Акт № 3992 от 09.10.2013, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 1

Номер

1

Година

19.1.2015 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.01

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Росица Динкова дело номер

20124100101551 по описа за

2012 година

Делото е образувано по подадената искова молба от „Б. Д.” Е. гр.С. срещу ответниците:”И. П.” О. гр.В.Т.,/сега „И. П.” Е./ „Г. К.” Е. гр.П.,”З. х.-В. Т.” Е. гр.В.Т. и „И. А.” Е. гр.В.Т..Предявен е иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземане по заповед за изпълнение, издадена по реда на чл.417 от ГПК от Районен съд гр.В.Т. по ч.гр.д.№3270/2012 г. по описа на съда.Цената на иска е 166 942,00 евро. В исковата молба се твърди, че с Договор за кредит от 05.03.2007 г. банката-ищец, в качеството си на заемодател е предоставила на „И. П.” О., в качеството му на кредитополучател инвестиционен кредит в размер на 250 000 евро, които да се погасяват съобразно погасителен план с краен срок за издължаване 25.02.2014 година.Съдлъжници по предоставения кредит са дружествата-ответници”Г. К.” Е. гр.П.,/ с предишно наоименование „К.И.” Е. /,”З. х.-В. Т.” Е. гр.В.Т. и „И. А.” Е. гр.В.Т..Поръчител по кредита е М.С.М., съгласно Договор за поръчителство, сключен на 08.04.2010 година.В исковата молба са подробно посочени условията на договора и основанията за настъпвне на предсрочна изискумост на вземането.Твърди се, че с Анекс от 08.04.2010 г. е договорен нов погасителен план и лихвен процент.Твърди се също, че поради непогасяването на 12 вноски по главница за периода от 25.07.2010 година до 10.07.2011 г. и на 9 вноски по лихва за периода от 25.10.2010 година до 10.07.2011 година, кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 11.07.2011 година.С нотариални покани от 19.06.2012 г. и от 21.06.2012 г. Б.ата е уведомила ответника „И. П.”О. и останалите съдлъжници, както и поръчителя, за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, като им е указала срок, в който да погасят доброволно задължението.В този срок не е настъпило изпълнение, поради което на 08.08.2012 г.”Б. Д.” Е. е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за вземането по кредита от 05.03.2007 година на основание извлечение от счетоводните книги на банката.Твърди се също, че към датата на заявлението непогасената главница възлиза на 158 680,54 евро,непогасената възнаградителна лихва от 30.03.2012 г. до 07.08.2012 г. възлиза на 4 312,66 евро,непогасената санкционна лихва за периода 30.03.2012 г.-07.08.2012 г. възлиза на 3 948,80 евро, а разноските по заповедното производство са в размер на 6 530,20 лева държавна такса и 3490,10 лв ю.к. възнаграждение.Въз основа на подаденото от банката заявление Районен съд град В. Т. е образувал ч.гр.д.№3270/2012 г. и е издал заповед за изпълнени на парично задължение на основание чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, по силата на който ответниците са осъдени да заплатят посочените по-горе суми.В исковата молба се отправя искане до съда да бъде постановено решение, с което съдът да приеме за установено по отношение на ответниците, че „Б. Д.” Е. г.С. към 08.08.2012 г.-датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнние, има вземане към ответниците в размер на 158 680,54 евро – непогасена главница, в размер на 4 312,66 евро непогасена възнаградителна лихва за периода от 30.03.2012 г. до 07.08.2012 г и 3 948,80 лв непогасена санкционна лихва за периода от 30.03.2012 г.-07.08.2012 г., както и разноски по заповедното производство в размер на 6 530,20 лв. държавна такса и 3490,10 лв ю.к. възнажраждение, както и законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2012 г. до окончателното погасяване на задължението.Претендира се присъждането на разноските по водене на настоящото производство на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответниците по делото чрез техния пълномощник адвокат М., в който се оспорва подадената искова молба като неоснователна и недоказана.Излагат се твърдения, че не отговаря на истината фактът, твърдян от ищеца, че не са погасени 12 месечни вноски по главницата и 9 вноски по лихвата,при което е настъпила предсрочна изискуемост.Твърди се, че е налице подписан между страните Анекс от 07.11.2011 г., в който е вписано, че размерът на кредита е 186 405,85 евро, а в т.2 от Анекс 2 от 07.11.2011 г. към Договора за поръчителство от 08.04.2010 г., е записано, че кредитополучателят и съдлъжниците му са изпълнили цялото задължение за погасяване на кредита и всичцки останали условия, посочени в договора и не е налице задължение, и кредитът е в редовност към тази дата.Не се дължи исковата сума, тъй като не е настъпила предсрочна изискуемост.Обръща се внимание на кореспонденцията между страните, цитирана в отговора и начислените заради т.н. закъснение текущи и наказателни лихви, които всъщност не се дължат.Напротив, ответниците считат, че има щета за тях за този период от надвзети суми по кредита, които не са отнесени за погасяването на кредита и от там-наказателни лихви.Твърди се ,че към датата 20.12.2012 г. цялото задължение е погасено.Иска се отхвърлянето на иска изцяло и присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок след размяната на книжа е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, в която се заявява, че се поддържа основната искова молба и се доуточняват основанията.

