Решение № 171 от 26.06.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Монтана, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря Соня Д. Георгиева като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно гражданско дело № 20251600500528 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК

Образувано е въззивна жалба на А. ЕООД, гр. С., ЕИК ***, чрез пълномощника си, ю.к. П. Ц., против Решение № 336/06.10.2025 год., по гр.д.

№ 2481/2024 год. по описа на РС Л..

С посоченото решение съдът е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователни предявените искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. 92 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 86 от ЗЗД от „А.“ ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес: гр. С., р-н Т., бул. Б. № ***, представлявано от управителите П.В. и Х.М., срещу Т. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Л., ул.

Б. 40, за признаване за установено, че Т. А. Б., ЕГН **********, дължи на „А.“ ЕООД, ЕИК: ***, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД 1294/2024г. по описа на РС Л., а именно сума в общ размер от 4060,06 лв. /четири хиляди и шестдесет лева и шест ст./, формирана, както следва: главница в размер на 1300 лв. /хиляда и триста лева/, договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата в размер на 309,41 лв. /триста и девет лева и четиридесет и една ст./ за периода 28.05.2020г. 29.03.2021г., законна лихва /за забава/ върху главницата в размер на 273,64 лв. /двеста седемдесет и три лева и шестдесет и четири ст./ за период 29.03.2021г. 05.02.2024г., 726,42 лв. /седемстотин двадесет и шест лева и четиридесет и две ст./, представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „С.“ ООД, 1450,59 лв.

/хиляда четиристотин и петдесет лева и петдесет и девет ст./ - дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда 1 08.02.2024г., до окончателно изплащане на вземанията.

Решението се обжалва като незаконосъобразно, постановено в противоречие с задължителната практика на ВКС.

Жалбата е мотивирана. Излагат се съображения, че неправилно съдът е отхвърлил предявените от „А.“ ЕООД искове като неоснователни, като е приел, че извършената цесия е нищожна и не е породила действие спрямо длъжника по Договор за кредит №422917, тъй като уведомлението за нея не му е било връчено преди завеждане на исковата молба, но същата е била връчена с предявяването на исковата молба, на особения представител на ответника. Уведомяването на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на цесията и няма отношение към валидността на цесионния договор, а има отношение за момента, от който новия кредитор може да поиска изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към вече уведомения длъжник. Освен това, правото на защита на ответника в процеса при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК се осъществява от назначения от съда особен представител в пълен обем. Особеният представител осъществява защитата на ответника в процеса, както чрез възможността да упражнява процесуалните му права, така и чрез възможността да прави възражения срещу претендираното от ищеца материално право.

Иска се от въззивния съд да отмени е Решение № 336/06.10.2025г., постановено по гр.д. 2481/2024г., по описа на РС Л., като неправилно и незаконосъобразно, да разгледа спора по същество и да постанови Решение, с което да уважи предявените искове срещу длъжника Т. А. Б..

Претендират се и разноските за въззивното и първоинстанционното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна Т. А. Б. от гр. Л., чрез назначеният на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. С. П., МАК.

При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства.

Жалбоподателят А. ЕООД, чрез пълномощника си, ю.к. К.Х. не се явява. С писмена молба не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие, поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея и моли за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна Т. А. Б. от гр. Л., чрез назначеният на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. С. П., МАК, не се явява. С писмена молба моли да не се дава ход на делото и да се задължи ищецът-жалбоподател да внесе депозит за възнаграждението на особения представител.

Такъв депозит в размер на 500 лева въззивникът е внесъл още преди размяната на въззивната жалба, в изпълнение на дадените му указания с Разпореждане № 3066/28.10.2025 год. по гр.д. № 2481/2024 год. на РС Л..

МОС провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството доказателства във връзка с доводите на страните и приема за 2 установено следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

След връчване по реда на чл. 47 ГПК на длъжника на издадената по ч.гр.д. № 1294/2024 год. на ЛРС Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 912/13.06.2024 год., заявителят А. ЕООД е предявил пред РС – Л., в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, искове по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД – за признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищцовото дружество към него в общ размер на 4060,06 лв., формирани, както следва: - главница в размер на 1300 лв., - договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата в размер на 309,41 лв. за периода 28.05.2020г. 29.03.2021г.; - законна лихва /за забава/ върху главницата в размер на 273,64 лв. за период 29.03.2021г. 05.02.2024г., - 726,42 лв., представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „С.“ ООД, - 1450,59 лв. дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 08.02.2024г., до окончателно изплащане на вземанията.

