Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 249 от 24.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 237/2026
Вид
Решение № 249
Подписан
24.02.2026
В сила
21.03.2026
Състав
Анна Иванова, Иван Анастасов, Емилия Лалева

Цитирани разпоредби

  • чл.136, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.444 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.444, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.445 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.445, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.445, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 458 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.463 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 191, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.213, ал.1, т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.136, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.136, ал.1, т.2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Пловдив, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от Иван Анастасов Въззивно гражданско дело № 20265300500237 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.463 от ГПК.

Постъпила е жалба от М. и Х. И.и, в качеството им на длъжници по изп.дело № 692/2023г. на ЧСИ Драгомира Митрова, против извършено на 08.01.2026г. разпределение по изпълнителното дело на сумата от 145615,93 евро, постъпила от публичната продан на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.540.382.2.43 по КККР на гр. ****.

В жалбата се твърди, че извършеното разпределение на постъпилата от публичната продан сума е незаконосъобразно в частта, с която от цената на несеквестируемия по смисъла на чл.444 от ГПК имот са погасени вземания, което не се ползват с привилегия и възможност за удовлетворяване на принудителното изпълнение спрямо единствения жилищен имот на длъжниците. По- конкретно се сочи, че учредената от жалбоподателите ипотека върху жилището служи като обезпечение за вземанията на кредитора „УниКредит Булбанк“АД само по издадения по ч.гр.д.№ 18651/2024г. на ПдРС в размер от 71564,75 евроглавница, 10864,19 евро- законна лихва към 08.01.2026г., 735,31 евро- мораторни лихви, 5574,96 евро- съдебни разноски, 2365,09 евро за адв.възнаграждение и 1863,04 евро за платени авансови такси, но не и за останалите вземания на банката по други два изпълнителни листа и за вземанията на присъединените взискатели М. П. и ТД на НАП.

Незаконосъобразно били разпределени и суми такси в полза на ЧСИ, както и авансово платени такси за събиране на необезпечени с ипотеката вземания.

От взискателя в изпълнителното производство „УниКредит Булбанк“АД е подадено 1 възражение против жалбата, с което същата се оспорва като неоснователна. От останалите взискатели не са подадени възражения.

От ЧСИ Драгомира Митрова са представени мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които е изразено становище за неоснователност на жалбата.

ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Изп.дело № 692/2023г. на ЧСИ Драгомира Митрова е образувано по молба от „УниКредит Булбанк“ АД, подадена на 20.10.2023г., с която са представени заповед № 1892 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 02.10.2023г., издадени по ч.гр.д.№ 3938/2023г. на Районен съдгр.Стара Загора, против солидарните длъжници „Крисея М“ЕООД, М. Т. И. и Х. Р. И. за непогасено парично задължение по договор за револвиращ банков кредит от 13.07.2021г. В хода на изпълнителното дело са присъединени за събиране и паричните вземания на взискателя „УниКредит Булбанк“ АД против същите солидарни длъжници по изпълнителен лист № 1567 от 02.10.2023г., издаден по извлечение от счетоводните книги за задължения по договор за банков револвиращ кредит № 0880/677/13072021 от 13.07.2021г., по изпълнителен лист № 1837 от 03.11.2023г. за задълженията по договор за банков кредит овърдрафт № 0026/465/25042019 от 25.04.2019г., по изпълнителен лист № 171 от 25.01.2024г. за задълженията по договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 0037/10.08.2018 г., по изпълнителен лист от 18.01.2024г. за задълженията по договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 0001/24.01.2017г., по изпълнителен лист № 3896 от 04.06.2024г. за задължения по договор за банков револвиращ кредит № 0004/496/26.01.2015г., по изпълнителен лист № 7848 от 06.11.2024г. за задължения по договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 351/5913/86613859 от 01.03.2019г., по изпълнителен лист № 1446 от 28.02.2025г. за задължения по договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 451/4234/29422486 от 30.07.2014г. За обезпечаване на паричното вземане по договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 351/5913/86613859 от 01.03.2019г. на 06.03.2019г. от длъжниците М. Т. И. и Х. Р. И. в полза на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД е учредена договорна ипотека върху собствения им, придобит в режим на СИО, недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.540.382.2.43, находящ се в гр. *****.

