Решение № 1484 от 27.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1484 гр. Пловдив, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20245330205800 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. С. А., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Н. П. срещу Наказателно постановление № 24-1030-006988/29.08.2024 г., издадено от И.М.Г. – ***, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 104а от ЗДвП.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди мястото на извършване на нарушението да не е ясно посочено. Оспорва приетата за установена от административнонаказващия орган (АНО) фактическа обстановка, като твърди да не е използвал мобилен телефон по време на движение без устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 110823/30.10.2024 г. взема становище при издаването на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Поддържа факта на извършване на деянието да е визуално възприет от участвалите при проверката полицейски служители, в условията на добра видимост, 1 неограничена от странични фактори на средата. Досежно самоличността на водача твърди тя също да е установена в хода на проверката. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Д. С. А., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 28.09.2024 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез директора на ОДМВР – Пловдив на 03.10.2024 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Макар в разписката числото, обозначаващо месеца на връчването, да е изписано неясно и външно да прилича на „4“, т.е. месец април, вместо „9“ (месец септември), действителната дата на получаване на преписа се установява от справката за нарушител/водач, приложена по преписката, която е 28.09.2024 г. Освен това деянието е извършено през месец август 2024 г., наказателното постановление е издадено през същия месец, поради което е обективно невъзможно то да е връчено през април 2024 г.

Доколкото НП е издадено на 29.08.2024 г., жалбата е подадена на 03.10.2024 г., а преписът е получен на 28-о число от неясно изписания месец, то единствената 28-ма дата между издаването и връчването на наказателното постановление се явява именно 28.09.2024 г., който съответства на посоченото за дата на връчване в справката за нарушител/водач. Така мотивиран, съдът приема жалбата за подадена в срок. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 07.08.2024 г. в 18:31 часа в община Пловдив, на път втори клас № II86, на км 6+623 в посока от изток към запад жалбоподателят Д. С. А. управлявал лек автомобил „Рено Канго“ с рег. № ***, като по време на движение използвал мобилен телефон, като държал мобилния апарат в ръката си и гледал в екрана на устройството. Жалбоподателят А. не ползвал устройство, позволяващо му боравенето с мобилния телефон без участие на ръцете му.

По същото време и на посочения пътен участък свидетелят И. С. С. – ***, изпълнявал служебните си задължения по контрол за безопасност на движението. Свидетелят С. забелязал, че жалбоподателят си служил с мобилен телефон по време на движение, но без устройство, позволяващо му използването на телефона без участието на ръцете, поради което подал на водача сигнал за спиране. След като жалбоподателят спрял на указаното му място, свид. С. пристъпил към извършването на проверка.

2

На място и за така констатираното деяние свид. С. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 1373715 от 07.08.2024 г. срещу жалбоподателя А., в негово присъствие и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. И. С. С.. От тях се установява поведението на водача, което свидетелят е наблюдавал и го е мотивирало да предприеме действия по служба за спиране на автомобила и извършване на проверката. В тази връзка изяснява се, че жалбоподателят А. е държал в ръката си мобилен телефон и е гледал в екрана на устройството, докато управляваният от него автомобил е бил в движение. Значимо за делото обстоятелство, което се разкрива от свидетелските показания, е и че жалбоподателят не е използвал устройство, чрез което да си служи с телефона без участието на ръцете си. Показанията на свид. С. са източник на доказателствена информация още за мястото на извършване на деянието.

Установява се и че до края на проверката жалбоподателят не е съобщил причината за използване на телефона по време на движение, нито е твърдял необходимост от провеждане на някакъв спешен разговор. Показанията на свид. С. са подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви. В тях свидетелят възпроизвежда обстоятелства, които е възприел непосредствено като очевидец. По делото не са събрани доказателства, разколебаващи или оборващи достоверността им. Повишена доказателствена стойност съдът признава и тъй като свидетелят не преповтаря схематично описанието на деянието по АУАН, а разказва подробно за случая, което доказва, че има съхранен спомен. По тези съображения съдът ползва с доверие свидетелските показания.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя Д. С. А. се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежава СУМПС № 286383042, валидно до 30.11.2028 г. и с налични 15 контролни точки.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото 3 на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А..