В постъпилия допълнителен отговор на допълнителната искова молба се доуточнява подадения първоначален отговор. Излагат се същите обстоятелства.Оспорва се съществуването на вземането и се иска отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното:

Не се спори между страните , а и от приетите писмени доказателства се установява, че между страните и възникнало валидно облигационно правоотношени по силата на сключен Договор за кредит с дата 05.03.2007 г. между „Б. Д.” Е., като кредитор и „И. П.” Е., ЕИК *,като кредитополучател, при съдлъжници „Г. К.” Е. / със старо наименование „К.И.” Е., ЕИК *, „З. х.-В. Т.” Е., ЕИК *, и „И. А.” Е., ЕИК * и при поръчител М.С.М., ЕГН *, както и Анекс №2 от 08.04.2010 г., Анекс №3 от 02.09.2010 г., Договор за поръчителство от 08.04.2010 г. и Анекс № * от 21.09.2010 г. банката е предоставила на „И. П.” О. инвестиционен кредит в размер на 250 000 евро ±ъс задължение на кредитополучателя да го ползва и върне заедно с дължимите лихви, като кредитът се издължава съгласно погасителен план, неразделна част от договора, с краен срок на погасяване до 25.02.2014 г.Кредитът се отчита по индивидуалн заемна сметка ВL № *. Уговорени са обстоятелствата, при които се начислява наказателна лихва и нейния размер.Не се спори също, че съгласно чл.20,б.”в” от Договора,при неизпълнение от страна на кредитополучателя на задълженията по договора, кредиторът по своя преценка може да превърне кредита в предсрочно изискуем и да предприеме действия по събиране на вземането си по този договор.Безспорно е също, че поради непогасяване на 12 вноски по главница за периода от 25.07.2010 г. до 19.07.2011 г. и непогасяването на 9 вноски по лихва за периода от 25.10.2010 г. до 10.07.2011 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 11.07.2011 г. С нотариални покани от 19.06.2012 г. и от 21.06.2012 г. „Б. Д.” Е. е уведомила ответните дужества и поръчителя за настъпилата предсрочна изискуемост, като им е указала срок, в който да погасят задължението. Към датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, задължението, което е било дължимо в пълен размер, видно от заключението на допуснатата и приета съдебно-счетоводна експертиза е възлизало както следва : кредитно салдо в размер на главница 215 645,85 евро,дължима лихва 16 652,55 евро, такси закъснение 361,27 евро и заемни такси 1078,22 евро, всичцко 233 737,89 евро.След тази дата страните са водии преговори за преструктуриране на кредита, като банката опрости част от задълженията,представляващи санкционни лихви, а остатъкът да се дължи отново на месечни вноски.Но между страните не е подписан анекс към договора за кредит в този смисъл.Подписаният нов погасителен план на 07.11.2011 г. е въз основа на анекса към договора за поръчителство, а не към договора за кредит.Вещото лице установява, че за спорния период от време от 07.11.2011 г. до 01.10.2011 г. М.М. превежда пари за погашение на кредита.При извършената проверка / представена справка от страна на ищеца/ вещото лице установява задължения по кредита към датата 07.08.2012 г - датата на подаване на заявлението както следва :

158 680,54 евро гбавница;

4312,66 евро редовна лихва;

3 948,80 лв санкционна лихва;

6 530,20 лв дължима д.т. и 3490,10 лв ю.к. възнаграждение- разноски по заповедното производство.

