Присъда № 5 от 21.07.2026, Районен съд - Чепеларе

МОТИВИ към Присъда № 5 от 21.07.2026 год. по НЧХД № 7/2026 год. по описа на Районен съд Чепеларе Производството по делото е образувано по частна тъжба на частния тъжител Д. И. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., бул. „*********“ №**, ет.**, ап.** и настоящ адрес: с.

Х., ул. „******“ №**, общ. Ч., обл. С. срещу Б. Г. Ю., с постоянен адрес: гр. П., бул.

„*********“ №**, вх.**, ет.**, ап.**, с която е повдигнато обвинение за това, че на 12.07.2023 год. в периода от време между 20.00 часа - 20.12 часа, в село Х., общ. Ч., нa улица „****“, пред дома на Д. И. Х., от северната му страна е казал нещо унизително за честта и достойнството на Д. И. Х., ЕГН **********, като го нарекъл в негово присъствие „**************“, което деяние съставлява престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.

Предявен и е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск Д. Х. за сумата 2000 евро, представляваща обезщетение за претърпените в резултат на инкриминираното деяние неимуществени вреди, изразяващи се в преживяно унижение, потъпкана чест и достойнство, предизвикан стрес и страх, понижено самочувствие и натрапчиво усещане за липса на морал, възпитание и култура у извършителя, придружено с постоянно очакване на нови изблици на агресия и епизоди на обиди и заплахи.

В съдебно заседание тъжителят се явява лично и с повереника си адв.М. О., която поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение и моли подсъдимият да бъде признат за виновен, както и да бъде уважен предявеният граждански иск. Не взема становище по вида и размера на наказанието, претендира разноски.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и с упълномощения защитник адв. М. А..

Подс. Б. Ю. не се признава за виновен по повдигнатото обвинение, като иска да бъде оправдан. Поднася извинения към частния тъжител за създалата се ситуация.

Защитникът адв. А. взема становище за оправдаване на подсъдимият, тъй като обвинението не е доказано както от обективна така и от субективна страна. Заявява, че дори и да има частично доказване на нанесени обиди, те не са били умишлени, а са изречени в състояние на афект. По отношение на гражданския иск счита, че няма доказателства за причинени вреди, както и че не е налице изискуемата причинно-следствена връзка между деянието и състоянието на тъжителя, поради което моли същият да бъде отхвърлен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Б. Г. Ю., е роден на ******** год. в гр.П., ************, с постоянен адрес гр.П., ул. „************“ №**, вх.**, ет.**, ап.**, с ЕГН **********.

От няколко години частният тъжител Д. Х. със съпругата му и семейството на подсъдимият Б. Ю. живеели в с. Х., на ул. „********“, където били съседи и се познавали. Двете семейства били в силно влошени междусъседски отношения поради непрекъснати спорове и скандали помежду им.

На 12.07.2023 год. около 20,00 часа възникнал пореден скандал между частния тъжител Д.

Х. и подс. Б. Ю. по повод публикация в социалната мрежа „Фейсбук“, която съдържала видеоклип на джипа на сем.Ю.и, който бил видимо повреден и спрян пред дома на частния тъжител. По – рано през деня частния тъжител го снимал и го изпратил на св.З. С., която го публикувала в групата „За Х.“. След като видял публикацията подсъдимия Ю. много се ядосал за това, че частния тъжител снимал автомобила на семейството му и че клипа бил качен в социалната мрежа. Видимо раздразнен от това подсъдимия излязъл от дома си в с.Х.. Качил се в лекият си автомобил и тръгнал по пътя, форсирайки гумите на колата.

Когато минал по ул. „****“ покрай дома на частния тъжител /от северната му страна/ го видял в двора, след което слязъл от автомобила и се приближил до оградата за да му потърси 1 сметка за публикацията. Подсъдимия Ю. започнал да му крещи, казвал му да излиза и да му отвори, питал го какво иска от него, какво е направил, след което започнал да обижда частния тъжител като го наричал „помияр“, „лайно“, „*****“, „боклук“, „палячо“, „********“, „черво“, „*****“, като някои от обидните думи били повтаряни няколкократно.

По това време по пътя вървяла св.М. Б., която видяла подсъдимия до двора на Х. силно ядосан и изнервен. Веднага отишла до него и започнала да го успокоява. В този момент и майката на подсъдимия З. Ю. дошла и тя се опитала да го успокои, след което подсъдимия се качил в автомобила и си тръгнал.

