Решение № 2701 от 18.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2701 гр. София, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20241110203708 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** и адрес за призоваване ***, представлявано от изпълнителния директор Л. л. П., срещу Наказателно постановление № 004336 от 15.12.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което на жалбоподателя на основание чл.83, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във вр. с чл.55, ал.2 и чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Жалбоподателят не е доволен от атакуваното НП, поради което моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. По същество на вмененото му нарушение излага доводи, че такова не е извършено. В тази връзка се позовава на чл.16, ал.1 от ЗПК, като твърди, че оценката на кредитоспособността на кредитополучателя е задължителна, но не е безплатна. Същата представлява самостоятелно действие, което се извършва преди сключването на договора за кредит. Липсват ограничения и относно начинът на формиране на тази цена. В този смисъл таксата за оценка на кредитоспособността се дължи за правоотношение преди кредита и не попада в ограниченията на чл.10а от ЗПК. Освен това таксата е включена в договора за кредит на основание чл.11, т.8 във вр. с т.7 от ЗПК.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна - Директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител. В съпроводително писмо/ становище, с което административнонаказателната преписка е изпратена в съда, процесуален представител на възз.страна застъпва становище, че жалбата е неоснователна, а НП е издадено при спазване на материалния и процесуалния закон. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, се прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 004336 от 25.09.2023 г. на гл. инспектор при Комисията за защита на потребителите при извършена проверка в гр.София, на 27.06.2023 г. на „***“ АД в качеството му на кредитор, е констатирано следното: Във връзка с план-програма за контролната дейност на Комисия за защита на потребителите са изискани с писмо изх. № 0-03-3576/16.06.2023 г. от „***“ АД документи, които са представени на 27.06.2023 г. с писмо вх. №0-03-3576/27.06.2023 г. Сред представените от дружеството документи са Договор за потребителски кредит № 259256 от 21.06.2023 г. и Тарифа на *** АД. При направената проверка на представените от „***“ АД документи е установено, че при отпускане на потребителски кредит в размер на 18 000,00 лв. със срок 48 месеца по Договор за потребителски кредит №259256/21.06.2023 г. в гр. София е предоставен от кредитора „***“ АД на потребителя кредит, за който е изискана от потребителя такса за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - такса за оценка в размер на 432,00 лв. Извършилият проверката инспектор при КЗП приел, че с това дружеството-жалбоподател е извършило нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, доколкото тази разпоредба забранява кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Съгласно т.4 от договора за потребителски кредит №259256/21.06.2023 кредитополучателят заплаща и такса за оценка, която покрива разходите на Кредитора за проучване и оценка на кредитоспособността на Кредитополучателя преди отпускането на кредита. Таксата се заплаща от Кредитополучателя при усвояване на кредита, като Кредиторът удържа сумата, посочена в поле „Такса за оценка“ от главницата на кредита. В случаите на отказ от кредита по т.20 сумата на подлежащата на връщане главница следвало да бъде намалена с размера на таксата.

В конкретния случай от потребителя е изискано заплащане на такса за оценка на кредитоспособността. Оценката на кредитоспособността е задължение, вменено на кредитора по чл.16, ал.1 от ЗПК.

2

В документ –„Тарифа“ на „***“ АД била посочена стойността на такса за оценка : от 1,20 % до 5,80 % от отпуснатата сума, която е индивидуална и не се заплаща при отказ от кредит в рамките на 14-дневен срок от финансирането – т.е. таксата не е конкретна сума за определена услуга, а процент от главницата само на отпуснати и усвоени кредити и същата е едно от условията за отпускане на кредита.

В акта е посочено, че нарушението е извършено от „***“ АД на 21.06.2023 г. в гр. София. Същото е установено на 27.06.2023 г. при проверка на предоставените от „***“ АД документи.

Въз основа на акта е издадено процесното наказателно постановление № 004336 от 15.12.2023 г., на Директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което на жалбоподателя на основание чл.83, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във вр. с чл.55, ал.2 и чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Е. Г. Г., които съдът намира за последователни, логични и непротиворечиви, както и от приложените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение са спазени изискванията на чл.

