Решение № 16824 от 28.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16824 гр. С., 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110169418 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на Л. Е. С., ЕГН **********, срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 604,29 евро (с левова равностойност 1181,88 лв.), като заплатена при начална липса на основание за начислени от ответното дружество задължения за имот с административен адрес: гр. С., община Л., ***, вх. Б, ет. 2, с абонатен № 204230, от които 513,63 евро (1 004,58 лв.) - главница за топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. - м. 04.2022 г., 65,56 евро (128,22 лв.) - мораторна лихва за периода 16.10.2020 г. - 13.02.2023 г., 21,32 евро (41,70 лв.) - главница за дялово разпределение за периода м. 01.2020 г. - м. 04.2022 г., и 3,78 евро (7,38 лв.) - мораторна лихва за периода 05.03.2020 г. - 13.02.2023 г. върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва от предявяването на иска - 21.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че до м. 11.2019 г. е бил собственик, а след това ползвател на недвижим имот в гр. С., район „Л.“, ***, вх. Б, ет. 2, апартамент без номер по документ за собственост, като апартаментът му не е присъединен към топлопреносната мрежа, но въпреки това е заведен в ответното дружество с абонатен № 4000262801 и му се начислява топлинна енергия. Ищецът оспорва да има качеството на клиент на топлинна енергия, доставяна до имота. Сочи, че с влязло в сила решение № 660/26.06.2024 г. по гр. д.

№ 1476/2023 г. по описа на Районен съд - К. XV състав, са отхвърлени исковете за признаване за установено, че Л. Е. С. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от общо 1 181,88 лв., от които 1 004,58 лв. - главница за топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. - м. 04.2022 г., ведно със законна лихва от 22.02.2023 г. до изплащане на вземането, 128,22 лв. - мораторна 1 лихва за периода 16.10.2020 г. - 13.02.2023 г., 41,70 лв. - главница за дялово разпределение за периода м. 01.2020 г. - м. 04.2022 г., ведно със законна лихва от 22.02.2023 г. до изплащане на вземането, и 7,38 лв. - мораторна лихва за периода 05.03.2020 г. - 13.02.2023 г. върху главницата за дялово разпределение, като исковете са отхвърлени като неоснователни.

Въпреки това, в производството било установено, че сумите са и заплатени. Ищецът счита, че плащането на сумата от 1 181,88 лв. е недължимо - с влязло в сила съдебно решение е установено, че „Т.С.“ ЕАД не е имало основание да получи тази сума. С допълнителна молба от 19.12.2024 г. ищецът пояснява, че сумата от 1 181,88 лв. е заплатена от жената, с която живее при условията на фактическо съжителство, но с негови средства и без негово знание.

Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който ответникът оспорва иска като неоснователен. Оспорва извършеното плащане, в която връзка се позовава на процесуалното поведение на ищеца в хода на гр. д. № 1476/2023 г. по описа на Районен съд - К. XV състав, участвал по него като ответник, в което е твърдял, че няма плащане. Сочи, че в заключението на ССчЕ по другото дело погрешно са разчетени счетоводните книжа на „Т.С.“ ЕАД, като в системата на дружеството няма отразено плащане от тази дата по конкретния абонатен номер. Исковите претенции са отхвърлени като неоснователни, а не поради плащане. Счита, че не е налице получаване на сума без основание. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ищецът следва да установи, че е заплатил (лично или чрез трето лице) сумата от 1 181,88 лв., от които 1 004,58 лв. - главница за топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. - м. 04.2022 г., 128,22 лв. мораторна лихва за периода 16.10.2020 г. - 13.02.2023 г., 41,70 лв. - главница за дялово разпределение за периода м. 01.2020 г. - м. 04.2022 г., и 7,38 лв. - мораторна лихва за периода 05.03.2020 г. - 13.02.2023 г. върху главницата за дялово разпределение, в полза на ответника, а ответникът следва да докаже, че има основание за получаването на сумата, респ. за задържането й.

Съгласно утвърдената съдебна практика, обективирана в ППВС № 1/28.05.1979 г., фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е налице тогава, когато е предадено, съответно получено нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Освен това, основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото.

Липсата на основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се определя като първоначална, неосъществена, или настъпила впоследствие, и то с обратна сила, липса на валидно правоотношение между лицето, дало имуществена облага и получателя. Началната липса на 2 основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго ще е налице във всички случаи, когато не е налице валиден юридически факт за получаването на определена имуществена облага, в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение.

По въпроса за разпределението на доказателствената тежест по спорове във връзка с неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е налице трайна практика на ВКС, според която и в трите хипотези на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД начална липса на основание, неосъществено или отпаднало основание, общият правопораждащ факт е този на плащане на сумата, чието връщане се претендира (в тази насока е и ППВС 1/1979 г. - т. 1), поради което съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже само настъпването на този факт, респ. да докаже единствено даването, а в доказателствена тежест на ответника е да установи съществуването на основание да получи, съответно да задържи даденото. Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има основание да го задържи, то той дължи неговото връщане.

