Решение № 60 от 12.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. София, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова при участието на секретаря Емилия Б. Найденова в присъствието на прокурора Е. Ст. П. като разгледа докладваното от Красимира Костова Наказателно дело за възобновяване № 20241000601488 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава XXXIII от НПК.

Образувано е по искане на осъдения Д. И. Д., чрез адв.П.-М. М. Б. за възобновяване на ВНОХД № 4077/2024 г. на Софийски градски съд, НО, 6 състав, приключило с окончателно съдебно решение № 626 от 23.10.2024 г.

В искането се развиват оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, изразяващо се неправилно осъждане на Д. Д. по обвинение, за което е следвало да бъде оправдан. Твърди се, че надлежният ред за установяване на алкохолната концентрация, е бил нарушен, доколкото лицето е било лишено от правото на изследване на контролната му кръвна проба и не е било спазено изискването по чл.6, ал.1, т.1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Ерго, касае се за недоказаност на един от изискуемите обективни признаци от състава на вмененото престъпление по чл.343б, ал.2 от НК.

Твърди се още постановяване на атакуваното решение при допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на отговор на защитни аргументи за процесуално порочна първоинстанционна дейност – отказ да бъдат задължени вещите лица да представят изчисленията си по формулата на Видмарк, с което се заявява отнемане на възможността за практическо оспорване на резултатите от тези изчисления. Навеждат се доводи и за явна несправедливост на наложените наказания, които по 1 мнението на защитата са силно завишени. Сочи се, че неоснователно въззивният съд е пренебрегнал смекчаващите обстоятелства - причините за осъществяване на деянието, спирането на дееца в близост до дома му, ниската степен на обществена опасност на проявата (изводима от стойността на алкохолната концентрация – малко над законовата граница от 0,5 промила), здравословните проблеми на Д., отразени и в съставения протокол за медицинско изследване и взимане на биологични проби. В тази връзка се настоява ВНОХД № 4077/2024 г. на СГС, да бъде възобновено и в условията на алтернативност да се упражнят следните произтичащи от възобновяването правомощия: да се отмени постановеното решение и делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд от съответния стадий, със задължителни указания; да се отмени решението и осъденият Д. да бъде признат за невинен; да се отмени решението и на дееца да се наложи административно наказание за нарушение по чл.5 от ЗДвП; да се измени решението и да се намали основното наказание, а кумулативно наложените наказания да отпаднат чрез приложение на чл.55, ал.3 от НК.

В съдебно заседание на настоящата инстанция, представителят на държавното обвинение изразява становище за липса на основания за възобновяване на наказателното производство, поради което настоява за оставянето на искането на осъдения и неговата защита без уважение.

Защитникът на осъдения – адв.Б., поддържа направеното искане за възобновяване. По мнението му, принципът за равнопоставено третиране изисквал оправдаване, понеже така се процедирало при други идентични на настоящия случай, при които контролната проба не била съхранена, което било видно от упоменатата в молбата за възобновяване, съдебна практика на ВКС и на долустепенните съдилища в страната. Настоява за произнасяне в аналогичен смисъл, за да не се допусне при гранични хипотези на алкохолна концентрация, близка до законовия предел, държавното обвинение да злоупотреби със забавяне на привличането и така да си гарантира неоспорване на резултата от пробата. В условията на алтернативност поддържа и аргументите за несправедливост на наказанието.

Осъденият Д. Д. изразява съгласие със становището на своя защитник и моли за уважаване на искането. В последната си дума заявява, че съжалява за стореното.

Апелативен съд – София, като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо, депозирано е в срока по чл.421, ал.3 от НПК от осъденото лице срещу влязъл в сила съдебен акт, непроверен по касационен ред. При разглеждането му по същество в светлината на изложената в негова подкрепа аргументация, Апелативен съд – София намира същото за частично основателно, по следните съображения:

С присъда от 23.02.2024 г., постановена по НОХД № 5937/2023 г., Софийски районен съд, НО, 134 състав е признал Д. И. Д. за виновен в това, че 2 на 08.09.2022 г. в около 02,26 ч., в с.Горни Богров, Софийска област, по ул. „Х.

Ботев“ с посока на движение от ул. „Стубела“ към ул. „Рендова“, е управлявал моторно превозно средство – л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,86 на хиляда, установено по надлежния ред – с протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 564/08.09.2022 г. на МБАЛ „СВ.АННА“ – София, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК (с влязло в сила на 24.06.2016 г. определение, с което е одобрено споразумение за решаване на НОХД № 460/2016 г. на РС-Свиленград), поради което и на основание чл.343б, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на три месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим. На основание чл.55, ал.3 от НК съдът не е наложил предвиденото наказание глоба. На основание чл.343г вр. с чл.343б, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК на подсъдимия е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, считано от датата на фактическото отнемане на СУМПС – 08.09.2022 г.

Първоинстанционният съдебен акт е станал предмет на въззивна проверка, инициирана по протест на прокурора и жалба на защитника на осъдения (тогава подсъдим), като с Решение № 626 от 23.10.2024 г. по ВНОХД № 4077/2024 г. присъдата е била изменена, чрез отмяна на частта й относно приложението на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК; увеличаване срока на наказанието лишаване от свобода от три месеца на ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА; увеличаване срока на наказанието лишаване от правоуправление от една година на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА; и налагане на наказание ГЛОБА в размер на 800 лева. В останалата й част, присъдата е била потвърдена.

В искането пред настоящата извънредна инстанция, са релевирани всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК – неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание.

