Решение № 57 от 16.06.2022, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Б., 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б. в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА Ж. ДЖАМБАЗОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело № 20213210100302 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба от „М.***“ ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.Б.,ул. “Ч.***“ №**, представлявано от Г.Д.Г.Д., чрез адв.С.К.-АК-В. срещу АНК. ХР. В. с ЕГН: ********** и П. СТ. Щ. с ЕГН: ********** и двамата с адрес в гр.Б., ул.“З.“№ *** с правно основание основание чл.109 от ЗС.

Ищецът, твърди, че е собственик на 185 кв.м. идеални части от ПИ с идентн. № *** по КК на гр.Б., одобрена със заповед № 300-5-5/4.02.2004 г. на инзп.директор на АГКК (имот стар идент.***кв.-*** ) с адм.адрес гр.Б. ул.Ч.*** ..., целият с площ от 498 кв.м., както и на апартамент с идент. ***.2 с площ от 144 кв.м., разположен на целия втори етаж на двуетажна жил.сграда, построена в описания ПИ. Правото на собственост върху цитираните недв.имоти удостоверява с нот.акт № 8 т.1 рег.*** г. по описа на нотариус И..

След описаната прехвърлителна сделка е възникнала съсобственост по отношение на ПИ с идентн. № *** по КК на гр.Б. между него и М.С.С. – прехвърлителка по сделката, поради което съсобствениците са сключили договор за разпределение на ползване на недв.имот и заем за послужване от 21.01.2010 г. и съгласно този договор ползването на северната част от поз.имот е предоставено на М.С. като достъпа до северната част се осигурява през улица Я., а ползването на южната (на ищеца) през улица тупик с площ около 45 кв.м., разположена между триетажна сграда в ПИ с идент.*** по действащата КК на гр.Б. (идентичен с имот *** по КП от 1957 г. ) и масивна стена, представляваща южна граница на имот *** и част от източната стена на имот ***, като ответниците са собственици на жилище с площ 50 кв.м. разположено на втори етаж и на жилище с площ 103 кв.м., разположено на трети етаж от сградата, като достъпът до втория и третия етаж на тази сграда преминава през същата улица-тупик. На практика тази част от уличната 1 мрежа обслужва достъпа на ответниците до техните жилища, така и достъпа до южната част на имот *** и до втори етаж от находящата се в него жилищна сграда – паметник на културата.

С договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № *** г по описа на нотариус Св.И. ищцовото дружество е закупило от И.Р.Р. още 92 кв.м. идеални части от ПИ с идент.*** по КК на гр.Б., ведно с правото на строеж за жилищна сграда с РЗП от 70 кв.м. в същия ПИ.

На 20.04.2020 г. П. СТ. Щ. не допуснал Г.Д. – собственик и управляващ на „М.***“ ЕООД да премине през улицата и да влезе в имота си с твърдение, че тя е част от неговия имот. На 21.04.2020 г. ответникът Щ. е зазидал съществуващата порта на източната стена към южната част на имот *** и вече повече от година тези действия препятстват дружеството да ползва имота си. Това обуславя правният му интерес т.к. смята, че с поведението си ответниците препятстват възможността дружеството да упражнява правото си на преминаване през реална част от имот с идент.*** с площ от около 45 кв.м. и правото си на собственост върху южната част от ПИ с идент. *** по КК на гр.Б. с площ от 277 кв.м. ведно с находящия се в имота апартамент с площ от 144 кв.м.с идент. ***.2.1.

Твърди, че по действащата КК на гр.Б. имот *** е заснет заедно с част от улица-тупик като един имот с идентификатор *** и вероятно това обстоятелство дава повод на ответниците да смятат, че са собственици на целия имот, както и основание да препятстват достъпа до имота на ищеца. По отношение на евентуалност в случай, че съдът приеме, че спорната част не е улица-тупик, не е била предвидена като такава и не е била завземана, а е част от имот *** (бивш ***) твърди, че е придобил правото на преминаване през описаната реална част от имот с идент.*** по давност в периода 21.01.2010 г – 20.04.2020 г., както и, че това право са осъществявали неговите праводатели И.Р. и М.С., както и техните праводатели. Моли съда да осъди ответниците да преустановят действията си по препятстване достъпа на М.*** ЕООД до описаните по-горе имоти, собственост на дружеството изразяващи се в недопускане да се премине през улица-тупик с площ от около 45 кв.м., разположена между триетажната сграда в ПИ с идент. *** по действащата КК на гр.Б., както и да разрушат изградения зид и да възстановяват входната порта, изградена на източната стена на имот *** във вида в който портата е съществувала към 20.04.2020 г. Ищците претендират разноски.

