Решение № 3793 от 23.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3793 гр. Пловдив, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20255330116235 по описа за 2025 година

Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба от „Профи кредит България” ЕООД против Е. П. С. се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № *** от 21.08.2023 г., по силата на който ищецът предоставил на ответника парична сума в размер на 4000 лева, която следвало да бъде върната на 36 месечни вноски, при уговорен годишен процент на разходите от 49,11 % и годишен лихвен процент от 41,00 %. Съгласно параметрите на договора, кредитополучателят дължал заплащане и на допълнителни услуги – „Фаст“ в размер на 1600 лева и „Флекси“ в размер на 3080 лева. Задължението по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлизало на сума в общ размер от 11 575,80 лева. По договора била заплатена сумата от общо 363,80 лева, с която била погасена сума в размер на 341,66 лева съгласно задължението по погасителен план (1 вноска), като по втората вноска имало частично плащане в размер на 20,08 лева. Посочва се, че в общата сума на получените плащания били включени и плащанията по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план – 12,14 лева. Поради плащане на вноските със забава били начислени лихви за забава в размер на 542,39 лева, платени частично, като дължима оставала сумата от още 530,25 лева. С плащанията си ответната страна заплатила и сумата от 10 лева – начислени такси по Тарифа, съгласно чл. 17.4 от Общите условия към договора за потребителски кредит. Твърди се, че ответницата не е изпълнила в цялост поетите по договора задължения, въпреки своевременно предоставената й информация за параметрите 1 на договора. След изпадането й в забава и на основание чл. 12.3. от Общите условия към договора за кредит била обявена предсрочна изискуемост на вземането, в която връзка кредиторът изпратил уведомително писмо. След обявяване на вземанията по договора за предсрочно изискуеми (05.11.2024 г.) на основание чл. 12/12.1 от приложимите Общи условия започнало начисляване и на обезщетение за забава, поради което се претендира сумата от 857,68 лева за периода от 05.11.2024 г. до 26.06.2025 г. Претендира се и договорно възнаграждение в размер на 1629,57 лева за периода от 10.10.2023 г. до 05.11.2024 г. Твърди се, че съгласно параметрите на договора и чл. 15.1 от Общите условия, клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора, в който случай за него възниква задължение да заплати дължимото възнаграждение. В случая страните постигнали съгласие да сключат договор за кредит, като ответницата пожелала закупуването на услугите „Фаст“ и Флекси“ и поела задължение да заплати определеното възнаграждение за тяхното предоставяне. Във връзка със закупена услуга „Фаст“ ответницата получила приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, като представители на ищеца извършили всички необходими действия за проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили нужните документи и сключили договора в максимално кратки срокове. Твърди се, че посочената услуга е използвана от ответната страна. Във връзка със закупена услуга „Флекси“ била предоставена възможност на ответницата за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски, както и възможност за смяна на падежната дата на вноските, от която услуга ответната страна не се възползвала. Поддържа се, че ответницата дължи възнаграждение за това, че се е възползвала от първата услуга от пакета – приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, както и за възможността във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички останали услуги.

Посочва се, че към момента на сключване на договора кредитополучателят е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, с правото да се откаже от сключения договор и с погасяването на кредита. В случая се посочва, че Е. С. се е съгласила с параметрите на договора и е усвоила заемната сума, не се е възползвала от възможността да се откаже от договора, като е правила плащания по него. Твърди се, че същата не е изпълнила изцяло договорните си задължения, поради което кредиторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. По образуваното ч. гр. д. № 11769/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІІІ гр. с., била издадена заповед за изпълнение за сумата от 3636,20 лева – главница, дължима по сключения между страните Договор за потребителски кредит № ***/21.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.06.2025 г., до окончателното й изплащане. Длъжникът подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

С оглед изложеното се предявява установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуване на вземането в размер на 3636,20 лева, за която сума е издадената заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В настоящото производство са предявени и осъдителни искове за заплащане на претендирани от „Профи Кредит България“ ЕООД суми по Договор за потребителски 2 кредит № ***/21.08.2023 г., а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 240,55 лева – остатък от главница по договора за кредит; сумата от 1629,57 лева – договорно възнаграждение за периода 10.10.2023 г. – 05.11.2024 г.; сумата от 1535,48 лева – възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“; сумата от 2994,44 лева – възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“; сумата от 530,25 лева – лихва за забава за периода 11.09.2023 г. – 05.11.2024 г.; сумата от 857,68 лева – законна лихва за забава за периода 05.11.2024 г. – 26.06.2025 г., както и законна лихва върху тези суми, считано от дата 27.06.2025 г., до окончателното им изплащане. Направено е искане да бъдат уважени предявените искове. Претендирани са разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника Е. П. С., с който е взето становище за неоснователност на предявените искове. Изложени са съображения за недействителност на процесния договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК поради неспазване изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19, ал.

