Решение № 2693 от 31.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2693 гр. Пловдив, 31.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20245330116072 по описа за 2024 година

Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.

415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, както и по акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, чрез юрисконсулт П. П., е предявил против О. А. М. ЕГН **********, с адрес: *****, иск за признаване за установено, че ответницата дължи сумата от 1 717,63 лева главница, представляваща стойност на разпредЕ. топлинна енергия за периода 01.11.2022 г. – 31.10.2023 г. за обект на потребление, находящ се в гр. ***както и сумата от 207,54 лева обезщетение за забавено плащане на главницата, начислено за периода 04.01.2023 г. – 08.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 09.05.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

За тези суми е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд – Пловдив, ** граждански състав.

Претендират се и разноските, направени в заповедното производство и в настоящото исково производство.

В исковата молба се твърди, че „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от ЗЕ и притежава лицензия по чл. 43, ал.

2 от ЗЕ за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр.

Пловдив. Сочи се, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за 1 битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от компетентния регулаторен орган, които влизат в сила без необходимост от изрично писмено приемане от потребителите.

Ищецът твърди, че ответницата, като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.

***, има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и като такава е длъжна да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и за услугата дялово разпределение в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение в срок, съгласно Общите условия, се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Поддържа се, че през процесния период дружеството е доставяло топлинна енергия до абонатната станция на сградата, в която се намира процесният имот, а търговецът, извършващ дяловото разпределение – ***, е разпределил доставеното количество по реда на Закона за енергетиката и Наредбата за топлоснабдяването. Начислена била топлинна енергия за отопление, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, както и сума за услугата дялово разпределение.

Ищецът сочи, че главницата е формирана по месеци и по компоненти, като конкретният размер е отразен в препис-извлечението от сметката на ответницата. Твърди, че дължимите суми не са заплатени доброволно, поради което е било образувано заповедно производство.

Заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което е предявен настоящият установителен иск в срока по чл. 415 ГПК.

Ответницата О. А. М., чрез назначения особен представител адв. Е. С., оспорва предявените искове като недопустими, неоснователни и недоказани. Оспорва размера на претенцията и поддържа, че с исковата молба не били представени достатъчно доказателства за наличие на облигационно правоотношение между страните.

В отговора се сочи, че не било доказано ответницата да е собственик или носител на вещно право на ползване върху процесния имот, както и че е потребител на заявените услуги.

Оспорва се и фактът на реално доставяне и получаване на топлинна енергия. Поддържа се, че липсвали доказателства за избор на *** като фирма за дялово разпределение, за вида и състоянието на уредите в имота, за неосигурен достъп за отчет, за проектния отопляем обем и за начина на формиране на начисленото количество топлинна енергия.

Ответницата оспорва още правилността на извършеното дялово разпределение, твърди, че не се установявало по ясен и безспорен начин как е изчислено дължимото количество топлинна енергия, както и че препис-извлечението от сметка не било достатъчно доказателство за възникването и размера на вземането. Оспорва се и претенцията за обезщетение за забава.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № ***г. по описа на Районен съд – Пловдив, ** граждански състав, 2 се установява, че по заявление на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 1 717,63 лева – главница за топлинна енергия за периода 01.11.2022 г. – 31.10.2023 г., сумата от 207,54 лева – обезщетение за забава за периода 04.01.2023 г. – 08.05.2024 г., законна лихва върху главницата от 09.05.2024 г. и разноски. Заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което искът по чл. 422 ГПК е предявен в преклузивния срок по чл. 415 ГПК и е процесуално допустим.

От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот се установява, че ответницата О. А. М. е придобила собствеността върху апартамент № 2, със застроена площ от 111 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***по кадастралната карта на гр. *** с адрес гр. *** /първи жилищен/, апартамент № *.

Представените доказателства оборват възражението на особения представител за недоказана пасивна материалноправна легитимация.

От представения протокол на общото събрание на етажните собственици се установява, че етажната собственост е взела решение за въвеждане на система за дялово разпределение и за сключване на договор за услугата топлинно счетоводство с ***, респ. с правоприемника/дружеството, извършващо дялово разпределение. Приложените от ****документи, съдържат протоколи за неосигурен достъп до имота на официално обявени дати за отчет и проверка след приключване на отчетния период, отнасящи се до имот с ИТН ***. Тези доказателства са относими към възражението на ответницата относно липсата на отчет и начина на служебно начисляване.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. В. Ш..

