Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1082 от 30.12.2025, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 589/2025
Вид
Решение № 1082
Подписан
30.12.2025
В сила
02.02.2026
Състав
Валентина Жекова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.100 · Закон за енергетиката
  • чл.104а, ал.4 · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1082 гр. гр. Хасково, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20255640100589 по описа за 2025 година

С подадената искова молба ищецът ”ЕВН България

Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ № 37, е предявил срещу ответницата З. Н. А.–С., ЕГН **********, от гр.****, ул.“****“ № ****, ет.****, иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че качеството си на търговец на свободен пазар, съгласно разпоредбата на чл.96 във вр. с чл.95 от 3акона за енергетиката и издадената му Лицензия ****/****г., продавал електрическа енергия на крайни клиенти, които били избрали същия като доставчик на либерализирания пазар на електроенергия в страната. Цените, по които ищецът продавал електроенергия на клиентите си, се договаряли свободно между страните, съгласно чл.100 от ЗЕ. Отношенията между търговеца на ел. енергия и крайния клиент се уреждали с индивидуални договори на основание чл.15, ал.3, т.3, б.“а“ от Правилата за търговия с електрическа енергия и Търговски условия, представляващи неразделна част от договора. Между страните бил сключен Индивидуален договор за продажба на електрическа 1 енергия от ****г., влязъл в сила на ****г. Според разпоредбата на чл.104а от ЗЕ потребителите използвали разпределителните мрежи, към които са присъединени обектите им. Обектът на ответницата бил присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение" Юг ЕАД.

Потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, заплащали всички мрежови услуги, каквато била и цената за достъп, на съответния търговец, съгласно чл.31, ал.1 от ПТЕЕ. В чл.1.2, т.“в“ от Договора ищецът поел задължение да събира и превежда на оператора на разпределителната мрежа дължимата от ответницата цена за предоставените мрежови услуги. Съгласно чл.29, ал.1 от ПТЕЕ, одобрени от КЕВР, мрежовите услуги се заплащали от потребителите върху използваната ел.енергия и/или предоставената мощност. Съгласно ал.3 на същия член, заплащаните от клиентите мрежови услуги са достъп до електропреносната мрежа и пренос по електропреносната мрежа, достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги. В този смисъл бил и чл.31, ал 1 от Общите условия на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР № ****/****., които обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им писмено приемане чл.104а, ал.4 от ЗЕ. Посочените услуги се заплащали от всички потребители, чиито обекти са присъединени към мрежата на съответния оператор. Цената за достъп се заплащала върху предоставената мощност. Цената за достъп се изчислявала за всеки ден в рамките на отчетния период. Ответницата имала качеството на небитов клиент, съгласно §1, т.33а от ДР на 3акона за енергетиката, тъй като ползваната от същата ел. енергия била за небитови нужди. Цените за мрежови услуги се определяли и заплащали на основание решения на КЕВР, постановени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т.

13 от 3акона за енергетиката, като същите не подлежали на договорна свобода.

По силата на договора и по силата на Общите условия на оператора на разпределителната мрежа двете дружества се задължили съответно да снабдяват с ел.енергия и предоставят мрежови услуги на обект с ИТН ****, находящ се в с. ****, Област ****, ****. Посочва се още в исковата молба, че за ответницата бил открит клиентски номер **** на основание сключения между страните договор. Ответницата от своя страна се задължила да заплаща всички свои задължения, свързани с купуваната електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същия - чл.4, ал.4, изр.2. Съгласно 2 чл.7.2.1, б. „а“ от Търговските условия, при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал неустойка с обезщетителен характер в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си съответно по договора и Общите условия, за периода от **** до **** ищецът доставил до обекти на ответницата ел.енергия, а операторът на електроразпределителната мрежа предоставил мрежови услуги на обща стойност **** лева. Поради забава в заплащане на горепосочената главница, ответницата дължала лихва за забава в общ размер от **** лева за периода от **** до ****. Лихвата за забава била дължима по всяка една фактура поотделно, за периода от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство на основание чл.7.2.1, б. а от Търговските условия. Срокът за плащане на фактурата бил 15-дневен от издаването й, съгласно чл.4, ал.4, изр.2 от договора, като в същата бил посочен падежът.

Твърди се също в исковата молба, че ищецът потърсил вземането си по реда на чл. 410 от ГПК, за което било образувано Ч.гр.д.№ 2238/2024г. по описа на Районен съд - Хасково. Издадена била Заповед за изпълнение за горните суми.

Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът указал на ищеца да предяви иск. С оглед на казаното ищецът в законоустановения срок предявява настоящия иск за установяване на вземането си. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата **** лева – главница за периода от **** до ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от ****, както и сумата **** лева - лихва за забава за периода от **** до ****, които суми са присъдени в зповедното производство. Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата. В отговора се оспорва основателността на предявения установителен иск, като се излагат твърдения за плащане на исковите суми преди получаване на препис от исковата молба, поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска и й присъди разноски. Ответницата счита, че именно защото е платила исковите суми преди получаване на препис от исковата молба, не дължи разноски на ищеца. В случай, че съдът присъди такива на ищеца, прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

3

След дадени от съда указания, ищецът взема становище по постъпилия отговор на ответницата, в което становище посочва, че на **** ответницата е платила претендираните с исковата молба суми за главница, лихва за забава и законна лихва, което плащане обаче било извършено след като на **** вече е било образувано настоящото дело. Останали неплатени сумите за разноски по заповедното и по настоящото производство, и доколкото с извършеното плащане на другите, посочени по-горе суми, ответницата признавала дължимостта на вземането на ищеца, както по основание, така и по размер, тя дължала направените в заповедното производство разноски в размер на **** лева и разноските по настоящото дело в размер на **** лева. Дължимостта на разноските произтичала от обстоятелството, че ответницата платила сумите след подаване на заявлението и след образуване на гражданското дело, т.е. с поведението си станала причина за образуване на двете дела. С оглед всичко изложено, ищецът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск относно главницата, лихвата за забава и законната лихва върху главницата, поради заплащането им от страна на ответницата в хода на съдебното производство и да осъди ответницата да му заплати разноски за заповедното и за исковото производство.

Исковата молба, подадения отговор на същата и допълнителните уточняващи молби се поддържат в съдебно заседание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени Индивидуален договор за продажба на електрическа енергия от дата ****, сключен между „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и З. Н. А., ведно с Приложение № **** към Договор № ****, Уведомление за предоставен достъп до електроразпределителната мрежа № ****/**** до З. Н. А., Оферта за продължаване на доставка на електрическа енергия до З. Н. А., Търговски условия на договорите за продажба на електрическа енергия по свободно договорени цени от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, Справка № ****/**** за вписвания, отбелязвания и заличавания за лицето З. Н. А. С. от Агенция по вписванията, Фактура № ****/**** до З. Н. А. за сумата от **** лева, издадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, Фактура № ****/**** до З. Н. А. за сумата от **** лева, издадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, 4

Фактура № ****/**** до З. Н. А. за сумата от **** лева, издадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, Фактура № ****/**** до З. Н. А. за сумата от **** лева, издадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, Фактура № ****/**** до З. Н. А. за сумата от **** лева, издадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, и от тях е видно, че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално, като при необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

От материалите, съдържащи се в Ч. гр. д. № 2238/2024г. по описа на Районен съд - Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление в полза на ищеца срещу ответницата е издадена Заповед за изпълнение № ****/**** за сумата от **** лева – главница, представляваща задължение за заплащане стойността на електрическа енергия, доставена за периода от **** до ****; сумата **** лева – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за забава за периода от **** до ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – **** до окончателното й изплащане, както и направените в производството разноски в размер на **** лева – държавна такса и **** лева – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и с разпореждане от **** на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок и последният е сторил това.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предмет на делото е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 о т ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, който иск е процесуално допустим. Това е така, защото изхожда от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесното вземане при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Разгледан по същество, искът съображенията за това са следните:

5 се явява неоснователен, като

Безспорно е по делото, че сумите /с изключение на разноските/, предмет на издадената заповед за изпълнение, са изцяло платени от ответницата на ****, след образуване на исковото производство на ****.

Ето защо, предявения иск следва да бъде отхвърлен, доколкото на основание чл.235, ал.3 от ГПК, при постановяване на решението съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. След като вече не съществува вземане на ищеца от ответницата, предмет на предявения иск, същият следва да бъде отхвърлен.

На ищеца са дължими разноски, тъй като с поведението си ответницата е дала повод за образуване на заповедното и на настоящото исково производство, доколкото плащането на дължимите суми за главница, лихва за забава и законна лихва върху главницата е извършено след образуване на исковото производство. На ищеца са дължими разноски за заповедното произвоство в размер на **** лева, от които **** лева за държавна такса и **** лева юрисконсултско възнаграждение. По отношение на дължимите деловодни разноски в настоящото производство съдът намира, че с оглед изхода на делото на ищеца се следват разноски в размер **** лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, от които **** лева – платена държавна такса и **** лева – възнаграждение за юрисконсулт. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът споделя направеното възражение от процесуалния представител на ответницата по делото за прекомерност на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на **** лева. Настоящото производство е с интерес в размер на **** лева, не се отличава с фактическа и правна сложност, а и разглеждането му е приключило в едно съдебно заседание. Ето защо, следва да бъде уважено направеното възражение за прекомерност на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение и същото следва да бъде присъдено в определен от съда размер, а именно – **** лева. При така възприетото по-горе, на ищеца са дължими разноски общо за двете производства в размер на **** лева.