Решение № 157 от 04.03.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Бургас, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Мила Г. Димова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20242100501169 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба вх.№ 3479/24.06.2024г. на РС-Айтос от С. Л. Х., ЕГН ********** и Х. С. Х., ЕГН **********,двамата с адрес: **********, чрез процесуалния им представител адвокат Рамадан Бехчет Нуретин от АК-Бургас с личен № 1500093780, с адрес на кантора и адрес за призоваване и съобщения: гр.

Айтос, ул. „Цар Освободител“ № 4, против Решение № 129/ 28.05.2024 год. по гр.д.№ 433/2023г. по описа на РС-Айтос, с което е прието за установено , че ищците М. К. и Х. К. са собственици на площ от 73 кв.м., представляваща реална част от собственото им дворно място с площ от 485 кв.м.,находящо се в село Речица, общ-Айтос, което село е без утвърден устройствен план , при граници на дворното място: от двете страни имотите на Х.Р. М., Д.Х.Х.,С. Л.

Х.,А.М.Ю. и М. М.Ю. и при граници на реалната част: от изток -улица; от запад-част от двора на Х.Р. М. и юг-двора на С. Л. Х. и Х. С. Х., като геодезическата снимка към заключението на вещото лице Стоянова на л.125 от делото е обявена за неразделна част от решението.С определение № 420/04.07.2024г. е допълнено решението в частта за разноските, като ответниците са осъдени да заплатят на ищците разноски по делото в размер на 1300 лева.

Във въззивната жалба се твърди, че така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно . Твърди се, че правилно РС-Айтос е констатирал, че ищците се легитимират като собственици в режим на СИО на дворно място , цялото с площ от 485 кв.м. съгласно представен с исковата молба нотариален акт №***/**.**.20** г. и че ползваната от тях площ от 1 дворното място е 435кв.м./уточнение на вещото лице в о.с.з. от 07.05.2024г./.Независимо от горното съдът е уважил иска за претендираните 73 кв.м., при положение ,че разликата между площта по нот.акт и ползваната от ищците е 50 кв.м., а не 73 кв.м. За останалите 23 кв.м. от 73 кв.м. ищците не представили и нямат доказателства за собственост,както и не претендирали собственост на база придобивка давност,тъй като са закупили и владеят имота от средата на 2020 г. На второ място изтъкват доводи за недоказване собствеността както на реална част от 50 кв.м., както и на претендираните 73 кв.м.,тъй като при липса на регулационни и кадастрални планове и други доказателства не било ясно защо процесната площ следва да се отнеме от имота на ответниците.Представеното от ищците геодезическо заснемане било извършено по поръчка и извън делото, не било изготвено възоснова на валидни документи,безспорно удостоверяващи границите на недвижими имоти и не индивидуализирало имотите по съответните нотариални актове, а по моментното ограждане на същите.Заявява, че процесните 73 кв.м. били ползвани от праводателя на ищците въз основа на договорка и съгласие между него и ответниците. Хипотетично, дори праводателят на ищците да е своил процесната реална част и да е станал негов собственик, той не им е продал въпросните 73 кв.м., което се установявало от писмените доказателства по делото.С оглед събраните писмени доказателства по делото, ако праводателят им бе „включил“ към своя имот и процесните 73 кв.м., то площта на имота му би била 508 кв. м., а не 485 кв.м.В тази връзка сочи, че доказателства за собствеността на ответниците върху процесните кв.м. в по-малка площ от 63 кв.м. били налични в приложеното и спряно гр. д.

№ 99/2023г. на РС-Айтос,които били игнорирани от първоинстанционният съд.На трето място сочи, че съдът не обсъдил нотариалният акт на ответниците.От извършените СТЕ било видно, че страните са съседи и спорното дворно място е между имотите им. Обемът на въпросното бил такъв, че не може да удовлетвори напълно и двете страни, но ако то се включи към имотите на която и да е от двете страни, общата им площ щяла да надхвърли тази, записана в документите им за собственост. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска,като при условията на евентуалност заявява искане за отмяна на първоинстанционното решение в частта над 50 кв.м. до претендираните 73 кв.м. и отхвърляне на иска на ищците за 23 кв.м.; моли за присъждане на разноските.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№ 3771/09.07.2024г. на РС-Айтос от въззиваемите чрез процесуален представител- адв. Тургай Рафет Хасан, вписан в Адвокатска колегия Бургас с личен № 1600093480, с адрес на кантора - гр. Айтос, ул. „Свобода" № 3,ет.1,ап.3, в който заявява становище за неоснователност на въззивната жалба.Оспорва твърденията на въззивниците, като сочи, че в т.4 от заключението на ВЛ в СТЕ било ясно посочено, че спорните 73 кв.м. представлявали част от двора на ищците,което се установявало от приложената към допълнителното заключение геодезическа снимка и направеното в провелото се на 07.05.2024г. съдебно заседание уточнение от страна на ВЛ. Т.е.. с уважаването на иска не само, че дворното място на 2 ищците не се увеличава до твърдените от въззивника 508 кв.м., а всъщност въпреки включването на спорните 73 кв.м.,те реално владеят с 50 кв.м помалко, от това което е посочено в титула им за собственост.Заключенията по основната и допълнителна СТЕ напълно кореспондирали с показанията на свидетелката З.Р. Х., а показанията на св. Ю.Н. били изолирани и неподкрепящи се от останалите доказателства, поради което твърдението във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е посочил доказателства и/или мотиви, които да обосноват решението му да уважи иска в пълен размер в разрез с доказателствата по делото,било неоснователно.Несъстоятелни били твърденията във въззивната жалба и относно това, че до имота на ищците има и друг път за достъп, тъй като пред съда на 07.05.2024г. ВЛ разяснило, че единственият достъп с автомобил до имота на ищците е именно през спорното място, като достъпа до имота от запад бил само пешеходен и не можел да се осъществи посредством автомобил.Намира за неоснователни и недоказани останалите оплаквания в жалбата, според които праводателят на ищците не им прехвърлил правото на собственост върху спорното място, както и че ответника (въззивника) по договорка между страните е предоставил само ползването на процесното място на праводателя на ищците (въззиваемите).Моли за присъждане на разноските пред БОС ,за което ще представи списък на разноските и доказателства за извършването им.

