Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 114 от 19.03.2019, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 892/2018
Вид
Решение № 114
Подписан
19.03.2019
Състав
КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ, ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№…………

18.03.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ възз. граждански състав на ДВАДЕСЕТИ ФЕВРУАРИ две хиляди и деветнадесета година В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

Секретар: КОНА ДОЧЕВА

Прокурор: ………………… като разгледа докладваното от съдията

ПЕТРАКИЕВ

В.ГР.Д. № 892 по описа за 2018 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 1497/08.10.2018 г., Плевенски районен съд по гр. дело № 4919/2018 г. по описа на същия съд е предоставил на основание чл.127, ал.2 от СК, упражняването на родителските права върху детето С.С.Т., ЕГН ********** на майката Е.Г.И., ЕГН **********.

Определил е местоживеене на детето С.С.Т., ЕГН **********, при неговата майка и законен представител Е.Г.И., ЕГН **********, на адрес: ***.

Определил е режим на личните отношения на детето С.С.Т.,

ЕГН **********, с бащата С.Т.Т., ЕГН **********, както следва: До навършване на едногодишна възраст на детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, по два часа, за всеки от дните, от 10,00 ч. до 12,00 ч., по местоживеене на детето. След навършване на едногодишна възраст: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 11.00 ч. до 16,00 ч. - за всеки от дните, по местоживеене на бащата, като бащата го взима и връща в дома на майката, и детето нощува в дома си по местоживеене, както и 15 дни през лятото, което време не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

Осъдил е на основание чл.143, ал.2 от СК, бащата С.Т.Т., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете С.С.Т., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Е.Г.И., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от датата подаване на насрещната ИМ-06.08.2018г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законови причини за нейното изменение или отмяна, като за разликата до пълния предявен размер от 180лв. е отхвърлил иска, като неоснователен.

Осъдил е на основание чл.149, ал.1, вр.чл.143, ал.2 от СК, бащата С.Т.Т., ЕГН **********, да заплати на малолетното си дете С.С.Т.,

ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Е.Г.И., ЕГН **********, издръжка за минало време, за периода 12.02.2018г-06.08.2018г., в размер на 150лв./месечно., ведно със законната лихва, считано от датата подаване на насрещната ИМ-06.08.2018г., до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 180лв/месечно, е отхвърлил иска, като неоснователен.

Осъдил е на основание чл.78, ал.6 от ГПК, С.Т.Т., ЕГН **********, да заплати по сметка на ПлРС, сумата от 246лв.- държавна такса върху издръжките.

Разноските по делото остават за страните така, както са направени.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК, е допуснал предварително изпълнение на решението, в частта му за присъдените издръжки.

Срещу така постановеното решение на Плевенски районен съд е постъпила въззивна жалба от Е.Г.И. чрез защитника й – адв. Т.Д. от Адвокатска колегия – гр. Плевен. Въззивницата моли, да бъде отменено обжалваното решение в частта, в която е определен режим на лични отношения на детето С.С.Т. с бащата С.Т.Т., като неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие на събраните по делото доказателства. Съдът е определил режим, който отчасти е съобразен с ниската възраст на детето, но не са отчетени редица важни обстоятелства, относими към определянето на личните отношения. На първо място, от първостепенно значение в случая е обстоятелството, че бащата до момента е имал само два контакта с детето и то непосредствено след раждането му, от което следва, че той не познава индивидуалните физиологични и биологични нужди на детето, хранителния и дневния му режим, начина му на общуване, както и специфичните му потребности, свързани с проблема със зрението му. Необходим е по-дълъг период от време за взаимното им опознаване, в резултат на което по естествен начин и постепенно да се пристъпи към следващия етап на отношенията им, при който родител и дете да прекарват повече часове заедно по местоживеенето на бащата. Необходимостта от такъв период се обуславя от обстоятелството, че и до момента бащата не е проявявал желание да вижда детето, по никакъв начин не присъства в живота му, поради което не е възникнала каквато и да е емоционална връзка между тях. Въззивницата счита, че определеният с решението режим на лични отношения между бащата и детето се явява неподходящ и по никакъв начин няма да постигне целта си, тъй като, на практика, не се упражнява от бащата. На следващо място, при определянето на часовете за лични контакти е следвало да бъде съобразено и времето от деня, когато детето е по-спокойно и бодро, за да може бащата реално да общува пълноценно с него. Въззивницата счита, че времето за лични контакти след първоначалния период на опознаване вместо в часовете от 11,00 часа до 16,00 часа, когато детето преимуществено почива е следвало да бъдат определени в часовете от 9,00 часа до 15,00 часа, като след следобедния сън на детето, бащата да връща детето на майката по местоживеенето му. Моли Окръжния съд, да приеме, че определения режим на лични отношения с детето не е определен правилно, законосъобразно и най-вече не е в интерес на детето, поради което да бъде изменен, като се определи следния режим на лични отношения на детето С.С.Т. с бащата С.Т.Т.: до навършване на две години – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, по два часа, за всеки от дните, от 10,00 часа до 12,00 часа по местоживеене на детето. След навършване на две години: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9,00 часа до 15,00 часа по местоживеене на бащата, като бащата го взима и връща в дома на майката и детето нощува в дома си по местоживеене.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемия С.Т.Т..

