Определение № 740 от 28.11.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 740 гр. Благоевград, 27.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно частно наказателно дело № 20231200601349 по описа за 2023 година Окръжният съд е сезиран с частна жалба от адвокат П. С. в качеството му на защитник на подсъдимия И. К. А., против протоколно определение №3162/20.11.2023 год. по н.о.х.д. № 901/2023 год. по описа на Районен съд Благоевград, с което на основание чл.270 от НПК е оставено без уважение искането за изменение на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража”. В частната жалба се изразява несъгласие с изтъкнатото от първата съдебна инстанция за липса на основания, които да налага изменение на най-тежката мярка за неотклонение. Поставя се акцент върху три групи обстоятелства, първата от които касае действителната стойност на вещите, предмет на престъплението кражба, за което А. е обвинен. Неубедителните доказателства на обвинението за стойността на отнетите движими вещи може да доведе до извода за маловажност на деянието. На второ място, от определени гласни доказателства може да се заключи, че ролята на А. не е на съизвършител, а със значително по-ниска степен на обществена опасност.

Третата група от обстоятелства, обосноваващи изменение на мярката за неотклонение според защитника, са свързани с тежкото социално и житейско положение на подсъдимия, чийто син е със здравословни проблеми и без други близки, които да се грижат за него. В съвкупност те обосновават необходимостта от изменение на мярката за неотклонение, включително и защото нейната продължителност не може да бъде оправдана само с предходното осъждане на дееца.

1

Иска се отмяна на атакуваното определение и изменение на мярката за неотклонение спрямо А. от „задържане под стража“ в по-лека такава.

Частната жалба е депозирана чрез Районен съд – Благоевград и към нея са приложени материалите по н.о.х.д. № 901/2023 год. по описа на същия съд.

Въззивната инстанция след преценка на приложените материали по делото намира за установено следното:

Правното основание на депозираната частна жалба се съдържа в разпоредбата на чл.270 от НПК, според който предаденото на съд лице по всяко време от производството може да оспори наложената му мярка за неотклонение. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Срещу подсъдимият И. К. А. е внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. с чл.194, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК. От датата на извършеното престъпление – 11.04.2023 год., за което е обвинен, А. е задържан под стража. Същият няколкократно е искал да му бъде изменена МН от „ЗС“ в по-лека, което е отказвано от съдебните инстанции с мотив, че не са налице основания и новонастъпили обстоятелства, обосноваващи отпадане или снижаване на опасността от извършване на престъпление, особено като се има пред вид, че подсъдимият е обвинен в извършване на кражба в изпитателния срок на предходно осъждане за умишлено престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ с приложението на чл.66, ал.1 от НК. Сходни съображения са изтъкнати и от първата съдебна инстанция, която е посочила, че липсват нови обстоятелства, налагащи преразглеждане на въпроса за изменение на найтежката мярка за неотклонение. Освен това, изтеклият срок на задържане на лицето не е неразумен, тъй като наказателното производство се намира в съдебния му стадий, в който липсват законодателни ограничения, подобни на тези по чл.63, ал.4 от НПК.

В принципен план въззивната инстанция споделя посочените съображения. Следва да се отбележи, че изтеклият период на задържане под стража на едно лице винаги представлява основание за поставяне на въпроса за това следва ли да бъде продължена мярката му за неотклонение, но винаги на плоскостта на конкретните данни за повдигнатото обвинение и личността на дееца. А. е обвинен в извършване на тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от една до десет 2 години, ако бъде признат за виновен. Отделно от това той е осъждан за друго умишлено престъпление, за което е санкциониран с „лишаване от свобода“, чието ефективно изтърпяване е отложено за изпитателен срок, в който е извършено деянието по разискваното обвинение. В този смисъл опасността от извършване на престъпление е реална и защитникът му не е прав, че от предходните му осъждания тя не следва да се извежда. Съдебната практика е категорична, че опасността от извършване на престъпление и нейният интензитет са в пряка зависимост от предходните осъждания на лицето, които определят и степента на неговата обществена опасност. Логиката на подобно разсъждение се подкрепя от материалите по делото, от които става ясно, че за срок по-малко от една година от предходното му осъждане, А. отново е обвинен в извършване на умишлено престъпление от общ характер.

Направените възражения за стойността на предмета на престъплението не са с определящо значение, доколкото тези данни следва да бъдат съобразени при постановяване на присъдата. Същото се отнася и до това каква е действителната роля на подсъдимия в съвместната престъпна дейност, за която към момента на разглеждане на въпроса за изменение на мярката му за неотклонение може да се съди по повдигнатото му обвинение. А твърденията за влошено семейно положение на А. с оглед страданията на детето му поради липса на контакт с бащата, не могат да бъдат разгледани като приоритетни, доколкото с преобладаващо значение са интересите на обществото от предвардване извършването на престъпления. Не са представени и доказателства, че за детето няма кой да полага грижи, доколкото този въпрос е разискван и при предходни разглеждания на искания за изменение на МН на подсъдимия, а нови доказателства не са представени.

Въпроса за възможността от укриване на подсъдимия във връзка с искането за изменение на МН не следва да се коментира, доколкото такова съображение първият съд не е изтъкнал като основание за решението си.

По изложените съображения Окръжният съд също не съзира на този етап от наказателното производство основания за изменение на наложената на А. МН „ЗС“, поради което атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.345, ал.1, пр.1 във вр. с чл.270, ал.4 от НПК БлОС

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №3162/20.11.2023 год. по н.о.х.д. № 901/2023 год. по описа на Районен съд - Благоевград, с което на основание чл.270 от НПК е оставено без уважение искането за изменение на наложената на И. К. А. мярка за неотклонение от „задържане под стража” в по-лека такава.

Определението на въззивната инстанция е окончателно.

Делото незабавно да се върне на РРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4