Частния тъжител веднага подал сигнал на тел.112 за отправени към него закани и заплахи, като на място пристигнал полицейски екип в състав св.К. Р. и Т. П., които извършили проверка и съставили докладна записка.

Свидетели на случилото се станали св.А. П. и св. Н. В., които по това време били в двора на дома си, който е в непосредствена близост до къщите на частния тъжител и подсъдимия. П. и В. нямали пряка видимост към ситуацията, но чували ясно гласовете на подсъдимия и на неговата майка.

На следващия ден частния тъжител подал жалба по случая до РП Смолян, като след извършена предварителна проверка, с постановление от 14.08.2023 год. било образувано досъдебно производство №107/2023 год. по описа на РУ Чепеларе за престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК. След проведено разследване, с постановление от 24.09.2025 год. на РП Смолян, наказателното производство по ДП №107/2023 год. в частта, в която е водено срещу Б. Г. Ю. за престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК е прекратено, а взетата мярка за неотклонение спрямо Б. Ю. е отменена. Със същото постановление е спряно наказателното производство, по което е установено престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия /чл.146, ал.1 от НК/. Препис от постановлението е изпратено на частния тъжител Д. Х., ведно със съобщение по чл.50 НПК с указания, че в шестмесечен срок може да подаде тъжба по реда на чл.81 от НПК. В законоустановения срок частния тъжител е сезирал РС Чепеларе с настоящата тъжба.

За процесния случай частният тъжител споделил със св.З. С., св.Г. Д. и с дъщеря си св.В. Т..

Частния тъжител бил шокиран и засегнат от обидите, които подсъдимия му отправил и за проявеното от него отношение като цяло. Тъжителя бил много изнервен, тъй като тази случка му се отразила зле психически. Д. Х. започнал да изпитва притеснения и срам, да има проблеми със съня, отслабнал 20 кг. за около два месеца, потърсил лекарска помощ и започнал да приема постоянно медикаменти.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства обясненията на подсъдимият, показанията на А. П., Н. В., М. Б., Г. Ю. и З. Ю.,З. С., Г. Д., В.

Т., К. Р. и Т. П., писмените и веществените доказателства.

Съдът кредитира с доверие показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото същите взаимно се допълват и очертават една логочна и житейски приемлива фактическа обстановка. Свидетелите А. П. и Н. В. са преки очевидци на събитията от 12.07.2023 год. като се намирали в непосредствена близост до мястото на инцидента и несъмнено са имали възможност правилно и пълноценно да възприемат случилото се. Съдът подложи на внимателна преценка техните показания с оглед влошените отношения между св.П. и семейство Ю., но не установи основания за съмнения в техните показания. Св. П. и В. дават подробни показания за обстоятелствата, които лично са възприели, като показанията им не се опровергават от останалите доказателствени източници.

В показанията си св.П. и св.В. сочат времето и мястото на деянието и че лично са чули отправените от подсъдимия към Х. обиди. Твърдят, че са ги чули от двора на къщата си, който е в непосредствена близост до двора на тъжителя и откъдето се чувал ясно гласът на подсъдимия, който говорел на много висок тон. И двамата свидетели твърдят, че подсъдимия казал на тъжителя „*******, помияр, боклук мръсен, **********, *********, черво, лайно“. Св. П. разпознал и гласа на св.З. Ю., която също говорела на висок тон. На 2 следващия ден Х. показал на П. записи от охранителните камери на къщата му и тогава разбрал, че по време на скандала присъствала и М. Б..

Като достоверни следва да се третират и показанията на св.Б., която случайно е станала свидетел на случилото се. Описва състоянието на подс.Б. Ю. като „много ядосан и притеснен“. Твърди, че след като слязъл от колата подс.Ю. започнал да вика към къщата на Х.: „Какво искаш от мен? Какво точно съм направил? Аз работя по 14-16 часа.“. Тогава Х. нещо му отговорил, но не чула какво точно, както и не чула какво друго подс.Ю. казал на тъжителя в т.ч. и дали го обидил с някакви думи, защото след като видяла Б. Ю. толкова ядосан се притеснила, че ще получи инфаркт и побързала да го успокои. В този момент дошла и неговата майка, която също му казвала да се успокои.

