Решение № 260965 от 14.06.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр. София, ………/14.06.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI -10 състав, в публично заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА при секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело

№ 1115 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени е иск по чл.57, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност.

Синдиците на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) (Банката) са предявили искове за обезщетение за вреди от действията на ответниците в качеството им на бивши членове на управителния съвет. В исковата молба се твърди, че ответниците О.Р., Г.Х., А. П.и И.З. в качеството им на членове на УС на банката са взели решение да се сключи договор за банков кредит с „Б.М.“ ЕООД за сумата от 14 300 000 евро, с обезпечение – особен залог върху активи на дружеството. На 16.05.2013 г. е сключен договорът за банков кредит между банката, представлявана от И.З. и А. П.и „Б.М.“ ЕООД за сумата от 14 300 000 евро. За обезпечаване на задълженията по кредита кредитополучателят е поел задължение да учреди особен залог върху активи. Такъв договор за особен залог е учреден на 16.05.2013 г., без обаче договорът да е вписан в ЦРОЗ. Към 28.10.2014 г. кредитополучателят изпаднал в забава. Със заявление от 13.11.2014 г. банката обявила кредита за предсрочно изискуем. По искане на Банката, с решение от 10.07.2015 г. на СГС, VI - 3 състав по т. дело 1688/2015 г. е открито производство по несъстоятелност на кредитополучателя, като вземането на банката в размер на 2 903 117 лева е включено в одобрения списък с приетите вземания на дружеството в несъстоятелност. Твърди се, че ответниците имат качеството на „администратори“ на банката по смисъла на ДР от ЗБН. Твърди се, че задълженията на ответните като членове на УС и изпълнителни директори са регламентирани както в закона, така и устава на банката, договорите за управление и Правилника за кредитната дейност. Поддържа се, че посоченият договор е сключен в нарушение на чл.237, ал.2 от ТЗ, на чл.44, ал.4 от ЗКИ, на установените правила и на предвидената процедура по отпускане на кредити съгласно Правилника за кредитната дейност на банката, при липса на изискуеми за одобряването им документи и при липса на анализ на дружеството кредитополучател. Твърди се, че кредитът не е били обезпечен, а усвояването им е допуснато от ответниците преди учредяването на обезпечения, в резултат на което вземанията по договора са несъбираеми, като се има предвид че дружеството е преустановило плащания по посочения договор, а ответниците не са положили грижата на добър търговец при сключването им. Допуснато в сключване на необезпечен договора и усвояването на сумите по същия преди обезпечаването му, което е довело и до несъбираемост на вземането. Предвиденият способ за обезпечение – договор за особен залог се сочи, че е неопределен – не са посочени конкретни активи, върху които кредитополучателят следва да учреди особения залог, чия собственост следва да са тези активи. Така се твърди, че банката е била лишена от възможност да осъществява контрол върху надлежното обезпечаване на договора за банков кредит още от момента на сключването му. Твърди се, че с одобряването на отпускането на кредитите, с решението си да сключат описания договори и с липсата на упражнен контрол върху банковите служители ответниците са увредили банката със сумата 2 903 117 лева, представляваща непогасена главница по посочения договор и че претърпените от банката вреди са пряка и непосредствена последица от действията им. Претендира се заплащане на посочената сума солидарно от четиримата ответници (по аргумент, че и четиримата ответници са взели решение като членове на УС за сключване на договора, в нарушение на техните законови и договорни задължения и по аргумент и от чл. 53 от ЗЗД ) на основание неизпълнение на законови задължения и евентуално – неизпълнение на договорни задължения и при двата случая във връзка с качеството на ответниците като администратори на КТБ АД (н) .

