Решение № 20088 от 26.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20088 гр. ....., 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20261110111149 по описа за 2026 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

26.10.2026 г., гр......

В осми състав:

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на октомври две хиляди двадесет и шеста година, в следния

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №11149 по описа за 2026г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.439 от ГПК.

Образувано е по постъпила в съда искова молба, подадена от Т. Д. Ц., чрез адв.П. Х. от 1

САК, срещу ......., ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от П.

П. и М. Ц. - Изп. директори, за признаване за установено недължимостта на следните парични суми: сума от 2 612,79 лв., представляваща главница за топлинна енергия, за обект в гр......, ул. „..“ №......, периода от м.06.2007г. до м.04.2009г., сума от 587,03 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 01.08.2007г.- 13.05.2010г. и разноски от 458,83 лв., съгласно изпълнителен лист по ч.гр.д. №9152/2010г. на СРС, 113 състав , съгласно изпълнителен лист по ч.гр.д. №9152/2010г. на СРС, 113 състав. Изложени са твърдения за изтекла погасителна давност в полза на ищцата в настоящото съдебно производство, считано от м.01.2020г. за задълженията по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. С горното и с издадения изп. лист се обосновава правният интерес от спора.

Претендират се сторените разноски.

С отговор на искова молба в срок отв. топлофикационен оператор, намира исковата молба за неоснователна. Не оспорва, че е образувано изп. дело, като твърди, че регулярно надлежно е прекъсвано теченето на приложимата обща 5- годишна погасителната давност а вземането по смисъла на чл.116 б. „в“ от ЗЗД, с оглед издадения изп. лист на осн. влязло в законна сила решение по установителен иск по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на СРС, 73 състав. Оспорва да е настъпила перемпция на изп. основание. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адв. хонорар.

С Определение №15859/27.04.2026г. е допуснато обезпечение на иска, чрез Спиране на изпълнението, при гаранция от 200 лв.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за основателен, поради следните съображения:

Служебно е изискано за послужване ч.гр.д. №9152/2010г. по описа на СРС, 113 състав, по което е издадена на 07.07.2010г. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено на Т. Д. Ц. да заплати задължения за ползвана топлинна енергия, за отчетен период: м.12.2004г.- м.04.2009г., за топлоснабден имот, находящ се на ул.

„..“ №..... аб. №..., като във връзка с указания по чл.415, ал.1 от ГПК е постановено Решение от 29.02.2012г., по гр.д. №49228/2010г. на СРС, 73 състав, влязло в законна сила на 10.05.2012г., с което е признава по реда на чл.422 от ГПК дължимостта на следните суми: сума от 2 612,79 лв., представляваща главница за топлинна енергия, за обект в гр......, ул. „..“ №......, периода от м.06.2007г. до м.04.2009г., сума от 587,03 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 01.08.2007г.- 13.05.2010г. На 12.02.2014г, е издаден изпълнителен лист за присъдените парични суми.

Изискано е служебно изп.д. №20148580400824 по описа на ЧСИ ....., рег. №..., район на действие: СГС,/ стр37 и сл./, образувано по молба на отв. взискател. ПДИ е връчена на длъжника на 14.08.2014г. Наложен са запори върху банкови сметки на 04.07.2026г. На 19.07.2026г. е наложена възбрана върху недвижим имот. На 08.08.2016г. е наложен са запор върху банкова сметка. На 23.07.2017г. е подадена молба от взискателя за предприемане на изп. действия. На 28.02.2019г. и на 29.01.2020г. са подадени молби от взискателя за предприемане на изп. действия. Такива не са извършени. На 24.04.2026г. изп. производство е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК от частния съдебен изпълнител и са вдигнати наложените изпълнителни обезпечения.

Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:

На осн. чл.439 от ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване несъществуването на задължението, основавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предметът на предявен отрицателен установителен иск за дължимостта на суми, за които е издаден изпълнителен лист, са сумите в процесния изпълнителен лист, независимо от акцесорния или 2 самостоятелния им характер. Защитата на длъжника по този ред може да се основава само на конкретни факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Трайно беше застъпено становището както в доктрината, така и в съд. практика, че правен интерес за длъжника по изпълнението да оспори по исков ред изпълнението възниква при наличието на висящ изпълнителен процес срещу него за събиране на вземане по изпълнителния лист. Съгласно Решение №60282/19.01.2022г. по гр. д. №903/2021г. на ВКС, III г. о., докладчик съдията ..., длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Надлежен ответник по иска е кредиторът по изпълнителния лист, респ. лицето, което е встъпило в правата му.

