Решение № 313 от 02.10.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Карлово, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20245320100270 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВО по иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. І-во от ЗЗД.

Ищцата Е. М. Б. твърди, че на 28.03.2022г. сключила договор за потребителски кредит № *** с ответника „*********************, по силата на който получила от ответника в заем сумата от 2000 лева, платима на 36 броя месечни погасителни вноски, при годишен лихвен процент 41%, лихвен процент на ден – 0.11%, ГПР – 49.08%. В договора бил посочен размер на месечната вноска 96.11 лева и обща дължима сума по кредита – 3 459.59 лева. Към договора било сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги изразяващи се в следното: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средство. За предоставянето на т.нар. „допълнителни услуги“ следвало да бъде допълнително заплатена сума в размер на 1999.80 лева при размер на вноската по допълнителния пакет от 55.55 лева. Общото задължение по договора и допълнителния пакет било в размер на 5459.76 лева, при обща вноска в размер на 151.66 лева.

Договор за потребителски кредит № *** от 28.03.2022г. бил недействителен. В нарушение чл.11, ал.1, т.9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), в договора не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. Освен това, тъй като клаузата за възнаградителна лихва била недействителна (нищожна) и от тук несъществуваща, поради противоречието й с добрите нрави, то практически 1 не било изпълнено изискването на коментираната разпоредба, да бъде посочен размерът на лихвата по договора и начинът на нейното прилагане. Затова и с оглед разпоредбата на чл.22 ЗПК, процесният договор за потребителски кредит бил недействителен. В нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора не бил посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и липсвала каквато и да било яснота по какъв начин е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Нормата на §1, т.2 ДР ЗПК определяла, че тя представлява сбор от общия размер на кредита (отпусната в заем сума) и общите разходи по кредита. Последните били регламентирани в §1, т.1 ДР ЗПК и по своето същество представлявали годишен процент на разходите (ГПР) (чл.19, ал.1 ЗПК). В ГПР, съгласно законовата дефиниция, се включвала възнаградителната лихва и всички други разходи (такси, комисионни и пр.), свързани с кредита. В договора не се съдържали конкретните параметри на общата дължима сума. Липсата на тази яснота водела до извод, че в договора няма разписани ясни правила, които да определят как се определя общата сума, дължима от потребителя и от какви пера е съставена. Това означавало, че договорът е недействителен с оглед разпоредбата на чл. 22 ЗПК. В договора не фигурирала информацията по чл.11, ал.1, т.12 ЗПК - за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Липсата на тази информация съгласно чл.22 ЗПК било санкционирано с недействителността му. Договорената възнаградителна лихва в договора била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Противоречаща на добрите нрави била уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити, а за обезпечени двукратния размер. В конкретния случай, възнаградителната лихва надвишавала три пъти законната. Клаузата за заплащане на възнаграждение за пакет допълнителни услуги противоречало на материалния закон и на разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК. Възнаграждението не се дължало на основание чл.10а ЗПК. Касаело се за „услуги“, които били свързани с усвояване и управление на кредита. Усвояването било действие по договаряне и получаване на парични средства, а по управление - действия, свързани с изплащането на вече формираното задължения. От този вид били договорените в споразумението услуги. След като законът забранил изискването за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, то възнаграждението за т.нар.

„допълнителни услуги“ не се дължало. Не се дължало и на основание чл.10а, ал.4 ЗПК, тъй като в договора нямало конкретно описание на вида, размера и действието, за което е начислено възнаграждението за т.нар. допълнителни услуги. Петте услуги в договора не били ограничени, като размер за всяка една и от тях и като действие. Начисляването на възнаграждението за т.нар.

„Пакет допълнителни услуги“ по своето същество представлявало разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК, с което се надвишавало ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК, че ГПР не може да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. В противен случай тази клауза била нищожна (чл.19, ал.5 ЗПК). Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява „общите разходи по кредита“.

Те били детайлно регламентирани в §1, т.1 от ДР на ЗПК и включвали освен всички такси, комисионни и др.подобни, но и разходи за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В допълнение, чл.19, ал.1 ЗПК 2 допълвал, че това са и комисионни, и възнаграждения от всякакъв вид. Казано с други думи, възнаграждението за т.нар. „пакет за допълнителни услуги“, прикривало разходи, които по своето същество са включени в ГПР. Това прикриване било санкционирано от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК, която разпореждала, че всякакви клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона са нищожни. В случая това било налице. От изложеното до тук се установявало, че клаузата за възнаградителна лихва и клаузата за заплащане на възнаграждение за пакет допълнителни услуги са нищожни на две групи основания - поради цялостна недействителност на договора и поради самостоятелното им противоречие на добрите нрави, материалния закон и нищожност поради заобикаляне на закона.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди на основание чл. 55, ал. 1, пр. I-во от ЗЗД, „*********************, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б.“ *************************, представлявано от С. Н., И.Г. О.Л. Я.Ч. да заплати на Е. М. Б. с ЕГН ********** от село А., община С., област П., улица ***, сумата от 50 лева, платена при липса на основание по клаузата за възнаграждение за пакет допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № *** от 28.03.2022г. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Претендира деловодни разноски.