Съдът кредитира заключението като компетентно, обосновано и съответстващо на събраните писмени доказателства. Вещото лице е извършило проверка в документацията на ищеца и на фирмата за дялово разпределение, съобразило е приложимите нормативни актове и е дало конкретни отговори на поставените задачи.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че през процесния период 01.11.2022 г. – 31.10.2023 г. абонатната станция, обслужваща сградата на адрес гр.

*** е работила и е подавала топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. Подадена е общо 116,801043 MWh топлинна енергия за разпределение, като технологичните разходи в абонатната станция в размер на 8,672667 MWh са отчислени за сметка на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД.

Вещото лице е установило, че в процесния имот има монтирани 3 броя отоплителни тела тип радиатор и 1 брой отоплително тяло тип лира, снабдени със средства за дялово разпределение за визуален отчет, както и 1 брой водомер за топла вода. През имота на ответницата не преминава щранг-лира. Отопляемият обем на имота по проект е 223 куб.м., като този обем е отразен и в акта за разпределение на отопляемите обеми на входа.

Съществено значение има констатацията на вещото лице, че през процесния период не е осигуряван достъп за отчет на уредите за дялово разпределение и на водомера за топла вода.

3

Поради това количествата топлинна енергия за отопление са начислявани служебно на база консумация от предходен отоплителен сезон на отоплителните тела, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана на база 1 лице по 140 литра на денонощие.

Вещото лице е посочило, че прилагането на този ред съответства на т. 6.7 във връзка с т. 6.5 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредбата за топлоснабдяването.

От заключението се установява още, че за процесния период в имота на ответницата е разпределено общо количество топлинна енергия 10,685800 MWh, от които 1,269680 MWh топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, 1,19244 MWh топлинна енергия за отопление и 8,22368 MWh топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Вещото лице изрично е посочило, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество топлинна енергия и начисленото от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, като това е установено чрез сравнение на справките на ***и на ищеца.

Тези изводи опровергават възраженията на ответницата, че не било доказано доставяне на топлинна енергия, че не било доказано състоянието на уредите и че начисленията били неясни. Напротив, експертизата установява работеща абонатна станция, наличие на уреди в имота, неосигурен достъп за отчет, приложен нормативен ред за служебно начисляване и липса на разлика между данните на топлинния счетоводител и начисленията на ищеца.

По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М. М..

Съдът кредитира заключението като обективно, ясно и изготвено след проверка в счетоводството на ищеца, в приложените по делото документи и при съобразяване на съдебно-техническата експертиза. От заключението се установява, че за времето 01.11.2022 г. – 31.10.2023 г. по партидата на ответницата не са издавани кредитни известия, т.нар. минусови изравнителни сметки.

Счетоводната експертиза е установила, че стойността на топлинната енергия, посочена за потребена от ответницата по клиентски № *** и ИТН *** за процесния период, възлиза общо на 1 717,63 лева, като сумата е формирана по пера, както следва: 164,15 лева за топлинна енергия за отопление, 174,79 лева за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, 1 133,02 лева за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, 54,06 лева за услугата отчет и разпределение по абонати и 191,61 лева ДДС. Установено е, че преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК не са извършени плащания или прихващания по тези задължения, поради което оставаща неразплатена сума е 1 717,63 лева.

Вещото лице М. М. е изчислило обезщетението за забава върху главниците за топлинна енергия за периода 01.11.2022 г. – 31.10.2023 г., съобразно падежа на всяко плащане и по реда на чл. 86 ЗЗД, за периода от 04.01.2023 г. до 08.05.2024 г. включително, като общият размер на лихвата за забава е 207,54 лева. Този размер съвпада с претендирания от ищеца размер и не е оборен от други доказателства.

Предмет на настоящото производство е установяването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В производството по чл. 422 ГПК ищецът следва да 4 докаже основанието и размера на вземането си, а ответникът – фактите, на които основава възраженията си, включително погасяване чрез плащане, давност, липса на качество на клиент или неправилно начисляване.

В случая ищецът е доказал както качеството си на топлопреносно предприятие, така и качеството на ответницата на клиент на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно чл.

153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От представения нотариален акт се установява правото на собственост на ответницата върху процесния имот, а от техническата експертиза – че сградата е присъединена към топлопреносната мрежа и абонатната станция е работила през процесния период.