Неоснователно е възражението по жалбата за неясно посочено място на извършване на нарушението. Мястото в случая е описано като път втори клас № 86 в община Пловдив, на км 6+623 в посока от изток към запад. За описанието на местоизвършването на нарушението е използвано официалното обозначение на пътя съгласно Списък на републиканските пътища в Република България с посочване на номера на пътя и от кой клас е. Точното място на извършване на деянието също е ясно определено, тъй като е сведено до конкретен метър по протежението на пътя – на км 6+623. Посочена е дори посоката на движение на превозното средство. По този начин съдът приема, че е постигната пълна и надлежна индивидуализация на спорното обстоятелство. Направеното описание еднозначно определя част от земната повърхност, която попада на територията на страната и позволява мястото на деянието да бъде отграничено от кое да е друго място в обективната действителност. Описанието се характеризира с елемент на уникалност, тъй като точното местоположение (км 6+623 от път II-86 в общ. Пловдив с посока от изток към запад) не е дублирано и това описание не насочва към никое друго възможно място. Поради това правото на защита на жалбоподателя не е ограничено, а при издаването на АУАН и на наказателното постановление са изпълнени надлежно реквизитите за описание по чл. 42, ал. 1, т. 3 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

В жалбата не се твърдят други съществени процесуални нарушения, а при самостоятелната проверка за законосъобразност на наказателното постановление настоящият съдебен състав също не констатира допуснати пороци от категорията на съществените.

По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят А. е извършил виновно административното нарушение по чл.

104а от ЗДвП. От обективна страна на 07.08.2024 г. в 18:31 часа в община Пловдив, на път II-86, км 6+623 в посока от изток към запад жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Рено Канго“ с рег. № ***, като е използвал мобилен телефон по време на управление на превозното средство, но без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

За да е съставомерно деянието от обективна страна, то трябва да е осъществено при определена обстановка, а именно по време на управление на 4 моторно превозно средство. От показанията на свидетеля очевидец С. се установява, че той е забелязал жалбоподателя да използва мобилен телефон, докато автомобилът е бил в движение, поради което този съставомерен елемент е доказан. Установява се на следващо място, че именно жалбоподателят Д. С. А. е управлявал процесния автомобил към момента на извършване на деянието. Следователно той е имал качеството „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП и е годен субект на административното нарушение. Мястото на извършване на деянието се установява отново от показанията на свид. С., изцяло получили вяра от съда.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и представлява поведението на жалбоподателя А., който по време на управлението на лекия автомобил е държал в ръката си мобилен телефон и си е служил с него, но без устройство, позволяващо ползването на телефона без участието на ръцете.

Използването на мобилен телефон по смисъла на чл. 104а от ЗДвП като форма на изпълнителното деяние се осъществява винаги чрез действие, но може да приеме различни проявни форми, в които се е изразило поведението на водача.

Щом конкретно извършеното действие с мобилния телефон създава риск от разсейване на водача и отвличане на вниманието му от задължението да наблюдава пътната обстановка, то съдът намира, че е налице съставомерно използване на мобилен телефон, тъй като се поставят в опасност от увреждане защитаваните обществени отношения по безопасното осъществяване на транспортната дейност. Следователно нарушението може да бъде извършено и чрез други действия освен осъществяването на телефонно повикване или разговор. Деянието е съставомерно и ако се пишат съобщения или използват други приложения на мобилния телефон. В случая по делото се доказа, че в определен момент жалбоподателят е държал мобилен телефон в едната си ръка, а погледът му е бил насочен към екрана на устройството, което според настоящия състав представлява годно изпълнително деяние на нарушението по чл. 104а от ЗДвП. Спазени са и специфичните изисквания към времето и начина на осъществяването му, а именно мобилният телефон е използван по време на движение и без устройство, позволяващо на водача да си служи с него без участието на ръцете му, което се доказва от показанията на свид. С..

Разпечатката съдържа 34 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a37d0ec0-f288-450d-8647-1df3d8b4e6a6