Решение № 377 от 22.04.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София, …………….2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

НО, 15 въззивен състав в публичното заседание на двадесет и втори март през двехиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА

ТАЛЕВА

КРИСТИЯН

ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря Весела Венева и прокурора Томи Наков, като разгледа докладваното от съдия Маринкова ВНАХД №4806 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

С решение от 17.07.2018 г. по НАХД №1861/17 г., СРС, НО, 19 състав е признал подсъдимия Й.И.А. за виновен за извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК, за което и на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Възложил е на обвиняемия и направените по делото разноски.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от защитника на обвиняемия А.- адвХ. М., както и допълнение към нея,, в които твърди, че решението на съда е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че деянието е изначално несъставомерно от обективна страна, като излага подробни съображения в тази насока. Сочи, че обстоятелствата, които са обект на деклариране подлежат на проверка и чрез други писмени документи, поради което няма как същите да бъдат предмет на лъжливо (невярно) документиране и деклариране. Застъпва тезата, че предмет на такова документиране могат да са само обстоятелства, за които това е предвидено в закон, указ и постановление на МС, но не и Наредба приета от отделни министри, какъвто е настоящия случай. Оспорва извода на съда, че именно обвиняемият е декларирал невярно инкриминираните обстоятелства, с оглед на това че е доказано, че не той е вписал текста касаещ същите в декларацията.

Иска от въззивния съд да отмени решението на СРС и да постанови ново, с което да признае обвиняемият А. за невиновен.

В жалбите се прави искане за допускане на нова комплексно почеркова експертиза със задача подробно формулирана в жалбите.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага допълнителен разпит на обвиняемия, както и разпит на свидетели и вещи лица, нито събирането на нови писмени и веществени доказателства по делото.

Съдът е счел, че не се налага назначаването и на нова експертиза поискана от защитата в жалбите.

Пред въззивния съд обвиняемият А. възползвайки се от правото да дава обяснения по делото на всяка фаза на съдебното производство е дал такива, като по същество отрича да е извършил инкриминираното деяние.

.В съдебното заседание пред въззивната инстанция защитникът на обвиняемия А.- адв.Б.поддържа жалбата, като представя и писмени бележки от другия защитник на обвиняемия- адв.Д.М.. Намира решението на първоинстанционния съд за неправилно поради неверен анализ на събраните доказателства, като акцентира на следното: на първо място заключението на приетите по делото СГЕ, според които в процесната декларация текста, който е изписан отдолу в графата „забележка“ и текста, който е изписан в самата бланка са изписани от две различни лица, което счита, че потвърждава обясненията на подсъдимия, дадени и пред въззивния съд, според които той не е изчел попълнения текст преди да го подпише. Посоченото обстоятелство изключва умисълът за извършване на престъплението, тъй като същият не е бил запознат със съдържанието на текста. Второто обстоятелство, на което моли съда да обърне внимание е, че обвиняемият е станал жертва на това, че на него му е бил продаден краден автомобил. Същият е разбрал за това обстоятелство едва при неговата вече започнала и вървяща към края си процедура по регистрация, като на него са му предадени набор от документи на италиански език, които в последствие от трето, непознато за него лице са били вписани в процесната декларация. В тази насока моли съда да отчете обстоятелството, че между лицата, които действително са закупили автомобила от италианския гражданин С.Г.съгласно наличното по делото удостоверение за собственост не е бил сключван в нито един момент договор за покупко-продажба и реално не е било налице такова прехвърляне на собствеността на процесния автомобил.

Ето защо, дори да се приеме, че този текст, който е изписан в декларацията осъществява макар и формално признаците на престъплението по чл. 313 от НК, той не е и толкова неверен, доколкото реално договори за покупко-продажба в цялата верига от прехвърлители не са налични. Реално документ за собственост е съществувал и съществува към настоящия момент единствено по отношение на италианския гражданин С.Г., като краен купувач на този автомобил се явява именно обвиняемият. Сочи, че в практиката са известни множество случаи при които се купуват автомобил без прехвърляне на собствеността, при това от лица, които се представят с други имена. Излиза, че едно лице, когато отива да подава документи, за да си регистрира закупения автомобил трябва да посочи някакво име, което дали е истинско, дали не е, той няма как да знае това, когато реално няма изповядана сделка пред нотариус за прехвърлянето на този автомобил. Ако се приеме за вярно, това обстоятелство би означавало, че и една такава декларация с неистинско име посочено в нея също ще припокрива признаците на състава по чл. 313 от НК.

В действителност единственото лице, за което е било сигурно от наличната документация по делото, че е било собственик и реален прехвърлител на този автомобил е италианският гражданин. Другите лица П., И., М.и т.н. не са действителни собственици на автомобила и същите не са сключвали договори с италианския гражданин. Нещо повече, обвиняемият, както и третото лице, което е попълвало декларацията не са имали как да знаят реалното име на фактическия прехвърлител на процесния автомобил в Република България. Набляга на това, че много често тези прехвърляния стават и без да се използват имена.

Дават се парите, взимат се документите, взима се автомобила и се отива да се регистрира без никакви имена и данни за фактическия прехвърлител.

Подобен вид практика води много често до такива инциденти при попълването на документите и това не е единствен случай. В настоящия случай обвиняемият не само си е препатил от тази декларация, но си е препатил затова, че е купил автомобил, който е с пренабита рама, краден е и съответно е загубил и автомобила си.

