Разпореждане № 89790 от 23.07.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 89790 гр. София, 23.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАФАЕЛА СТ. МАТЕВА като разгледа докладваното от РАФАЕЛА СТ. МАТЕВА Гражданско дело № 20261110118878 по описа за 2026 година

Производството по гр.д.№ 18878/2026 г. е образувано след изпращане по подсъдност с определение № 7280/21.05.2026 г. на РС-В., постановено по гр.д.

№ 1629/2026 г. по описа на съда.

Съгласно чл. 117, ал. 1 ГПК определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните, освен в случаите по ал. 2 и ал. 3 на посочената правна норма. Съобразно чл. 117, ал. 2, изр. 1 ГПК с писмен договор страните по имуществен спор могат да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази разпоредба не се прилага за подсъдността по чл. 109 ГПК по местонахождение на недвижим имот /чл. 117, ал. 2, изр. 2 ГПК/. Договорът за подсъдност може да се отнася, както до бъдещ имуществен спор между страните, така и до вече възникнал спор, който не е предявен пред съда по аргумент от чл. 120 ГПК.

По отношение на действието на договора за подсъдност в разпоредбата на чл.

117, ал. 3 ГПК са предвидени две изключения: договор за избор на съд по искове на потребители и по трудови спорове поражда действие само ако е сключен след възникването на спора, т. е. при тези две категории искове е изключена възможността договорът за подсъдност да касае един евентуален спор. Терминът „потребител“ в посочената разпоредба следва да бъде тълкуван по идентичен начин с термина „потребител“ в чл. 113 ГПК.

В хипотезата на сключен договор за застраховка на моторно превозно средство „***“ между търговско дружество - лизингодател в качеството му на застрахован, от една страна, и застраховател, от друга страна, лизингодателят 1

– търговско дружество не е икономически по-слаба страна в застрахователното правоотношение, тъй като застрахова автомобила с цел извършване на своята търговска дейност. Поради изложеното разпоредбите на чл. 117, ал. 3 и чл. 113 ГПК не намират приложение в хипотезата на предявен иск от лизингополучател – юридическо лице с правата на застрахован по чл.

384, ал. 2, т. 1 КЗ срещу застраховател по застраховка „***“ на лизингов автомобил /така Определение № 69/28.01.2021г. по ч.т.д. № 1049/2020г. ВКС ІІ т.о./.

Предвид изложеното исковата молба е явява нередовна, доколкото не е представен документ за заплатена по сметка на компетения СРС държавна такса в размер на сумата 25,56 евро.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба вх. № 17457/04.03.2026 г. от „К.“ ЕООД срещу ЗАД А., ЕИК ******.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението:

Да представи доказателство за внесена по сметка на СРС държавна такса в размер на 25,56 евро.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията изцяло и в срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

У К А З В А на ищеца, че разполага с възможност да поиска възстановяване на заплатената по сметка на РС-В. държавна такса.

Рапореждането не подлежи на обжалване.

Препис от разпореждането да се връчи на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2