В срока по чл.131 ГПК на ИМ ответниците са депозирали писмен отговор, изразили са становище по иска. Не спорят, че са съсобственици на ПИ *** по КК на гр.Б., ведно с част от самостоятелни обекти в построената в него сграда. Не спорят, че двата ПИ *** и *** са съседни, като твърдят, че и двата имота са урегулирани, като съсобственик в *** е ищецът, а съсобственици в *** са те. Не спорят, че от датата на придобиване на имота през 1999 г. до лятото на 2009 г. праводателката на ищеца М.С.С. е преминавала през собственият им имот, но твърдят, че това минаване е станало по устна договорка между П.Щ. и М.С. по силата на която те са дали разрешение на възрастната жена да минава през имота им, за да може да си пазарува. След нейната смърт на 23.04.2012 г. те си ползват имота необезпокоявани от никого. Оспорват твърдението, че през 1957 г. е изпълнена и нанесена в КП улица-тупик през съсобствения им имот.

Оспорват твърдението, че част от собственият им имот е улица-тупик с площ 2 от около 42 кв.м., разположена между триетажна сграда в ПИ *** и масивна сграда, представляваща южната граница на имот *** като твърдят, че на това място не е изграждана улица за времето от 1957 г. до настоящият момент, не е издавана заповед за изменение на регулацията по силата на която да е отредено за улица и същата да е реализирана. Твърдят, че имотните граници на имот *** съвпадат с КП от 1957 г., респ. с РП от 1979 г., съответно одобрения ПУП – ПРЗ от 2007 г. за община Б. и кадастралните граници по КК от 2004 г. на община Б..

Оспорват твърдението, че М.*** ЕООД е придобило правото на преминаване през реална част от имот с идент.*** с площ от 45 кв.м. Твърдят , че закованата врата не се ползвала от никого за периода от 2003 г. до 2019 г.

Същата е била вързана с метален синджир отвътре и катинар. По устна договорка между П.Щ. и М.С. последната е имала право да преминава през имота им т.к. е било трудно на възрастната жена да изкачва съществуващите в нейния имот стъпала. твърдят, че освен М. друг не е ползвал и не е минавал през имота им. Твърдят, че И.Р. не живее в ПИ *** , не го ползва, респ. не е минавала през имота им. Оспорват твърдението, че ищецът е придобил правото на преминаване по давност, както и, че присъединяване на давностно владение на неговите праводатели е неоснователно. Оспорват и твърдението, че ищцовото дружество не може да ползва имота си, нито да влезе в него, като твърдят, че М. ЕООД не притежава право на преминаване през техния имот, а това, че дружеството по своя воля се е лишило от правото си на ползване върху северната част на имот *** не може да се отразява негативно върху тях. На отделно основание твърдят, че ищецът се явява собственик и на ПИ *** ведно с построения в него хотел , поради което реално за него съществува и друг достъп до имот ***, а именно от ул.Ч.*** през собствения му ПИ с идент. ***. Ответниците претендират разноски.

С проекто-доклада по делото е определил правна квалификация на иска – чл.109 от ЗС и е разпределил доказателствената тежест, която лежи върху страните. В първото съд.заседание съдът е обявил проекто-доклада за окончателен с допълнението, поискано от ищеца в съд.заседание за допълване петитума на исковата молба в т.2 „Да се разруши изграденият зид и възстанови входна порта във вида, в който портата е съществувала към 20.4.2020 г. и да премахнат дървена ограда, поставена в източната част на прохода.“

Съдът като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните приема за установено следното:

Не се спори между страните, че са съсобственици с трети лица в различни урегулирани ПИ – ищците в ПИ ***, а ответниците в ПИ *** и, че съседи по имоти.

