Определение № 411 от 16.09.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 411 гр. Пазарджик, 16.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Коста Ст. Стоянов

Членове:

Александър Люб. Александров

Димитър Б. Бишуров като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Въззивно частно наказателно дело № 20255200600762 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по чл.345 от НПК във връзка с чл. 377, ал.1 и с чл.249, ал.4, т.1 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от РП-Пазарджик против Разпореждане № 1274/19.08.2025г., постановено от Пазарджишкия районен съд по АНД № 1069/2025г., по реда чл.377, ал.1 във вр. с 249, ал.4, т.1 от НПК, с което е прекратено съдебното производство поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения /СПН/ в хода на досъдебното производство, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, като делото е върнато на РП-Пазарджик за отстраняване на тези нарушения.

Твърди се в протеста, че разпореждането е неправилно, поради което се иска отмяната му. Сочи се, че изводът на съда, че в хода на досъдебното производство не са сторени всички разумни усилия, за да бъде установено местонахождението на обв. П.Т., като не е изготвена актуална справка за адрес, не е изискана справка от ГДИН дали лицето пребивава в затворите на страната и прочие, е неправилен. Така изложените съображения от съда навеждали на извод за провеждане на производството в отсъствие на обвиняемия в хипотезата на чл.269, ал.3, т.2 от НПК, когато е необходимо щателно издирване на лицето, но в конкретния случай „задочно производство“ е било проведено в хипотезата на чл.269 ал.3, т.4, б.“а“ от НПК, а именно обвиняемият е извън страната и местонахождението му не е известно, в която връзка е била изготвена справка за пътувания, както и докладна записка, че обвиняемият не живее на адреса си. Изтъкнато е и това, че независимо че в кориците на делото не е приложена изрична справка БДС за постоянен адрес, то същият фигурира, както в докладната записка за призоваване по постоянен 1 адрес, така и в характеристичната справка за обвиняемия.

Заявява се, че в разпореждането на съда едновременно се сочело, че липсва издирване на лицето в Р България, така и че липсвали данни, че обвиняемият е в чужбина, а също и че са снети обяснения от съседи дали обв.

П.Т. се намира в чужбина, но по делото е приложена докладна записка, видно от която по данни на собствената му майка, обв. П.Т. е извън България.

Обобщава се, че наличието на справка за пътувания, докладна записка, че лицето е извън страната и сведение от майката на обвиняемия в този смисъл са дали основание за повдигане на обвинение в отсъствието на обвиняемия. Процесуалните му права са били изцяло защитени, тъй като обв.

П.Т. е привлечен в присъствието на упълномощен от него защитник, тоест същият е бил наясно с воденото срещу него наказателното производство.

На следващо място в протеста се изтъква, че е неправилен и изводът на съда, че е налице разминаване между изложените в обстоятелствената част на ОА факти и тези, за които прокуратурата приема, че осъществяват обективната и субективната страна на престъплението по чл.325, ал.1 от НК.

Анализът на фактологията и диспозитива сочела, че всички елементи от повдигнатото обвинение са посочени и в обстоятелствената част на предложението, а именно отправянето на обиди и псувни и нанасяне на удари, при което не е налице твърдяното от съда разминаване. Фактът, че в обстоятелствената част е описано в цялост арогантното поведение на двамата обвиняеми не налага в диспозитивната част да бъде възпроизведена цялата фактическа обстановка, още повече, че единствено в правомощията на обвинението е да прецени кои фактически действия да подведе под конкретен наказателен състав. В този смисъл не била налице и твърдяната от съда невъзможност на обвиняемите да организират защитата си, тъй като от описаната фактология се извличат всички фактически действия, които са намерили израз и в повдигнатото обвинение.

Срещу така депозирания протест не подадено възражение от страна на обвиняемите или техния защитник.