Върху ипотекирания недвижим имот е вписана възбрана, извършен е опис, проведена е втора публична продан, обявен е купувач и е изготвено постановление за възлагане от 23.07.2025г. От купувача е платена цена в размер от 284800 лева, равняващи се на 145615,93 евро

Безспорно е, а и от материалите по изпълнителното дело е видно, че горепосочения ап.№ 43, находящ се в гр. *****, е бил единствено жилище на жалбоподателите и съгласно чл.444, т.7 от ГПК, е несеквестируемо. Съгласно чл.445, ал.1 от ГПК, от забраните по чл. 444 не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор. Както се сочи в мотивите към Определение № 1154 от 11.11.2014г. на ВКС по гр. д. № 3279/2014 г., III г. о., „Чрез 2 присъединяването на ипотекарния кредитор към вече започнало изпълнително производство не може да се преодолява и заобикаля правилото за несеквестируемост на имуществото на длъжника по отношение на хирографарни кредитори. Последните (хирографарните кредитори) нямат право да се удовлетворят от осребряването на несеквестируемия имот, като след като същият бъде осребрен и след като се удовлетвори вземането на ипотекарния кредитор, останалите след това суми отиват в полза на длъжника, а не служат за удовлетворяването на останалите кредитори според реда на предпочитание“. В същия смисъл е и Определение № 856 от 26.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3543/2022 г., III г.о., ГК, както и много други.

С обжалваното разпределение постъпилата от публичната продан сума в размер от 145615,93 евро е разпределена по следния начин: по т.1 на чл.136, ал.1 от ЗЗД- 1. за взискателя „УниКредит Булбанк“АД 4228,13 евро- платени такси и разноски по изп.дело № 692/2023г.; 2. за взискателя „УниКредит Булбанк“АД 73,63 евро- платени такси и разноски по изп.дело № 95/2024г.; 3. За ЧСИ 460,26 евро- неплатени авансови такси; 4. за ЧСИ 487,04 евро- такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за задължения на длъжника към НАП; 5. за ЧСИ 2689,61 евро- такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за погасяване на вземанията, обезпечени с ипотека; 6.

3648,24 евро- такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за погасяване на вземанията по изп.дело № 692/2023г. и по изп.дело № 95/2024г. и за вземания за дължима ТБО; по т.2 на чл.136, ал.1 от ЗЗД- 462,14 евро- вземания на Държавата за данъци за определен имот от стойността на този имот; по т.3 на чл.136, ал.1 от ЗЗД- 88739,21 евро за погасяване на вземанията на „УниКредит Булбанк“АД, обезпечени с ипотека; по т.6 на чл.136, ал.1 от ЗЗД- 4988,68 евро за вземания на Държавата. След приспадане на горните суми от цената на имота, остатъкът от 39838,99 евро е разпределен пропорционално между хирографарните кредитори „УниКредит Булбанк“АД / за вземания по три изпълнителни листа, издадени от РС- гр.Стара Загора/, М. С. П. и Община- гр. **** / за такса „Битови отпадъци“/. Несъмнено, съобразно с цитираната по- горе съдебна практика на ВКС, на хирографарните кредитори не е следвало да бъдат разпределяни каквито и да било суми, включително и за разноски по изпълнението, които не са послужили за осребряване на ипотекирания имот / в този смисъл е т.6 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК/.

