Решение № 4 от 06.01.2023, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 4 06.01.2023г. град

Стара Загора

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р.

ТОДОРОВА административно дело № 656 по описа за 2022г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл.

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалба на ЕТ

„АСОРТ – Г.П.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Крайречен“ №25, подадена чрез пълномощника му адв. Е.П. ***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-208-0449936 от 01.07.2022г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП. С оспорената заповед на ЕТ „АСОРТ – Г.П.“*** е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – Бензиностанция № 1, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Крайречен“ № 25 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „г“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че не е изпълнена нормативно регламентираната материалноправна предпоставка за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.186, ал.1, т.1, б. „г“ от ЗДДС. Твърди, че доколкото установената от контролните органи разлика в данните за количествата на постъпващото в резервоарите гориво по АДД и по НИС, е резултат от възникнал технически проблем вследствие на случайно по своя характер събитие - разместване и пропадане на земни пластове под резервоара за гориво, неправилно, необосновано и незаконосъобразно решаващият административен орган е приел наличието на поведение на търговеца, което не е насочено към спазване на установения от фискалното законодателства правов ред. Оспорва се извода за допуснато нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, по съображения, че не са констатирани каквито и да е било отклонения от нормативно установените изисквания на изградената и функционираща в обекта ЕСФП с нивомерна измервателна система, нито нарушения на поддържаната дистанционна връзка и обмен на данни, тъй като данните са предавани непрекъснато и достоверно такива, каквито са генерирани от системите под пряк метрологичен контрол. Счита, че изложените в обжалваната заповед мотиви за обосноваване целта на приложената ПАМ и на определения срок за налагане на ограничението /за предотвратяване възможността за извършване на нови нарушения; за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта, за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца и т.н/, са очевидно неотносими, тъй като в случая са налице безспорни доказателства, че констатираното несъответствие не е резултат от незаконосъобразни и противоправни действия или бездействия на търговеца, а от възникнал технически проблем, засягащ генерираните данни от нивомерната измервателна система в една от цистерните. По подробно изложени в жалбата съображения за липсата на възприетото материалноправно основание по чл.186, ал.1, т.1, б „г“ от ЗДДС за налагане на ПАМ и за несъответствие на обжалвания административен акт с целта на закона, е направено искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага подробни съображения, че с оглед установеното като допуснато от търговеца нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.6 от ЗДДС, обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона административният орган е издал обжалваната ЗНПАМ № ФК-208-0449936 от 01.07.2022г. за налагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „г“ от ЗДДС на ЕТ „АСОРТ – Г.П.“.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На 26.06.2022г. служители на ГД „Финансов контрол”, отдел „Оперативни дейности” - Пловдив, са извършили проверка на търговски обект – Бензиностанция № 1, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Крайречен“ № 25, стопанисван от ЕТ „АСОРТ – Г.П.“, ЕИК *********. Съгласно Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0449936/ 26.06.2022г. /л.38 и сл. по делото/, съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, при проверката е установено несъответствие между данните за количествата гориво по акцизни данъчни документи и подаваните по изградената дистанционна връзка в НАП данни за количеството гориво от нивомерната измервателна система на ЕСФП в обекта.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-208-0449936 от 01.07.2022г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на

ЕТ „АСОРТ – Г.П.“***, е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – Бензиностанция № 1, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Крайречен“ № 25 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „г“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. От фактическа страна обжалваната заповед и наложената със заповедта принудителна административна мярка се основават на констатациите от извършената на 26.06.2022г. проверка на търговския обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС, при която е констатирано, че ЕТ „АСОРТ – Г.П.“, в качеството му на лице, което извършва продажби на течни горива по чл.3, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение на разпоредби от Наредбата, като неточно е предало на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта за търговия на течни горива. Посочено е, че в обекта – Бензиностанция № 1, се използва нивомерна измервателна система тип „VISY – X“ за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП с ИН на ФУ № ОS005152 и ИН на ФП № 58005152, регистрирано на 07.05.2019г. За периода 01.05.2022г. – 20.05.2022г. е установено несъответствие в количеството гориво по изпратените данни по документи за четири доставки /на 09.05.2022г., на 10.05.2022г., на 18.05.2022г. и на 20.05.2022г./ и данните за количеството гориво от нивомерната измервателна система на ЕСФП в обекта, изпратени към ИС на НАП по установената дистанционна връзка, като в заповедта са описани данните по АДД и от НИС за всяка от доставките. Направен е извод, че наличното в обекта ЕСФП с нивомерна система не е изпратило данни за действително доставените количества горива в обекта по дистанционната връзка на НАП – данни, които дават възможност за определяне на наличните горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с горива. Прието е, че е нарушена разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.6 от ЗДДС, което представлява основание по см. на чл.186, ал.1, т.1, б. „г“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка със заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС.

ЕТ „АСОРТ – Г.П.“*** е обжалвал ЗНПАМ № ФК-208-0449936 от 01.07.2022г. по административен ред, като с Решение № ГДФК – 115/ 23.08.2022г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГДФК в ЦУ на НАП, жалбата е отхвърлена като неоснователна.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗНПАМ № ФК-208-0449936 от 01.07.2022г., както и Протокол от 27.06.2022г., Протокол от 30.06.2022г. и Констативен протокол от 07.07.2022г. на „Венера сервиз“ ООД и др.

Допусната, назначена и изпълнена е съдебно-техническа експертиза, заключението по която, неоспорено от страните по делото, съдът възприема като компетентно, обективно и обосновано. Съгласно заключението, обектът е с изградени и функциониращи системи за измерване и предаване на данни към НАП – Електронна система с фискална памет /ЕСФП/, получаваща данни от изградената нивомерна измервателна система за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение /НИС/, данните от които автоматично по електронен път посредством интернет комуникация се изпращат дистанционно на НАП за сведение и обработка. Нивомерната измервателна система и ЕСФП са преминали необходимите метрологични проверки (първоначална и последваща). В заключението подробно е описан начина, по който функциониращата в обекта ЕСФП с НИС подава данни за доставените и налични горива в НАП – чрез автоматично предаване на данните от нивомерната измервателна система относно измерените количества горива. На датите на четирите доставки – 09.05.2022г., 10.05.2022г., 18.05.2022г. и 20.05.2022г., НАП е получила данни за количествата доставени горива по АДД, както и данни от ЕСФП и НИС за количествата постъпило в резервоарите дизелово гориво. Вещото лице е установило, че всички пломби и стикери, отнасящи са до метрологичната годност на ЕСФП и НИС, са здрави и ненарушени, което изключва възможността за неоторизиран достъп до софтуера и хардуера на системите за измерване и предаване на данни към НАП и съотв. възможността за умишлена манипулация на системите. Според заключението на СТЕ, несъответствията на изпратените и получени данни за четирите доставки на гориво по АДД и по НИС, е грешно отчитане на нивомерната сонда, дължащо се на технически проблем – изменение в хоризонталното позициониране на резервоара, което води до промяна на нивото на дизеловото гориво вътре в областта на сондата, като причина за това е накланяне/пропадане на цистерната с гориво в резултат на промяна/разместване на земните маси.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на наложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок по чл.149, ал.3 от АПК и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ-1148/ 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите и чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС, са определени началниците на отдели „Оперативни дейности" в Дирекция „Оперативни дейности" в ГДФК в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л.15/. Следователно обжалваната ЗНПАМ № ФК-208-0449936 от 01.07.2022г. е издадена от материално компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК.

Посочено е както правното основание за упражненото правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. „г“ от ЗДДС. Съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното административно производство.