Сочи банкова сметка, по които да бъдат преведени присъдените суми, а именно:

„У.Б“ АД, IBAN: ***************************

Ответникът „П. Б.“ ЕООД оспорва иска като неоснователен, прави правни възражения срещу всички твърдения за нищожност на договора.

Излага подробни правни доводи относно валидността на договора и отделните негови клаузи.

МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен.

В ХОДА на производството ищцата е поискала и е допуснато на основание чл. 214 ал.1 от ГПК, изменение в размера на иска като същият се счита предявен за сумата от 1030.00 лева.

След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С искане № *** от 28.03.2022 г. ищцата заявила желание да получи от ответника сума в размер на 2000 лева, за която сума страните да сключат договор за потребителски кредит. В искането се сочи, че ищцата е пожелала да плати сумата за срок от 36 месеца с месечна вноска в размер на 152.51 лева, платима до 20-о число на месеца. В раздел ІV от искането е посочено, че ищцата е пожелала две допълнителни възможности – Фаст, предоставяща правото на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит и Флекси, предоставяща правото за промяна на погасителния план. Не се спори, че на същата дата страните са сключили договор за потребителски кредит № *** от 28.03.2022г., по силата на който ответникът отпуснал на ищеца в заем сумата от 2000 лева при следните параметри: срок на кредита – 36 месеца, размер на вноската по кредита – 96.11 лева, ГПР 49.08 лева, годишен лихвен процент – 41.00 лева. Лихвен процент на ден – 0.11%, дължима сума по кредита – 3459.59 лева. В договора е включен пакет допълнителни услуги 3

Фаст, предоставяща правото на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит и Флекси, предоставяща правото за промяна на погасителния план. По избран пакет допълнителни услуги са посочени следните параметри: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Фаст – 700 лева, възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси – 1300 лева, размер на вноската по закупен пакет допълнителни услуги – 55.55 лева, дължима съвместно с месечните вноски по кредита.

Посочено е общо задължение по кредита и по пакет допълнителни услуги – 5459.59 лева, общ размер на вноска – 151.66 лева. Не се спори и се установява от представените документи, че при сключване на договора на ищцата са били предоставени и е подписала следните документи: информация и декларация във връзка с обработката на личните данни, стандартен европейки формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, общи условия на „********************* към договор за потребителски кредит. Към договора е приложен погасителен план, в който дължимите по договора суми са посочени по падежни дати, размер на дължимата главница, размер на дължимата лихва, общ размер на вноската по кредита, размер на вноската по закупен пакет за допълнителни услуги и общ размер на месечната вноска.

Посочени са също дата на плащането и общ брой на дните забава.

От заключението на неоспорената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че:

По сключения договор за кредит с № ***, Е. М. Б. е получила и усвоила сума в размер на 2000 лева; общо е изплатила сума в размер на 3030 лева, разпределени както следва: главница – 776.24 лева, възнаградителна лихва в размер на 1088.10 лева, закупени допълнителни услуги в размер на 1065.98 лева; плащания по начислени лихви за просрочие – 24.66 лева; такси – 30 лева.

Дължимите суми по договора са както следва: главница – 1223.74 лева, възнаградителна лихва в размер на 371.49 лева, закупени допълнителни услуги в размер на 889.00 лева; плащания по начислени лихви за просрочие – 65.49 лева

Предвид така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

За да установи дали в конкретната хипотеза е налице неоснователно обогатяване на кредитора, съдът следва да разгледа направеното с исковата молба възражение за нищожност на договора за кредит на посочените основания.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Между страните е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит и не се спори, че ответникът е изпълнил задължението си да предостави сумата, предмет на договора. Ищцата се е задължил да върне заетата сума по уговорения в договора начин и в уговорените размери. Не се 4 спори и се установява от неоспореното заключение на вещото лице, че ищцата е извършила плащания в общ размер на 3030.00 лева. Кредитодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.