Решение № 1113 от 23.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1113 гр. София, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20231110166779 по описа за 2023 година

Производствотo e по реда на чл.422 ГПК.

О. С. е предявила искове срещу „България Еър“ АД иск по чл.7, пар.1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета за сумата от 250 евро – обезщетение за отмяна на полет FB361 по направление летище София - летище Одеса, планиран за 21.10.2019г., ведно със законната лихва от 23.12.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, както и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 156,18 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 22.10.2019г. – 16.12.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 70705/2022г. на СРС, 64 – ти състав.

Ищцата твърди, че е сключила с ответника договор за въздушен превоз за редовен полет FB361 по направление летище София - летище Одеса, планиран за 21.10.2019г., който следвало да бъде опериран от ответния въздушен превозвач. Ищцата се е явил на време на летище София и е преминала всички контролни и регистрационни процедури, след което било обявено, че полетът се отменя. На 22.10.2019г. на ответника била изпратена извънсъдебна покана за изплащане на обезщетение съгласно чл.7, пар.1, б.“б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г., но изпълнение не постъпило. Ищцата в качеството си на пътник не била информирана за отмяна на полета по – малко от 7 дни преди началото на полета, тежестта на доказване на което обстоятелство било на въздушния превозвач съгласно чл.5, пар.4 от Регламент № 261/2004. Международната компетентност на сезиразния съд обосновава с нормата на чл.4, пар.1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 – по седалище на въздушния превозвач, както и с решение на СЕС по дело C – 204/08, съгласно което пътникът има право да избере една от следните юрисдикции – на държавата на излитане или на държавата на кацане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, като не е спазил срока по чл.131 ГПК , доколкото исковата молба заедно с приложенията са връчени на ответника на 28.02.2024г., което той изрично признава в своя молба от вх. № 314082/07.10.2024г., а отговорът е подаден чрез куриер на 11.06.2024г. В подадения извън срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба ответникът оспорва иска. Възразява, че основен елемент от фактическия състав на правото на обезщетение по Регламент № 261/2004 е явяването на пътника най – малко 45 минути преди обявения час на полета на гишето за регистрация, което обстоятелство в случая не се установявало при носена от ищеца 1 доказателствена тежест за сочения факт. Явяването на пътника навреме за полет било задължение на пътника по договора за превоз и представлявало съдействие на превозвача, без което последният не би могъл да изпълнени своето задължение по договора, а именно да превози пътника. При неизпълнение на сочената предпоставка по чл.3, пар.2, б.“а“ от Регламент 261/2004 – явяване най – малко 45 минути преди обявения час на полета пред гишето за регистрация, предвиденото в Регламент 261/2004 обезщетение не се дължало. Ответникът се е позовал и на изтекла погасителна давност. Относно приложимия давностен срок сочи, че Регламент № 261/2004 не определя давностни срокове за предявяване на искове за обезщетение по същия регламент, като в решение на СЕС по С – 139/2011 било прието, че въпросът за давностните срокове по искове по Регламента е предмет на национално законодателство на всяка държава членка. При това по посочения въпрос приложение следвало да намери българското право и по – конкретно специалния закон – нормата на чл.135, ал.1 ЗГВ. Аргумент за приложимост на нормата на чл.135, ал.1 ЗГВ по отношение на исковете за обезщетение по Регламент № 261/2004 били и новите разпоредби – чл.135, ал.2 и ал.3 ЗГВ. Прави позоваване на мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗГВ, които са обнародвани в ДВ, бр.16 от 2021г. При това доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено след изтичане на двугодишния давностен срок по чл.135, ал.1 (преди изм ДВ бр 16 от 2021г.) ЗГВ, то вземането било погасено по давност. По отношение на иска за акцесорното вземане възразява, че при условията на пълно и главно доказване не е установено, че представената с исковата молба покана за плащане е получена от ответника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Съдът дължи обсъждане на доводите на ответника в депозирания извън срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба, защото неспазване на срока по чл.131 ГПК не лишава ответника от правото да оспори иска и обстоятелствата, на които се основава, както и да вземе становище по представените доказателства - в този смисъл решение № 27 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1893/2013 г., II т. о., ТК, решение № 290 от 15.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1211/2010 г., I г. о., ГК и др. В случая съдът следва да обсъди въведените от ответника доводи за липса на всички изискуеми елементи от фактическия състав на търсената отговорност и за липса на доказателства за изпадане на ответника в забава. С представения извън срока по чл.131 ГПК отговор е направено и възражение за погасителна давност, което обаче се преклудира с изтичане на срока по чл.131 ГПК – арг. чл.133 ГПК, поради което съдът не дължи произнасяне по това възражение.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

Сезираният съд е международно компетентен да се произнесе по настоящия спор съгласно чл.4, пар.1 от Регламент № 1215/2004 - по местоживеене на ответника, и допълнително съгласно чл.7, ал.1, б.“б“ предвид решение на СЕС по дело C – 204/2008 (задължително за настоящия съд съгласно чл.633 ГПК), съгласно което компетентен е и съдът в държавата на излитане на самолета.

По същество по делото няма спор, а и от приетия като доказателство електронен билет ЕТКТ 623 2403975133 се установява, че между страните е сключен договор за въздушен превоз, по силата на който ответникът в качеството си на въздушен превозвач е приел задължението да превози ищцата от летище София до летище Одеса на 21.10.2019г. с час на излитане 00:45ч. и номер на полет FB361.