Ответникът О.Н.Р. (отговор на исковата молба, стр. 81 по делото) оспорва исковете. Твърди, че администраторите са освободени от отговорност с решения на Общото събрание на акционерите на основание чл. 221, ал. 1, т. 10 от ТЗ. Твърди, че действията, за които се твърди, че следва да бъде ангажирана неговата отговорност не представляват неизпълнение на негови задължения, произтичащи от закона или вътрешен акт и не се касае до действия по управление на банката. Твърди, че не е налице основание за солидарна отговорност, както и че липсва неизпълнение на конкретно договорно задължение. Поддържа, че не е участвал във взимането на решението за сключване на договора за кредит, в контрола по усвояване на същия, учредяване на обезпечения и последващ контрол за плащане, с оглед вътрешното разпределение на функциите, съгласно решение на УС на Банката.

На ответника И.З. е предоставена правна помощ, чрез осъществяване на процесуално представителство по делото с определение от 25.10.2017 година (стр. 112 по делото). С разпореждане от 26.03.2018 г. (стр. 186 по делото) като адвокат на ответника И.З. е назначена адв. Н.К., посочена от САК. В постъпил отговор на исковата молба, ответникът оспорва исковете, като се сочи, че същите са недоказани. В отговора на допълнителната искова молба се поддържа становището за неоснователност на исковете. Сочи се, че е сключен предвидения договор за обезпечаване на задълженията по договора за кредит – особен залог върху вземания на дружеството – кредитополучател в банката. Невписване в ЦРОЗ не влияе върху възможността на банката да се удовлетвори. Сочи се, че след 20.06.2014 г. са налице обективни пречки за изпълнението на задълженията по договора, с оглед поставяне на банката под особен надзор. Твърди се, че след 20.06.2014 г. е имало значителен период на бездействие от страна на банката (в лицето на квестори, синдици) за упражняване правата на кредитора. Сочи се, че банката е инициирала производството по чл. 625 от ТЗ едва година след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, и отново поради нейно бездействие (невнасяне на средства за разноски в производството) значително е забавено осребряването на активите на дружеството - кредитополучател, от къде и банката би могла да получи удовлетворяване на вземанията си.). Поради бездействие на банката като кредитор, длъжникът се е разпоредил със свои имоти, а и не са заведени и отменителните искове от синдика на Б.М.ЕООД поради спиране на производството по несъстоятелност поради липсата на средства за покриване на разноските. Твърди се, че е налице имущество – собственост на кредитополучателя, което може да бъде осребрено и да така вземането на банката да бъде удовлетворено. Твърди се, че при отпускане на кредита са спазени всички законови и вътрешно-банкови правила, а ответникът не е имал задължение да преглежда цялото кредитното досие и сам да прави преценка. Към 20.06.2014 г. е била погасена повече от 90 % от сумата по кредита и същият е бил редовно обслужван. Ответникът оспорва, че е имал задължение да осъществява последващ контрол върху кредита.

Ответникът Г.П.Х. оспорва исковете. Сочи че, претенциите на банката са преклудирани, тъй като всички членове на УС на Банката са освободени от отговорност с решение на ОСА на 16.05.2013 година. Оспорва при сключването на посочения договор да са нарушени каквито и било нормативни или договорни задължения. Съдът констатира, че отговорът на исковата молба на ответника Г.Х. и отговора на допълнителната искова молба на ответника И.З. са с почти с идентично съдържание и съдържат едни и същи доводи и доказателствени искания.

Ответникът А. П., редовно уведомен за производството, не взема становище по исковете.

С протоколно определение от 26.03.2019 г. СГС е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК по отношение на всички ответници до приключване на производството по НОХД 2209/2017 г. на СНС.

С определение 5/03.01.2020 г. САС по ч. т. дело 3402/2019 г. е отменил протоколно определение от 26.03.2019 г. в частта, в която производството по делото е спряно само по отношение на О.Н.Р. и е върнал делото в отменената част за продължаване на процесуалните действия. Посочено е, че независимо, че е направено искане за солидарно осъждане на всички ответници, същите са обикновени другари, и имат различно материално-правно положение.

Въз основа на указанията на САС, производството по делото е продължило срещу ответника О.Р..