От показанията на св. С. се установява, че тя е публикувала в социалната мрежа видеоклипа с автомобила на сем. Ю.и, като съдът не кредитира нейните показания в частта, в която твърди, че лично тя е заснела клипа, тъй като самият тъжител излага както в тъжбата, така и в съдебно заседание, че той е заснел автомобила и го изпратил на св.С.. Свидетелката сочи, че тъжителя Х. й разказал след това, че заради този клип бил обиждан от Б. Ю.. Съдът не кредитира показанията на св.С., в частта в която твърди, че подсъдимия го наричал „мърльо, старчок и мишок“, тъй като същите не се подкрепят с никакви други доказателства, а и в тъжбата няма наведени такива твърдения.

Св. Д. и св.Т. сочат, че след процесното деяние състоянието на частния тъжител се променило като станал по-затворен, раздразнителен и притеснен. Св. Т. твърди, че тъжителя, който е неин баща бил в шок след случката с Б. Ю., станал изключително нервен, имал неспокоен сън /постоянно ритал докато спял/, отслабнал с 20 кг. за два месеца. През 2023 год. членове на семейството им имали здравословни проблеми, но този случай му повлияло много зле, не бил на себе си, имал нестабилно кръвното налягане, поради което се наложило да търси лекарска помощ и оттогава пие лекарства. Съдът кредитира показанията на свидетеля Д., като счита същите за правдиви и незаинтересовани. Съдът кредитира показанията на св.Т. като непротиворечиви с останалите доказателства, почиващи на преки впечатления, доколкото хората от най-близкото обкръжение имат най-пълна представа за физическото и психическо състояние на пострадалия.

За формирането на фактическите си изводи, съдът кредитира в по-голямата им част показанията на св.З. Ю. – майка на подсъдимия. Съдът не кредитира показанията на св.Ю. в частта, в която твърди, че синът й Б. Ю. не е отправял обидни думи към Х., тъй като тези показания се опровергават от останалите събрани доказателства и с оглед близката родствена връзка с подсъдимия, съдът счита, че се дължат единствено и само на стремежа на свидетеля да обслужи защитната теза на подсъдимия. Отделно от това се установява, че св.Ю. дошла при подсъдимия няколко минути след като отишъл при Х., поради което тя не е станала свидетел на целият разговор между тях.

Съдът кредитира и показанията на св.Г. Ю. в по-голямата им част, въпреки близката родствена връзка с подсъдимия, като неговите показания не са в противоречие с останалите доказателства. Св. Г. Ю. не е очевидец на деянието, но неговите възприятия са въз основа на предаденото от синът му и съпругата му. Твърди, че Х. е провокирал Б. и той се ядосал и е възможно да го е обидил, но не знае с какво го е обидил. Св. Г.Ю. потвърждава, че на два от предоставените от съда записи е гласът на Б. Ю.. Съдът не кредитира показанията на св.Ю., в които твърди, че Х. е провокирал синът му като му говорел „някакви работи“, тъй като не конкретизира в какво се е изразила провокацията и очевидно в стремежа си да изградят защитната версия твърди, че не помнел какво точно.

Събраните гласните доказателства са съответни на приложеното по делото веществено доказателство, а именно видео и аудио записи на процесната конфликтна ситуация, от охранителните камери, монтиран на къщата на частният тъжител Д. Х.. По отношение на записите и тяхната процесуална допустимост, като веществено доказателство съдът ги кредитира, независимо, че не са изготвени по реда на НПК. Съдебната практика приема, че 3 случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н. д. № 393/09 г., ІІ н. о. на ВКС). За да го допусне и кредитира по отношение на конкретния факт, който е основен предмет на доказване, съдът взе предвид, че при предявяването им и оглед по реда на чл. 284 и чл. 285 от НПК се установи, че записите сами по себе си са достатъчно информативни, за да се отнесат към процесното събитие и съдържат директен запис на казаното от подсъдимият, който бе възприет непосредствено от състава на съда и страните, както и става ясен контекста и обстановката, при която то е направено. Приобщеният като веществено доказателство компактдиск е бил обект на назначената съдебнотехническа експертиза имаща за цел установяване автентичността на видео и аудиозаписите. При проведеното изследване вещото лице не е установило манипулация на звукозаписите. Анализът на видеозаписите установява, че същите са заснети на 12.07.2023 год. от камери, част от система за видеонаблюдение на сграда и части от имот. Файловете на компакт диска са цифров презапис извършен на 12.07.2023 год., като не са установени следи от манипулация / намеса върху записаната информация. Таймкодът, вкопиран в изображението не се прекъсва. Вещото лице е снело в текст съдържанието на звукозаписите, от който се установяват следните обидни думи „боклук“, „*****“, „****“, „палячо с палячото“, „помияр“, „лайно“.