В отговора на исковата молба не е оспорено, че процесният полет е отменен, което следва и приетата като доказателство разпечатка на излитащи полети на 21.10.2019г., предоставена от „Соф Кънект“ АД, от която е видно, че процесният полет не е бил експлоатиран, т.е. бил е отменен.

В отношенията между страните приложение намира Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полет съгласно чл.3, пар.1, б.“а“ от Регламента. Предвидената в Регламента отговорност на въздушния превозвач урежда правото на парично обезщетение за претърпяна вреда от отмяна на полет, отказ от достъп до борда на самолета или голямо закъснение, която вреда се изразява в причиненото неудобство заради загуба на време поради неизпълнение на задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз съобразно планираното разписание.

Предвидените в регламента обезщетения са във фиксиран размер.

2

При отмяна на полет пътникът има право на обезщетение съгласно чл.5, вр.чл.7 от Регламент 261/2004 според разстоянието между точката на излитане и точката на кацане, измерено по метода на дъгата на големия кръг. В случая това разстояние по планувания полет е до 1500 км., за което не се спори, поради което предвиденото обезщетение е в размер на 250 евро – чл.7, пар.1, б.“а“, вр. пар.5.

Правото на обезщетение за пътника на отменен полет е предоставено от наличие на потвърдена резервация (чл.3, пар.1, б“а“ Регламент 261/2004). Под „резервация“ следва да се разбира фактът, че пътникът има билет или друго доказателство, което показва, че резервацията е приета и регистрирана от въздушния превозвач или туроператор – чл.2, б.“ж“ от Регламен 261/2004. В случая потвърждаването на резервацията се доказва посредством приетите като доказателства издадени на ищцата електронен билет и бордна карта.

Съдът намира за неоснователен доводът на ответника, че елемент от фактическия състав за пораждане на задължението на въздушния превозвач за обезщетение съгласно Регламент 261/2004 при отмяна на полет е явяване на пътника на гишето за регистрация най – малко 45 минути преди обявения час на излитане. Видно от нормата на чл.3, пар.2 от Регламент 261/2004, при отмяна на полет соченото условие изрично е изключено при обезщетяване на пътниците при отмяна на полет.

При това посоченото изискване за явяване най – малко 45 мин. преди обявения час на излитане пред гишето за регистрация е предвидено като предпоставка за дължимост на обезщетение само в хипотези на отказан достъп до борд и на голямо закъснение. От това следва, че соченото обстоятелство (явяване на пътника най – малко 45 мин. преди обявения час на гишето за регистрация) е ирелевантно за възникване на претендираното право и не следва да се обсъжда.

Предвид горното в полза на ищцата срещу ответника е възникнало право на обезщетение в размер на претендираната сума на основание чл.5, вр.чл.7, пар.1, б.“а“ Регламент 261/2004.

Както се посочи и по -горе, възражението за изтекла погасителна давност не е заявено своевременно – нито във възражението по чл.414 ГПК, нито в срока по чл.131 ГПК, поради което по арг. на чл.133 ГПК и съобразно задължителните разяснения по т.11а от ТР № 4/2013г. по тълк.д.

№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, възражението е преклудирано и съдът не дължи произнасяне по същото. За пълнота на изложението съдът намира възражението за изтекла погасителна давност за неоснователно. В Регламент 261/2004 не е предвидена продължителността на приложимите давностни срокове. По отношение на този въпрос се прилагат правилата по националното право на всяка държава членка, както е прието в Решение на Съда на ЕС от 22 ноември 2012 година по дело C-139/11 (задължително за настоящия съд – чл.633 ГПК). Предвид естеството на спорното право – обезщетение за некачествено в темпорално отношение изпълнение на задължение за извършване на въздушен превоз на пътници, същото се погасява с тригодишен давностен срок съгласно чл.111, б.“б“ ЗЗД. Неоснователно е позоваването на ответника на нормата на чл.135 (приложима ред. до изм. бр. ДВ бр.16 от 2021г.) Закона за гражданското въздухоплаване, която гласи, че правото на иск срещу превозвача по международните превозни договори се погасява в двегодишен срок, считано от деня на пристигането на въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на превоза.

Нормата на чл.135 ЗГВ следва да се тълкува наред с правото на пътника да предявява рекламации пред превозвача по чл.127 ЗГВ. Повод за този извод следва от нормата на чл.137 ЗГВ, която предвижда хипотеза на спиране на давностния срок по чл.135 ЗГВ докато трае рекламационното производство. Рекламационно производство е предвидено само за липси и повреди на багажа или товара, закъснение за предаване на багажа или товара и надплащане на пътни такси. Правилата относно давностни срокове в ЗГВ са поместени в глава XI “Констативни протоколи, рекламации и давност“, като в посочената глава са предвидени искове на пътниците, произтичащи единствено от липса или повреди на багажа, както и искове за вреди от телена повреда или смърт на пътника, като са уредени съответно и приложимите давностни срокове относно тези искове – чл.135 и чл.136 ЗГВ. Различен извод не следва от последвалото изменение на ЗГВ, които промени са обнародвани в ДВ бр.16 от 2021г. С посоченото изменение са скъсени давностните срокове по чл.135, ал.1 ЗГВ и са добавени нови две алинеи на чл.135 ЗГВ. Нормите на чл.135, ал.2 и ал.3 (изм бр ДВ 16 от 2021г.) предвиждат задължителна форма на пълномощните в полза на лицата (които не са адвокати), представляващи пътници при предявяване на претенции за обезщетение по Регламент 261/2004.

Разпечатката съдържа 25 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a37785da-60c5-4f9e-8df3-35f9e38c88f9