК срещу длъжника, съгласно която същата следва да заплати на „Кредисимо“ ЕАД сумата от 1 217,57 евро - главница (с левова равностойност от 2 381,36 лева), ведно със законна лихва за период от 17.04.2025 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 75,52 евро (с левова равностойност от 147,70 лева), от които 24,39 евро държавна такса и 51,13 евро юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на ответницата, като в законоустановения срок същата е депозирала възражение чрез адв. П. П. срещу издадената заповед. Ищецът е уведомен на 12.12.2025 г. с Разпореждане № 184458 за депозираното възражение и за възможността да предяви иск за установяване на вземането си по чл. 415, ал.

1, т. 1 ГПК.

В законоустановения едномесечен срок ищецът е предявил иск по чл.

422 ГПК, в който излага твърдения, че ответникът му дължи сумата от 1217,57 1 евро, равностойност на 2 381,36 лева, представляваща главницата по Договор за кредит № ******** от 14.03.2023 г. между „Кредисимо“ ЕАД и С. Н. И..

Сочи, че съгласно влязло в сила Решение № 2134/10.02.2025 г. по описа на Софийски районен съд, постановено по гр. дело № 48892/2023 г., Договор за кредит № ********/14.03.2023 г. сключен между „Кредисимо“ ЕАД, и С. Н. И. е бил прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Претендира се и законна лихва върху главницата от 1 217,57 евро, считано от 17.04.2025 г. до изплащане на вземането.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника С. Н. И. чрез нейния пълномощник адв.

П. П., с който исковите претенции се оспорват изцяло по основание и размер.

Ответницата посочва, че на 14.03.2023 г. е сключила бланкетен договор, по който е усвоила заемна сума от 3450 лв., но кредиторът неправомерно е включил към общия размер на кредита 401,36 лв. застрахователна премия, която тя не е искала. Ответницата изрично възразява, че е извършила множество плащания по договора, чиито точни дати и размери ищецът услужливо не уточнява в исковата си молба, поради което не дължи претендираните суми. Наведени са подробни доводи, че договорът е недействителен, поради наличието на неравноправни клаузи и заобикаляне на закона чрез паралелно създаден „Договор за поръчителство“ с „Ай Тръст“ ЕООД (дружество, чийто едноличен собственик на капитала е кредиторът „Кредисимо“ ЕАД), по който е предвидено възнаграждение от 3476,41 лв., представляващо скрита лихва с цел заобикаляне на тавана на разходите по чл.

19, ал. 4 ЗПК. Оспорва се и възнаградителната лихва от 16,00% поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва към онзи момент (11,00%), както и посоченият ГПР от 17,23%, който е неточен и подвеждащ, което е самостоятелно основание за нищожност по чл. 22 ЗПК. Предвид недействителността на договора, ответницата счита, че на основание чл. 23 ЗПК дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, която се погасява от извършените от нея плащания.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и на осн. чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения главен иск по реда на чл. 422 ГПК:

Допустимостта на предявената искова претенция по установителния иск, предвид релевирането му по реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални предпоставки, още и от подаването на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора по чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК, както и от тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Така посочените предпоставки са налице, което обуславя разглеждане на исковата претенция по същество.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 2

ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 23 ЗПК:

С оглед правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК по така предявения положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи наличието на следните обстоятелства: 1/ възникването на облигационно правоотношение по силата на процесния Договор за потребителски кредит № ********/14.03.2023 г.; 2/ че е изпълнил задълженията си по договора, като е предоставил реално заемната сума на ответницата и точния размер на реално предоставената (чиста) сума по кредита, подлежаща на връщане по чл. 23 ЗПК; 3/ настъпване на изискуемостта на вземането.

При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже погасяване на процесното вземане чрез плащане.

След представяне на тези принципни положения, първоинстанционният съд следва да обсъди ангажираните в хода на производството относими към предмета на спора доказателства.

По делото е приложен Договор за потребителски кредит № ********/14.03.2023 г. и Приложение № 1 към него, от чието съдържание се установява, че на посочената дата между „Кредисимо“ ЕАД, като кредитодател, и ответницата С. Н. И., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит за продукт „Credissimo плюс“ при следните параметри: „Общ размер на предоставения кредит“ – 3 851,36 лв., формиран от две отделни позиции: 1/ „Размер на кредита“ – 3 450,00 лв., и 2/ „Размер на застрахователната премия“ – 401,36 лв.; срок на кредита – 24 месеца; брой погасителни вноски – 24; фиксиран годишен лихвен процент – 16,00 %; годишен процент на разходите (ГПР) – 17,23 %; общ размер на всички плащания – 4 546,69 лв., с краен падеж на последната 24-та вноска на 28.02.2025 г. Същевременно на същата дата – 14.03.2023 г., за обезпечаване на кредита по чл. 4 от договора е сключен и Договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД (еднолична собственост на кредитора „Кредисимо“ ЕАД), по който в тежест на потребителя е начислено възнаграждение за поръчителство в размер на 3 476,41 лв., разсрочено към падежите на вноските по договора за кредит.