42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП, тези на чл. 57 ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на АУАН, е описано нарушението чрез съставомерните му признаци. В този смисъл е налице е пълно описание на нарушението, за което на жалбоподателя е ангажирана административно-наказателна отговорност и същото кореспондира с описанието на нарушението, изложено в НП. Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни за всяко от действията съответни органи, налице е в достатъчна степен съответствие между текстовата част на АУАН и НП, а нарушените законови разпоредби са посочени в АУАН и НП по непротиворечив начин, като същевременно са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

В настоящия случай се установи, че дружеството-жалбоподател е 3 сключило договор за потребителски кредит №259256/21.06.2023 г. като в т. 4 от него е посочено, че „Кредитополучателят заплаща и такса за оценка, която покрива разходите на Кредитора за проучване и оценка на кредитоспособността на Кредитополучателя при усвояване на кредита.

Таксата се заплаща от Кредитополучателя при усвояването на кредита, като Кредиторът удържа сумата, посочена в поле „Такса за оценка“ от главницата на кредита. В случаите на отказ от кредита по т. 20 сумата на подлежащата на връщане главница ще бъде намалена с размера на таксата.“ От потребителя е изискано заплащане на такса за оценка на кредитоспособността. Предвидената в договора такса за оценка на кредитоспособността е свързана с разходи на кредитора за проучване и оценка на кредитоспособността на кредитополучателя.

Оценката на кредитоспособността на кандидатстващите за кредит лица е задължение, вменено на кредитора по чл.16, ал.1 от ЗПК. В случая дружествотожалбоподател е начислило такса в размер на 432,00 лева във връзка с усвояването на кредита, с което от обективна страна е извършило вмененото му нарушение. В тази връзка съдът намира, че извършеното от жалбоподателя нарушение е безспорно доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви в тази насока. С оглед на това, съдът намира, че законосъобразно е била ангажираната административнонаказателната отговорност на дружеството- жалбоподател за извършено нарушение на чл.

10а, ал.

2 от

ЗПК.

Административнонаказателната отговорност на юридическите лица е обективна, безвиновна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, поради което в случая не е необходимо да бъдат обсъждани съставомерните признаци на административното нарушение от субективна страна.

Санкционната норма на чл. 45, ал. 1 от ЗПК предвижда, че за нарушение на чл. 10а от ЗПК на виновните лица се налага глоба в размер от 700 до 2000 лева – за физическите лица, и имуществена санкция в размер от 3000 до 8000 лева – за едноличните търговци и юридическите лица.

С атакуваното наказателно постановление на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в минимален размер, а именно - 3000,00 (три хиляди) лева, която отговаря на характерът и тежестта на извършеното нарушение. Предвид това, настоящата съдебна инстанция намира, че наложената на жалбоподателя имуществена санкция е правилно определена и ще способства за постигане целите на административното наказание по смисъла на чл. 12 от ЗАНН.

Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат всички реквизити съгласно чл. 42 и чл.

57, ал. 1 от ЗАНН, като същевременно съдът намери, че те са издадени от компетентни органи. В акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са отразени датата на нарушението и описание на същото в достатъчна степен да се осигури възможност на жалбоподателя да 4 разбере конкретното нарушение, което му е вменено. Актът е съставен в присъствието на свидетел, като описанието на нарушението в него изцяло съответства на посоченото в наказателното постановление и в последното липсва отразяване на нови факти. Ето защо съдът намира издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно.

Не е налице маловажност на извършеното нарушение, доколкото в случая е налице засягане на значими обществени отношения, касаещи предмета на нарушението, поради което и обществената опасност на деянието не се явява незначителна и не следва да се приеме, че това деяние не съставлява нарушение.

По въпроса за разноските по делото, и с оглед неговия изход, съдът намира, че претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, заявена още със съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН, се явява основателна, като същото съдът определя в размер на 80 лева на основание чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, който отговаря на фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 004336 от 15.12.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което на жалбоподателя „***“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** и адрес за призоваване ***, представлявано от изпълнителния директор Л. л. П., на основание чл.83, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във вр. с чл.55, ал.2 и чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.