Основателността на исковете се обуславя от доказване на първо място на извършена от ищеца в полза на ответника престация на парични суми, получени от ответната страна без основание, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД липсата на основание следва да е начална, каквито са и фактическите твърдения на ищеца. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание. Втората и третата хипотеза на чл. 55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало (в този смисъл решение № 60287/16.02.2022 г. по гр. д. № 973/2021 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.).

„Даването“ в хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД винаги съставлява фактическо действие.

Несъмнено в контекста на приложимата норма използваният от законодателя израз „даване“ е прецизиран именно с оглед разликата му с „престирането“ като действие с правно значение, винаги свързано с наличието на едно облигационно правоотношение. По смисъла н а чл. 55, ал. 1 ЗЗД, недопускаща преминаването на имуществени блага от едно лице в имуществото на друго лице без правно основание, под „даване“ се разбира онова фактическо действие, с което ищецът се е лишил (обеднил) от едно свое имуществено благо, предоставяйки го на насрещната страна. Спорният въпрос в случая следва да се разреши именно с оглед целта на нормата – недопускане на разместване на имуществени ценности между отделни лица без основание. Институтът на неоснователното обогатяване цели да възстанови действително настъпило неоснователно имуществено разместване, като необходимо условие за уважаване на кондикционния иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е доказване намаляване на имуществото на длъжника.

3

Във връзка с материалноправната легитимация на ищеца следва да се посочи също, че когато договорът не е сключен с оглед личността на длъжника винаги съществува възможност трето лице да изпълни вместо длъжника, като разпоредбата на чл. 73 ЗЗД регламентира възможността за изпълнение на задължението от трето лице дори против волята на кредитора. За да има погасителен ефект изпълнението от трето лице съгласно чл.

73 ЗЗД, е необходимо то да е знаело, че изплаща чужд дълг и да е извършило плащането, за да погаси задължението (в този смисъл е решение № 197/07.02.2012 г. по т. д. № 1043/2010 г. по описа на ВКС, II т. о.). Извършеното от третото лице изпълнение на чужд дълг има еднакъв погасителен ефект с този при изпълнение от длъжника. За настъпването на погасителния ефект е без значение дали третото лице има интерес от изпълнението на чуждия дълг. ЗЗД не изисква наличието на правен интерес като предпоставка за изпълнението от третото лице. Правният интерес има значение само във вътрешното правоотношение между третото лице, извършило плащането, и длъжника, чието задължение се погасява. В зависимост от това защо третото лице изпълнява вместо длъжника, има ли интерес от това и какви са вътрешните отношения между третото изпълняващо лице и длъжника, третото лице се суброгира в правата на удовлетворения кредитор или получава право на регрес, или просто изпълнява и погасява вместо длъжника неговото задължение. В случай, че третото лице е платило чужд дълг без наличие на правен интерес, то същото има право да претендира платеното от длъжника по реда на чл. 59 ЗЗД. Изложеното има значение само за уреждане отношенията между изпълнилото трето лице и длъжника, но няма отношение към погасяването на задължението към кредитора. В този смисъл е и решение № 400/20.01.2015 г. по гр. д. № 1756/2014 г. по описа на ВКС, IV г. о., в което е прието, че изпълнението от третото лице погасява вземането на кредитора и освобождава длъжника, така както ако самият длъжник би изпълнил, освен ако кредиторът има интерес от личното изпълнение на длъжника. Плащането от трето лице създава облигационна връзка между платилия чуждото задължение и длъжника (съгласно чл. 74 ЗЗД третото лице се суброгира в правата на удовлетворения кредитор, ако е имал интерес да изпълни, или има иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД срещу длъжника, ако е изпълнил без да има интерес от това), но тези отношения нямат никакво значение за удовлетворения кредитор.

Относно въпроса дали в производството по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е необходимо да се изследва вътрешното отношение между лицето, чието задължение се погасява, и третото лице, изпълнило задължението, е налице трайно установена практика на ВКС, според която е без значение каква е причината третото лице да извърши плащането вместо ищцовата страна. Вътрешните отношения са от значение само за страните по него и съдът не е длъжен да го изследва, за да установи дали има неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Достатъчно е ищецът да установи предаване, съответно получаване на сумата при начална липса на основание (така определение № 195/28.03.2010 г. по т. д. № 727/2010 г. по описа на ВКС, II т. о.). По аргумент от противното от разпоредбата на чл. 56 ЗЗД, изпълнението на чуждо задължение, което не е поради грешка, а е целено, не дава права на платилия срещу кредитора по правилата на неоснователното обогатяване, а евентуално срещу длъжника поради погасителното действие на плащането (чл. 73 ЗЗД), т. е.