Оспорва се от ответниците, правото на преминаване на ищеца през техния ПИ ***. Оспорва се твърдението, че спорната част е улица-тупик , както и, че предендирания сервитут е придобит от ответника, вкл. в условие на евентуалност по давност.

Правото на преминаване /сервитутът/ се характеризира с определени особености. Сервитутът е тежестта, наложена върху един недв.имот наречен служещ имот в полза на друг недв.имот, наречен господстващ имот.

Съдържанието на сервитута се изразява чрез правомощията на носителя на 3 сервитутното право. За разлика от други вещни права сервитутите нямат определено от закона единно, общо съдържание, защото нуждите от пълноценно ползване на един имот са различни и съответно на това различно може да бъде служенето или обременяването на чуждия имот. Той се отличава от другите вещни права по това, че използването на чуждия имот е позволено и винаги свързано с използването на друг. Сервитутът се определя като „вещно право на ограничена власт върху чужд имот, принадлежащо на собственика на друг недв.имот и представляващо изгода за използване на този имот. Според някой автори сервитутът се смята за „ограничение“ на собствеността „Собственост и право“ кн.7/2000 г.; или „обременяване“Ал.Джеров Цит.съч.1984 „Сервитутът е обременяване на недв.имот в полза на „всеки настоящ собственик“ на друг недв. имот Сервитутът се учредява или от компетентен орган или по волята на собствениците на недв.имоти.

Съгласно чл.192 ал.1 от ЗУТ, в сила от 25.07.2003 г., е предвидена възможност правото на преминаване през чужд недвижим имот да може да се придобива с правна сделка/писмен договор с нотариална заверка на подписите/, а ал.2 предвижда в случай, че не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти да се учредява със заповед на кмета на общината.

Вещото лице по назначената съдебно техническа експертиза, неоспорена от страните и която съдът кредитира, установява следното: Със заповед № 6263/17.12.1957 г. е одобрен кадастр. и регулационен план на гр.Б..

Между имот с пл. № *** и *** има площ, която е общинска собственост и не принадлежи на тези имоти. В кадастралните планове на гр.Б., послужили за основа при изработването на регул.планове за първи път през 1957 и 1979 г. съществува подход и три броя стъпала към имот № 1110 /сега 84.***/ от изток. В регулационните планове от 1957 и 1979 г. този подход е предаден към парцел IV в плана от 1957 г. и към парцел V- адм.в плана от 1979. За този подход съществуващ на място, заснет и нанесен в кад.планове няма отредена улица или тупик по регулационните планове. Към 1979 г. проходът между имот пл.№ *** и пл.№ *** е съществувал и същият е нанесен в кад.план, както и в регул.план от 1957 г., така и в регул.план от 1979 г. Същевременно към настоящият момент имотните граници на имот *** по действащата кад.карта на гр.Б. не съвпадат с имотните граници на имот *** /сега ***/ по кад.план от 1957 г. и площта между ПИ *** / ***/ и *** /***/ е включена в УПИ VI-840.*** и не е предвидена за тупик. Кад.карта на гр.Б. е одобрена със заповед № 300-5-5/4.02.2004 г.

От доказателствата по делото вкл. констатациите на вещото лице става ясно, че имотите на ищеца, на ответника и съседните им са урегулирани поземлени имоти и, че процесното право на преминаване през имот № *** не е учредявано с правна сделка между страните или с правна сделка между техните праводатели, нито със заповед на кмета на общината. В миналото не е отреждано за улица или тупик по регулационните планове, а към настоящият момент площта между ПИ *** /***/ и *** /1109/ е включена в УПИ VI840.*** и не е предвидена за тупик. В тази връзка съдът смята, че ищецът 4 към момента на придобиване правото на собственост върху апартамент с идент. ***.2.1 разположения на втори етаж на двуетажна жилищна сграда, находяща се в ПИ ***, както и на идеални част от същия ПИ не е носител на право на преминаване през чуждия имот - *** нито на законно, нито на договорно основание.