Разпореждане № 4003 от 29.05.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4003 гр. Кюстендил, 29.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520102188 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление от „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Панчо Владигеров“ № 21, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. А. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: *** евро – главница по Договор за потребителски кредит № ***/*** г., сключен с „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРЯ“ ЕАД с договор за цесия 12.01.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 23.05.2026 г. до окончателното изплащане; 35,83 евро – договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от *** г. до 12.01.2024 г.

Съдът счита, че процесният договор за кредит е недействителен. Така е, защото в него и общите условия липсва посочване от какви компоненти се състои ГПР. Според трайната съдебна практика бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. При нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, а на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на 1 кредита. В този смисъл са Решение № 3638 от 18.06.2024 г. на СГС по в. гр. д.

№ 3102/2023 г., Решение № 395 от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5786/2023 г., Решение № 294 от 1.11.2023 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. № 327/2023 г., Определение № 130 от 6.02.2023 г. на ОС – Перник по в. ч. гр. д.

№ 11/2023 г., Решение № 533 от 26.06.2024 г. по в ч. гр. д. № 474/2024 г. на Окръжен съд – Хасково, и др. В подкрепа на това виждане е Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 г. на СЕС, т. 66, в което се приема, че на потребителя следва по ясен начин да са указани „изчислителните данни“.

Само за пълнота следва да се отбележи, че съдът извърши изчисление с онлайн калкулатор за ГПР и установи, че в него не е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение по договора за кредит. Това означава, че ГПР е невярно посочен. В Решение от 17.10.2024 г. по дело C‑409/23 СЕС изрично сочи, че в обхвата на ГПР не попадат случаите, в които още от сключването на договора за кредит кредиторът предвижда неизпълнението от потребителя на задължението за плащане, за да търси икономическа облага.

Нужно е да се отговори на въпроса какви са последиците от невключване на скритото възнаграждение в ГПР. В т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС е посочено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Според СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Следователно според СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР. По нашето законодателство непосочването на ГПР е основание за недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита – чл.

22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Предвид всичко изложено, потребителят дължи само главницата по договора за кредит – *** евро (*** лв.), заедно със законната лихва от заявлението до окончателното изплащане. Заявлението следва да се отхвърли за всички други суми.

На заявителя следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 92,03 евро. Предвид изхода на делото, на заявителя се полагат съразмерно деловодните разноски в размер на 80,72 евро за юрисконсултско възнаграждение и 9,53 евро за държавна такса.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

2

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 7713/26.05.2026 г. по входящия регистър на Районен съд – Кюстендил, подадено от „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Панчо Владигеров“ № 21, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. А. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на 35,83 евро – договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от *** г. до 12.01.2024 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панчо Владигеров“ № 21, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. И. Д., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, за заплащане на следните суми: *** евро – главница по Договор за потребителски кредит № ***/*** г., сключен с „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРЯ“ ЕАД с договор за цесия 12.01.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 23.05.2026 г. до окончателното изплащане; 80,72 евро – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение; 9,53 евро – деловодни разноски за държавна такса.

В частта, с която заявлението е отхвърлено, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя. В останалата част разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

След влизане в сила на разпореждането на заявителя да бъде изпратено съобщение с указания, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в едномесечен срок от съобщението, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.

Препис от заповедта и настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя, а на длъжника – само от издадената заповед.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 3