Наведени са в исковата молба твърдения, че вземането е прехвърлено на ищеца от първоначалния кредитор по силата на договор за цесия от 01.04.2022 год., за което длъжникът е бил уведомен.

В писмения си отговор ответникът, чрез назначеният на осн. чл. 47, ал.

6 ГПК особен представител адв. С. П., МАК е оспорил иска като неоснователен с възражения, че няма валидно сключен договор за кредит между него и кредитора, евентуално, че последният не е изправна страна по този договор – т.е., че сумата, предмет на договора не е предадена на заемополучателя, че няма уведомление за извършената цесия от първоначалния кредитор, както и че са налице неравноправни клаузи, за които съдът следи и служебно.

За да отхвърли иска, ЛРС е приел, че в случая връчването на уведомлението за цесията като приложение към исковата молба, с която цесионерът е предявил иск за установяване на цедираното вземане по отношение на ответника чрез назначеният му от съда особен представител не съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането да е породило действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Ответникът по делото не е надлежно уведомен за извършената цесия, тъй като съобщението за това е достигнало до знанието единствено на неговия особен представител, като от значение е особената фигура на последния, който е назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. Затова в процесния случай цесията на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не е породила своето действие спрямо длъжника, че ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира цедираното му вземане срещу ответника, тъй като последният не дължи да престира на него, а на стария кредитор и следователно исковете са неоснователни. Останалите възражения е приел за неоснователни, с изключение на това за наличието на неравноправни 3 клаузи в договора за кредит, което не е разгледал.

От доказателствата по делото се установява, че:

Между третото лице за делото С. ООД и ответника е бил сключен Договор за паричен заем № 422917/28.05.2020 год., по силата на който на последния е била отпусната сума в размер на 1300 лв., която е следвало да бъде върната съгласно погасителен план, инкорпориран в Приложение № 1 от договора на 10 вноски, първата от които с падежна дата 29.06.2020 год., а последната – 29.03.2021 год.

Годишният процент на разходите, посочен в договора за заем, е в размер на 47,59 %, а фиксираният годишен лихвен процент – 40,05%. Общата сума за плащане е посочена в размер на 1609,41 лв.

Съгл. чл. 6 от Договора, той следва да бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: Банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл. 9, ал. 2 от Общите условия (ОУ) към договора за заем.

Съгласно посочената разпоредба от ОУ изискванията са: 1./ поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: а/ имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната ако поръчителят е един; или размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната, ако поръчителите са двама; б/ да не са поръчители по други Договори за заем, сключени от Заемодателя; в/ да не са Заемаетели по сключени и непогасени Договори за заем, сключени със Заемодателя; г/ да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“ както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; д/ да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; 2./ залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност (оценена от лицензирани оценители), надвишава два пъти общата сума за плащане по Договора за заем, включващо договорената главница и лихва; 3./ първа по ред Ипотека; 4./ предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на Договора за заем, до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по Договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

Съгл. чл. 8 от Договора, с подписването на процесния договор заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването му обезпечение, отговарящо на условията, посочени в чл. 9, ал. 3 ОУ към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1450,59 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към договора за заем.

В чл. 14, ал. 2 от ОУ е предвидена подобна клауза – сочи се, че в случай, че заемодателят поиска, а заемателят не предостави каквото и да е 4 годно обезпечение на Договора за заем съгласно чл. 9, ал. 2 от ОУ, в срок до три дни, считано от подписване на Договора за заем, същият дължи на заемодателя неустойка, индивидуализирана в Договора за заем.

Такава неустойка е била начислена от страна на заемодателя по делото, като се претендира с исковата молба (и със заявлението по чл. 410 ГПК). С включената неустойка за кредит в размер на 1300 лева ответникът се е задължил да върне 3060,00 лева за срок от десет месеца.

Съгласно тарифата на заемодателя, разходите за събиране на просрочени вземания не могат да надхвърлят 25% от главницата по договора за кредит (в случая 325 лева).

Не се установява каквото и да е изпълнение от страна на длъжника по договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.04.2022 год., първоначалният кредитор С. ООД, ЕИК *** е прехвърлил свои вземания към длъжници съгласно Приложение № 1, на А. ЕООД. В т. 4.3. от този договор, цедентът е упълномощил изрично цесионера да изпраща писмени уведомления за сключената цесия до длъжниците съгл. чл. 99 ЗЗД.

Към исковата молба е приложено подписано на 14.10.2024 год. уведомление до ответника за извършената цесия.