С ТР №3/28.03.2023г. по тълк. д. №3/2020г. на ОСГТК на ВКС се прие, че за делата, образувани за вземания преди датата 26.06.2015г., за принудително събиране на вземания, не е текла погасителна давност до обявяване на ТР №2/26.06.15 г. по тълк. д. №2/2013г., ОСГТК на ВКС. Давността за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015г., тъй като до посочената дата е обвързващо тълкуването за спряла да тече давност на осн. чл.115, ал. 1, б.

„ж” ЗЗД, докато трае изпълнителният процес, но само когато са налице двете кумулативно посочени в ΠΠBC №3/18.11.1980г. предпоставки: да е направено пред държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземане, „което волеизявление е с не по-малко значение на предявяването на иск или на възражение в исковия процес”, и изпълнителното производство да е висящо. В тези случаи нова давност започва да тече от деня на прекратяването на изпълнителното дело, като до този момент се прилага чл.115, ал.1, б. „ж” ЗЗД, което тълкуване отпада едва с обявяване на тълкувателното решение, с което постановлението е обявено за загубило сила. С ТР №2/2023г. на ОСГТК на ВКС, т.1, е прието още, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

Видно е, че по образуваното изп. дело не са извършвани изп. действия след 08.08.2016г., когато е наложен са запор върху банкова сметка. На 23.07.2017г., на 28.02.2019г. и на 29.01.2020г. са подадени молби от взискателя за предприемане на изп. действия, останали неизвършени. На осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изп. производство се прекратява ако в продължение на 2 год. не са извършвани изп. действия. Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, тъй като целта му е да се осъществяват конкретни изпълнителни способи. Върховната съдебна инстанция приема, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, като съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съотв. правно релевантни факти. На 24.04.2026г. изп. производство е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. На същата да е подадена ИМ в съда. До датата на съд. сезиране образуваното изп. дело се явява прекратено по силата на закона на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като не се установяват извършени годни да прекъснат теченето на погасителната давност изп. действия, вкл. при съобразяване на периода, през който не тече давност съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците. С горепосоченото ТР ВКС приема, че давността се прекъсва с предприемането на всяко едно изп. действие в рамките на определен изп. способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на 3 имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Чрез иска по чл.439 от ГПК длъжникът оспорва наличието на изпълняемо вземане и съотв. материално- правната незаконосъобразност на принудителното изпълнение към датата на съд. сезиране. С оглед на горното следва да се приеме, че е изтекла приложимата за вземането за главница 5- годишна погасителна давност, на осн. чл.117, ал.2 от ГПК и към датата на съд. сезиране паричното задължение се явява погасено по давност, поради което исковата претенция е изцяло основателна.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. В случая разноските на ищеца се изразяват в заплатена държ. такса от 73,80 евро и адв. хонорар от 350 евро, съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 10.06.2025г. Разноските за банков превод не се присъждат в тежест на насрещната страна. Не може да се приеме възражение за прекомерност на адв. хонорар, на осн. чл.7, ал.2, т.2 от приложимата Наредба, както и ос оглед бланкетния характер на възражението в ОИМ. С оглед на това и предвид изхода на спора следва да се присъдят сторените съдебно- деловодни разноски в тежест на отв. страна.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ......., ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от П. П. и М. Ц. - Изп. директори, че ищецът Т. Д. Ц., ЕГН:**********, не дължи на ответника следните суми при равностойността им в евро по официалния обменен курс, както следва: сума от 2 612,79 лв., представляваща главница за топлинна енергия, за обект в гр......, ул. „..“ №......, периода от м.06.2007г. до м.04.2009г., сума от 587,03 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 01.08.2007г.13.05.2010г. и разноски от 299,99 лв., съгласно Изпълнителен лист по ч.гр.д. №9152/2010г. на СРС, 113 състав, по който е било налице образувано изп. д. №20148580400824 по описа на ЧСИ ....., рег. №..., район на действие: СГС, като погасени по давност.

ОСЪЖДА ......., ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от П. П. и М. Ц. - Изп. директори, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на Т. Д. Ц., ЕГН:**********, сумата от общо 423,80 /четиристотин двадесет и три евро и осемдесет стотинки/ евро, представляващи сторени съдебно- деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.