С оглед обстоятелството, че по отношение на останалите трима ответници производството е спряно до приключване на производството по НОХД 2209/2017 г. на СНС, настоящата съдебна инстанция намира, че материалите по делото срещу тези трима ответници следва да се отделят в отделно производство (така и определение № 709 от 02.12.2019 г. по ч. т. д. № 1882/2019 г., ТК, ІІ ТО на ВКС).

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Установява се от представените по делото писмени доказателства (искане за отпускане на кредит от 16.03.20213 г., становище от 16.05.2013 г. на Г.З.като началник управление „Кредитиране“), че на 16.05.2013 г. Б.М.“ ЕООД е поискало отпускане на кредит в размер на 14 300 000 евро.

На 16.05.2013 г. е проведено заседание на УС на КТБ АД (н) с участието на И.З., А. П., Г.Х. и О.Р. за вземане на основание чл. 44, ал.3 и ал. 4от ЗКИ за формиране на голяма експозиция, надхвърляща 10 на сто от собствения капитал на банката, в резултат на сключване на кредитна сделка с Б.М.ЕООД. Взето е решение за сключване на договор за банков кредит с Б.М.ЕООД за сумата от 14 300 000 евро при обезпечение - в срок до

31.08.2013 г. – особен залог върху активи на стойност минимум 120 % от размера на кредита. В протокола е отразено и че се формира голяма експозиция към свързани лица на контрагента, представляваща 14,16 % от капиталовата база на банката. В Протокола е отбелязано,че към същия има приложение 1, което не е представено по делото.

На заседанието на УС са присъствали и четиримата членове на УС и протоколът е подписан от тях.

На същата дата между "К.т.б."

АД /н/ и "Б.М.“ ЕООД като кредитополучател, е сключен договор за кредит, с който банката предоставя на кредитополучателя банков кредит в размер на 14 300 000 евро, който трябва да послужи за закупуване на дълготрайни активи.

В чл. 3.1. от договора е предвидено, че средствата по кредита се предоставят за ползване по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, по която се извършва и счетоводното отчитане на ползваните средства по кредита, а страните са се съгласили, че срокът за усвояване на кредита е до 31.10.2013 г., като след този срок задължението на банката за отпускане на кредита отпада, освен ако тя не даде писмено съгласие за удължаване на срока за усвояването му.

Съгласно чл. 17 от договора крайният срок за погасяване на задълженията на кредитополучателя е 10.10.2019 г., като издължаването на главницата следва да бъде извършено на 65 равни ежемесечни погасителни вноски в размер на по 220 000 евро, платими до 10-то число на месеца, считано от 10.06.2014 г. до 10.10.2019 година.

В чл. 7 от договора е предвидено, че ако кредитополучателят наруши условията, при които се отпускат средствата по кредита, банката има право да откаже да предостави суми от него до изпълнение на всички условия по този договор. Кредитополучателят е поел и задължение да учреди договорените в чл. 31 обезпечения в договорените срокове – до 31.08.2013 г. – особен залог на активи на пазарна стойност минимум 120 % от размера на кредита. В чл. 26 от договора е предвидено, че банката приема да предостави сумата по кредита на кредитополучателя в срока и при условията по договора, в чл. 42 от договора е уговорено, че банката има право да не предоставя суми по кредита, в случай че кредитополучателят не е изпълнил задълженията си по този договор.

Съгласно чл. 32 и сл. от договора банката си е запазила правото при изменени степента на обезпеченост, при неблагоприятна промяна във финансовото положение на кредитополучателя, което се определя по преценка на банката, да изисква предоставянето на допълнително обезпечение, което би удовлетворило банката. Съгласно чл. 40 от договора банката има право да обяви едностранно за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, когато кредитополучателят не е предоставил на банката договорените обезпечения, намалил е дадените обезпечения или не е предоставил в указания от банката срок допълнително поисканите нови обезпечения и др.