Въззивният съд, след като се запозна с материалните по делото, изложените в протеста доводи, както и с оспорения съдебен акт, намери следното:

Частният протест е подаден в срока по чл.342 ал.1 от НПК, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество същият е неоснователен. Атакуваното определение като краен резултат е правилно, макар настоящата инстанция да не споделя всички изложени в него съображения.

В РС-Пазарджик е внесено постановление, с което е направено предложение за освобождаване на обвиняемите от наказателна отговоронстпо реда на Глава ХХVІІІ от НПК, послужило като основание за образуване на АНД № 1069/2025 г., срещу обвиняемите И.А.Т. и П.А.Т., спрямо които са 2 повдигнати обвинения за извършено престъпление по чл.325, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

С протестираното разпореждане, предмет на въззивната проверка, съдът е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокуратурата, тъй като е констатирал наличието на допуснати отстраними СПН, засягащи правата на обв. П.Т., в частност правото му да участва в производството, както и правата на двамата обвиняеми, а именно да узнаят в какво точно са обвинени, поради разминаване на обстоятелствената част и диспозитивната част на постановлението, с което е образувано административнонаказателното производство.

Настоящият съдебен състав намира, че изводът на първоинстанционния съд за наличие на отстранимо СПН по смисъла на чл.249 ал.4, т.1 от НПК, налагащо прекратяване на съдебното производство, е верен, макар и не по всички съображения, изложени в тази насока.

Напълно споделяеми са съображенията на районния съд в смисъл, че правото на обв. П.Т. да участва в наказателното производство е било нарушено, т. к. в хода на разследването по ДП не са сторени всички „разумни усилия“, за да бъде установено местонахождението му, респ. същият да бъде призован, за да бъде привлечен в качеството на обвиняем и да му се даде възможност да даде обяснения по обвинението. Правилно е отбелязал съдът, че не е изготвена актуална справка БДС за постоянен и настоящ адрес, в т.ч. и за деклариран от лицето в заявлението за издаване на БДС телефонен номер.

При наличието на такава информация лицето би могло да бъде призовано и по телефона или най-малкото в разговор с него да се установи къде пребивава.

Правилно е изтъкнато и това, че би могло да се изиска и информация от ТД на НАП за наличие на актуален трудов договор, с оглед възможността лицето да работи в рамките ЕС, но при български работодател. Изцяло коректно е посочено, че непосредствено преди привличането на П.Т. като обвиняем, но в негово отсъствие, не е била изготвена актуална справка за задграничните му пътувания, доколкото приложената по делото такава касае период до 01.04.2025г., а горният е привлечен в това качество по реда на чл.206 във вр. с чл.269, ал.3, т.4, б „б“ от НПК на 30.05.2025г., т.е. след почти два месеца, като е било напълно възможно същият да се е завърнал в страната, след крайния период на справката за задгранични пътувания. Към казаното от съда следва да се добави, че актуална справка за задгранични пътувания е необходима, т.к. в докладната записка на л.48 от ДП се съдържат сведения от полицейски инспектор, който е провел разговор с майката на обвиняемия, от която разбрал, че сина й е в чужбина. Този разговор обаче също е бил проведен на 01.04.2025г., т.е. два месеца преди превличането в отсъствие на обвиняемия.

По-нататък – напълно резонно съдът е посочил, че не са били положени никакви усилия за събирането на сведения от роднини или съседи на П.Т. относно актуалното му местонахождение. В цитираната по-горе докладна записка полицейският инспектор не е отразил дали е питал майката на 3 обвиняемия, след като е заявила, че сина й е в чужбина, то тя знае ли къде точно и на кой адрес пребивава, има ли някакъв контакт с него, евентуално как комуникират и т.н. Ако тази информация беше събрана, то е било напълно възможно да се установи на кой адрес обвиняемият да бъде призован за привличане и разпит в ДП, а не повдигането на обвинението да става в негово отсъствие.