Съгласно чл. 458 ГПК и чл. 191, ал. 3 ДОПК Държавата е присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и други вземания в размера, който е съобщила на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. Също така, съгласно трайната съдебна практика, с право на предпочитателно удовлетворяване по т.2 на чл.136, ал.1 от ЗЗД се ползват и вземанията на общините за данъци, но не и за такса „Битови отпадъци“ / в този смисъл е т.4 от Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2021 г., ОСГТК/. Обстоятелството, че Държавата е присъединен взискател с привилегировани вземания по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД, не означава обаче, че по отношение на нея несеквестируемостта на продаденото на публична продан жилище на жалбоподателите е отпаднала. Несеквестируемостта отпада единствено при условията на чл.445 от ГПК, между които не е наличието на привилегировано вземане на публично- правен субект. Липсва 3 законово основание за това несеквестируемостта на се счита отпаднала по отношение на кредитори, в полза на които не са учредени залог или ипотека, или вземанията им не са измежду тези по чл.445, ал.2 от ГПК, единствено по причина на това, че вземанията им са привилегировани в някоя от хипотезите по чл.136, ал.1 от ГПК или в частност, защото са от публично- правен характер. Аргумент в подкрепа на горния извод е разпоредбата на чл.213, ал.1, т.2 от ДОПК, съгласно която принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на единственото жилище на длъжника.

Съобразно с гореизложеното, правилно и законосъобразно се явява единствено разпределението на сумата от 2689,61 евро- такса по т.26 от ТТРЗЧСИ върху събраното вземане, обезпечено с ипотека, както и на сумата от 88739,21 евро, представляваща сбор от вземанията по ипотечния кредит. В останалата му част разпределението ще следва да бъде отменено, като бъде постановено остатъкът от продажната цена на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.540.382.2.43 по КККР на гр. **** в размер от общо 54187,11 евро да бъде върнат на жалбоподателите.

Съобразно с изхода на спора по делото, в полза на жалбоподателите ще следва да бъдат присъдени направените от тях в размер от общо 812,50евро / 800 евро за адв.възнаграждение и 12,50 евро за държавна такса/, като разноските бъдат възложени в тежест на „УниКредит Булбанк“АД, който взискател единствен е оспорил жалбата.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ извършеното на 08.01.2026г. разпределение по изп.дело № 692/2023г. на ЧСИ Драгомира Митрова на сумата от 145615,93 евро, постъпила от публичната продан на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.540.382.2.43 по КККР на гр. ****, находящ се в гр. *****, в частта, с която са разпределени следните суми: по т.1 на чл.136, ал.1 от ЗЗД- 1. за взискателя „УниКредит Булбанк“АД 4228,13 евро- платени такси и разноски по изп.дело № 692/2023г.; 2. за взискателя „УниКредит Булбанк“АД 73,63 европлатени такси и разноски по изп.дело № 95/2024г.; 3. За ЧСИ 460,26 евро- неплатени авансови такси; 4. за ЧСИ 487,04 евро- такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за задължения на длъжника към НАП; 5. За ЧСИ 3648,24 евро- такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за погасяване на вземанията по изп.дело № 692/2023г. и по изп.дело № 95/2024г. и за вземания за дължима ТБО; по т.2 на чл.136, ал.1 от ЗЗД- 462,14 евро- вземания на Държавата за данъци за определен имот от стойността на този имот; по т.6 на чл.136, ал.1 от ЗЗД- 4988,68 евро за вземания на Държавата; 39838,99 евро, разпределен пропорционално между хирографарните кредитори „УниКредит Булбанк“АД / за вземания по три изпълнителни листа, издадени от РС- гр.Стара Загора/, М. С. П. и Община- гр. **** / за такса „Битови отпадъци“/.

ПОСТАНОВЯВА остатъкът от продажната цена, след приспадане на сумата от 2689,61 евро- такса по т.26 от ТТРЗЧСИ върху събраното вземане, обезпечено с ипотека, както и на сумата от 88739,21 евро, а именно остатъкът в размер от 54187,11 евро, 4 представляваща сбор от сумите, по отношение на които разпределението е отменено, да се върне на длъжниците М. Т. И., ЕГН: ********** и Х. Р. И., ЕГН: **********- двамата със съдебен адрес: гр.*****, чрез адв.С. М..

ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк“АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, да заплати солидарно на М. Т. И., ЕГН: ********** и Х. Р. И., ЕГН:

**********- двамата със съдебен адрес: гр.*****, чрез адв.С. М., сумата от 812,50 евросъдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр. **** в едноседмичен срок от връчването му на страните.