За периода от 30.03.2012 г. до 07.08.2012 г. датата на подаване на заявлението в съда няма направени вноски и няма данни за осчетоводени такива при ищеца за погасяване на кредита.

Въз основа на представените справки и издвлечения вещото лице установява, че на 20.12.2012 г. дружеството е извършило пълно погасяване на кредита към ищеца „Б. Д.” Е. съгласно Договор от 05.03.2007 г., съответно на Договор от 11.09.2007 г., в т.ч. и погасяване на дължимите такси и разноски, установени в заповедното производство.

Не се спори, че на 08.08.2012 г. банката е подала заявление до Великотърновския районен съд по реда на чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на извлечение от счетоводните си книги и въз основа на това в съда е образувано ч.гр.д.№3271/2012 г., по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист,по силата на който ответниците са осъдени да заплатят на банката посочените по-горе суми солидарно, а именно: 158 680,54 евро главница;

4312,66 евро редовна лихва;

3 948,80 лв санкционна лихва;

6 530,20 лв д.т. и 3490,10 л. ю.к. възнаграждение-дължими разноски.

В резултат на постъпилото от длъжниците възражение в дадения от съда срок е образувано настоящото дело по подадения установителен иск по реда на чл.422 от ГПК.

От заключението на вещото лице К. Р., както и заключението на вещото лице Д.С. по допуснатите и изслушани по делото съдебно-счетоводни експертизи , които първоинстанционният съд напълно кредитира като компетентни и обективни е видно, че предоставеният от ищеза на „И. П.” О. инвестиционен кредит в размер на 250 000 евро е напълно усвоен и задължението се погасява съгласно погесителен план, неразделна част от договора за кредит с краен срок 25.02.2014 г.Към 11.07.2012 г. когато кредитът е бил обявен от банката за предсрочно изискуем поради неизпълнение от страна на кредитополучателя да погасява задълженията си, вещото лице установява непогасени задъжения в общ размер на главница 215 645,85 евро,дължима лихва 16 652,55 евро, такси закъснение 361,27 евро и заемни такси 1078,22 евро, всичцко 233 737,89 евро.

Към датата на подаваоне на заявлението в съда 08.08.2012 г. вещото лице установява задължения както следва:

158 680,54 евро гбавница;

4312,66 евро редовна лихва;

3 948,80 лв санкционна лихва;

6 530,20 лв д.т. и 3490,10 лв ю.к. възнаграждение дължими разноски

Вещото лице установява, че сумите,които са заявени от банката- ищец като претенция в исковата молба към 08.08.2012 г. съответстват на сумите по издадената по ч.гр.д.№3270/2012 г. на ВТРС заповед за изпълнение на парично задължение, след като кредитът е станал предсрочно изискуем.

В заключението си вещото лице К. Р. установява, че с платежно нареждане от 20.12.2012 г. чрез нотариус Д.Т. е извършен превод на сумата от 882 312,90 лв по банкова сметка № *,с титуляр”Б. Д.” Е., ЦУД „П.к.”, отдел „У.с.к. б.к.” за пълно погасяване на кредита по Договор за кредит от 05.03.2007 г. и съответно Договор за кредит от 11.09.2007 г.Дадено е от банката съгласие за заличаване на вписаната ипотека.Изплащането на целия дълг по договора за кредит на посочената по-горе дата не се спори от страните по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК,вр. чл.415 от ГПК,във вр. с чл.430 от ТЗ.В тежест на ищеца е да докаже обстоятелствата, от които черпи спорното право, т.е. наличието на създадено облигационно правоотношение между страните по делото, юридическия факт, от който е възникнало то, а именно твърдения в исковата молба договор за инвестиционен кредит, изпълнението на задълженията си по този договор, както и неизпълнението на задълженията по договора от страна на ответниците, което е породило предсрочната изискуемист на остатъка от заема.И в крайна сметка въз основа на това- наличието на вземане спрямо ответниците към датата на подаване на заявлението за изздаване на заповед за изпълнение на парично задължение, както и наличието на такова към датата на приключване на съдебното дирене в исковия процес.Тук намира приложение т.9 от Тълкувателно решение №4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,съгласно която в производството по чл.422,респ. чл.415,ал.1 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235,ал.3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите,настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяването на вземането чрез осъществено принудително изпълнениена за сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането на незабавно изпълнение в обрзувания изпълнителен процес.