Преди апелативният съд да пристъпи към обсъждане на възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, намира за необходимо да отбележи, че в производство по възобновяване правомощията на съда са ограничени и същият не разполага с процесуалната възможност да измени или замести вътрешното убеждение на съдилищата по фактите, както и относно достоверността на доказателствените източници. За разлика от въззивното производство, в което съдът разполага с правомощието да даде самостоятелна оценка на доказателствения материал, в производството по възобновяване съдебният състав е ограничен да провери дали съдилищата са спазили процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение.

Във връзка с твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения, отнасящи се до доказателствената дейност, следва да се прецени, дали същата е съобразена с процесуалните стандарти на чл.13, чл.14, чл.107, 3 ал.5 и чл.305, ал.3, респ. чл.339, ал.2 от НПК, и дали вътрешното убеждение на решаващите съдилища е било съобразено с изискванията за пълно, обективно и всестранно изясняване на всички обстоятелства по делото от значение за разкриване на обективната истина.

Изхождайки от това принципно положение, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение на СГС не страда от приписваните му с искането процесуални пороци.

Аргументите на въззивната инстанция позволяват по убедителен, логичен и понятен начин да се проследи правилността при формиране на вътрешното убеждение на СГС по правнорелевантните факти. Фактическата обстановка е изведена при дължимия доказателствен и правен анализ. В процесуалната си дейност въззивният съд е изпълнил изцяло задълженията си по чл.339 вр. с чл.314 от НПК, като не е подходил формално и безкритично към изводите на първата инстанция, а въз основа на собствен внимателен прочит, проверка и оценка на доказателствените източници, е предложил напълно съобразени с годния доказателствен материал фактически постановки (включващи и някои фактологични корекции по детайли), изградил е законосъобразно крайно правно гледище и е дал адекватен отговор на направените възражения от страните.

При проверката и оценката на доказателствената съвкупност, въз основа на която са формирани значимите за обективната и субективната съставомерност на поведението на осъдения Д. обстоятелства, от СГС са спазени изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. По отношение на всички тях, доказателствената основа е ясно очертана и са изложени мотиви за съответното кредитиране или некредитиране на доказателствените източници. Не се открива превратна или противна на формалната логика преценка на доказателствата и доказателствените средства, не са подценени или надценени един доказателства за сметка на други, нито пък са оставени без внимание такива, които са имали значение за предмета на делото.

Законосъобразно въззивният съд е интерпретирал протокола за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 564/08.09.2022 г., като писмено доказателство, а не като експертно заключение по смисъла на НПК, както е постъпил СРС, понеже подобно естество визираният протокол няма (касае се за изследване, предвидено по Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, а не за такова възложено от орган на наказателното производство, в пределите на компетентността му и по правилата на НПК), поради което и резонно СГС е игнорирал от подлежащата на обсъждане доказателствена съвкупност гласните сведения, съобщени от съставителя на документа д-р М. В. М., неправилно разпитана като „вещо лице” в първоинстанционното производство, с оглед невъзможността същата да бъде изслушвана в такова процесуално качество. Апропо, компетентността й да проведе химическия анализ, като химик в Специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ 4

„СВ. АННА” гр.София, осъществяването му по газхроматографска методика и съответствието на състоянието на представените кръвни проби с изискванията на Наредба № 1/19.07.2017 г., се доказват и от съдържанието на протокола за изследването. СГС е отделил нужното внимание на показанията на свидетелите по делото К. и Х. (полицейски служители), като след проверка за достоверност, основаваща се на еднопосочното им съдържание и на корелацията им с другите доказателствени източници, ги е възприел и ползвал. За разлика от първостепенния съд, който съвсем безкритично се е доверил на версията на искателя (тогава подсъдим) Д., въззивният съдебен състав внимателно я е анализирал в контекста и на останалата доказателствена съвкупност, като акуратно е отграничил правдивата от неотговаряща на истината нейна част, излагайки убедителни съображения защо счита, че досежно количеството поет алкохол и повлияването на резултатите от приети лекарства, съдържащи алкохол, тази версия се опровергава от заключението на изготвената по делото съдебномедицинска и химикотоксикологична експертиза, а досежно изтъкната от дееца причина да напусне дома си посреднощ и да шофира в нетрезво състояние (за да си купил мед за облекчаване на кашлицата – от неясно какъв магазин в около 02.26 ч.), същата е житейски нелогична и тотално голословна. Основателно съдилищата са се позовали на писмените доказателства (приложените по делото официални документи), при установяване на: правоспособността на Д. да управлява МПС към инкриминирания момент; предходната му съдимост, вкл. осъждане за престъпление по чл.343, ал.1 от НК; собствеността върху превозното средство; санкционирането на Д. за нарушения по ЗДвП и налагане на принудителни административни мерки; предприетите действия от контролните органи след спирането на дееца по проверка за употреба на алкохол с техническо средство, отчетения положителен резултат от изпробването, съставянето на АУАН и издаването на талон за изследване; изправността на техническото средство; явяването на искателя в указаното му лечебно заведение за взимане на кръв за химически анализ; медицинското отразяване на обективното състояние на водача; провеждането на химически анализ в специализирана лаборатория и резултатите от същия, базирани на двукратно изследване на кръвната му проба. Правилно инстанциите по същество са кредитирали заключението на назначената от първостепенния съд съдебномедицинска и химикотоксикологична експертиза, като източник на нужните за процеса специални знания, предвид изготвянето му от компетентни професионалисти от съответните области на медицината и химията, пълнотата и изчерпателността на научната му аргументация, както и даването на ясни, подробни, обосновани и небудещи съмнение отговори на поставените задачи.