В съдебно заседание същият не се е явил и не е взел становище по въззивната жалба.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Следва да се посочи, че решението е обжалвано само в частта относно определения от РС-Плевен режим на лични контакти на бащата с детето. В останалата част по отношение на предоставяне на родителските права, издръжката и местоживеенето на детето решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

В обжалваната част първостепенния съд се е постарал да се съобрази със спецификата на конкретните обстоятелства по делото, но не е успял в пълна степен.

Задължителните указания и разяснения в т. II от ППВС № 1/12.11.1974 г. повеляват при решаването на спора относно упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца при развод, съдът да съобразява в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по съществените от тях са изброени примерно: възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след развода, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага, вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, доколкото противобрачното поведение на брачния партньор има отношение към възпитанието на децата. Повечето от тези критерии за преценка са посочени и изрично от законодателя в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК. Такива критерии за преценка интереса на детето са установени и в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакр Д. В решение № 215/21.06.2011 г. по гр. дело № 1325/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е разяснено, че тъй като в задължителните указания, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., изрично е посочено, че от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай, то съдът е длъжен да извърши преценката си за това, на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права, единствено на базата на задълбочена и комплексна съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства, давайки оценка на възпитателските качества на всеки от родителите, на неговия морален облик, на начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето (не само като заявление, но и като реално предприети действия за това), изследвайки към кого от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано, както и дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, съобразявай социалната среда, в която предстои да живее детето след развода (включително бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица), жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности, начинът на живот, както и да съобрази пола и възрастта на детето.

Изхождайки именно от задължението на съда служебно да следи за защитата на интересите на детето, в решение № 110/22.05.2018 г. по гр. дело № 327/2018 г. на ІV гр. о. на ВКС е изтъкнато, освен че тази преценка е комплексна - съдът следва да вземе предвид всички конкретни, установени по делото обстоятелства, които са от значение за интересите на детето - в тяхната съвкупност, а също и че съдът следва да положи и максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за интересите на детето. Така решение № 163 от 27.06.2018 г. по гр. д.

№ 1332/2018 г. на ВКС, IV гр. о.

След като съдът е приложил стриктно тези указания при разрешаване на въпроса за упражняването на родителските права е следвало и детайлно да изследва обстоятелствата, които имат значение за определяне на режима на лични отношения на другия родител – бащата с детето.

Тук основните акценти са два и те са надлежно установени по делото с писмени и гласни доказателства. Първият е възрастта на детето, което към датата на заседанието пред въззивната инстанция е навършило една година. Затова и определения от РС-Плевен режим ограничен с навършването на една година е безпредметен, тъй като същият регламентира първия период на личните отношения по време на делото. Поради това и с настъпването на този факт – навършване на една година на практика решението ще действа само по отношение на втория режим.

Действително към момента на постановяване на решението от съда не е било възможно да се направи преценка, кога решението ще влезе в сила и в коя част, но въззивният съд, като такъв по същество е длъжен да съобрази всички настъпили до приключване на съдебното дирене факти при постановяване на решението си.

Независимо, че детето е навършило една година то има специфичен режим на отглеждане и родителите трябва да се съобразяват с него, като му осигуряват възможност за пълноценно развитие.

Затова и окръжният съд счита, че до навършването на две години – възраст, в която детето може да започне да посещава детско заведение неговият режим на отглеждане, налага и специфичен режим на лични отношения на родителя, който не упражнява пряко тези грижи.

Втората особеност на обстоятелствата по делото е факта, че бащата, на когото следва да се определи режим на лични контакти не е посащавал детето от 08.03.2018г., т.е. около една година. Този факт се установява от показанията на разпитаните пред РС-Плевен свидетели, включително и тези поискани от него – майка му Т.Т., сестра му Д.И., а също и от разпитаната пред ОС-Плевен А.М.– майка на въззивницата. От показанията на тези свидетели става ясно, че поради влошените отношения между страните бащата не е виждал детето от тази дата. Това се потвърждава и от обясненията на самите страни, дадени пред РС-Плевен.

След като бащата не е виждал за този период детето е ясно, че същият не познава нито неговият начин на отглеждане, нито специфичните му нужди, а още по-малко е в състояние да полага преки и непосредствени грижи за него, макар и за определен кратък период от време. Ето защо според съда е необходимо първоначалният период за лични отношение да бъде изцяло съобразен с тези два основни фактора – възрастта на детето и факта, че то не познава баща си, като се определи един режим за кратко време, в който да се изградят първоначални впечатления и възприятия, както у детето, така и у бащата по отношение на дневните навици, като храна, сън, тоалет и т.н. Необходимо е време за установяване на тези първи контакти и връзки между родител и дете. Също така независимо от декларираните влошени отношения между майката и бащата интересът на детето налага тези контакти да се извършват в нейно присъствие, тъй като до този момент само тя е полагала грижи за детето и най-добре може да предаде спецификите на ежедневието му на другия родител. Ето защо според съда до навършване на 2 години на бащата следва да се определи режим на лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00ч. до 12.00ч. по местоживеене на детето, в присъствието на майката.