4 ЗПК, както и за нищожност на клаузите от договора, които предвиждат заплащане на възнаградителна лихва и пакет от допълнителни услуги, поради уговарянето им в противоречие с добрите нрави и неспазване разпоредбите на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146, ал.

1 ЗЗП. Твърди се, че уговорената възнаградителна лихва била в завишен размер. С посочената клауза, както и с клаузите, предвиждащи заплащане на възнаграждение по пакет за допълнителни услуги, се накърнявало договорното равноправие между страните. Подобни уговорки били в противоречие с добрите нрави и в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето. По отношение на възнагражденията за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ се твърди, че по този начин кредиторът си набавял допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което клаузите за допълнителните услуги били нищожни.

Относно услугата „Фаст“ се сочи, че обективно същата не би могла да бъде предоставена, тъй като становището по искането очевидно вече е било налице към момента на сключване на договора за кредит. Относно услугата „Флекси“ се твърди, че в случая се касае за услуга по управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит. Освен това се изтъква, че размерът на претендираната цена за допълнителните услуги е несъизмеримо по-голям от лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска. Твърди се, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. В случая не било изпълнено изискването да се посочи, освен глобалният годишен процент на разходите, общата сума, дължима от потребителя към момента на сключване на договора за кредит, при съответния ГПР, като се посочат взетите предвид допускания при неговото изчисляване съобразно определения в ЗПК начин. При условията на евентуалност е направено възражение за прихващане ако бъде уважен предявеният осъдителен иск за сумата от 240,55 лева, претендирана от ищеца като остатък от главница по договора за кредит, като ответникът счита, че следва да бъде извършено прихващане със сумата от 3135,94 лева, представляваща получена от ищеца сума при начална липса на основание, от 3 която: 1379,31 лева за възнаградителна лихва, 40,63 лева за лихва за просрочие, 170 лева за такса събиране по Тарифа, 1546 лева за възнаграждение за пакет от допълнителни услуги.

Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 11769 по описа на ПРС за 2025г. се установява, че е издадена заповед № 5961 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 17.08.2025г., с която е разпоредено Е. П. С. да заплати на кредитора ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД следните суми: главница в размер на 3636, 20 лева, дължима по сключен между страните Договор за потребителски кредит № ***/21.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.06.2025 г., до окончателното й изплащане, както и разноските по делото съразмерно на уважената част от заявлението, от които 72, 72 - държавна такса и 15, 20 – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП в минимален размер.

Отхвърлено е завлението за присъждане на следните суми: 240, 55 лева – остатък от главница, непогасено договорно възнаграждение 1629, 57 лева, дължимо за периода 10.10.2023г. – 05.11.2024г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга Фаст – 1535, 48 лева; неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси – 2994, 44 лева; лихви за забава – 530, 25 лева за периода от 11.09.2023г. – 05.11.2024г. ; лихви за забава – 857, 68 лева за периода 05.11.2024г. – 26.06.2025г., непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането - 30 лева, начислени на 25.09.2023 г.; непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 500 лева, начислени на 09.01.2024г. и законна лихва върху тези суми от датата на входиране на заявлението до изплащане на вземането.

По делото е представено извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № ***, искане за отпускане на потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № *** от 21.08.2023г., Стандартен европейски формуляр.

Представен е договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт от 21.08.2023г., както и Общи условия на дружеството. Представен е и погасителен план, видно от които кредитът е следвало да се погаси на 36 бр. вноски, с падеж на първа погасителна вноска 10.09.2023г. и падеж на последна погасителна вноска – 10.08.2026г.

Представено е уведомително писмо от дружеството до ответната страна, ведно с известие за доставянето му.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 11769 по описа на Районен съд Пловдив за 2025г., че срещу издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално 4 допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.