Абсолютно основателно съдът е изтъкнал, че преди да се пристъпи към привличането на обвиняемия в отсъствие, не е бил въведен сигнал в ШИС в съответствие с чл.34 от Регламент ЕС 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28.11.2018г. за създаването и функционирането и използването на ШИС в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, за изменение и отмяна на Решение 2007/533/ПВР на Съвета и за отмяна на Регламент ЕО №1986/2006 на Европейския парламент и на Съвета и Решение 2010/26/ЕС на Комисията, а горното е въведено като задължително изискване с т. т. 54-56 от Решение на СЕС по дело С-135/25, постановено по преюдициално запитване на ВКС за тълкуване на чл.8 §4 и чл.9 от Директива ЕС 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016г. относно укрепването на някои аспекти на презумцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство.

Резонно е посочено и това, че обявяването за ОДИ на обвиняемия с мярка „Установяване на адрес“ не е достатъчно, за да обоснове критериите за положени разумни усилия за установяване местоживеенето на лицето.

Тук следва да се допълни, че обв.П.Т. е привлечен в това качество по реда на чл.206 във вр. с чл.269, ал.3, т.4, б. „б“ от НПК, т.е. в хипотезата „се намира извън пределите на Р България и не може да бъде призован по други причини“. Дори по делото да имаше категорични доказателства, че към момента на привличането на обвиняемия в негово отсъствие той се е намирал в чужбина, то от материалите по делото по никакъв начин не може да стане ясно какви са тези „други причини“, поради което горният да не може да бъде призован. В този ред на мисли следва да се изтъкне, че е некоректно твърдението в частния протест, че задочното производство против горния в ДП е било проведено в хипотезата на чл.269, ал.3, т.4, б. „а“ от НПК, а именно обвиняемият е извън страната и местонахождението му не е известно. Дори това да беше вярно, то не следва да се забравя, че от страна на разследващите органи не са били положени всички възможни и нужни усилия за установяването на местоживеенето на обвиняемия в чужбина. Посоченото в протеста основание за провеждане на задочно производство е категорично невярно, т.к. е видно от постановлението за привличане на обвиняем на л.1718 от ДП, че задочното производство спрямо горния е проведено на основание чл.206 във вр. с чл.269, ал.3, т.4, б. „б“ от НПК.

Всичко казано до тук е достатъчно и самостоятелно основание за прекратяване на съдебното производство и връщането на делото на 4 прокурора, както правилно е процедирал проверяваният съд.

Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на районния съд за допуснато и друго отстранимо СПН, изразяващо се в лишаване на двамата обвиняеми от възможността да научат в какво точно престъпление са обвинени и адекватно да организират защитата си. За да приеме наличието на това СПН, съдът е изтъкнал, че е налице разминаване между изложените в обстоятелствената част на прокурорското постановление факти и тези, посочени в диспозитивната му част, за които е предложено двамата обвиняеми да бъдат освободени от наказателна отговорност за извършено в съучастие като съизвършители престъпление по чл.325, ал.1 от НК. Илюстрирал е този свой извод като на първо място е цитирал дословно фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на постановлението, в която са описани значителни по обем факти, съставляващи непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и и изразяващи явно неуважение към обществото, по смисъла на горепосочената норма от особената част на НК.

Веднага след това е посочил, че в диспозитивната част на постановлението е предложено двамата обвиняеми да бъдат освободени от наказателна отговорност за извършено в съучастие като съизвършители престъпление по чл.325 ал.1 от НК, а именно за това, че на инкриминираните дата и място са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - отправили псувни и обидни думи: „********, ******“ към служителите на казиното Е.К.Г. и Н.С.С. и нанесли удари на служителя на „*****“ С.В.Г.. Макар и да не го е казал в прав текст, става ясно, че съдът е съзрял разминаване между обстоятелствената част и диспозитива на постановлението, т.к. в последния са посочени по-малко по обем обстоятелства, съставляващи хулигански действия.