Производството е с правно основание чл.124,ал.1 ГПК с искане по чл.537,ал.2 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно- постановено от надлежен орган, в рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е от районния съдия, изразената в него воля е напълно разбираема.

Решението е и допустимо:постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни процесуални предпоставки за правото на иск.

Правилни и законосъобразни са съображенията на районния съд за допустимост на иска по чл.124,ал.1 ГПК по настоящето дело, тъй като другото висящо в районен съд-Айтос между същите страни и за същия недвижим имот съдебно производство /гр.д.№ 99/2023г. на РС-Айтос/ е с правно основание чл.109 ЗС.Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение №4/06.11.2017г. по т.д.№ 4/2015г. на ОСГК на ВКС,представляващо задължителна съдебна практика, предмет на негаторния иск не е правото на собственост на ищеца.Правото на собственост върху имота има значение за основателността на негаторния иск, но остава извън предмета на делото- по него съдът се произнася само в мотивите на решението като преюдициално правоотношение и по него не се формира сила на присъдено нещо.След като между страните съществува спор за принадлежността на правото на собственост върху един недвижим имот и този спор е заявен за разрешаване по гражданско-правен ред, производството,образувано по негаторния иск следва да бъде спряно до разрешаване на спора за собственост с влязло в сила 3 решение /така в Определение №122/29.06.2018г. на ВКС по ч.гр.д.№ 2302/2018г.,І-во г.о. ГК на ВКС; Решение № 1/28.04.2016г. на ВКС по гр.д.№ 3136/.

С определение № 2986/25.11.2024г. въззивният съд е оставил без движение исковата молба с указания до ищците-въззиваеми да уточнят противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума на същата, като съобразят петитума й с твърдението си за собственост върху реална част от 73 кв.м.,представляваща поземлен сервитут върху дворното място на ответниците, като посочат дали претендираните 73 кв.м. са включени в общата част на дворното място , за което ищците се легитимират с нотариален акт. С нарочна писмена молба ищците чрез процесуалния си представител заявяват, че процесната реална част не представлява учредено или установено право на преминаване под каквато и да било форма- т.е. считат, че са собственици на същата реална част като част от дворното им място.Заявеният от ищците със същата молба петитум на иска не е приет от съда като изменение на иска по реда на чл.214 ГПК, с оглед на което съдът разглежда и се произнася по спора съобразно предявения от ищците пред първоинстанционния съд иск.

Производството пред РС-Айтос е образувано по искова молба, предявена от М. Р. К. и Х. А. К., двамата чрез адв. Т.Хасан, против С. Л. Х. и Х. С. Х..

Ищците заявяват, че като съпрузи закупили на 23.06.2020г. от Р.Р. с цитиран в исковата молба нотариален акт недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 485 кв.м., находящо се в с. Речица, общ. Руен,за което село няма изработен и утвърден устройствен план, при граници и съседи на дворното място: от две страни - път; имотите на: Х.Е. М., Д.Х.Х., С. Л. Х., А.

М.Ю. и М. М.Ю., ведно с построените в гореописаното дворно място обекти и с всички подобрения, приращения и насаждения. От своя страна техният праводател-продавач Р. придобил имота по силата на договор за доброволна делба ,извършена на **.**.20**г. при Нотариус Бисер Демирев с район-района на РС-Айтос,възоснова на която се снабдил и с констативен нотариален акт от същата дата за имота си.Доброволната делба била извършена възоснова на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и издаден на **.**.20**г. под № ***,т.***,н.д.№ ***/20**г. от нотариус Бисер Демирев Към исковата молба прилагат всеки един от така посочените документи за собственост.Ищците твърдят, че така описаното дворно място се владее и ползва в същите граници и площ от 40 и повече години от праводателя им и от тях след придобиване на правото на собственост с покупко-продажба през 2020г.,като единствено те и техния праводател осъществявали фактическа власт до спорното място;то не било заградено от ответниците,а граничело с оградата,ограждаща имота на ответниците; процесната спорна реална част от 73 кв.м. от дворното място служела за осигуряване на достъп от двора на ищците до улицата.Правният си интерес от завеждане на делото обосновават с обстоятелството, че процесните 73 кв.м. били включени в площта на дворното място на ответниците, които притежавали констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност, издаден от Нотариус Бисер Демирев под № 4

***,т.***,рег.№ ****,дело № *** от **.**.20**г. за дворно място с площ от 327 кв.м., съставляващо неурегулиран поземлен имот, находящо се в **********, за което село няма одобрен регулационен и подробен устройствен план, ведно с построената в имота масивна жилищна сграда с площ от 92 кв.м., при граници: улица и имотите на Х.Е. М., Е. Х. М. и А. М.Ю..Молят да се приеме за установено, че ищците са собственици на посочените 73/485 кв.м. реална част от имота на ищците, при граници на реалната част: от изток — улица; от запад — част от двора на М. Р. К. и Х. А. К.; от север — двор на Х.Е.