Ето защо счита, че въз основа на тези факти, макар и формално да са осъществени от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл.313 от НК, то обществената опасност в конкретния случай е изключително ниска и поради това счита, че е налице основание за прилагането на разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК, тъй като случаят е малозначителен. Това е така, тъй като не е попълнено някакво фалшиво име или фалшив собственик, а съобразно писмените документи този италианец наистина е собственика на автомобила и е прехвърлител на български граждани, които за съжаление не са сключвали действителни договори с него.

Предвид това намира, че в настоящия случай осъждането на обвиняемия по така повдигнатото му обвинение не отговаря на основните принципи на наказателното право и на наказателния процес. Подобен тип прояви следва да бъдат наказвани в случай, които са коренно различни от настоящия. Моли съда да постанови законосъобразен, правилен и справедлив съдебен акт, с който да оправдава подзащитния му по така повдигнатото обвинение.

Обвиняемият

Й.А. дава подробни обяснения пред въззивния съд. не се признава за виновен. Моли да бъде оправдан.

Прокурорът при СГП счита решението на СРС за правилно и законосъобразно, моли същото да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови решението си, районният съд се е позовал на събраните по делото гласни и писмени доказателства от ДП, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.378, ал.2 от НПК, включително и на заключениято по изготвените в съдбена фаза експертизи, които макар и да не е изброил отделно, е коментирал подробно поотделно и в тяхната взаимовръзка. Пред настоящата съдебна инстанция бяха събрани нови доказателства, а именно допълнителните обяснения на обвиняемия А..

Въз основа на така събрания доказателствен материал първостепенният съд е установил фактическа обстановка по делото, която изцяло се споделя и от настоящия съдебен състав, без да са налага същата да бъде променяна, независимо от допълнително дадените от обвиняемия обяснения пред въззивния съд. фактическата обстановка установена от първостепенния съд и възприета и от въззивния такъв следва единствено да бъде допълнена и детайлизирана, и тя е в следния смисъл:

Обвиняемият Й.И.А. е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, висше образование, работи като младши автоконтрольор, неосъждан, с адрес гр.София, ж.к. „********, ЕГН **********.

Обвиняемият Й.А. търсил да закупи лек автомобил. Същият разглеждайки обявите на сайта www.mobile.bg се спрял на обявен за продажба лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 6“, който бил с италиански регистрационни номера *******. След като се обадил на посочения в обявата телефон се свързал с лице, представящо се за М.М.и след кратък разговор му казал, че желае да закупи автомобила, който предлага за продажба. За да се спре обявлението за продажба на харесания от него автомобил обвиняемият изпратил капаро в размер на 100 лева на 04.02.2015 г. на св. М.чрез „Еконт“.

След изпратеното по пощата капаро, на

07.02.2015 г. обвиняемият А. отишъл до гр. Бяла Слатина, където се намирал автомобилът и там се срещнал със свидетеля М.. Обвиняемият бил придружаван от свидетелите Б.Е.и М.В.- и двамата полицейски служители съответно в ОПП и КАТ- СДВР. Самият А. също бил полицейски служител в КАТ- СДВР, като още при обаждането си по телефона за да се поинтересува за автомобила, обвиняемият се представил като такъв. Отишли до там с лек автомобил Фолксваген Голф, собственост на св.В.. При пристигането на място сторил същото, а единият от свидетелите се представил за него началник.

Изпробвали автомобила, огледали го и отдолу, от където висял някакъв кабел, като едно от лицата, придружаващо обвиняемия и представящо се за негов началник настоял да се направи отбивка от цената, заради многото забележки по автомобила.

Проверили също така и рамата на автомобила на отворен капак, като разглеждали автомобила отвсякъде около 15-20 минути. След като се договорили за отбивка от първоначално обявената цена, обвиняемият платил на св.М.за автомобила сумата от 2600 лева и взел автомобила от св.М..

Последният му предал и италианските документи, които били у него, а именно: италиански регистрационен талон за МПС №A000114VC02 /carta di circolazione/ и удостоверение за собственост №10/A021140W /certificate di proprieta/ (на италиански език), в което фигурирало и името на свидетеля Р.Х.в И. от град Тръстеник, както и договор за покупко- продажба, сключен в Италия на името на Р.Х.в И. като купувач отново на италиански език, както и фотокопие от личната карта на свидетеля Р.Х.в И..

Договор за покупко-продажба не бил сключван между свидетелят М.и обвиняемият А. в изискуемата форма - писмен с нотариална заверка на подписите, нито отношенията им били уредени писмено в друг документ, като и самият М.не притежавал документи, че е собственик на този автомобил.

След това тримата си тръгнали- обвиняемият А., управлявайки току що взетия от него лек автомобил Ауди, а двамата свидетеля с автомобила на св.В.- Фолксваген Голф. По пътя за гр.София автомобилът на обвиняемия аварирал и се наложило да бъде докаран до гр. София на репатрак, с помощта на „Пътна помощ“. Наложило се автомобилът да бъде ремонтиран.

След известен период от време обвиняемият А. се обадил по телефона на св.М.и му казал, че му струвало твърде много за да възстанови автомобила, и че трябва да му върне още пари, на което последният заявил, че няма смисъл да коментират, тъй като е огледал автомобила и е видял състоянието му преди да го вземе, с което разговорът приключил.

Разпечатката съдържа 40 от 123 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a377d6b4-dcd4-495a-a34c-020951673369