Представена е разписка за извършено плащане № ******* от 14.03.2023 г. към „Изипей“ АД (проверена и описана в раздел III, т. 5 от заключението на ССчЕ), удостоверяваща предоставянето на заемната сума по договора на ответницата С. Н. И..

По делото е представено влязло в сила Решение № 2134 от 10.02.2025 г., постановено по гр. д. № 48892/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 159 състав, водено между същите страни. С посоченото съдебно решение със сила на пресъдено нещо на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК са прогласени за нищожни както процесният Договор за потребителски кредит № ********/14.03.2023 г., сключен между С. Н. И. и „Кредисимо“ ЕАД, така и акцесорният Договор за предоставяне на поръчителство от 14.03.2023 г., сключен със свързаното дружество „Ай Тръст“ ЕООД. В мотивите на влязлото в сила решение е установено, че уговореното възнаграждение за 3 поръчителство в размер на 3 476,41 лв. в полза на дъщерното на кредитора дружество представлява скрита лихва и разход по кредита, който не е бил включен в посочения в договора ГПР от 17,23 %, като при включването му действителният ГПР възлиза на 157,21 % и надвишава многократно законоустановения максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което води до недействителност на целия договор на основание чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 и чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

По делото е изслушано и прието заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице М. М., което съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните.

Вещото лице в заключението си посочва на на първо място че по процесния Договор за потребителски кредит № ********/14.03.2023 г. общият размер на кредита по погасителен план от 3 851,36 лв. включва размер на кредита от 3 450,00 лв. и размер на застрахователна премия от 401,36 лв. На следващо място уточнява, че преди завеждането на делото, в периода от 29.03.2023 г. до 30.06.2023 г., ответницата С. Н. И. е извършила общо пет плащания в общ размер на 1 470,00 лв. (375,00 лв. на 29.03.2023 г.; 5,00 лв. на 04.04.2023 г.;

400,00 лв. на 28.04.2023 г.; 390,00 лв. на 25.05.2023 г. и 300,00 лв. на 30.06.2023 г.), с които кредиторът в счетоводната си система е погасил 467,65 лв. главница, 195,30 лв. договорна лихва и 807,05 лв. възнаграждение за поръчителство. Вещото лице сочи, че при приспадане на всички извършени от ответницата плащания в размер на 1 470,00 лв. от общия размер на главницата по погасителен план (3 851,36 лв., включваща и застрахователната премия от 401,36 лв.), остатъкът възлиза на 2 381,36 лв. (1 217,57 евро).

Други относими доказателства не са ангажирани по време на първоинстанционното производство.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

В настоящия случай по делото не е спорно, а се установява и от представената разписка № *******/14.03.2023 г. към „Изипей“ АД, проверена от вещото лице по ССчЕ, както и от изричното признание на ответницата в отговора на исковата молба и извършените от нея частични плащания, че по сключения между страните Договор за потребителски кредит № ********/14.03.2023 г. ответницата С. Н. И. реално е усвоила заемната сума в размер на 3 450,00 лв.

Безспорно е установено също така, че с влязло в сила Решение № 2134 от 10.02.2025 г. по гр. д. № 48892/2023 г. по описа на СРС, 159 състав, ползващо се със сила на пресъдено нещо между страните по чл. 297 и чл. 298 ГПК, процесният Договор за потребителски кредит № ********/14.03.2023 г.

(заедно с акцесорния договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД) е прогласен за нищожен (недействителен) поради това, че в посочения от кредитора ГПР от 17,23 % не е било включено възнаграждението за поръчителство от 3 476,41 лв., а действителният размер на ГПР възлиза на 157,21 % и надхвърля трикратно максимално допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК петкратен размер на законната лихва, в нарушение на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, 4 т. 10 и чл. 22 ЗПК.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита (в този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 50174 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията В.П. и Решение № 50259 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3620/2021 г., III г. о., ГК. и др.). Това разрешение важи в пълна степен и в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, като съдът следва да установи дължимата сума по недействителния договор за потребителски кредит до размера на чистата стойност на кредита, намалена с всички извършени от потребителя плащания по договора, включително тези, които кредиторът неправомерно е отнесъл за погасяване на недължими договорни лихви, такси или възнаграждение за поръчителство.

Основният спорен по делото правен въпрос се свежда до определянето на „чистата стойност на кредита“ по смисъла на чл. 23 ЗПК – а именно дали тя възлиза на реално предоставената на потребителя сума от 3 450,00 лв. (1 763,96 евро), или включва и начислената от кредитора в Приложение № 1 към договора „застрахователна премия“ в размер на 401,36 лв. (205,21 евро), с която кредиторът формално е увеличил главницата до 3 851,36 лв.